Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като разгледа докладваното
от съдията Д.Недева КНАХД № 1221 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба от И.А.И.,
депозирана чрез адв.С., против решение № 260428 от 23.03.2021 г. на ВРС, постановено
по НАХД № 186/2021 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №
23-0001077/30.11.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” - Варна,
с което на касатора, на основание чл.93в, ал.1 от ЗАвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.
В касационната жалба се излагат съображения, че въззивното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради
което се претендира неговата
отмяна и постановяване
на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът, редовно
призован не се явява,
не се представлява. С
писмено становище, чрез пълномощник с.д.№9805 от 30.06.2021г. заявява, че поддържа касационната жалба и моли да бъде
уважена.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се
представлява. С писмен отговор по
касационната жалба, чрез пълномощник, изразява становище, за нейната неоснователност, поради което моли, решението на ВРС да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
решение № 260428 от 23.03.2021 г. постановено по НАХД № 186/2021г. ВРС е потвърдил Наказателно постановление №
23-0001077/30.11.2020г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” – Варна.
От фактическа страна било установено, че на 16.09.2020 г. около 10:30ч. в гр.Варна, автогара "Варна",
сектор "Пристигащи" автобуси, управлява МПС автобус "***",
кат. **, собственост на превозвача, с peг. № ****, оборудван с дигитален тахограф,
марка "****", модел ****, сериен № ****, одобрен тип
е1-84, извършващ обществен превоз на пътници по автобусна линия гр.Варна
-гр.Свищов, с начален час на тръгване от гр.Свищов 06:00ч., на основание пътен
лист сер."**" № 34309/16.09.2020г., издаден от превозвача и маршрутно
разписание № 4101. Прието било, че превозът попада в обхвата на Регламент (ЕО)
561/2006г. При проверката било установено, че водачът управлява гореописаното
МПС, оборудвано с дигитален тахограф, който не функционира съгласно изискванията
определени в Регламент ЕС 165/2014г., видно от състоянието на тахографа и
издаденото удостоверение № 145/16.09.2020г. от сервиз "В." ЕООД и Варна
(тахограф В.) при извършване на проверката. Въз
основа на горните констатации бил съставен АУАН срещу водача. В съдържанието на акта било описано приетото
за установено нарушение и била посочена правната квалификация на същото. Административнонаказващия
орган изцяло възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване
на административно нарушение и била дадена правна квалификация по чл.93в ал.1
от ЗАвП.
За да
потвърди НП въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални
изисквания и процесуални правила. Съдът е приел и че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка се потвърждава по несъмнен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, с оглед на което е направил
извод, че безспорно е установено и доказано извършването на съставомерно от
обективна и субективна страна деяние, квалифицирано като административно
нарушение.
Настоящият
състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в
нея, е неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. На
базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил
правилни правни изводи. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи
на въззивната инстанция, като съответстващи на доказателствата събрани по
делото и на материалния закон и не намира за нужно да ги преповтаря.
ВРС е
установил вярно и точно фактическата обстановка, анализирал е всички събрани
доказателства и относимите към разрешаването на спора правни норми, като е
стигнал до обоснован извод за законосъобразност на наказателното постановление.
От
формална страна правилно ВРС е приел, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазвавне на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.
Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда безспорно, че "Транспортните
предприятия и водачите осигуряват правилното функциониране и използване на
дигиталните тахографи и на картите на водача." В конкретният случай безспорно
е установено в производството, че на 16.09.2020г. дигиталния тахограф не
функционира съобразно изискванията на Регламент № 165/
2014
г., което е установено при проверка от служителите на Автомобилната
администрация, поради което и правилно на жалбоподателя е ангажира
административно-наказателната отговорност като е санкциониран по чл. 93в, ал. 1 от ЗАвтП, който гласи че
"Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф,
който не функционира съгласно изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в AETR, се наказва с глоба 500
лв.". Правилно е приета за ирелевантна за спора причината за извършване на
нарушението. Жалбоподателят организира защитата си срещу фактите, а не срещу
правна норма, поради което възраженията за липсата или необсъждане на посочен
от него текст от Регламента настоящият
състав на съда намира за неоснователни.
Текстово
и в АУАН, и в НП ясно е записано, че водачът управлява МПС оборудвано с
дигитален тахограф, който не функционира съгласно изискванията определени в Регламент № 165/
2014
г. В този смисъл нарушението е описано конкретно и очевидно водачът е разбрал в
какво е обвинен.
По
отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, съдът съобрази, че
касаторът не е посочил наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да квалифицират процесното нарушение като по-малозначително, в сравнение с
обичайните хипотези на нарушения от същия вид, не са ангажирани и доказателства
в тази насока.
С
оглед на изложеното съдът намира, че съдебното решение е правилно и
законосъобразно, не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, допуснати от въззивния съд, поради което съдебният акт следва
да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно
направеното искане от ответника по касация на основание чл.
63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По
изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 260428 от 23.03.2021 г. на ВРС, постановено
по НАХД № 186 по описа на ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН
********** *** да заплати в полза на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: