Определение по дело №1144/2020 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 1963                                                   13.07.2020 г.                                       град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                               втори въззивен гражданска състав

На:           тринадесети юли                                                    две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 1144 по описа за 2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от директора, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против решение № 274/21.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 7468/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена да заплати на И.С.Д. ***, сумата от 1442.05 лв., представляваща допълнително възнаграждение за  извънреден труд от 210.48 часа в периода 01.09.2016 г. – 31.08.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1472 часа в дневен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.09.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 420 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС сумата 57.68 лв. за държавна такса и 180 лв. за разноски за експертиза.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Считат се за неправилни изводите на съда за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, както и за наличието на празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ, за което във въззивната жалба се излагат пространни съображения. Сочи се, че от министъра на МВР са издадени Наредба№ 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г., които уреждат по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР, поради което и с оглед уредения в специалните правила ред и основание за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се прилага специалната уредба. Развиват се и подробни съображения относно нощния труд и извънредния труд, като се счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец И.С.Д., подаден чрез пълномощник адв.С.К., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС за приложение на НСОРЗ, като се счита, че липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен, а същата е празнота в нормативната уредба, поради което следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата. В тази връзка се сочи, че съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза,  въззиваемият имал право да получи завишено заплащане на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след това се установявала продължителността на работния ден, поради което предявената искова претенция за процесния период се явява доказана по основание и размер. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се на разноските пред въззивната инстанция.

 

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1144/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, както и постъпилия писмен отговор от въззиваемия-ищец И.С.Д..

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                           2.