Р
Е Ш Е Н И Е
18.09.2018 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2018 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският
районен съд четвърти състав
На 15 (петнадесети) август Година
2018
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
Председател
Дияна Петрова
Секретар Женя
Проданова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело
номер 866 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са съединени в условията на първоначално обективно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.92 от ЗЗД от «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.
„Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор,
представляван по пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК срещу Д.С.Ш. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, с искане да бъде признато за установено, в отношенията
между страните, че ответника дължи на ищеца сумата 1120.23 лева (хиляда сто и
двадесет лева и двадесет и три ст.), представляваща главница, законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 13.10.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за
мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги
№*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги №*********/24.01.2014г.,
договор за фиксирани услуги №*********/24.01.2014г., допълнително споразумение
№*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги, договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 03.10.2014
г., сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/24.01.2014 г.;
сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/03.10.2014 г.;
допълнително споразумение №********* от 22.12.2014 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за
мобилни услуги №********* от 18.06.2015 г., за които вземания са
издадени фактури № №**********/05.07.2015 г.; **********/05.08.2015 г.;
**********/15.08.2015 г.; **********/05.10.2015 г.; **********/05.11.2015
г. и **********/15.11.2015 г. За които вземания е издадена заповед за
изпълнение №336/17.10.2017 г. по чгр.д.№729/2017 г. по описа на ВПРС. Претендира и разноски в
настоящото производство.
В исковата молба
ищецът твърди че с ответника са били в облигационни отношения по силата на
договор за фиксирани услуги №*********/24.01.2014 г. и сертификат за пакетни
услуги №*********/03.10.2014 г. и №*********/24.01.2014 г., по които ищецът е
предоставил фиксирани услуги на ответника – ползван телефонен номер *********,
договор за мобилни услуги №*********/24.01.2014 г. и сертификат за пакетни услуги
№*********/03.10.2014 г. и №*********/24.01.2014 г., по които ищецът е
предоставил мобилни услуги на ответника – ползван телефонен номер 08905671154;
договор за мобилни услуги №*********/02.05.2012 г., сертификат за пакетни
услуги №*********/03.10.2014 г. и №*********/24.01.2014 г. и допълнително
споразумение №*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“, по които ищецът е
предоставил мобилни услуги на ответника – ползван телефонен номер ********** и
договор за мобилни услуги №*********/03.10.2014 г. и сертификат за пакетни
услуги №*********/03.10.2014 г. и №*********/24.01.2014 г., по които ищецът е
предоставил мобилни услуги на ответника – ползван телефонен номер ********** и
договор за мобилни услуги №*********/18.06.2015 г. по които ищецът е предоставил мобилни услуги
на ответника – ползван телефонен номер **********.
Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца
мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на телефонни апарати, като стойността
им е фактурирана от доставчика с фактури № №**********/05.07.2015
г. на стойност 274.59 лв., като се
претендира от ищеца стойност 165.94 лв.;
**********/05.08.2015 г. на стойност 44.44 лв.; **********/15.08.2015 г. на стойност 21.66 лв., като се претендира от ищеца
07.05 лв.; **********/05.10.2015 г. на стойност 2.90 лв. за период на потребление м.май.2015 г. – м.юли.2015 г.
След като ответникът изпаднал в забава за заплащане
на дължимите по посочените фактури услуги на осн. чл.2.3 от сертификат за
пакетни услуги №*********/24.01.2014 г. ищецът прекратил предсрочно договорите
си с ответника по негова вина и издал фактура №
**********/05.11.2015 г. на стойност 705.52 лв. за дължимата в общ размер неустойка по
всички договори, както следва: за номер ********** – 200 лв.; за номер
********** – 200 лв.; за номера ********* и ********** – 305.52 лв.
На основание т.11 от договор за мобилни услуги
№*********/18.06.2015 г. ищецът издал и фактура №
**********/15.11.2015 г. на стойност 165.48 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване по вина на
ответника на договора.
След като задълженията
не
били
заплатени
от ответника, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК. На основание заявлението било образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение №336/17.10.2017 г. по чгр.д.№729/2017 г. по описа на
ВПРС, с която е постановено длъжникът Д.С.Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 1120.23 лева (хиляда сто и
двадесет лева и двадесет и три ст.), представляваща главница, законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 13.10.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за
мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги
№*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги №*********/24.01.2014г.,
договор за фиксирани услуги №*********/24.01.2014г., допълнително споразумение
№*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги, договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 03.10.2014
г., сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/24.01.2014 г.;
сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/03.10.2014 г.;
допълнително споразумение №********* от 22.12.2014 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за
мобилни услуги №********* от 18.06.2015 г., за които вземания са
издадени фактури № №**********/05.07.2015 г.; **********/05.08.2015 г.;
**********/15.08.2015 г.; **********/05.10.2015 г.; **********/05.11.2015
г. и **********/15.11.2015 г.
