Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1830/2019г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК.
Образувано е по искова
молба на УП БЪЛГАРИЯ 4 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 45 772.45
лева, представляваща дължима цена за произведена и доставена ел.енергия за
месец 09.2016г., на осн.чл.79 ЗЗД както и сумата от 13 146.87 лева, представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 45 772.45 лева с ДДС, за периода от 01.01.2017г. до
предявяване на настоящия иск на 05.11.2019г.
Предмет на производството е и сумата от 51 380.24 лева, представляващи цена за доставена и неплатена
от ответника ел.енергия за м.10.2016г. както и сумата от 14 757.53 лева, обезщетение за забавено плащане на горната
сума, за периода от 01.01.2017г. до предявяване на иска ведно със законните
лихви върху двете суми от предявяване на иска на 05.11.2019г. до изплащане на
дълга. Претендират се и сторените разноски в производството.
В обосноваване вземането, предмет на
исковите претенции ищецът сочи, че е производител на ел.енергия от възобновяем
източници – вятър, който продава ел.енергия, произведена от собствената му
ел.централа по регулирани от КЕВР цени, изкупувана от Енерго Про продажби АД
съгласно Договор за изкупуване на ел.енергия №175/30.08.2011г., сключен между
ищеца и Е.ОН България Продажби АД /предишно наименование/. Твърди се, че ВяЕЦ
на ищеца е присъединена към ел.мрежа на ответното дружество на основание
Договор за присъединяване
№2024/17.06.2009г.-3020-ВГ-06.07.2009-4003-ВГ-04.01.2010 от 27.01.2010г.,
сключен от ищеца с Е.ОН България Мрежи АД. Ответникът изкупува произведената от
ищеца ел.енергия при условията на договора и разпоредбите на ЗЕВИ както и на
Наредба №1/14.03.2017г. за регулиране цените на ел.енергия. Твърди се, че
ответникът е изкупувал ежемесечно ел.енергия въз основа на издадените от
производителя фактури по преференциална цена, определена от КЕВР с решение
Ц-018/20.06.2011г. /Решение Ц-18/ Твърди
се, че ищецът е произвел през м.09.2016г. общо 278.73 МВч ел.енергия като за
част от количеството е издал фактура №90/12.10.2016г. за цена от 16.2693лв/МВч,
тъй като централата е работила под 2 250 часа и не е надхвърлен прагът
нетно специфично производство от 1 907 КВч. След надхвърляне на 2 250
часа работа ищецът е издал дебитно известие №91/31.10.2016г. към фактура №90 на
стойност от 45 772.45 лева, с което е коригирал продажната цена до размера
на преференциалната цена, дължима по т.2.7 от решение СП-1/ – на цена от
174.7307лв/МВч. За количеството ел.енергия преди достигане на НСПЕ. Твърди се,
че ответникът не е заплатил тези 45 772.45 лева с ДДС по дебитното известие,
поради което дължи и обезщетение за забава, счцитано от 01.01.2017г. до
подаване на исковата молба, изчислено в размер на 13 146.87 лева.
По втория
кумулативно съединен иск за сумата от 51 380.24 лева ищецът твърди, че
през м.10.2016г. централата му произвела общо енергия 245.700 МВч, за която
била издадена фактура №92/01.11.2016г. съгласно преференциална цена, определена
в т.7 на решение Ц-18 за централи работещи до 2 250 часа. Твърди извършено
от ответника частично плащане по тази фактура в размер на 4 934.20 лева,
поради което се дължи останалата част в размер на 51 380.24 лева ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 14 757.53 лева, изчислено за
периода от 01.01.2017г. до подаване на исковете.
В исковата молба се твърди наличие
на валидно сключен договор за изкупуване на ел.енергия от 30.08.2011г. Налице
са промени в ЗЕ относно изкупуване на енергията от ВИ, но считано от
01.01.2019г., които не се отразяват на процесното вземане, дължимо за предходен
период. Твърди се изпълнение на договора от страна на ищеца за двата процесни
месеца м.09. и м.10.2018г. като количествата не са оспорвани от ответното
дружество. Количествата са фактурирани от ищеца съгласно договора между
страните. Ищецът твърди, че към момента на сключване на договора приложение
намира и 12 години след това, решение №Ц-18 от 20.06.2011г. на ДКЕВР. При
промяна на преференциална цена, същата влиза в действие между страните
автоматично без да се подписва допълнително споразумение. Към датата на влизане
в сила на ЗЕВИ /ДВ, бр.35 от 03.05.2011г./, по силата на пар.7 от ПЗР на същия
закон, валидна е преференциалната цена по решение Ц-18/2011г. За определянето
на тази преференц. цена ДКЕВР е ползвал специфичен критерий по решение №Ц -010
от 30.03.2011г. – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори – до и над
2 250 часа. Твърди се, че въз основа това производителите са определили
две различни преференциални цени за изкупуване на ел.енергия – по т.7 от решение
Ц-18 са определени 191 лева/МВч за централи работили до 2 250 часа, а в т.8 от
решението се определя цена от 173.06 лева/МВч – за централи над 2 250 часа.
Твърди се, че тази практика на отчитане на произведеното количество ел.енергия,
подлежаща на изкупуване от ответника е била факт в продължение на повече от 6
години между страните. Поддържа се, че за целия период на договора ищецът
следва да продава цялото количество ел.енергия, произведена от него ел.енергия
по преференциални цени, определени в Решение Ц-18 /съотв. т.7 и т.8 от същото/,
на основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ като тази цена остава постоянна за периода на
договора.
Ищецът
излага, че въз основа изменение в ЗЕВИ, считано от 01.01.2014г. е въведена
промяна в количествата ел.енергия от възобновяеми източници, които подлежат на
изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална
цена. Последваща промяна е допусната през 2015г. - ДВ, бр.56/2015г., с която е
допуснат допълнителен критерий за количествата произведена ел.енергия, но
отново без да се променя
преференциалната цена. Въведен е критерий “нетно специфично производство“ /НСП/
като е предвидено количествата надхвърлящи НСП да се изкупуват на цени за
излишък на балансиращия пазар. Легално определение на този критерий е дадено в
пар.1, т.29 от ЗЕВИ. Твърди се, че съгласно приетото въз основа на тези
изменения Решение №СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР е определена НСПЕ и съответно
определени преференциални цени с предходните решения на КЕВР в периода от 2008
– 2015г. като в процесния случай това е решение Ц-18 и по-конкретно т.7 и т.8
от същото. Съгласно цит. решение СП-1, НСП на ВяЕц работещи при цена от 191
лв./МВч до 2 250 часа е 1 907 кВЧ /т.2.7/, а според т.2.8 – НСПЕ за
централите, работещи над 2 250 часа, при цена за изкупуване от 173.06 лева/МВч
без ДДС – 2 139 кВч. Или, според ищеца, нему се дължат двете
преференциални цени – съответно до достигане на 2 250 часа и след това –
съответно в първия случай произведената ел.енергия се изкупува по преференцията
по т.7 на решение Ц-18, а във втория случай – по т.8 от същото решение. Ищецът
твърди, че въз основа на утвърдила се съдебна практика, решение СП-1 е незаконосъобразно като цитира
решение на АССГ по адм.дело №5284/2018г., с което е отменена т.1.7 от
решението.
Твърди, че въз основа промените в
регламентацията и методологията за определяне количествата ел.енергия от ВИ,
ищецът е издал фактура и дебитно известие към нея за м.09.2016г. Твърди, че
през този месец централата му е достигнала 2 250 часа работа, поради което
е приложено НСПЕ от 2 139 кВЧ съгласно т.2.8 от решение СП-1/2015г. За
количествата над 1 907 КВч първоначално са приложени цени за излишък, но
ищецът твърди, че е до достигане на НСПЕ от 2 139 кВч е следвало да се
изкупуват по преференциалната цена съгласно т.1.8 от решение СП-1. Твърди, че
218.300 МВч от цялото произведено през м.09.2016г. количество ел.енергия е
подлежало на изкупуване по преференциална цена от 191 лева/МВч. Фактурата и
дебитното известие са надлежно изпратени и получени от ответника. Съответно,
през м.10.2016г. е произведено 245.700 МВч ел.енергия, която подлежи на
изкупуване по цена от 191 лева/МВч, т.е. по т.7 от решение Ц-18/2011г. до
2 250 часа, до достигане на НСПЕ от 2 139кВч. И тази фактура се
твърди, че е издадена своевременно от ищеца и връчена на ответника. Последният
дължи плащане в 15 дневен срок от получаване на данъчната фактура. Ищецът
твърди, че ответникът отказва да заплати дължимите суми като отказът му се
дължи единствено на становище на НЕК, което ищецът не споделя и твърди, че е
неоснователно. Твърди се, че не е налице основание за неизпълнение на
задълженията по договора за изкупуване. Нещо повече, ищецът твърди, че НЕК не е
страна по договора между страните, поради което и отношенията между НЕК и
ответното дружество не могат да повлияят на изпълнението на договора. Позицията
на НЕК е, че за количеството ел.енергия до 2 250 часа работа на централата,
надвишаващо НСПЕ от 1907 кВЧ, следва да бъде продавано по цена за излишък на
балансиращия пазар дори ако ВяЕц впоследствие надхвърли 2 250 ефективни часа на
работа, т.е. прилага се т.2.7 от решение СП-1. Според ищеца това становище е
незаконосъобразно и противоречи на т.2.8 от решение СП-1. Това тълкуване би
довело до неприлагане на т.8 от решение №Ц-18. Твърди се, че в отношенията
между страните винаги са прилагани и двете преф.цени, съответно по т.7 и по т.8
от решение Ц-18, съответно до достигане на 2 250 часа работа на централата
и след надхвърлянето им. Прилагана е цена от 191 лева /МВч и съответно 173.06
лева/Мвч като тези цени не са били оспорвани от ответника. Ищецът поддържа, че
за ответника не съществуват договорни, законодателни и регулаторни причини да
прилага друг механизъм за заплащане или цени, различни от преференциалните
цени.
