№ 2981
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110211815 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Е. Л. Л., ЕГН: ********** чрез адв. Х. Б. от
САК срещу наказателно постановление (НП) № 22-4332-014757 от 05.08.2022
г., издадено от началник група към СДВР ОПП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
2000,00 /две хиляди/ лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС
за срок от две години“ за нарушение на 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалвания
акт. Посочено е, че не са налице безспорно доказателства, които да
установяват по несъмнен начин извършването на нарушение, неговият автор
и вината на нарушителя. Не било налице неизпълнение на предписание на
контролен орган. Иска от съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като
се представлява от адв. Х. Б., който счита делото за изяснено от фактическа
страна. Поддържа искането си издаденото наказателно постановление да бъде
отменено поради допуснати нарушения на процесуалния закон. Не
претендира разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят Е. Л. Л. бил правоспособен водач на МПС. На
08.07.2022г. около 00:32 часа, същият управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С63 АМГ 4 Матик“ с рег. № СВ7915РХ, собственост на
Камелия Любчова Гислер, в гр. София по бул. „Черни връх“ с посока на
движение от ул. „Филип Кутев“ към Околовръстен път. Същият бил спрян за
проверка при супермаркет „Билла“ от екип на ОПП СДВР, който решил да
тества водача за алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA
0143. Водачът отказал да бъде тестван.
Св. П. С. съставил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение № GA45226 от 08.07.2022 г., в който бил
отразен отказа му да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол.
На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване №
077368/08.07.2022г. за УМБАЛ „Св. Анна“ – Окръжна болница. Екземпляр от
същия му бил връчен в 01:10 часа на 08.07.2022г. с указание да се яви в срок
до 30 мин.
Жалбоподателят Л. се явил в указаното лечебно заведение като кръвна
проба му била взета в 01:55 часа на 08.07.2022г. Извършеното след това
изследване установило наличие на етилов алкохол в количество 1,06%о.
Въз основа на посочения по-горе акт било съставено процесното НП №
22-4332-014757 от 05.08.2022 г., издадено от началник група към СДВР ОПП,
с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 2000,00 /две хиляди/ лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години“ за нарушение на 174, ал. 3
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели
– актосъставителят П. С., свидетелите Васил Красимиров Константинов и П.
Иванов Марков, както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от
НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, талон за медицинско
изследване ведно с холограмни стикери, протокол за медицинско изследване
и протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта от УМБАЛ „Света Анна“, справка за нарушител/водач,
Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, договор за
правна защита и съдействие и пълномощно.
Съдът се доверява на приобщените по делото гласни доказателствени
средства на св. С., както и на св. Марков и Красимиров, оценявайки същите
2
като последователни, изчерпателни и подкрепящи се от събраните по делото
писмени материали. От показанията на изслушаните в съдебна зала свидетели
се установява обективиран отказ от страна на жалбоподателя да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Съдът не се доверява
на показанията на св. Марков и Костадинов в частта им относно причините за
забавеното явяване за изпълнение на предписанието за кръвната проба. Видно
е, че същите целят да оправдаят жалбоподателя, който се явява и техен
работодател. Показанията им в тази част противоречат на събраните по
делото писмени доказателства – в частност двамата твърдят, че на Е. Л. не му
е било указано лечебно заведение, което да посети, и че са избрали най-
близкото такова, а от представения талон е видно, че в същото е изрично
посочена УМБАЛ „Света Анна“.
Съдът възприема в цялост и приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е
от писмените доказателствени източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на
обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на
което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на
съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН, който е съставен от компетентен орган - мл. автоконтрольор Д. И.
при СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Нарушението е описано ясно и точно, с всички съставомерни факти,
налице е адекватна на описанието правна квалификация и няма противоречие
между тях. Посочени са времето (08.07.2022г. около 00: 32 ч.) и мястото (бул.
„Черни връх“ с посока на движение от ул. „Филип Кутев“ към Околовръстен
път, при супермаркет „Билла“) на деянието.
Следва да се уточни, че в наказателното постановление са посочени и
други форми на изпълнителното деяние, което се дължи на възпроизвеждане
на целия текст на чл. 174, ал. 3 ЗДвП в частта му относно отказа за
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Преди
това обаче е описано ясно и точно конкретното деяние. Видно от описанието
е, че нарушението се изразява в отказ от страна на жалбоподателя да бъде
тестван от полицейските служители с техническо средство за наличието на
алкохол в кръвта, а не заради отказ да даде биологична проба за изследване.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева.
За съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП е ирелевантно
дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не.
За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната
разпоредба, необходимо и достатъчно е лицето да управлявал МПС и, след
като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба
на алкохол, да е отказало да му бъде направена проверка. Също така, за да е
съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба е достатъчно
водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употребата на алкохол, независимо дали е проявил желание да даде кръв за
медицинско изследване. От обективна страна деянието е довършено в
момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство,
независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване.
Това е така, доколкото двете посочено хипотези са въздигнати в
отделни нарушения, а не са част от единен фактическия състав на
нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (законодателят при
изброяването на възможните изпълнителни деяния на нарушението по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП е използвал разделителния съюз „или“, а не съчинителния –
„и“). В този смисъл изследването за наличието на алкохол в кръвта (явяването
в болнично заведение във връзка с издадения на водача талон за медицинско
изследване) е относимо към състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП, но не и за този по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП).
В случая, доколкото в НП са посочени фактите от АУАН, че
жалбоподателят е управлявал МПС и е отказал да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0143,
настоящият съдебен състав счита, че тези факти са достатъчни да обосноват
извод за осъществено от обективна страна от жалбоподателя
административното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото в сила от 23.12.2021 г. т. е. след датата на
деянието, е разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, която императивно ограничава
приложното поле на посочения институт.
Наказанията са предвидени от закона във фиксиран размер, поради
което и безпредметно е обсъждане на възможността за намаляването му.
По тези съображения, наказателното постановление следва да бъде
4
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.
Такива не са поискани обаче, поради което и не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332-014757
от 05.08.2022 г., издадено от началник група към СДВР ОПП, с което на Е. Л.
Л., ЕГН: **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 2000,00 /две хиляди/ лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години“ за нарушение на 174, ал. 3
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5