Р Е Ш Е Н И Е № 172
Гр. Разград, 09 декември 2021 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора …….
разгледа докладваното от съдията дело № 252 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАП).
Образувано е по жалба на И. Т. Н. от гр.Р. против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-2745/21.09.2021г.
на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО„АА“) - Разград,
с която е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.106а, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗАвтП - временно
отнемане на удостоверението му на водач на лек таксиметров автомобил за срок от
една година.
В жалбата и по същество се
твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, като издадена при допуснати
съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и
преследваната от него цел. Развиват се доводи за несъразмерност на наложената
ПАМ. С оглед на това се иска от съда да отмени оспорения административен акт,
ведно със следващите от това законни последици.
Ответникът по делото е
представил писмено становище, в което сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана
и предлага на съда да я отхвърли, ведно със следващите от това законни
последици.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена
в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество тя е основателна, но не по изложените в нея съображения:
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че на 21.09.2021г.
около 10.00 часа в гр. Разград служители
на РД „Автомобилна администрация” – Русе спрели за проверка жалбоподателя,
който извършвал превоз на пътници по заявен от тях маршрут от МБАЛ „И. Рилски“
до Дом за стари хора (на изключително кратко разстояние) с лек автомобил „Пежо
206 плюс“ с рег. № ********, обозначен с
табела „ТАКСИ“ и със светеща зелена светлина (свободно), като по време на
превоза не е включил в режим на регистриране монтирания таксиметровия апарат. При
тези данни проверяващите са приели, че И. Н. е извършил нарушение на
разпоредбата на чл. 38 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници (Наредба №34) и срещу него е
съставен АУАН №293677/21.09.2021г. Този АУАН е надлежно връчен на водача, който
го е подписал без възражения. В хода на съдебното производство е разпитана като
свидетел Ф. А. (една от пътничките), която е служител в Дома за възрастни хора.
Тя обяснява, че на посочената дата придружавала за преглед в болницата една от
жените, настанени в дома, която била почти неподвижна и се придвижвала с
инвалидна количка. След прегледа потърсила такси за да се върнат обратно, но
всички шофьори отказвали поради краткото разстояние и инвалидната количката.
Било много студено, жената се чувствала зле и само жалбоподателят ги съжалил и
предложил да ги закара. Той не им поискал пари за услугата, но възрастната жена
казала, че ще му даде 2 лева за кафе от благодарност. При слизане от колата
служители на РД „Автомобилна администрация“ ги спрели за проверка.
Въз основа на описаните факти в съставения АУАН със Заповед
№РД-14-2745/21.09.2021г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Разград е
приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 7,
б. “а“ от ЗАвтП - временно отнемане на удостоверението на водач на лек
таксиметров автомобил на жалбоподателя за срок от една година. Тази заповед е
предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Съдът намира, че оспорената
заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на процесуалните
правила и норми, но в противоречие с материалния закон и преследваната от него
цел и в нарушение на принципа за съразмерност.
С процесната ЗППАМ е наложена принудителната
административна мярка, предвидена в чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. “а“ от ЗАП.
Според тази разпоредба за преустановяване на административните нарушения по
този закон на водач на лек таксиметров автомобил, който извършва таксиметров
превоз на пътници без включен таксиметров апарат в режим на регистриране на
превоза се налага ПАМ- временно отнемане на удостоверението му на водач на лек
таксиметров автомобил за срок от една година.
За прилагане на ПАМ по реда и при условията на чл. 106а,
ал. 1, т. 7 от ЗАП е необходимо да се установи по категоричен и безспорен
начин, че е извършван таксиметров превоз по смисъла на закона. Легалното
определение на понятията „обществен превоз“, „обществен превоз на пътници“ и
„таксиметров превоз“ се съдържа в §1, т.1, т.3 и т.26 от ДР на ЗАП. При анализа
на тези разпоредби следва, че обществен
превоз (таксиметров превоз) на пътници е дейност, с която се извършва
превоз на физически лица срещу уговорено заплащане по предварително уточнен
маршрут. Следователно превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се
извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена
сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАП, който представлява превоз на
пътници без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел. Тежестта на доказване
по чл. 170, ал. 1 АПК е на административния орган, който е длъжен да докаже, че
има уговорка за възмездно извършване на превозната услуга. В случая както в
АУАН, така и в издадената въз основа на него ЗППАМ не се сочи, че процесният
превоз е извършен след предварително договаряне на цена и заплащане. Не са
ангажирани и доказателства за това. Според твърденията на жалбоподателя и
обясненията на свидетелката той е проявил човешка съпричастност към състоянието
на болната възрастна жена и ги е откарал до Дома за възрастни хора без да им
иска пари за това.
Наред с това, според посоченото в общата разпоредба на чл.
22 от ЗАНН по принцип ПАМ се прилагат с цел предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
настъпилите от тях вредни последици. В чл. 106а, ал. 1 от ЗАП обаче е предвидено,
че посочените там ПАМ се прилагат за преустановяване на административните нарушения.
Следователно правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.
106а, ал. 1, т. 7 от ЗАП, е преустановяване на административното нарушение и
недопускане да продължи извършването на обществен таксиметров превоз в нарушение на
закона. В случая, дори и да се приеме, че е налице твърдяното административно
нарушение, то превозът е бил преустановен и посочената от закона цел е
изпълнена. Нещо повече, жалбоподателят
вече е наказан за него и наложеното му наказание е изпълнено, които
обстоятелства следва да се съобразят по арг. на чл. 142, ал. 2 от АПК.
По своето естество ЗППАМ съставляват индивидуални
административни актове и те следва да отговарят на всички изисквания за
законност, в това число и на регламентираните в АПК принципи. Според принципа
за съразмерност административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава (чл.6, ал.2 от АПК)
и в тази връзка административните органи следва да се въздържат от актове
и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната
цел (чл.6, ал.5 от АПК). Жалбоподателят е таксиметров шофьор от 15 години и твърди,
че през целия си професионален път не е извършвал нарушения по ЗАП и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. Доказателства в
противния смисъл не са ангажирани. С оглед на това и предвид обстоятелствата,
при които е извършена процесната услуга, съдът намира, че в противоречие с
регламентираните от закона цели и принципи ще бъде да се приложи и изпълни ПАМ,
с която в продължение на 12 месеца той ще е лишен от право да упражнява своята
професия.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 210 лв., от
които 10 лв. заплатена държавна такса и 200 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, което е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответно на фактическата и правна сложност на спора.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-2745/21.09.2021г.
на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ -
Разград, с която спрямо И. Т. Н. от гр.Р. е приложена принудителна административна мярка по
чл.106а, ал.1, т.7, б.“а“ от ЗАвтП - временно отнемане на удостоверението му на
водач на лек таксиметров автомобил за срок от една година.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на И. Т. Н. от
гр.Р. сумата от 210 (двеста и десет) лева - дължими деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ : /п/