РЕШЕНИЕ

№ 61

гр. Силистра, 5.06.2019 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 58 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателят ЕТ “***“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, бул. **, моли съда да отмени уведомително писмо изх.№ 01-6500/9332#2 / 18.12.2018 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), поради нарушения на материалния и процесуалния закон, да изпрати преписката на ответника за ново произнасяне и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът – заместник-изпълнителният директор на ДФЗ – оспорва предявената жалба и претендира като деловодни разноски юрисконсултско възнаграждение.

Съдът прие за установено следното:

С обжалваното уведомително писмо изх.№ 01-6500/9332#2 / 18.12.2018 г., на основание чл. 43 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., ответникът е отказал да одобри жалбоподателя за участие по направление „Биологично растениевъдство”, мярка 11 „Биологично земеделие”от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. за кампания 2016 г. Мотивите за отказа са следните: „С уведомително писмо изх.№ 01-6500/9332 от 31.10.2016 г., ДФ “Земеделие“ – Разплащателна Агенция Ви предоставя възможност да докажете, че отговаряте на поне едно от изискванията по чл. 38б ЗПЗП. ДФЗ – РА разгледа предоставената от Вас информация и документи с писмо 01-6500/9332 от 22.11.2016 г. и установи, че същите не отговарят на нито един от критериите, а именно: – получените субсидии по директни плащания през предходната година не са под левовата равностойност на 3000 евро; – получените субсидии по директните плащания през предходната година спрямо общите приходи на кандидата не са над 5%; – от предоставения ОПР е видно, че приходите от селскоскостопанска дейност през 2015 г. не представляват 1/3 от общия размер на приходите; – основната Ви дейност на едноличен търговец съгласно Кода на икономическата дейност, определен в търговския регистър, удостоверен от Националния статистически институт, не е упражняване на селскостопанска дейност. [...] Вие попадате в негативния списък от лица, които не са активни земеделски стопани, съгласно чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП. Предвид гореизложеното Вие сте недопустим кандидат за подпомагане за кампания 2016 г.“.

С оглед на горецитирания пасаж от оспореното уведомително писмо, съдът счита, че е налице порок във формата на писмото. Един от най-съществените реквизити на всеки административен акт е неговото фактическо основание (чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК). В конкретния случай фактическо основание липсва. Налице е само нееднократно изписано правно основание – чрез посочване разпоредбата на чл. 38б ЗПЗП и чрез перифразирано възпроизвеждане на част същата разпоредба. За да е налице обаче фактическо основание, би следвало ответникът да посочи в мотивите на обжалваното писмо конкретните размери на: а/ получените от жалбоподателя директни плащания през 2015 г.; б/ общите приходи на жалбоподателя през 2015 г.; в/ приходите от селскоскостопанска дейност на жалбоподателя през 2015 г. Липсата на гореспоменатите размери в текста на писмото не може да бъде санирана чрез доказателства, приложени по преписката или представени в производството пред съда. Обратното би заличило разликата между мотиви на административния акт и доказателствени средства, установяващи верността на посочените в мотивите факти, а също така би довело до дописване на мотивите на административния акт посредством съдебно решение, което е недопустимо, тъй като с решението си съдът трябва да обективира своя извод от проверката за материална законосъобразност съобразно изложените в акта факти; ако такива факти няма, съдебната проверка бива препятствана от правна пречка. Поради тази причина трябва да се приеме, че е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, който сам по себе си е достатъчно основание за отмяна.

Дори обаче съдът да поеме функцията на административен орган, като изпише в решението си фактическото основание на обжалвания отказ, изходът на делото не би бил по-различен. Видно от коригираното заключение на вещото лице, доходите на жалбоподателя за 2015 г. и съответните процентни съотношения са следните: а/ общ годишен размер на директните плащания – 35951,60 лв.; б/ общо приходи – 814505,69 лв.; в/ приходи от селскостопански дейности – 130231,80 лв.; г/ приходи от неселскостопански дейности – 684273,89 лв.; д/ процент на приходите от селскостопански дейности спрямо общия размер на приходите – 15,99%; е/ процент на получените директни плащания спрямо приходите от неселскостопански дейности – 5,25%.

С оглед на горепосочените суми, неправилно ответникът е окачествил жалбоподателя като неактивен земеделски стопани по смисъла на чл. 38б ЗПЗП, тъй като той отговаря на критерия по чл. 38б, ал. 3, т. 1 ЗПЗП. В тази връзка трябва да се отбележи неоснователността на довода, че размерът на приходите на жалбоподателя от неселскостопански дейности и общия размер на приходите трябва да се увеличи с доходите му от трудови правоотношения. Въпросните доходи не са реализирани от жалбоподателя в качеството му на едноличен търговец, а той именно в това си качество е адресат на обжалваното писмо и кандидат за участие по направление „Биологично растениевъдство”, мярка 11 „Биологично земеделие”от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., кампания 2016 г.

Дори обаче да се приеме, че, както се твърди съвсем общо в обжалваното писмо, размерите на приходите на жалбоподателя и съответните процентни съотношения не отговарят на нито един от критериите на чл. 38б, ал. 3 – 4 ЗПЗП, това не би променило с нищо спорното материалноправно положение. Защото действително чл. 2, ал. 2 от Наредба № 4 / 24.02.2015 г. поставя като условие към кандидатите за подпомагане да отговарят на условията за активен земеделски стопанин съгласно чл. 38б ЗПЗП. В тази връзка обаче напълно основателно жалбоподателят възразява, че нормите на чл. 38б, ал. 3 – 4 ЗПЗП са приложими само и единствено в случаите, когато кандидатът за подпомагане попада в хипотезата на чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП. В случая е безспорно, че жалбоподателят нито експлоатира летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих, нито представлява държавна или общинска администрация, респ. нейно поделение, поради което не е в категориите на физическите и юридическите лица, визирани от чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП. И след като не е от тези категории, не следва спрямо него да се прилагат правилата на чл. 38б, ал. 3 – 4 ЗПЗП, уреждащи изключения, по силата на които дори кандидатите за подпомагане да са субекти по чл. 38б, ал. 2 ЗПЗП, те пак могат да се квалифицират като активни земеделски стопани, ако удовлетворяват поне едно от изискванията на чл. 38б, ал. 3 – 4 ЗПЗП. Това е изразено напълно ясно от законодателя, тъй като чл. 38б, ал. 3 ЗПЗП започва с фразата „физическите и юридическите лица по ал. 2 [...]“, а началните думи на чл. 38б, ал. 4 ЗПЗП са „алинея 2 не се прилага по отношение на [...]“. Следователно, с или без данните от съдебната експертиза, налице е неправилно прилагане на материалния закон.

Гореизложените съображения налагат извода, че оспореният административен акт страда от пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 и 4 АПК, поради което подлежи на отмяна. При това положение, с оглед разпоредбите на чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК и на чл. 173, ал. 2 АПК, преписката трябва да бъде изпратена на ответника за повторно разглеждане, при което да се отстранят нарушенията, описани по-горе в мотивите на решението, и да се обективира ново произнасяне по същество при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за държавна такса, съдебна експертиза и адвокатско възнаграждение, възлизащи общо на 560 лв. (чл. 143, ал. 1 АПК).

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ уведомително писмо изх.№ 01-6500/9332#2 / 18.12.2018 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ИЗПРАЩА преписката на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по същество при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на ЕТ “***“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, бул. ***, направените по делото разноски в размер на 560,00 (петстотин и шестдесет) лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: