РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Русе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 29 септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ГАЛЕНА ДЯКОВА |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
|
|
При секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на
прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от
съдия ДЯКОВА КАН дело № 232 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл.
208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на М.Р.И. ***, чрез адвокат-пълномощник
Л. М. ***, против Решение № 173 от 14.05.2021 г., постановено по АНД № 395/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 20-0453-000405 от 27.01.2021 г.,
издадено от Началника на РУ – Сливо поле при ОД на МВР – Русе, с което на
жалбоподателя по т. 1 за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от с. з. са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за шест
месеца и e изменено наказателното постановление, с което по т. 2 на
жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.
179, ал. 6, т. 2 от с. з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лева, като съдът преквалифицира нарушението по чл.179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП и налага наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Като касационно
основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на
наказателното постановление.
Претендират се
направените разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по
касационната жалба не взема становище по нея.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС - Русе.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С НП №
20-0453-000405 от 27.01.2021 г., издадено от Началника на РУ – Сливо
поле при ОД на МВР – Русе, по т. 1 на жалбоподателя М.Р.И. са наложени кумулативно
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и
правни изводи.
Неоснователен е доводът на касатора за
несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран, поради липса на субективна страна, тъй като той не е знаел за
прекратяване на регистрацията на автомобила.
Служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
придобитият автомобил в предвидените законови срокове.
Администрацията няма
задължение за уведомяване на собственика по аргумент на противното от чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на
МВР.
Наказаното лице,
като собственик на МПС, е бил длъжен да изпълни законовото си задължение за
пререгистрация на МПС и като не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици.
Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за
съставомерно, т. е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост.
Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва
да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на
нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на посоченото
основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното
поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
На следващо място по
отношение на нарушението по т. 2 от НП, правилен от фактическа страна е изводът
на съда, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че
спукването на предното обзорно стъкло е извън зоната за почистване. При това
положение е налице незначителна техническа неизправност, което обуславя и
нарушение по Приложение № 5 – 3, т. 3, 2 визуална проверка б. „а“ от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г.,
доколкото подобна неизправност може да бъде квалифицирана като незначителна и
като значителна. Следователно районният съд правилно и напълно обосновано е достигнал
до правния извод, че следва да преквалифицира нарушението, прилагайки
по-благоприятното за дееца наказание по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон. Съдът е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 173 от 14.05.2021 г., постановено
по АНД № 395/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.