Решение по дело №506/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 422
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 15 май 2020 г.)
Съдия: Наталия Денева Георгиева
Дело: 20194500500506
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              422

 

                                      гр. Русе, 07.11.2019г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 17 септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ Г.

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря  МАНЯ ПЕЙНОВА                                              и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Г.                                                           в.гр. дело 506 описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   И.Г.Г. и Д.Г. ***, са обжалвали решението на Русенския районен съд по гр.д.№8438/2018г. в частта ,с която не е признато право на задържане в тяхна полза върху имота предмета на ревандикационният иск. Излагат оплаквания за неправилност на решението в тази част и молят то да се отмени и вместо него да се постанови друго ,с което в тяхна полза да се признае за установено , че ищецът им дължи сумата 17180 лв., от които 10000 лв. за покупката на процесният апартамент, 2700 лв. за поддръжка на апартамента и ремонт на стаята на ползвателката Л. Й.,и 4480 лв.- сума за издръжката на същото лице, както и законна лихва върху тези суми считано от 10.12.1997г. за първата сума и  от 02.09.2017г. за другите две , като осъди страните едновременно  да престират своите задължения и да им се присъдят  направените по делото разноски. При условията на евентуалност претендират  решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд.

                   Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Районният съд не е признал право на задържане в полза на жалбоподателките върху процесния имот, тъй като е приел, че възраженията им не са изискуеми и ликвидни.

                   При правилно изяснена фактическа обстановка и при съблюдаване на приложимия материален закон и процесуални правила районният съд е направил обоснованият извод, че претендираното от жалбоподателите право на задържане не може да се уважи , поради което  и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционният акт в тази част.

                   Предявен е иск за ревандикация на имота в гр.Р. *** представляващ апартамент  № 21, по отношение на който по делото не е имало спор , че е собственост на ищеца и , че се владее от ответниците без основание. В отговора   по чл.131 ГПК  жалбоподателите са заявили , че претендират право на задържане върху имота, тъй като  жалбоподателката Д.Г. имала вземане срещу ищеца в размер на 10000 лв.,представляващи платна от нея цена за придобиване на имота. Както в този отговор , така и в допълнителния отговор те са  заявили, че претендират право на задържане и заради извършени в имота подобрения и полагане грижи за продавачката на имота – баба по бащина линия на ищеца. Тези две претенции  за първи път са определени по размер едва с въззивната жалба. Когато исковата молба  не съдържа подробно изложение на обстоятелствата от които произтичат претендираното от ищеца право, същата се явява нередовна и  съдът е длъжен в съответствие с чл.128 ГПК  да я остави без движение  и да укаже на страната конкретните действия които следва да извърши за да я поправи. Такова задължение не съществува за съда  по  отношение на изложените в отговора по чл.131 ГПК обстоятелства. Жалбоподателите не са определили  по размер вземанията си за извършени подобрения, не са ги индивидуализирали , поради което съдът правилно е приел ,  че възражението за право на задържане в тази част не може да се уважи. Дори да се приеме , че тези претенции е следвало да бъдат уточнени със страната и да намерят своето място в доклада на съда то същите не биха могли да бъдат уважени, тъй като право на задържане за извършени подобрения  може да претендира само добросъвестния владелец съгласно чл.72 ал.3 от ЗС. От изложените в исковата молба и отговора обстоятелства е видно , че жалбоподателите нямат качество добросъвестни владелци на имота , поради което искането им  да бъде признато право да задържат имота до заплащане на извършени от тях подобрения в него правилно е квалифицирано като неоснователно и не е уважено.

                   Не е било налице и основание за признаване право на задържане в полза на жалбоподателите по чл.90 и чл.91 от ЗЗД  във връзка  похарчените средства за издръжка на прехвърлителката и заплащане на сумата 10000 лв. за придобиване на процесния имот от наследодателя на ищеца, тъй като  същите не представляват изискуемо вземане от същото правно отношение от което произтича и задължението на жалбоподателите да опразнят и да предадат владението на процесния имот. Не е налице връзка на  конекситет между двете престации, която предпоставя правото на задържане само при условие , че дължимата престация и насрещното вземане образуват едно житейско единство- при условие , че те се намират помежду си в предметна връзка с дължимото.Когато двете вземане произтичат от две отделни и независими правоотношение , каквито в настоящия случай са налице, то същите имат самостоятелен живот, нямат връзка помежду си и правото на задържане не е допустимо.  В настоящия случай тези вземания не произтичат от едно и също правоотношение поради което никоя страна не може да иска изпълнение на своето вземане едновременно с изпълнение на насрещното задължение. За това съдът намира , че възраженията на жалбоподателите за признаване в тяхно лице на право на задържане  върху имота до изпълнение на задълженията на насрещната страна  правилно са квалифицирани като неоснователни  и са отречени с обжалваното решение. Решението на районният съд в този смисъл се явява правилно ,следва да се потвърди , като направените  по делото  разноски  следва да останат в тежест на жалбоподателите.

                   По изложените съображения окръжният съд

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение № 981/04.06.2019г.  на Русенският районен съд по гр.д. № 8434/2018г. в частта ,с което не е признато право на задържане в полза на И.Г.Г. и Д.Г.Г. върху процесния имот, както и в частта за разноските.

                   РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                   В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: