Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и шести ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1373 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
Ищецът С.Ш.Е. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата са законни съпрузи, сключили граждански брак на 25.09.1977 г. с акт за граждански брак № 27 от 25.09.1977 г. на Кметство с. Р.. От брака си имали едно пълнолетно дете. Първоначално брачният им живот вървял добре, но впоследствие поради несходство в характерите, отношенията им охладнели и съвместното им съжителство станало невъзможно. Разделени били от 1995 г. и от този момент били във фактическа раздяла, като прекъснали всички интимни, икономически и духовни връзки. Понастоящем нямал информация къде живеела ответницата. Бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен
Нямали придобити по време на брака ни недвижими имоти и движими вещи.
Семейното жилище в с. А., представляващо къща с дворно място на ул. ***** № ****, било собственост на родителите на ищеца и в него понастоящем живеела майка му, за която той се грижел.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ищеца като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Ответницата В.О.Е. с ЕГН ********** *** не е депозирала отговор на исковата молба. В насроченото съдебно заседание се явява лично, заявява, че желае развод и признава, че бракът й с ищеца е дълбоко и непоправимо разстроен.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак акт № 0027 от 25.09.1977 г., съставен в село Р., община К., установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Не се спори, че от брака си страните имат едно пълнолетно дете.
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че съпрузите са разделени от около 20 години се признават изцяло от ответницата. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушан свидетелката И.. Нейните показания установяват, че познава съпрузите, била в роднински взаимоотношения с тях от 1989 г. Съпрузите се разделили около 1997-1998 г. и оттогава не живеели заедно. Виждала стрина си (ответницата) само веднъж през цялото това време.Двамата не осъществявали контакти помежду си, не можели да продължат да бъдат семейство.
При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. И., обсъдени по-горе и се признава от ответницата. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.
ОТНОСНО ползването на семейното жилище:
Претенция за ползване на семейното жилище не е направена от съпрузите и съдът не се произнася по предоставяне ползването му.
ОТНОСНО фамилното име:
След развода ответницата следва да носи брачната си фамилия Е., доколкото не е направила претенция за възстановяване на предбрачното си фамилно име.
ОТНОСНО издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО разноските:
На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството ищецът е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответницата. Следва да се осъди ответницата да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по допускане на развода.
Разноски между страните не се претендират, не се дължат и не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между С.Ш.Е. с ЕГН ********** *** и В.О.Е. с ЕГН ********** ***, сключен с акт за граждански брак № 0027 от 25.09.1977 г., съставен в село Р., община К., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Е..
ОСЪЖДА В.О.Е. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П. о. с..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.