В законния срок, след
връчване на заповедта, дължника-ответник е
депозирал възражение срещу нея. В указаният от съда срок ищецът-заявител по
заповедното производство е предявил обективно
съединени
положителни установителни искове с правно основание основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1120.23 лева
(хиляда сто и двадесет лева и двадесет и три ст.), представляваща главница,
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 13.10.2017 г. до
изплащане на вземането, както и сумите, представляващи разноски по заповедното
производство: 25.00 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и
360.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Вземането произтича от следните
обстоятелства: договор за мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за
мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги
№*********/24.01.2014г., договор за фиксирани услуги №*********/24.01.2014г.,
допълнително споразумение №*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги, договор за мобилни услуги №********* и
договор за лизинг от 03.10.2014 г., сертификат за пакетни услуги глобул комбо +
№*********/24.01.2014 г.; сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/03.10.2014
г.; допълнително споразумение №********* от 22.12.2014 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за
мобилни услуги №********* от 18.06.2015 г., за които вземания са
издадени фактури № №**********/05.07.2015 г.; **********/05.08.2015 г.;
**********/15.08.2015 г.; **********/05.10.2015 г.; **********/05.11.2015
г. и **********/15.11.2015 г. За които вземания е издадена заповед за
изпълнение №336/17.10.2017 г. по чгр.д.№729/2017 г. по описа на ВПРС.
Ищецът, чрез
процесуалния си представител –пълномощник в писмена
молба-становище,
поддържа исковете и моли съдът да се произнесе с положително решение по тях.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който не отрича, че
е бил в облигационни отношения с ищеца по силата на посочените договори, но
твърди, че дължи част от сумите за потребени услуги, но не и за посочените
неустойки.
В съдебно заседание ответникът се явява
лично и поддържа изложеното в отговора и моли съдът да отхвърли изцяло исковете
като неоснователни.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа и
правна страна следното:
Съдът, като съобрази предявената претенция и като взе предвид
разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира, че задължение на
ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства, и то най - вече
досежно основния факт, въз основа на който се претендира исковата сума -
съществуването на валидни облигационни отношения с ответника, изпълнение на
своите задължения породени от сключения договор, както и дължимостта на
неустойка при неизпълнението му. При направеното оспорване, ответника следва да
установи обстоятелствата, които изключват дължимостта или обосновават извод че
изобщо изначално не дължи претендираните суми.
Страните са били в облигационни отношения по силата на договор за фиксирани
услуги №*********/24.01.2014 г. и
сертификат за пакетни услуги №*********/03.10.2014 г. и №*********/24.01.2014
г., по които ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника – ползван
телефонен номер *********, договор за мобилни услуги №*********/24.01.2014 г. и сертификат за пакетни услуги
№*********/03.10.2014 г. и №*********/24.01.2014 г., по които ищецът е
предоставил мобилни услуги на ответника – ползван телефонен номер 08905671154;
договор за мобилни услуги №*********/02.05.2012
г., сертификат за пакетни услуги №*********/03.10.2014 г. и
№*********/24.01.2014 г. и допълнително споразумение №*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“, по които ищецът е
предоставил мобилни услуги на ответника – ползван телефонен номер ********** и
договор за мобилни услуги №*********/03.10.2014
г. и сертификат за пакетни услуги №*********/03.10.2014 г. и №*********/24.01.2014
г., по които ищецът е предоставил мобилни услуги на ответника – ползван
телефонен номер ********** и договор за мобилни услуги №*********/18.06.2015 г. по
които ищецът е предоставил мобилни услуги на ответника – ползван телефонен
номер **********.
Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца
мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на телефонни апарати, като стойността
им е фактурирана от доставчика с фактури № №**********/05.07.2015
г. на стойност 274.59 лв., като се
претендира от ищеца стойност 165.94 лв.;
**********/05.08.2015 г. на стойност 44.44 лв.; **********/15.08.2015 г. на стойност 21.66 лв., като се претендира от ищеца
07.05 лв.; **********/05.10.2015 г. на стойност 2.90 лв. за период на потребление м.май.2015 г. – м.юли.2015 г.
Горното се подкрепя, освен от събраните писмени доказателства и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Ответникът изпаднал в забава за заплащане на
дължимите по посочените фактури услуги, след което ищецът прекратил предсрочно договорите с
ответника и издал фактура № **********/05.11.2015 г. на стойност 705.52 лв. за дължимата в общ размер неустойка по всички договори, както
следва: за номер ********** – 200 лв.; за номер ********** – 200 лв.; за номера
********* и ********** – 305.52 лв., като основание за заплащане на неустойката
е посочил чл.2.3 от сертификат за пакетни услуги №*********/24.01.2014 г. и
т.11 от договор за мобилни услуги №*********/18.06.2015 г. по фактура № **********/15.11.2015 г. на стойност 165.48 лв.
На основание депозирано във ВПРС от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е образувано
чгр.д и била
издадена заповед за изпълнение №336/17.10.2017 г. по
чгр.д.№729/2017 г. по описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът Д.С.Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 1120.23 лева (хиляда сто и
двадесет лева и двадесет и три ст.), представляваща главница, законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 13.10.2017 г. до изплащане на вземането,
както и сумите, представляващи разноски по заповедното производство: 25.00 лв.
– платена дължима държавна такса по заявлението и 360.00 лв. – адвокатско
възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за
мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги
№*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги №*********/24.01.2014г.,
договор за фиксирани услуги №*********/24.01.2014г., допълнително споразумение
№*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани
услуги, договор за мобилни услуги №********* и договор за лизинг от 03.10.2014
г., сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/24.01.2014 г.;
сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/03.10.2014 г.;
допълнително споразумение №********* от 22.12.2014 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги и договор за
мобилни услуги №********* от 18.06.2015 г., за които вземания са
издадени фактури № №**********/05.07.2015 г.; **********/05.08.2015 г.;
**********/15.08.2015 г.; **********/05.10.2015 г.; **********/05.11.2015
г. и **********/15.11.2015 г.
В законния срок, след връчване на
заповедта, дължника-ответник е депозирал възражение срещу нея.
В указаният от съда срок
заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията на първоначално обективно съединяване са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6,
представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор, представляван по
пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК срещу Д.С.Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес ***.
Предявените от ищеца обективно
съединени положителни установителни искове, предвид наличие на правен интерес
са допустими.
Установи се по безспорен начин от събраните по
делото доказателства, че страните са били обвързани от посочените договори за
мобилни/фиксирани услуги и лизинг, както и от ОУ на мобилния оператор и че
ищецът е предоставил мобилни услуги на ответника, за които ответника е следвало
да заплати посочените суми във фактури № №**********/05.07.2015
г. на стойност 274.59 лв., като се
претендира от ищеца стойност 165.94 лв.;
**********/05.08.2015 г. на стойност 44.44 лв.; **********/15.08.2015 г. на стойност 21.66 лв., като се претендира от ищеца
07.05 лв.; **********/05.10.2015 г. на стойност 2.90 лв. за период на потребление м.май.2015 г. – м.юли.2015 г. Към настоящият момент сумите не са заплатени и исковете в тази им част следва да бъдат уважени.
По отношение на претенциите за
неустойка по всеки от процесните договори, съдът съобрази следното:
Неравноправните клаузи в потребителски договори са предмет на правна
уредба в Закона за защита на потребителите. Разпоредбите на закона имат
повелителен характер, поради което и с оглед указанията в т.1 и т.3 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, като съдът следи служебно за тяхното
наличие и дължи произнасяне по тях, независимо дали е сезиран от
заинтересованата страна с изрично оплакване или възражение за съществуването
им. С решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, състав на ВКС,
І т. о., се е произнесъл, че първоинстанционният и въззивният съд следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като
възражението на потребителя за неравноправен характер на договорна клауза не се
преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба и може да бъде
наведено за пръв път във въззивното производство; Поради повелителния характер
на нормите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, уреждащи материята на
неравноправния характер на клаузи в потребителски договор, по отношение на
същите намират приложение указанията в т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото разрешение е аргументирано с практиката на
Съда на Европейския съюз, създадена във връзка с тълкуването на Директива №
93/13/ЕИО, разпоредбите на която са транспонирани в националното
законодателство съгласно пар.13а, т.9 ДР на ЗЗП. В тълкувателната част на
цитираното решение, чрез препращане към практиката на Съда на Европейския съюз,
е прието, че в съответствие с Директива № 93/13/ЕИО, в чл. 143, т.1 - т.18 ЗЗП
са изброени примерни хипотези на неравноправни клаузи в потребителски договор и
че независимо от изброяването, неравноправна клауза в потребителски договор е
налице при наличие на общата предпоставка по чл. 143 ЗЗП (чл. 3, пар.1 от
Директивата) - уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посочено е, че
поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на
клауза в потребителски договор по чл. 143 ЗЗП обуславя и процесуално правните
аспекти както на служебната проверка на съда, така и на съдържанието на
заявеното от потребителя възражение - служебната проверка на съда се основава
на наличието на фактически и/или правни обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на договорна
клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се поставят
допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите по чл.
143 ЗЗП.
При направената служебна проверка, настоящият
състав, установи че всяка от клаузите за неустойката по чл.12 от ОУ, т.2.3 от сертификат за пакетни услуги глобул комбо + №*********/24.01.2014 г., т.3.3 от сертификат за
пакетни услуги глобул комбо + №*********/03.10.2014 г. и т.11, предпоследен абзац е
неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП
във връзка с чл. 143, т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП
във връзка с чл. 3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора и с необосновано висок размер на неустойката
при предсрочно прекратяване на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. С оглед начина на попълване на
договорите и обстоятелството, че договорите се съставят предварително и
полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва да се приеме, че ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, което налага извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза
между страните. Освен това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора и необоснован висок размер на
неустойката, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за
нарушение по чл. 68г ал.1 от ЗЗП
от КЗП и за нелоялна търговска практика. Уговорката за неустойка в полза на
мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане
на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, тъй като по този
начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. В този
смисъл трайната практика на ВКС - решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015
на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I
т.о. и др.
Ето защо съдът намира, че начислената неустойка в
процесните фактури в общ размер на 899.90 лева, основана на предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни/фиксирани услуги между страните, поради неизпълнение на задължението
за заплащане на услугите от потребителя в срок, е недължима и поради нищожност
на клаузите, с които е уговорена.
Поради изложеното предявените обективно и субективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.
„Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор,
представляван по пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК срещу Д.С.Ш. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, следва да
бъдат уважени до размер на 220.33 лв., а в останала им част отхвърлени, като
неоснователни.
Предвид установяване
частично на недължимостта на главната претенция, неоснователни се явяват и
частично неоснователни и акцесорните
претенции за обезщетение за забава и разноски.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски по настоящото дело и по заповедното
производство, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива,
обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за
разноски, реализирани в рамките на настоящето производство съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника Д.С.Ш. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** дължи на ищеца «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.–
Изпълнителен директор, представляван по пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК сумата
220.33 лева (двеста и двадесет лева и тридесет и три ст.), представляваща
главница – сбор от цената на предоставени
мобилни/фиксирани услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 13.10.2017 г. до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните
обстоятелства: договор за мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за
мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги
№*********/24.01.2014г., договор за фиксирани услуги №*********/24.01.2014г.,
допълнително споразумение №*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги, договор за мобилни услуги №********* и
договор за лизинг от 03.10.2014 г., сертификат за пакетни услуги глобул комбо +
№*********/24.01.2014 г.; сертификат за пакетни услуги глобул комбо +
№*********/03.10.2014 г.; допълнително споразумение №********* от 22.12.2014 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за мобилни услуги №********* от 18.06.2015 г.,
за които вземания са издадени фактури № №**********/05.07.2015 г.;
**********/05.08.2015 г.; **********/15.08.2015 г.; **********/05.10.2015 г.;
**********/05.11.2015 г. и
**********/15.11.2015 г., за която е издадена заповед за изпълнение №336/17.10.2017 г.
по чгр.д.№729/2017 г. по описа на ВПРС на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ предявените обективно и субективно съединени положителни установителни искове
с правно основание основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД от «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.
„Младост“ 4, сграда 6, представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор,
представляван по пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК срещу Д.С.Ш. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
сумата от 899.90 лева (осемстотин деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки),
представляваща главница, представляваща – сбор от дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни/фиксирани услуги, като вземането произтича от
следните обстоятелства: договор за мобилни услуги №*********/02.05.2012г.,
договор за мобилни услуги №*********/02.05.2012г., договор за мобилни услуги
№*********/24.01.2014г., договор за фиксирани услуги №*********/24.01.2014г.,
допълнително споразумение №*********/24.01.2014 г. по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги, договор за мобилни услуги №********* и
договор за лизинг от 03.10.2014 г., сертификат за пакетни услуги глобул комбо +
№*********/24.01.2014 г.; сертификат за пакетни услуги глобул комбо +
№*********/03.10.2014 г.; допълнително споразумение №********* от 22.12.2014 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги и договор за мобилни услуги №********* от 18.06.2015 г.,
за които вземания са издадени фактури № №**********/05.07.2015 г.;
**********/05.08.2015 г.; **********/15.08.2015 г.; **********/05.10.2015 г.;
**********/05.11.2015 г. и
**********/15.11.2015 г. и за което е издадена заповед за изпълнение №336/17.10.2017 г. по
чгр.д.№729/2017 г. по описа на ВПРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Д.С.Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6,
представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор, представляван по
пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК, направените разноски в заповедното производство: 25.00 лв. – платена
държавна такса по заявлението и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед
за изпълнение №336/17.10.2017 г. по чгр.д.№729/2017 г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА
Д.С.Ш. с ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на «Т.Б.“ ЕАД, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление ***, ж.к. „Младост“ 4, сграда 6,
представляван по закон от О.Б.Ш.– Изпълнителен директор, представляван по
пълномощие от адв.З.Й.Ц. от САК, направените разноски по гр.д.№729/2017 г. по описа на ВПРС, съобразно уважената част от
исковете в размер на 136.71 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №729/2017 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: