Р Е Ш Е Н И Е
Номер 966 / 10.02. Година 2020
Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд III – ти наказателен състав
На 18 декември Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Богдан Велев
Съдебни заседатели:
Секретар: Цветелина Малинова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административно-наказателно
дело № 01940 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №34-0000124/17.10.2019г.,
изд. от Началник ОО “АА”, гр. Перник в ГД“АА“, на П.К.П. е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.на основание чл.93 ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози ,за
нарушение по чл.89 ,т.6 от наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ,а на основание чл.183,ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата-глоба в размер на 10лв.
Срещу издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба чрез
адв.П. -САК, с която се оспорва законосъобразността на описанието на
административно нарушение/като обстоятелства на нарушението /включително и
спрямо посочената като виновно нарушена законна разпоредба.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалба и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. За съдебно заседание – редовно
призована - не е изпратила процесуален представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на
чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На 27.09.2019г. е съставен акт за
установяване на административно нарушение в който инспектор при ОО“АА“гр.Перник е отразил
следните констатации/тъй като АУАН е трудно разчитаем,съдът възпроизвежда обстоятелствената
част на издаденото въз основа на него наказателно постановление/
На 27.09.2019 г. около 09:45 ч. на АМ Струма при
15- ти км, с посока на движение към гр. Перник, като водач на влекач марка МАН
модел ТГТ с perистрационен № СВ 2896 АС,
от категория N3 и прикачено към него полуремарке марка Шмитц, модел СКИ с
perистрационен № Е 1002 ЕС от категория
04, и двете собственост на превозвача фирма ООД „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ ,с ЕИК
*********, притежаващ Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на Р България № 047824 към
Лиценз № 06134, управлява и
нарушава следното:
1. Водачът управлява МПС от
категория N3, на територията на Р България, по маршрут от гр. София - гара
Искър до с. Студена, видно от пътен лист № 269234 за превозвания товар, без да
представя валидно Удостоверение за психологическа годност, като същият
представя УПГ № 370956, валидно до 13.06.2019.
2. Водачът е без КТ към СУМПС.
Като виновно нарушени разпоредби
се сочат:чл.89 ,т.6 от Наредба №33 от 03.11.1999г.на МТ и чл.100,ал.1,т.1 от
Закона за движението по ъптищата.
На 17.10.2019г.,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на П.П. за
констатираните нарушения .
Наложил
е административни наказания в абсолютния размер на административно наказателните състави,поради което и не следва да се
изследва приложението на правилата за индивидуализация на административното
наказание.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин, като взе предвид приетите писмени
доказателства – заверени копия на АУАН , копия на горепосоченото удостоверение
за психологическа годност, извлечение от
Регистър на психологическите изследвания на водачите, заповед РД – 08 -249
от 15.05.2015 г. на МТИТС и заповед № 1003/30.09.201г. на изпълнителен директор ИА“АА“ – София..
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е подадена в срок,от
легитимирано лице,поради което се явява допустима,а съдът следва да се
произнесе по същество.
Настоящият съдебен състав приема,
че както в акта, така и в наказателното постановление, не са спазени част от
императивните изисквания установени към съдържанието им в чл.42 и чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно:
За точно описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е извършено, за посочване на нарушената
законова разпоредба,и приложението на съответния административно наказателен
състав.
Съществува правен режим за реализиране на административно наказателна
отговорност при осъществяване състава на
вмененото административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 8, ал.2 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. За изискванията за психологическа годност и
условията за провеждане на психологически изследвания на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на
председатели на изпитни комисии въвежда срок за валидността на свидетелството
за психологическа годност, а именно: три години от датата на неговото издаване,като
са регламентирани и определени изключения спрямо навършена възраст или
налагани санкции /наказания и ПАМ/по Закона за движението по пътищата и
Наказателния кодекс.
А според чл.8 ал.1 от визираната
наредба, при извършване на дейност като водачи на автомобили за обществен
превоз на товари/относимо за случай/, лицата представят удостоверение за
психологическа годност.
Посочената като нарушена
разпоредба-чл.89 т.6 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. „За обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България“предвижда,че по време на
работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл.
100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата ,както и удостоверение за психологическа годност.
През 2012г./ДВ бр.60/ е създаден
съответен административно наказателен състав –чл.178 в ал.5 от Закона за
движението по пътищата ,който предвижда
ангажиране на съответна административно наказателна отговорност/ глоба в размер
500 лв./на водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
В конкретния случай водачът и
жалбоподател не е могъл да представи такова Удостоверение.
Такова Удостоверение е издадено на 09.10.2019г.-
девет дни преди издаването на обжалваното наказателно постановление.
Съдът се пита,с какво е по различен този случай/казус/от предмета на наказателно
постановление № 34-0000069/20.07.2017г.издадено от началник ОО“АА“гр.Перник в
ГД“АА“,с която за същото нарушение водач е санкциониран с приложението на
чл.178 а ал.5 от Закона за движението по пътищата,и който водач също е
извършвал обществен превоз на товари.
Видно е, че е налице препратка
към друг нормативен акт - посочената по-горе Наредба № 36 / 15.05.2006 г., по
разпоредбите на която следва да се извърши преценката на субектите на
задължения, спазването на правилата за издаване на удостоверението за
психологическа годност, валидността му, респ. и неблагоприятните последици от
нарушаването на тези правила.
От § 2 от ПЗР на Наредба № 36 / 15.05.2006 г.
се установява, че тя е издадена въз основа на чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДП и
следователно именно в ЗДвП следва да се търсят санкционните разпоредби за
нарушение на въведените изисквания с наредбата.
Такива са предвидени в чл. 178в
от ЗДвП, като ал. 5 предвижда наказание глоба в размер 500 лв. за водач, който
извършва (...) обществени превози на пътници или товари без валидно
удостоверение за психологическа годност.
Посоченият нормативен текст, отнесен към фактите
в производството, сочи, че нарушението е подведено под неправилна санкционна
норма, като вместо по чл. 178в ал. 5 ЗДвП е квалифицирано като такова по чл.
93, ал. 1, т. 1 ЗАвП.
От приложената Заповед № РД-08-249 /
15.05.2015 г. на МТИТС, с която на длъжностни лица от ИА "Автомобилна
администрация" са предоставени правомощия както съгласно чл. 92, ал. 2
ЗАвП да налагат санкции за нарушения на ЗАвП, ЗДвП и поздаконовите нормативни
актове, издадени въз основа на тях,а така също и по чл.189 ,ал.12 от Закона за
движението по пътищата.
На следващо място съдът счита,че
съществуват данни за наличие на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от
приложеното копие от УПГ е видно, че нарушителят се е снабдил с такова
удостоверение няколко дни след извършената
проверка.
На следващо място, от вмененото деяние не са настъпили никакви неблагоприятни
последици, водачът няма други нарушения/данни за такива и не се представят със
административно наказателната преписка/ и тези обстоятелства по своята
съвкупност съставляват смекчаващи отговорността обстоятелства и разкриват
по-ниската обществена опасност от деянието.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че
за "маловажни случаи" на административни нарушения, наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
В Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по тълкувателно
наказателно дело № 1/2005 г. на
Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд
категорично се е произнесло, че преценката на административнонаказващия орган
за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Административнонаказателният
процес е строго нормирана дейности, при която за извършено административно
нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административно
нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 законът си служи с понятието
"маловажни" нарушения.
При извършване на преценка, дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения
от нарушенията, обхванати от чл. 6. Когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН.
Всъщност наказващият орган освобождава от
административно-наказателна отговорност, което не почива на преценка на
целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност.
Отнася се за особена
компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона
ред и при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да
отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.
28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. Действително, административнонаказващият орган е трябвало да отчете
тежестта на извършеното нарушение, да вземе предвид, че не са извършвани други
нарушения от наказаното лице, че не е настъпила вреда и че нарушението е
отстранено преди издаването на наказателното постановление.
Правната норма на чл. 11 от ЗАНН
урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението
и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.
В ЗАНН законодателят не е дал
легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което
следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като
"маловажен случай" да се изведат от чл. 93, т.9 от НК –
"маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
От анализа на цитираната правна
норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно
административно нарушение съставлява маловажен случай, следва да се преценяват
фактите на липса или незначителност на вредните последици, характерът на
вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Като от съдържанието на чл. 93,
т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост
не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз
основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на
административно нарушение.
Самият факт, че нарушението е
отстранено до издаване на наказателното постановление и че не е налице
увреждане говори за по-ниската степен на обществена опасност на конкретното
извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
И последно,по отношение на
темпорално първото вменено
административно наказателно обвинение относно доказаността му.
Съдът е призовал в качеството на
свидетел актосъставителя по месторабота.
Налице са две изявление от въззиваемата страна, че лицето е напуснало, не
разполагат с адрес за призоваване,а по
известните данни, обективирани в административно наказателната преписка,не
може да бъде направена справка с релевантни данни в Наредба № 14//18.11.2009г.
За да бъде ангажирана
наказателната отговорност на водач по чл.183 ал.1 т.1/коректното е пр.2/
от Закона за движението по пътищата следва да бъде установено,че водачът
не носи определен документ –контролен талон към свидетелството за управление на
МПС.
По отношение на това вменено нарушение липсват
доказателства ,ангажирани от страната-жалбоподател,които да опровергаят извод
за законосъобразност на наказателното
постановление в тази му част,поради което следва в тази му част да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
Изменя наказателно постановление №34-0000124/17.10.2019г., изд. от Началник
ОО “АА”, гр. Перник в ГД“АА“,с което на П.К.П.
***,ЕГН **********,е наложено административно наказание глоба в размер на
2000лв.на основание чл.93 ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози ,за
нарушение по чл.89, т.6 от наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ,а на основание чл.183,ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата-глоба в размер на 10лв.,като ОТМЕНЯ НП в частта,с която на основание
чл.93 ал.1,т.1 от Закона за автомобилните превози ,за
нарушение по чл.89 ,т.6 от наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ е наложена глоба в размер на 2 000лв.,и ПОТВЪРЖДАВА
НП в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.