С
последваща допълнителна искова молба ищецът навежда твърдение за отмяна на
решение №СП-1/2015г., в неговите т.2.7 и т.2.8, което към датата на
допълнението не е влязло в сила, но е налице правно очакване за потвърждаване
на решението на АССГ, т.е. за отмяна на тези точки, съответно липса на
основание за неизпълнение на договора от страна на ответното дружество. Тъй
като тези ИАА имат действие веднага спрямо всички субекти, то ще е важимо и по
отношение на ищеца, или с отмяната на решение СП-1 няма да има валидна стойност
на НСП. Съдът дължи оценка на решение СП-1 и отмяната на НСПЕ. Според ищеца,
отмяната на тези точки ще доведе до отпадане основанието на ответника да не
заплаща количествата ел.енергия по префернциалната цена. Прави се искане за
преюдициално разглеждане валидността на решение №СП-1/2015г. на основание чл.17
от ГПК, т.е. под формата на инцидентен съд.контрол за законосъобразност.
В срока за
отговор по чл.367 ГПК е постъпило становище на Енерго про
Продажби АД, чрез адв.А.Т. от САК за неоснователност на исковете. Основните
обстоятелства по спора, правоотношенията и приложимите нормативни и
административни актове не се оспорват. Поддържа се довод, че спорът е правен.
Не се оспорват количествата произведена от ищеца ел.енергия от ВИ, но се
твърди, че се дължи една преф.цена от 191 лева/МВч, по т.7 от Решение
Ц-18/2011г. като за горницата над НСПЕ се дължи цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от „Електроенергиен Системен оператор“ЕАД по Правила за
търговия с ел.енергия. За произведеното над НСП количество ел.енергия от
218.300 МВч се следва /и е заплатена/ на ищеца стойността по
ф.№90/12.10.2016г., а именно 4 261.91 лева – т.е. на цена от 16.2693
лв/Мвч, представляващи цена за излишък. Налице е отказ на НЕК ЕАД да заплати на
ответното дружество изкупената от производителя ел.енергия по преференциална
цена след достигане на НСП с искане за корекция на издадената от производителя
фактура №90/2016г. като продажната цена бъде променена от 174.7307 лева на Квч
на 16.2693 лева/кВч. По същите причини е направено искане за корекция както на
фактура №90, така и на фактура №92/2016г. /за м.10.2016г./ Твърди се, че ищецът
не е коригирал издадените от него фактури.
Ответникът
не оспорва, че договорът е сключен при действието на решение Ц-18/2011г., с
което са определени преф.цени за ел.енергия, произведена от ВИ при прилагане на
специфичен критерий – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни
ефективни годишни часове на работа до и над 2 250 часа, които цени се
прилагат, считано от 21.06.2011г. С решение СП-1/2015г. са определени вече
различни стойности на НСП, съгласно които се въвеждат и преференциални цени, в
частност тези по решение Ц-18/2011г. като се прилага същия критерий – до и над
2 250 часа годишни часове на работа на ветровите централи. Всички количества
над определените с решение СП -1 нетни количества ел.енергия се изкупуват по
цена за излишък. В изпълнение на чл.94 от ЗЕ, изкупените от крайните снабдители
количества енергия се продават на обществения доставчик по цените, по които е
закупена тази енергия. Твърди се,
че предявените искове са неоснователни поради противоречие с чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
С изменението на ЗЕВИ /ДВ, бр.56/24.07.2015г., в сила от същата дата/, поради
промяна в законодателството се променя и договорът за изкупуване на ел.енергия,
сключен между страните по отношение на посочената в чл.16 от същия нормирана
цена за изкупуване. Твърди се, че определената от ищеца преф.цена в дебитно
известие към ф.№90/2016г. и във фактура №92/2016г. са неправилно определение, в
противоречие с чл.16 от договора, чл.31, ал.5 ЗЕВИ и решение №СП-1/31.07.2015г.
Ищецът неправилно е начислил цена от 191 лв/Мвч без ДДС вместо цена за излишък
за произведените при надхвърляне на 2 250 ефективни часа работа количества
ел.енергия. Не се дължат две различни преференциални цени съгласно решения
Ц-18/2011г. и СП-1/2015г., които да се прилагат за една и съща ВяЕц в рамките
на едногодишен период в зависимост от достигане на посочения праг. Ответникът
поддържа, че очевидно ищецът се числи към групата производители по т.2.7 от
решение СП-1/2015г. Задължение на производителя на енергия от ВИ е да определи
и разпредели произвежданата от централата му ел.енергия за годината като е
следвало да заяви такава по т.8 от решение Ц-18/2011г. вместо по т.7, и в резултат на това да получи
по-ниска преф. цена, но за по-голямо количество ел.енергия. С решение
СП-1/2015г. на КЕВР е определен размер на НСП като ценообразуващ елемент, но и
като праг на произведената ел.енергия, изкупувана по преференциални цени, като
тази относима към централи работещи до 2 250 часа е определена с т.2.7 от
решението. /цит.съдебна практика в посочения смисъл/ Твърди се освен това, че с
иск по чл.79 от ЗЗД разполага изправната по договора страна, каквато страна
ищецът не е, тъй като е следвало да съобрази капацитета и мощността на
собствената си централа и произвежданото от нея количество ел.енергия.
