МОТИВИ към
присъдата по НОХД № 335/2012 г. на РС- Свиленград от 12.03.2013 г.
Гр.Свиленград ,14.03.2013г.
С Обвинителен акт по
Досъдебно производство №15/2009 година по описа на ГПУ- Ново село, прокурорска
преписка с вх.№301/2009 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград,
Мария Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград повдига обвинение
на:
Подсъдимия
Л.Ю.,роден на ***г. в гр.Алжир, Алжир,берберин по
произход,гражданин на Алжир, живущ
в Италия, гр.Неапол,женен,начално
образование,безработен,ЛНЧ: ********** ,не осъждан за това, че: На
01.04.2009 година на ГКПП ”Капитан Петко Войвода”-шосе, общ. Свиленград излязъл
през границата на страната от Република България в Република Гърция без
разрешение на надлежните органи на властта
- престъпление по чл.279, ал.1от НК
Участващият в делото прокурор поддържа
обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно правната
квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по
безспорен начин установяват обвинението и моли съда при
определяне на наказанието да наложи наказание на подсъдимия при условията на
чл.54 от НК ,като счита за справедливо наказание Лишаване от свобода в размер
на 9месеца,което наказание впредвид чистото съдебно минало на подсъдимия, моли
съда да отложи изтърпяването му за срок от три години. Счита ,че следва да се
наложи и кумулативно предвиденото наказание глоба, като предлага съдът да
определи нейния размер на 250лева.
В съдебно заседание подсъдимият редовно призован не се явява за него се
явява адв.Д.Г. защитник на подсъдимия,който в съдебно заседание моли делото да се
разгледа по реда на чл.269 от НПК.По същество пледира съдът да върне делото на
прокурора,поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза
,изразяващи се в ненадлежен превод на процесуалните действия ,касаещи
подсъдимия,като твърди ,че подсъдимият владеел писмено и говоримо италиански
език,а не английски език , като по този
начин защитата счита,че разследващите органи били нарушили правата на
подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен,а от там да организира адекватно
защитата си. Алтернативно моли съда да оправдае подзащитният му, т.к. не било
доказано по безспорен и категоричен начин
престъплението към което бил привлечен Ю.,т.к. обвинението се базирало
единствено на самопризнанията на подсъдимия,а други доказателства не били
събрани.Пледира също, ако съдът приеме,че Ю. е извършител на престъплението към
което е привлечен да отговаря,то съдът да приеме,че е налице маловажност на
извършеното от подзащитният му и да приложи чл.9,ал.2 от НК.
Съдът прие ,че
са налице предпоставките на чл.269,ал.3,т.3 от НПК , т.к. подсъдимият
е редовно призован за съдебно заседание,не е посочил уважителна причина за неявяването си и е изпълнена
процедурата по чл.254,ал.4 от НПК,поради което производството е
разгледано по реда на чл.269 от НПК .
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства, които анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Съгласно свидетелските
показания на разпитаните по делото К.Х.Г., Ж.Д.И. и Х.А.М. и приобщените по реда на чл.279,ал.2
във вр.с ал.1,т.2 от НПК обяснения на подсъдимия дадени в присъствието на
защитник пред органа на досъдебното производство се установява,че подсъдимият Ю.
бил подал документи за получаване на статут на бежанец,но към края на месец
март 2009г. разбрал,че няма да получи от Държавната агенция за бежанците статут
и тъй като от негови близки разбрал,че в Италия това негово желание можело да
се осъществи по лесно,решил да замине за въпросната държава през Р.Гърция. На
31.03.2009г. подсъдимият отпътувал от гр.София до гр.Свиленград, като преди
това се бил снабдил в гр.София /от неустановено по делото лице/с преправен
документ за самоличност- българска лична крата.На 01.04.2009г. подсъдимия около
15,00часа успял да пристигне до ГКПП „Капитан Петко войвода”,но тъй като знаел
,че няма валиден документ и няма как да премине държавната граница, огледал
пункта и забелязал,че по същото време имало камиони , които напускали страна
към Р.Гърция.Подсъдимият решил да премине границата като заобиколи
камионите,намиращи се на самият граничен пункт,за да не бъде забелязан от
граничните служители. Заобикаляйки спрените камиони подсъдимият успял да
избегне проверката и да премине държавната граница на Р.България ,като
продължил пеша към граничния пункт на Р.Гърция. По пътя в близост до „Фришопа”
подсъдимият махнал на един лек автомобил,който спрял и го качил. Автомобилът
бил управляван от св.Х. М.,който към
онзи момент работел като таксиметров шофьор и изпълнявал поръчка да откара
гръцки гражданин до Орестиада Св.М. не се усъмнил в подсъдимия,тъй като същият
говорил много добре български език и не можело да се предположи,че същият е
чужденец.След като качил подс.Ю., тримата се установили за проверка на гръцкият
контролен пропусквателен пункт, където гръцките гранични служители се усъмнили
в представената лична карта на подсъдимия и извършили проверка.След около час
,час и нещо гръцките гранични власти върнали подсъдимият на ГКПП”Капитан
Петко войвода” със съмнение за използване на подправена
лична карта с № *********/18.10.2000 година
издадена на името на Пламен Цанков Дамянов,ЕГН: **********.По случая била извършена проверка от свидетелите К.Г. и Ж.И. в хода на която
установили,че подсъдимият Ю. имал
разрешен статут на кандидат бежанец до 01.03.2009 година,но Държавната агенция за бежанци отказала да му предостави статут на
бежанец и подс.Ю. обжалвал отказа и по тази причина,престоят му
в България бил продължен с още 3 месеца. Пред двамата свидетели под.Ю. обяснил
подбудите и начина на извършеното от него.
По този повод на 17.04.2009
г.е образувано досъдебно производство № 15/2009
г. по описа на ГПУ-Ново село срещу Л.Ю. от Алжир за престъпление по чл.279 ал.1 от НК и по чл.316 вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК.На 28.02.2012 година с постановление на прокурор при РП-Свиленград
наказателното производство водено срещу Л.Ю. за престъпление по чл.316
вр.чл.308 ал.2 вр.ал.1 от НК е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК.
По досъдебното производство има изготвена експертна
справка от която се установява,че
българската лична карта с № *********/18.10.2000 година издадена на името на Пламен Цанков
Дамянов,ЕГН: ********** е преправен документ,като преправянето се състои в
разлепване на защитния ламинат,подмяна на снимката и част от текстовете , при което са унищожени или частично разрушени
елементи от защитата на документа.
От
изготвената справка с изх.№ 6063/11.06.2009 година от служител на ГПУ-Ново село
е видно,че в автоматизираната система данни на МВР няма данни подс.Ю. да е напускал пределите на страната за периода м.04.2009 година до 07.06.2009 г.
От
направената справка в Бюро “Съдимост” при Министерство на правосъдието - София
е видно, че подсъдимият не е
осъждан.
Видно от представеното в съдебно заседание
удостоверение за сключен граждански брак
№********** на общ.Несебър,подсъдимият е сключил граждански брак с И.К.Н.
на 11.09. 2012г. за което е бил съставен акт за сключен граждански
брак№0063/11. 09.2012г..
От Удостоверение за раждане издадено
от община Варна въз основа на акт за раждане №0840 от 08.09.2009г. се
установява,че Луис Дарио Йозеф Л.,роден на ***г. в гр.Варна е с баща
подсъдимия Ю. и майка И.К.Н..
От приложената характеристична справка на подсъдимия не се констатира
,същият да е криминално проявен или да има регистрирани противообществени
прояви на територията на Р.България , а от ДСМПИС, се установява ,че същият не
получава трудови доходи и не притежава на свое име движимо или недвижимо
имущество.
Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания на разпитаните в съдебно заседание / К.Х.Г., Ж.Д.И. и Х.А.М./ като последователни логични, вътрешно непротиворечиви и относими
към предмета на доказване в настоящото производство. В подкрепа на установената
по делото фактическа обстановка, са и приобщените, по реда на чл. 283 НПК,
писмени доказателства,Следва да се отбележи ,че съдът кредитира и приобщените
по реда на чл.279,ал.2 във вр.с ал.1,т.2 от НПК обяснения на подсъдимия дадени
в присъствието на защитник пред органа на досъдебното производство,т.к. същите
не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и
допринасят за пълното изясняване на случая. Единствено обснянията на подсъдимия ,как се е опитал да
премине през граничната проверка за влизане в Р.Гръция противоречи на
показанията на св.Х.М.,като подсъдимия твърди,че слезнал от таксито и се опитал
да премине по същият начин както и на българският гранично пропусквателен
пункт,а св.М. твърди,че при представяне на документите при проверката гръцките
гранични полицаи се усъмнили в личната карта на подсъдимия и ги задържали за
около час два до изясняване на случая и едва тогава разбрал,че лицето не е
българин . Обясненията на подсъдимият в тази им част,въпреки че не касаят
съставомерните признаци на обвинението съдът намира за изолирани от останалия
събран по делото материал,поради което не следва да се кредитират с
доверие.Показанията на М.,който не се познава с подсъдимият,не е заинтересован
от изхода на делото звучат логично и в синхрон с останалите
доказателства,поради което съдът намира,че именно показанията на М. следва да
се кредитират и съдът да гради изводи за установеност на фактите през процесния
ден.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
Разпитаните по делото свидетели К.Х.Г., Ж.Д.И. и Х.А.М.
иобеснията на подсъдимия в частта в която се кредитират от съда,чиито показания и обяснения както
се посочи по горе съдът кредитира с доверие, установяват,че на 01.04.2009
година подсъдимия на ГКПП ”Капитан Петко
Войвода”-шосе, общ. Свиленград излязъл през границата на страната от Република
България в Република Гърция без разрешение на надлежните органи на
властта.Съгласно свидетелските показания и обясненията на подсъдимият, Ю. е
преминал граничната проверка като е вървял между камионите и така е избегнал
контрола,като подсъдимия е бил наясно ,че е преминал държавната граница на
Р.България без да има разрешение на надлежните органи за това,но същият се
целял именно това. Така коментираните
показания на горепосочените свидетели и част от обясненията на подсъдимия
,които съдът кредитира с доверие,като обективно и безпристрастно дадени и
вътрешно непротиворечиви помежду си и с
останалия събран по делото доказателствен материал , установяват една безпротиворечивост и
логическа връзка ,която води до извода ,че с така описаните по горе действия
извършени от подсъдимия се субсумират под престъпния състав на чл.279 от НК. Свидетелите установяват и че именно подсъдимият е лицето
,които е преминало на процесната дата държавната граница, поради което следва
да се приеме ,че авторът на деянието е установен по
безспорен начин в производството.В тази насока
са и самопризнанията на подс.Ю..
От доказателствата по делото се
установява ,че подсъдимият е пълнолетно и вменяемо лице ,което напълно е
осъзнавало действията си ,а именно че няма разрешение за излизане от
Р.България, но въпреки това е предприел действия и е осъществил намерението си
да премине държавната граница за да влезе на територията на Р.Гърция.Подбудите на подсъдимия – да получи
по лесно убежище в друга държава , са обаче без значение за съставомерността на престъплението, тъй като съставът на чл. 279, ал.1 от НК изисква
от субективна страна само съзнание за липса на съответното разрешение, при
което се предприема и осъществява преминаването
на границата.
В този ред на мисли и съобразявайки
доказателствата по делото следва да се приеме,че е налице противоправност на
извършеното от подсъдимия и наказуемост на деянието,
които са обективни елементи от състава
на престъплението, както и причинна
връзка между изпълнителното деяние и настъпилите общественоопасни последици. Горното
резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото обвинение, за
което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
Тук е мястото да се отбележи ,че
съдът не споделя доводът на защитата , че има допуснати
съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза ,изразяващи се в ненадлежен
превод на процесуалните действия ,касаещи подсъдимия,като се твърди ,че подсъдимият владеел писмено и говоримо
италиански език,а не английски език ,
като по този начин защитата счита,че разследващите органи били нарушили правата
на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен,а от там да организира
адекватно защитата си. Безспорно подсъдимият има право да
разбере в какво точно е обвинен,като за целта законодателят е предвидил,че
същият има право да иска всички действия по резследването и т.н. да бъдат свеждани до знанието на подсъдимия
на неговия роден език или от друг /чл.21,ал.2 от НПК/. Дори и да се приеме,че
подсъдимият не е изявявал желание в досъдебното производство да му бъде
назначаван превод на английски,то не може да се пренебрегне факта,че в съдебно
заседание на 04.09.2012г. подсъдимият е бил в съдебно заседание ,но изрично не
е заявил,че не владее писмено и говоримо английски език и желае да се ползва от
италиански. От друга страна не може да се пренебрегне факта,че съгласно
свидетелските показания на св.Х. М.,
подсъдимият е раговарял с него на български език,което довело до убеждение в
свидетеля,че същият е български гражданин и едва когато са били задържани от
граничните гръцки полицаи ,същият разбрал ,че лицето е от арабски произход.По
изложените доводи и като взе впредвид,че това твърдение се заявява
едва на съдебните прения ,съдът намира изявлението на защитата за шиканиране и бавене на съдебния процес и
безпричинно утежняване на държавния бюджет при условие,че подсъдимият владее
добре български език/ женен е за българка, има дете от нея, живее от
приблизително четири години в България/.
Що
се касае до възражението на защитата за приложението на чл. 9, ал. 2 НК
настоящият състав на съда съобрази следното:
В чл. 9,
ал. 1 НК законодателят е дал легално определение на
"престъпление", като в ал. 2 на с. чл. е посочил обстоятелствата,
които изключват неговата обществена опасност, респ. - кога едно деяние е с явно
незначителна обществена опасност. Съдебната практика е трайна относно
приложението на чл.
9, ал. 2 НК касателно всички съставомерни по НК деяния, както и за
квалифицираните обстоятелства. В тази насока обилна е съдебната практика и че
наличието на малозначителност се определя от всички фактически обстоятелства,
които се отнасят до извършеното деяние. В случая, както се посочи по-горе,
поведението на подсъдимия
- от обективна и субективна страна - осъществява престъпния състав на деянието
по чл. 279 НК. Липсата на
разкаяние от негова страна, както и обстоятелството ,че въпреки знанието му за
преправения документ лична карта,същият е предприел пътуване извън страната с
цел да придобие статут на бежанец в друга държава,тъй като в България му е
отказано ,не може да обоснове извод,
че деянието на същия не е общественоопасно заради своята незначителност или че
се касае за явно незначителна обществена опасност на същото. Наличието на
малозначителност или явна незначителност - както вече се посочи - се определя
по всички фактически обстоятелства, които се отнасят до извършеното деяние. Тук
следва да се вземат предвид не само мотивът за извършване на деянието и липсата
на други последици, извън съставомерните такива (касаещи престъпния резултат),
но и характера на извършеното престъпление (общоопасно такова), времето на
осъществяването му (през деня,което говори за
дързост на извършителя), факта, че е преминал държавната граница.
Горните обстоятелства не сочат на явна незначителност на деянието.
От обективна страна подсъдимия Л.Ю.,роден на ***г. в гр.Алжир,Алжир,берберин по
произход,гражданин на Алжир, живущ
в Италия,гр.Неапол, женен,начално образование,безработен, ЛНЧ: **********, не осъждан : На 01.04.2009 година на ГКПП ”Капитан Петко Войвода”-шосе, общ. Свиленград
излязъл през границата на страната от Република България в Република Гърция без
разрешение на надлежните органи на властта , с които си
действия е извършил престъпление
по чл.279, ал.1от НК.
От субективна страна подсъдимия Л.Ю. е
извършил деянието виновно, при условията
на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.Подсъдимият е бил напълно наясно с необходимите документи и реда за
преминаване на държавната граница,но въпреки това е предприел преминаване на
държавната граница,без разрешение на надлежните органи на властта.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство : тежкото
материално положение на дееца и липсата на минали
осъждания . Липсват доказателства
които да обуславят
извод, че деецът е извършил
престъплението с користна цел което не съставлява смекчаващо вината обстоятелство, но
индицира за вътрешните му намерения- да живее спокойно в
едно демократично общество,като оттегчавощо вината обстоятелство съдът прие,че
подсъдимия в хода на съдебното
производство проявява незаинтересованост към производството, поради което настоящият състав
счете,че така констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК,а следва да
бъде наложено наказание при условията
на чл.54 от НК с превес на смекчаващи вината обстоятелства за извършеното престъпление.
Като анализира индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, с оглед тежестта на всяко едно и в тяхната
съвкупност и като взе впреди обществената опасност на деянието която не е
висока и обществената опасност на дееца,която от своя страна също не е
висока,съдът прие ,че за постигане целите на чл.36 от НК,подходящо и
справедливо наказание на подс. Л.Ю. следва да бъде определено при условията на чл.54,ал. 1 от НК, при наличие на превес на смегчаващи вината обстоятелства. Доколкото за
извършеното престъпление законодателят е
предвидил наказание -лишаване от свобода до 5
години и глоба в
размер от 100 до 300лева съобразно разпоредбата на чл.54 от НК,съдът определи наказание Лишаване
от свобода в размер на 6 месеца и „Глоба” в размер на 200лева.Вземайки впредвид чистото съдебно минало на подсъдимия,
съдът прие че на основание чл.66 от НК следва така
наложеното наказание лишаване от свобода в размер на 6месеца да се отложи за
срок от три години,т.к подсъдимият не е осъждан на Лишаване от Свобода за
престъпление от общ характер и съдът
прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Определеното при горепосочените съображения
наказание , Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция
и необходима за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се
поправи и превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Тъй като от приетата по
делото експертна справка се
установява,че българската лична карта с № *********/18.10.2000
година издадена на името на Пламен
Цанков Дамянов,ЕГН: ********** е преправен документ,като преправянето се състои
в разлепване на защитния ламинат,подмяна на снимката и част от текстовете , при което са унищожени или частично разрушени
елементи от защитата на документа на основание чл.112, ал.4 от НПК ,съдът постанови вещественото доказателство:
българската
лична карта с № *********/18.10.2000 година
издадена на името на Пламен Цанков Дамянов,ЕГН: **********, да се изпрати на ОД на МВР
–Хасково.
Въпреки ,че призна подсъдимият за
виновен съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК съдът постанови ,разноските за преводач в размер на
102лева да останат за сметка на органа на досъдебното
производство, а в размер на 20 лева за сметка на съда.
Констатираха се разноски по
делото ,които на основание чл.189,ал.3 от НПК следва да се възложат на
подсъдимия, а именно 19,99лева пътни разноски за преводач и 100лева
възнаграждение за назначен служебен защитник на досъдебното производство,поради
което съдът осъди на основание
чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият Л.Ю. да
заплати направените разноски по делото в общ размер на 19,99 лева в полза на РС
Свиленград и 100лева в полза на НБ”Правна промощ”.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен Съдия:..............
