Определение по дело №2869/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2667
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20195300502869
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р   Е  Д   Е   Л   Е  Н   И   Е №2667

 

гр. Пловдив, 20.12.2019 г.

 

         Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито заседание на 20.12.2019 г. в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ

                                        ХРИСТО ИВАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Михова в.ч.гр.д. №2869/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба от В. Ю. М., ЕГН:**********,***. срещу Определение от 08.11.2019 г. на съдия по вписванията при РС-Пловдив, с което е отказано по заявление с вх.рег. №33520/08.11.2019 г. извършване на нотариално действие заличаване на възбрана, вписана в СВ-гр. ****под акт №260,том 7, дв. вх.№ 16830/25.07.2012г.

Жалбоподателят поддържа, че не са налице основанията, мотивирали отказа за заличаване на възбраната- молителят е процесуално легитимиран като купувач от публична продан на имота, както и че са налице материалните предпоставки за заличаване на възбраната – възбраната е му е непротивопоставима, тъй като има качеството на купувач в публична продан и липсват други вписвания във времето от вписване на възбраната до вписване на постановлението за възлагане.

Въззивният съдът намира следното:

Съдията по вписванията е сезиран с молба от В. Ю. М., ЕГН:********** от 08.11.2019г. , за заличаване на възбрана, вписана под в СВ-гр. ******  под акт №260,том 7, дв. вх.№ 16830/25.07.2012г. , върху следния недвижим имот:1/4 ид.ч.  от поземлен имот с идентификатор 47295.38.58, с адрес на имота: с.******, */****** област.Към молбата е представено вписано постановление за възлагане, с отбелязване за влизането му в сила на 16.07.2015г., с което на молителя е възложен процесния недвижим имот след проведена публична продан.

С обжалвания акт съдията по вписванията е аргументирал отказа със следните съображения: за заличаване на възбраната е необходим акт на органа, който я е наложил, с който възбраната се вдига – такъв акт, изходящ от съдебния изпълнител, не е представен, а извън компетентността на съдията по вписванията е да изследва дали е отпаднала необходимостта от наложената възбрана и дали тя брани права – както изисква ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Обжалваният акт е правилен, макар не по изложените в него съображения.

 Настоящият състав възприема изцяло доводите на жалбоподателя, че същият се явява легитимиран да поиска вписване на заличаване на възбраната – като приобретател на имота в публична продан, проведена въз основа на вписаната в изпълнителното производство възбрана, молителят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 31 – в този смисъл е ТР № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС и преобладаващата съдебна практика по актове, постановени след тълкувателното решение. Така например в Опр. № 131/11.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2357/2019 г., II ГО, ГК, Опр. № 86/17.05.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1590/2019 г., I ГО, ГК, Определение № 177 от 10.10.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1418/2018 г. и др. се приема, че след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан купувачът може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права, като представи доказателства за последното. В този случай обстоятелството дали наложената възбрана не брани права и на други лица обаче следва да бъде установено в производството по подадената молба за заличаване на вписването. В тежест на молителя е да установи дали изпълнителното производство е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана, тъй като ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена, доколкото дори след изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на извършеното разпределение, е възможно същият имот да се върне отново в патримониума на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан, в който смисъл е  Определение № 162 от 4.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3523/2019 г., I г. о., ГК. С цитираната практика, макар да не допуска касационно обжалване, ВКС е дал подробни разяснения по прилагането на чл. 31 ПВ и т. 3 на ТР № 1/2015 г. Ето защо следва да се приеме, че молителят, като купувач в публичната продан на процесния имот, се явява легитимиран да поиска заличаване на възбраната, вписана в хода на изпълнителното производство, и в компетентността на съдебния изпълнител е да преценява дали са налице предпоставките за заличаване на възбраната. В този случай обаче, в тежест на молителя е да установи пред съдията по вписванията: 1). че след вписването на възбраната не са били извършени разпоредителни сделки с имота, които биха му били противопоставими, ако възбраната бъде заличена (със справка по партидата на собственика) и 2). че след извършената публична продан не са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана. Ако такива са налице, до пълното удовлетворяване на вземанията им възбраната брани правата им и следва да бъде запазена. За първата предпоставка няма необходимост от представяне на доказателства пред съдията по вписванията – на него обстоятелството има ли вписани разпоредителни сделки с имота му е служебно известно – при справка по партидата на длъжника. По делото пред съда обаче молителят не е представил доказателства за посочените обстоятелства, че изпълнителното производство е приключило съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК или друг документ, че след извършената публична продан не са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се от вписаната възбрана. Освен горното  от представената справка от имотния регистър  се установява, че върху имота има вписана възбрана на 01.06.2012г. преди вписване на възбраната върху имота на 25.07.2012г., която молителят настоява да бъде заличена. Поради това, разгледана по същество, молбата за заличаване на възбраната се явява неоснователна.

Поради съвпадение на крайните изводи, обжалваният акт е законосъобразен и частната жалба следва да се отхвърли.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. Ю. М., ЕГН:**********,***. срещу Определение от 08.11.2019 г. на съдия по вписванията при РС-Пловдив, с което е отказано по заявление с вх.рег. №33520/08.11.2019 г. извършване на нотариално действие заличаване на възбрана, вписана в СВ-гр. ***** под акт №260,том 7, дв. вх.№ 16830/25.07.2012г.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на препис.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  

                     2.