По-предпазливият подход на ищеца за по -ниско НСП следва да остане в негов
риск. /цит.решение на ВОС по т.дело №1731/2018г./ В отговора се прави искане за
привличане на трето лице помагач на страната на ответника НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, на осн.чл.219 ГПК. Излагат се подробно основания за
исканото привличане с оглед действието на чл.94 ЗЕ. Претендира се отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани по основание и размер ведно с присъждане на
разноските.
С допълнителния отговор ответникът
поддържа, че тъй като не е налице преюдициалност на адм.акт /решението на АС/,
то не са налице предпоставките на чл.17, ал.2 ГПК за косвен съд.контрол на
адм.акт и произнасянето по този ред би било недопустимо. Решение СП-1 е
декларативен адм.акт, постановен при обвързана компетентност, който няма
конститутивно действие.
С определение №4555/27.12.2019г.
съдът е конституирал НЕК ЕАД като трето
лице помагач на ответника. Третото лице с молба от 22.01.2020г. е
депозирало становище за неоснователност на предявените искове. В частност е
изразило становище за неоснователност на претенцията за законна лихва от
подаване на исковата молба, начислена върху обезщетението за забавено плащане
на дължимата цена по договора за изкупуване.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв.П., който поддържа предявените кумулативно съединени
осъдителни искове.
Насрещната страна Енерго про
Продажби АД, представлявана от адв.Б., оспорва исковете и поддържа депозираните
отговори.
Не се явява представител на третото
лице помагач на ответника НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД.
Съдът, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност
и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове от УП БЪЛГАРИЯ 4 ЕООД, ЕИК *********,
София, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумите: 45 772.45 лева,
представляваща дължима цена за произведена и доставена ел.енергия за месец
септември 2016г., на осн.чл.79 ЗЗД както и сумата от 13 146.87 лева,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 45 772.45
лева с ДДС, за периода от 01.01.2017г. до предявяване на настоящия иск на
05.11.2019г. ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; за сумата от 51 380.24 лева, представляващи
цена за доставена и неплатена от ответника ел.енергия за м.10.2016г. както и
сумата от 14 757.53 лева, обезщетение за забавено плащане на горната сума,
за периода от 01.01.2017г. до предявяване на иска ведно със законните лихви
върху двете суми от предявяване на иска на 05.11.2019г. до изплащане на дълга.
Претендират се и сторените разноски в производството, на основание чл.79 от ЗЗД
и чл.31 от ЗЕВИ и чл.86 ЗЗД. Съдът е приел за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е производител на
ел.енергия от ВИ – вятър от вятърна ел.централа Храброво 1, общ.Балчик,
обл.Добрич, с обща инсталирана мощност от 2000 KW; ответникът е краен снабдител
на ел.енергия и титуляр на лиценз за дейността по крайно снабдяване с
ел.енергия; НЕК ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лиценз за извършване на
дейността обществен доставчик; налице е валидно сключен договор за изкупуване
на ел.енергия от 30.08.2011г. между страните по спора; не се оспорват
произведените през м.09. и м.10.2016г. количества ел.енергия от процесната
централа на ищеца както и заплащането на цената за излишък на балансиращия
пазар за количествата, предмет на исковете; не се оспорва издаването и
получаването на фактурите от ответното дружество; не се оспорва, че до процесния
период ответникът е купувал ел.енергията от ВИ по цена от 191 лв/МВч по т.7 от
решение №Ц-18/2015г., НСП, въз основа на което са определени преф.цени в
съответните решения на КЕВР се определя с решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, по
т.2, относима към процесната ВяЕЦ на ищеца; изкупуваните количества ел.енергия
се продават от ответника на НЕК ЕАД в изпълнение на нормата на чл.94 от ЗЕ.
Съгласно
чл.16 от Договора за изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник №175/30.08.2011г., цената за продажба на произведената
ел.енергия по чл.1, ал.3 е регулирана и се определя от ДКЕВР съобразно решение
Ц-18/20.06.2011г. В клаузата е видно е, че е налице разграничаване на цената до
достигане на 2250 пълни ефективни часа на работа на централата и след това.
Уговорена е непроменяемост на цената за периода на договора. Към момента на
подписване на договора цената, определена по реда на ал.3 на чл.16 от договора,
по която производителят продава на купувача ел.енергия, не е изрично
/номинално/ посочена в договора. Към делото са приложени Договор за
присъединяване на обект на независим производител от 2010г. както и Анекс №3
към същия от 17.02.2011г.
Съгласно
чл.21 от договора за изкупуване, производителят е длъжен да представи фактура
на купувача за продаденото количество ел.енергия за текущия месец до пето число
на следващия месец. Производителят уведомява купувача за издадената фактура по
имейл или факс като фактурата следва да е придружена с протокола по чл.16 от
договора. /протокол за отчитане на ел.енергия от СТИ в два екземпляра/ Съгласно
клаузата на чл.22, фактурата подлежи на заплащане от купувача до 15 работни дни
след получаване на издадената данъчна фактура. Заплащането се извършва по Б.а
сметка ***.
Съгласно
чл.24 от договора за изкупуване, купувачът заплаща на производителя при
забавено плащане, обезщетение в размер на законната лихва, изчислена на годишна
база от 360 дни, върху дължимата сума, от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на производителя/купувача.
Приложени
са и издадените от ищеца фактура №90/12.10.2016г., в която е фактурирана
произведена над НСП ел.енергия за м.09.2016г. в общ обем от 218.300 MWh при
цена от 16.2693 лева/МВч или общо с ДДС 4 261.91 лева. Издадено е дебитно
известие №91/31.10.2016г. за фактуриране на същото количество ел.енергия за
м.09.2016г., но при цена от 174.7307 лева/МВч, или общо 45 772.45 лева,
която сума е предмет на първия предявен иск. Съгласно приложена фактура
№92/01.11.2016г. са фактурирани 245.700 МВч ел.енергия при цена от 191 лева/МВч
или общо 56 314.44 лева. Представени са таблици за изчисляване на
дължимата съгласно договора законна лихва върху забавените плащания съгласно
чл.22 от договора.
По
делото е приложена кореспонденция, вкл.писмо на ищеца до УС на Енерго про
Продажби АД във връзка с произведените количества ел.енергия, предмет на иска,
и заплащането им; писмо на Енерго про Продажби от 06.12.2016г. във връзка с
фактурирането на преференциални цени количества ел.енергия; писмо на НЕК ЕАД от
м.01.2017г. до Енерго про Продажби АД и от последното до ищеца УП 4 ЕООД от
20.01.2017г. за коригиране на цената на изкупуваната ел.енергия за м.10.2016г.
по фактура №92/01.11.2016г.
По
делото е изслушана и приобщена, кредитирана от съда, техническа експертиза /на
л.123 по делото/, от която се установява, че през м.09.2016г. количествата
ел.енергия, постъпили в ел.мрежа от ищцовата ВтЕц, над НСП от 1 907 КВч за
1 Квч инсталирана мощност, са в размер на 218.300 КВтч. Остойностено по цена за
излишък на балансиращия пазар, определени от ЕСО ЕАД, за м.09.2016г. сумата
възлиза на 9991.928 лева, а за м.10.2016г. – 6 227.87 лева, без ДДС.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
достига до следните изводи по същество
на спора:
Предявени са в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД. Между
страните са възникнали валидни правоотношения по договор за изкупуване на
електрическа енергия от 30.08.2011г. Към момента на сключване на договорите
цената, по която производителят продава на купувача произведената ел. енергия е
тази по Решение № Ц -18 от 20.06.2011г., т.7 на ДКЕВР, т.е. преференциалната
цена, приложима към договорите за процесните периоди е определена с Решение №
Ц-18/2011г. на ДКЕВР, обстоятелство, прието за безспорно между страните. На
основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ същата е дължима до достигане на размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, определено в Решение
СП-1/31.07.2015 г. на ДКЕВР, т.2.7. Произведената през процесния период ел.
енергия е изкупена от ответника, издадените от ищеца дебитни известия и фактури
за процесния период са получени от ответника, като стойността на ел. енергията
е заплатена по цени за излишък на балансиращия пазар. Между страните е
разменена кореспонденция досежно начина на изчисляване стойността на
произведената енергия и относно прилагането на Решение №СП -1/31.07.2015г., по
което е изразено становище и от "НЕК"ЕАД. Изкупените количества
електрическа енергия от процесните ВяЕЦ са продадени на "НЕК"ЕАД, в
изпълнение на задълженията по чл.94 ЗЕ и са получени от обществения доставчик. Не
се спори, че за процесните м.09.2016г. и м.10.2016г. ищецът е получил плащане
за произведената от него ел.енергия над 2 250 часа, съотв.за м.09.2016г. –
218.300 МВч и за м.10.2016г. – 245.700 МВч, по цена за излишък на балансиращия
пазар, а не по преференциална цена по решение Ц-18/2011г.
Спорът между страните е дали произведеното количество
ел.енергия над НСПЕ от 1907 Квч, определено с т.2.7 от решение СП-1/2015г.,
следва да бъде заплатено по преференциалната цена от 191 лева по т.7 на
Ц-18/2011г., евентуално по т.8 от същото, или по цената за излишък на
балансиращия пазар.
Съгласно чл.16 от договора за изкупуване, цената за
изкупуване на ел. енергията е регулирана и определена от КЕВР с Решение Ц-18. Преференциалната
цена, приложима към договорите за изкупуване през процесния период, е
определена първоначално с Решение Ц-10/30.03.2011г., в което критерият за
определяне на количеството ел. енергия, изкупувана по преференциални цени е наличният ресурс на първичния енергиен
източник / в случая – вятър/ при пълни ефективни часове на работа на ветровите
генератори – до 2 250 годишни часа вкл. и над 2 250 годишни часа. Съгласно
приетото от ДКЕВР Решение Ц-18 са определени преференциални цени на ел.енергия,
произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага специален
критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни
часове на работа на ветровите генератори, съотв. до 2250 годишни часа
включително и над 2 250 годишни часове. Считано от 01.07.2011г. между страните
по договорите за изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 191.00
лв/МВтч за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа
– 173.06 лв./МВтч.
Не се оспорва, че с влизане в сила на
ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество ел.енергия. Това е било
извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ от
01.01.2014г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува
произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества
– по утвърдени цени за крайните снабдители. В сила от 24.07.2015г. е извършена
промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която крайният
снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по преференциална
цена за количествата до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решение на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното специфично производство
– по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно специфично
производство на електрическа енергия" /НСП/ е дефиниран в
§1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия
от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да
приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015г. на КЕВР са определени
различните стойности на НСП, в съгласие с които се прилагат определените
преференциални цени в съответните решения на Комисията, приети до влизане на
ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен критерий за диференциация – до и над 2
250 годишни часове работа на ветровите генератори. Така в решението е прието,
че НСП за ел.енергия, въз основа на които са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР е в размер на 1 907 kWh, при определена
цена – 191.00 лв./MWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /т.2.7/ и 2
139 kWh, при определена цена – 173.06 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над
2 250 часа /т.2.8/.
С цит.разпоредба на ЗЕВИ е въведена промяна на
регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия,
като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени,
но и като обем с въвеждането на праг – "нетно специфично
производство" /НСП/, до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел.
енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството се
изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от
31.07.2015г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и
посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно,
въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за този вид
производители по т.2 - наличен ресурс на първичния енергиен източник. Решението
на ДКЕВР определя преференциална цена за продажба на електрическа енергия,
произведена от вятърни централи, съобразявайки средната годишна
производителност на ветровите генератори и размера на инвестиционните разходи.
Средната годишна производителност на ветровите генератори от своя страна зависи
от прогнозните пълни ефективни годишни часове на тяхната работа, които се
определят на база прогнозно количество ел. енергия за едногодишен период,
разделено на общата инсталирана мощност на ветровата централа. Въз основа на
горните показатели в решението се определят два вида преференциални цени за ел.
енергията, произведена от ветрови генератори – за ветрови генератори с пълни
ефективни годишни на работа до 2 250 часа и за такива с пълни ефективни годишни
на работа над 2 250 часа. Страните не спорят, че процесната
ел.централа е работила в категорията енергиен обект по т.7 на решение
Ц-18/2011г., т.е. в категорията централи работещи до 2 250 часа, при
преференциална цена съгласно решението от 191 лева/МВтч, а по т.8 – за централи
работещи над 2 250 часа – при цена от 173.06 лева/МВтч. Ищецът поддържа,
че има право на преференциална цена и след достигане на капацитета от 2250
часа. Самият производител е определил, че наличния ресурс на първичния енергиен
източник за неговия вид централа по прогнозни данни е да работи до 2 250 часа
на номинална мощност.
При това положение съгласно пар.7, ал.1 ЗЕВИ, за ВяЕЦ на ищеца,
преференциалната цена за изкупуване на произведената ел. енергия е 191 лв /МWh
/без ДДС/ съгласно т.7 от Решение № Ц-18/2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ, работещи до 2
250часа. Тази цена е същата и съгласно т.2.7 на Решение № СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР. Независимо от липсата на уговорка в договора, че при промяна на преференциалната
цена от компетентен орган, променената цена се прилага между страните без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение, доколкото цените са
административно регулирани от държавен орган и тъй като изменението се дължи на
законова разпоредба – чл.31, ал.5 ЗЕВИ, приложима е именно регулацията относно
този елемент от смесения фактически състав, а не договорната свобода между
страните и уговореното в чл.16, ал.2 от договора. След влизане в сила на
изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ договорите за продажба на ел. енергия, сключени
между страните са изменени от императивна разпоредба на закона и издаденото на
осн. пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, Решение № СП -1/31.07.2015г. на КЕВР, в частта
относно подлежащото на изкупуване количество ел. енергия и цената за това
изкупуване, посочена в чл.16 от договорите. Цената е посочена косвено с
цитиране на регулиращия акт на ДКЕВР. Поради това, дори при постигнатата между
страните договореност, че след достигане на 2 250 пълни ефективни годишни
часове на работа на ел. централата, за следващите пълни ефективни часове на
работа до края на календарната година, произведената ел. енергия се изкупува по
втора преференциална цена, не намира приложение, тъй като противоречи на
въведеното с изменението на закона ограничение. Целта на изменението на закона
е да се постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата на
възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални цени
по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на
последните.
Изхождайки от фактическата установеност по делото
/установена и посредством СТЕ/, че през месец септември 2016г. ВяЕЦ на ищеца е
достигнала нетното си специфично производство от 1907 КWh при цена от 191 лв.
/МWh, която е заплатена именно като преференциална цена, а произведеното над НСП
количество ел. енергия е заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар,
съдът намира, че произведената от централата на ищеца ел. енергия за периода е
надлежно заплатена. Аналогичен извод следва да се направи и по отношение
произведеното през м.10.2016г. до НСП от 2 139 кВтч - 245.700 МВтч
ел.енергия. Тези количества следва да бъдат заплатени по цена за излишък на
балансиращия пазар. Съдът е приел за безспорно между страните обстоятелството,
че количествата произведена ел.енергия над НСП са заплатени на ищеца по цени за
излишък на балансиращия пазар. Определението на съда по чл.374 ГПК не е
оспорено от страните.
Пазарните отношения по повод производство и изкупуване на
ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на свободата на
договаряне в обществен интерес – арг. от чл. 2 ЗЕ.
При започването на производството на енергия от процесния възобновяем източник
е действал Законът
за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен
03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото
производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с
добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР
по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон за енергията от
възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011г.)
предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна преференциална цена
на производството в рамките на дългосрочните договори за изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ,
но и възможност за договаряне на произведени количества на свободен и
балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия закон са
съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено действието
на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена, действаща към датата на влизане
в сила на закона. С разпоредбата на чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на произведената от
възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на
праг – "нетно специфично производство" (НСП), до който крайният
снабдител е задължен да изкупува по преференциални цени, а съответно остатъкът
от производството – по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1
от 31.07.2015 г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и
посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2 250 часа
годишно, въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за
този вид производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник).
Виждането на ищеца, че му се дължат едновременно две различни преференциални
цени и/или последователно /до и над 2250 часа/ за годишно произведеното от
централата му количество ел.енергия, не намира опора в закона. Трайно се е
наложило в съдебната практика по приложението на посочената разпоредба
разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител може да промени
началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа в рамките на
една и съща година, би довело до получаване на приход на производителя над
заложената за съответната група централи норма на възвращаемост на разходите и
би обезсмислило новата регулация, целяща ограничаване на приход над нормирана
обща възвращаемост от инвестиция в полза на обществото.
Освен изложеното по-горе, съдът споделя мотивите на
постановено от ВнАС решение по в.т.дело №588/2019г. – решение №9/2020г.,
съгласно които процесните решения № СП-1 от 31.07.2015 г. и № СП-5 от
28.03.2019г. имат пояснителен характер и само оповестяват цените на точни
количества на стимулирано с преференция производство. При отчитане на
предварителното изпълнение на още нестабилизираното второ решение на КЕВР, така
и при възприемане на всички възражения срещу актовете на КЕВР, в това число и
липсата на окончателно произнасяне по действителността на второто решение, няма
основание за фактуриране на горница над цената за излишък за централа,
доставяла производството си по цени за работа в категорията до 2 250 часа.
Такова основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на Решение №
СП-5/2019 г. на КЕВР при увеличаване на лимита, което би представлявало ново
основание на претенция на ищеца. С Решение
№ 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018г. по описа на ВАС, IV
отделение, е оставено в сила Решение № 1177/23.02.2018 г. по адм. д. №
8522/2015 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по
т. 1. 7, с която е определено нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №
Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, в размер 2 000 kWh, при определената цена - 188.
29 лв. /MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа.
Същевременно, с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от
31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000
kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006г. Това
решение е породило своето действие, съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ към датата на приключване
на устните състезания в настоящата инстанция, поради което и следва да бъде
съобразено съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно посочената разпоредба решенията
на КЕВР могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред
Административния съд - град София, но обжалването не спира изпълнението на
решението. Законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение на
решенията на държавния регулатор, като независимо от тяхното обжалване, същите
произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези
правоотношения. Съгласно § 17 от ПЗИ от ЗЕВИ за комисията съществува законовото
задължение да приеме решение, с което установява нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в
сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в съответната
част е отменено с влязъл в сила съдебен акт поражда именно необходимост
регулаторът да изпълни вменените му със закон задължения и да установи нетно
специфично производство на електрическа енергия за преференциалните цени по
Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. Ищецът сам е определил принадлежността на
централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа и по този начин е
получил за производството си от началото на календарната 2016г. преференциална
цена, съответстваща на тази за категорията. Подходът на законодателя е
принципен и се ръководи от параметрите на централата и възможността й за
ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не може да попада в
две тарифни групи. Този извод се съдържа и в цитираното по-горе Решение на ВАС
№ 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018 г., с което е обявена
незаконосъобразността на т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. В мотивите съдът
приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че
по отношение на един и същ производител се прилагат две тарифи в зависимост от
часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна
уредба и регулаторна практика на КЕВР.
В допълнителна искова молба ищецът прави искане за
осъществяване на косвен съдебен контрол върху валидността на решение
СП-5/2019г. на КЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК, ако нищожността
на адм. акт не е прогласена от адм. съд, това може да бъде сторено от
гражданския съд. За да се осъществи косвен съдебен контрол от настоящия съд, е
необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално значение за разрешаване на
гражданско-правния спор и адм. акт да се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в адм. производство по издаването и обжалването му. В
конкретния случай предвид действието на оспорения адм. акт и претендираните
права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се приеме,
че липсва връзка на преюдициалност между факта на проверка действителността на
Решение СП-1, доколкото към процесния период АА е породил правно действие. /в
този см. и определение на ВКС, Второ т.о. по ч.т.дело №1628/2019г./ От друга
страна, ищецът не сочи конкретни пороци, обосноваващи твърденията му за
нищожност на административния акт, които да бъдат проверени при извършения
косвен съдебен контрол. В този смисъл разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е
неприложима. Изрично, в ТР № 2/19.11.2014 год. на ВКС по т. д. № 2/2014 год. на
ОСГТК, се посочва, че висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан
с приложение на подзаконов административен акт, не е обусловено от решението по
административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде
обявен за нищожен, или отменен. В посоченото ТР са уредени и последиците,
когато отмяната на ИАА е настъпила след приложението на административния акт. В
подкрепа на този извод е и придаденото на акта предварително изпълнение
съобразно чл.13, ал.9 ЗЕ. За това,
цитираното Решение № СП-5/28.03.19 год. на КЕВР, действието на което обхваща и
процесния период, е произвело своето действие между страните. Респективно, има
обвързващ характер между страните и определеното с решението НСП, въз основа на
което е определена преференциална цена за ВяЕц, работещи до 2250часа по т.7 от
Решение № Ц-18/2011 год. на КЕВР за централата на ищеца. С други думи,
произведената ел. енергия до достигане на НСП следва да се изкупи по
преференциална цена от 191 лв. МВ/ч, а останалото произведено количество за
същия месец подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар,
съобразно чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
Въз основа на изложеното по-горе съдът намира предявените
искове за неоснователни по отношение претендираните главници. Поради това
неоснователни се явяват и акцесорните искове за мораторни лихви, считано от
изискуемостта на вземането до предявяване на иска съгласно чл.24 от договора
между страните както и претенцията за законни лихви от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задълженията. Поради неоснователност на
претенциите като обусловени от главните искове съдът не обсъжда възражението на
третото лице помагач относно претенцията за законна лихва върху мораторна
такава.
С оглед изхода от спора, разноски се следват на ответника
съобразно списъка по чл.80 ГПК в размер на 4 848 лева адв.възнаграждение и
200 лева депозит за експертиза. Представени са договор за правна защита,
фактура 18769 от 06.01.2020г. и нареждане за кредитен превод, с което съдът
намира, че са установени мат.предпоставки за присъждане на разноските, сторени
от ответника. Тъй като ищецът е направил възражение за прекомерност съгласно
чл.78, ал.5 ГПК, съдът дължи преценка на претендирания хонорар съгласно чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. Възражението е неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от УП
БЪЛГАРИЯ 4 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД,
ЕИК *********, Варна, искове за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца суми, както следва: сумата от 45 772.45 лева, представляваща
дължима преференциална цена за произведена и доставена ел.енергия за месец
09.2016г., на осн. чл.79 ЗЗД както и сумата
от 13 146.87 лева,
представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 45 772.45
лева с ДДС, за периода от 01.01.2017г. до предявяване на настоящия иск на
05.11.2019г.; сумата от 51 380.24 лева, представляващи
преференциална цена за доставена и неплатена от ответника ел.енергия за
м.10.2016г. както и сумата от 14 757.53 лева, обезщетение за
забавено плащане на горната сума, за периода от 01.01.2017г. до предявяване на
иска на 05.11.2019г. ведно със законните лихви върху сумите от предявяване на
иска на 05.11.2019г. до изплащане на дълга.
ОСЪЖДА УП БЪЛГАРИЯ 4
ЕООД, ЕИК *********, София, ДА ЗАПЛАТИ на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК
*********, Варна, сторените по делото разноски до размера на общо 5 048 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, ул.Триадица №8.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи от същото на
страните с въззивна жалба пред ВнАС.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: