РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Нова Загора, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220100316 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Лено“ АД (с предишно наименование „Ленно“ АД и
„ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, представлявано и управлявано от
изпълнителния директор – А.Т., със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район
„Младост“, бул.„Цариградско шосе“ № 96, ет.7, чрез юрк.М. Щ. със съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул.„Марица“ № 154, ет.11 против ЕТ „ДАНИ – Г. Н.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ******** и Г. И. Н., с ЕГН **********, с адрес: ******** с
правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК и с цена на иска EUR 20161.70, равняващи
се на 39432.85 лева, представляващи задължения по Договор за Заем Бизнес кредит –
Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производства.
В исковата молба се твърди, че на дата 20.11.2018 г. между „Лено“ АД с ЕИК
********* като „Заемодател“, от една страна, и ET „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК ********* като
„Заемополучател” и „Ипотекарен длъжник“, Г. И. Н. с ЕГН **********, като „Солидарен
длъжник“, и С. Н. М. с ЕГН **********, като „Солидарен длъжник‘ бил сключен Договор за
Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., с нотариална заверка на подписите
(наричан в исковата молба „Договор“ или „Договор за заем“), с главница на заема в размер
на EUR 7700 евро и срок - 180 месеца. Договорът бил обективиран в Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 56, том II, рег.№ 17568, дело №
366 от 2018 г. по описа на К.И.И., Нотариус с район на действие Районен съд – Варна, рег.№
572 в регистъра на Нотариалната камара, и вписан в Агенция по вписванията с вх.рег.№
32189 от 20.11.2018 г., акт № 57, том XII, дело № 18265/2018 г., като ипотекираният имот
бил предоставен
като обезпечение на заемната сума.
Излага се, че съгласно чл.2.1., б.(b) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №
6162 от 20.11.2018 г. главницата на заема, в размер на EUR 7700 евро се отпускала на етапи.
Съгласно първи етап, уреден в чл.2.1, б.(b), т.(i) от Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., при подписване на договора и с цел финансово
подпомагане на Заемополучателя, преди учредяване на необходимите обезпечения, се
отпуска част от целия Заем в размер на EUR 1019.42, представляваща BGN 1993.81, като
последната се отпускала по следния начин: 1) BGN 1310.32, представляващи EUR 669.96 и
1
се удържат при подписване на договора за погасяване на такса за юридическо и
административно обслужване, проучване и изготвяне на документи за заем, проучване и
изготвяне на документи заучредяване на обезпеченията, нотариални такси, държавни такси
и други необходими разноски, които били за сметка на Заемополучателя; 2) BGN 138,
представляващи EUR 70.56 и се предоставя за извършване на експертна оценка на
имуществото на Ипотекарния длъжник; 3) BGN 545.49, представляващи EUR 278.90 и се
предоставят на Заемополучателя, чрез заплащане на разноските по нотариалното
удостоверяване на договора за покупко-продажба на имота предоставен като обезпечение.
Посочва се, че съгласно чл.2.1., б.(b), т.(ii) – втори етап от Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., сумата от BGN 120.69 се предоставя, чрез
заплащане на публични задължения директно по сметка на Национална Агенция по
Приходите – гр. Бургас, офис Сливен.
Съгласно чл.2.1., б.(b), т.(iii) — трети етап от Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. в срока по чл.2.2. се извършвало целево плащане на
покупната цена в размер на BGN 11093 с цел придобиване на собствеността върху имота,
описан в чл.4.1., б.(а), т.(i) от ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“, вписан в Търговски регистър и регистър
на ЮЛНЦ с ЕИК *********, въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.11.2018 г.
Твърди се, че „Лено“ АД, в качеството си на заемодател по Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. било изпълнило всички свои задължения по
отпускане на уговорената сума, съгласно описаните етапи. Посоченото обстоятелство било
видно и от приложените доказателства към подаденото заявление по чл.417 от ГПК, а
именно платежни нареждания и фактури, като тези доказателства удостоверяват
направените плащания по гореописаните етапи от Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. и усвояването на заема съгласно описаните етапи.
От своя страна, заемополучателят не бил изпълнил поетото от него задължение по
договора за заплащане на месечните погасителни вноски, съгласно уговорения между
страните погасителен план.
Сочи се, че вследствие на посоченото неизпълнение на задълженията по Договора
от страна на заемополучателите, на дата 04.02.2020 г. „Лено“ АД предприело действия по
събиране на дължимите суми по съдебен ред, като подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Районен съд гр.Нова Загора, а въз основа на
подаденото заявление било образувано ч.гр.д.№ 111/2020 г. по описа на Районен съд
гр.Нова Загора, и били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020 г. и Изпълнителен лист от същата дата, с които
длъжниците били осъдени да заплатят следните суми:
1. EUR 7690.12 - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от
20.11.2018 г.
2. Законна лихва за забава за всеки ден на забава от дата 04.02.2020 г. до пълно
изплащане на вземането.
3. EUR 1820.99 по чл.2.3. (а) и (b) - падежирала договорна пихва по смисъла на
Приложение № 1 - Погасителен план от дата 21.02.2019 г. до 06.01.2020 г.
4. EUR 6672.51 по чл.2.3., (с) и (d) от договора - неустойка за забава от дата
21.03.2018 г. до дата 31.01.2020 г.
5. EUR 750.00 разходи и разноски по изпращане на покани или нотариални покани
за предсрочна изискуемост чл.4.4. б.(b), т.(i) от Договор за Заем Бизнес кредит – Клиентски
№ 6162 от 20.11.2018 г.
6. EUR 2534.99 - такса предсрочно погасяване чл.5.2. б.(а) във връзка с чл.2.4. б.(е)
от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
7. EUR 693.09 – остатък от дължимото обещетение за предизвикан риск, ведно с
извършените разноски по сключване на застраховка на 4.1, б.(k) от Договор за Заем Бизнес
кредит – Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., както и направените разноски:
8. BGN 934.96 - разноски по делото, които представляват BGN 150.00
възнаграждение в полза на юрисконсулт и BGN 785.32 заплатена държавна такса в
заповедно производство.
Посочва се още, че на 02.03.2021 г. на заявителя „Лено“ АД било връчено съдебно
2
съобщение по ч.гр.д.№ 111/2020 г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора, с което същият
бил уведомен, че срещу издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020 г. и Изпълнителен лист от 07.02.2020 г.,
е постъпило възражение от длъжниците ET „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: обл.Сливен, общ.Нова Загора, ******* и Г. И. Н. с ЕГН **********,
с адрес: ****. На заявителя бил предоставен едномесечен срок за подаване на иск за
установяване на дължимостта на вземането си.
Моли съда да приеме, че Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020г. и Изпълнителен лист от 07.02.2020 г.,
издадени по ч.гр.д.№ 111/2020 по описа на Районен съд гр.Нова Загора, са влезли в сила по
отношение на солидарния длъжник С. Н. М. с ЕГН **********, тъй като лицето не е подало
възражение.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да приеме, че за „Лено“ АД възникнал
правен интерес от предявяване по реда на чл.422 вр. чл.415 от ГПК на настоящите
установителни искове срещу ответниците ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в обл.Сливен, общ.Нова Загора, ***** и Г. И. Н. с ЕГН
**********, с адрес ********, за суми, присъдени с издадените 07.02.2020 г. и
Изпълнителен лист от 07.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 111/2020 по описа на съда.
Правният интерес в случая от предявяването на установителен иск по чл.422 вр.
чл.415 от ГПК произтичал от подаденото възражение от ответната страна, срещу което
защитата на кредитора е по исков път - чрез предявяването на положителен установителен
иск по чл.422 от ГПК. По отношение на основателността на предявените обективно
кумулативно съединени искове, моли съдът да приеме същите за основателни и доказани в
цялост.
Твърди се, че от представените писмени доказателства, присъединени към
заповедното производство, се установявало по безспорен начин, че между „Лено“ АД в
качеството му на заемодател, и ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, в качеството си на
Заемополучател и Ипотекарен длъжник и Г. И. Н. с ЕГН ********** в качеството си на
солидарен длъжник е възникнало заемно правоотношение, въз основата на сключения между
страните Договор за заем Бизнес кредит Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. Уговореният
заем се предоставял на три етапа и възлизал в максимален размер от EUR 7700 и следвало
да бъде върнат в срок - 180 месеца, като се изплащал на анюитетни месечни вноски,
съгласно Погасителен план, който представлявал неразделна част от договора. Въз основа на
сключения договор за заем била отпусната цялата заемна сума, съгласно представените
платежни нареждания в заповедното производство, и за обезпечаване на заема била
учредена ипотека в полза на заемодателя. От съдържанието на Договора за заем било видно,
че Г. И. Н., се била съгласила да отговаря солидарно за всички задължения на
Заемополучателя.
Във връзка с изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответниците - ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, в качеството си на
Заемополуател и Ипотекарен длъжник и Г. И. Н. с ЕГН **********, в качеството си на
Солидарен длъжник, дължат на ищеца - „Лено“ АД с ЕИК *********, присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
07.02.2020 г. и Изпълнителен лист от 07.02.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 111/2020 г. по
описа на Районен съд гр.Нова Загора, следните суми:
1. EUR 7690.12 - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от
20.11.2018 г.
2. Законна лихва за забава за всеки ден на забава от дата 04.02.2020 г. до пълно
изплащане на вземането.
3. EUR 1820.99 по чл.2.3.(а) и (b) – падежирала договорна лихва по смисъла на
Приложение № 1 - Погасителен план от дата 21.02.2019 г. до 06.01.2020 г.
4. EUR 6672.51 по чл.2.3.(с) и (d) от договора - неустойка за забава от дата
21.03.2019 г. до дата 31.01.2020 г.
5. EUR 750.00 разходи и разноски по изпращане на покани кредит - Клиентски №
6162 от 20.11.2018 г. или нотариални покани за предсрочна изискуемост чл.4.4. б.(b), т.(i) от
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
6. EUR 2534.99 – такса предсрочно погасяване чл.5.2. б.(а) във връзка с чл.2.4. б.(е)
3
от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
7. EUR 693.09 - остатък от дължимото обезщетение за предизвикан риск, ведно с
извършените разноски по сключване на застраховка на 4.1, б.(k) от Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
Моли съда, да осъди ответниците да заплатят в полза на ищеца сторените разноски в
заповедното и в настоящото производства.
Прави особено искане на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от Правилника за
администрацията в съдилищата, съдът да разпореди гр.д.№ 111/2020 г. на Районен съд -
Нова Загора, да се приложи служебно към образуваното с настоящата искова молба дело,
тъй като в кориците му били приложени документи от съществено значение за настоящото
дело.
Прави доказателствено искане на основание чл.195 от ППК, да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза и посочва обстойно въпроси към вещото лице.
Към исковата молба ищецът прилага писмени доказателства по опис и моли съдът
да ги приеме.
Постъпила е молба от ищеца на 05.04.2021 г., с която се моли съда да приеме, че
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от
07.02.2020 г. и Изпълнителен лист от същата дата, издадено по ч.гр.д.№ 111/2020 г. по описa
на на РС – Нова Загора са влезли в сила и по отношение на солидарния длъжник С. Н. М. с
ЕГН **********, тъй като лицето не било подало възражение, а в случай на евентуалност,
ако последната е подала такова, моли съда да приеме, че установителния иск е подаден и
спрямо посочения длъжник.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, ответниците ЕТ „ДАНИ – Г. Н.“ с ЕИК
********* и Г. И. Н. с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адв.Р. Д. от АК
– Пловдив, представят отговор на исковата молба и предявяват насрещен иск.
Сочи се, че предявения иск е допустим, но се оспорва, като неоснователен.
1. На основание чл.211, ал.1, вр. чл.133 от ГПК ответниците по първоначалния иск
предявяват насрещни искове срещу ищеца по него.
2. На осн. чл.389 от ГПК, вр. чл.391 ал.1, т.1, вр. чл.397, ал.1, т.3 моли съдът да
допусне обезпечение на предявения насрещен иск, чрез спиране на принудителното
изпълнение по изпълнението по ИД № 1006/2020 г., по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 719, с
район ВОС.
Излага подробни съображения за това:
На първо място:
Твърденията в исковата молба не отговаряли на действителните факти.
Доверителката му била кредитора - ищец. Съгласно представените платежни - 12 бр.
/доказателство 1/ заплатената сума била в общ размер от 3914.07 Евро, т.е заявеното в
исковата молба не отговаряло на действителността и ответниците не дължали
претендираните суми.
На второ място:
Твърди недействителност на цялото съглашение:
2.1 Задължението на доверителите му произтичало от нищожна каузална сделка,
поради което те не дължали изпълнение. Нищожността била изначална, защото фактическия
състав на сделката бил опорочен още при осъществяването му и сделката изначално не
пораждала правни последици.
Каузалното правоотношение било нищожно на основание чл.26, ал.1, пр.2 и 3 от
ЗЗД -заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави, както и нарушения на
императивните норми по чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.
В конкретния случай договорът бил сключен c ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“, представлявано
от Г. Н.. Към момента на сключването му, а и доста преди това, Г. Н. не била осъществявала
дейност като ET. Тоест, не е имала качеството на търговец по смисъла на закона. Това било
видно от видно от Удостоверение от НАП с изх.№ 200192101375006/09.04.2021 г., съгласно
което „В ИС НА НАП БУРГАС, ОФИС СЛИВЕН НЯМА ДАННИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕТО
КАТО САМООСИГУРЯВАЩО СЕ ЛИЦЕ.“.
4
Посочва се също, че когато г-жа Н. поискала кредит от дужеството й било заявено,
че кредит ще й бъде отпуснат само ако го сключи в качеството си на търговец – ЕТ и следва
да се регистрира като такъв. Доверителката му заявила, че има регистрация като ET, но не е
осъществявала дейност и не се била осигурявала с години като самоосигуряващо се лице, но
служител на ищеца заявил, че това не е проблем.
Било й заявено, че е едно и също дали ще сключи договора в лично качество като
ФЛ или като ET, защото реално отговорността била една и съща. Така служители в
дружеството подвели г-жа Н. да сключи договора като ET, вместо като ФЛ. Така тя била
въведена умишлено в заблуждения - порок по чл.29 от ЗЗД. Това заблуждение било с цел
обогатяване на кредитора от неустоечни клаузи.
Твърди се, че поради въведени погрешни представи в съзнанието на г-жа Н.,
въпреки волята й, тя сключила договора със съзнанието, че го сключва в лично качество –
като ФЛ, а не като ET тъй като е работила на трудов договор - порок по чл.28 от ЗЗД.
Поради въвеждането й в заблуждение договорът бил подписан при явно неизгодни
условия, тъй като тя имала остра нужда от пари да закупи имота, в който е живяла - порок
по чл.33 от ЗЗД.
Така договорът бил сключен с ET ДАНИ – Г. Н., представлявано от Г. Н., а
последната била солидарен длъжник.
Твърди се, че сключен по този начин начин договорът противоречал на чл.26, ал.1,
пр.2 и 3 от ЗЗД, тъй като заобикаля закона и противоречи на добрите нрави. Заобикалял
закона защото в договора била уговорена неустойка в размер на 6672 EUR, която би била
прекомерна, ако договорът би бил сключен с Г. Н. като ФЛ. Договорът противоречал на
добрите нрави, тъй като ищецът имал възможност да сключи договора с ФЛ Г. Н., който да
бъде обезпечен (както е) с още едно ФЛ – С. М.. Умишленият стремеж на заемодателяда
сключи договор с ET, което освен всичко не осъществява дейност противоречи надобрите
нрави.
Сочи се, че заемодателят умишлено въвел в заблуждение заемателя, който сключил
договора при явно неизгодни условия. Поради въвеждането в заблуждение бил формирал
неверни представи у него, поради което подписал договора по грешка, отнасяща се до
съществени качества на същия. Тоест договорът противоречал и на чл.28, чл.29 и чл.33 от
ЗЗД.
В решение № 453/03.08.2016 г. по гр.д.№ 1742/2015 г. на V г.о. на ВКС било прието,
че преценката дали договореното противоречи на добрите нрави /общоприети норми за
справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в
интерес на обществото/ се правело въз основа на конкретно установените във всеки отделен
случай релевантни обстоятелства.
В конкретния случай релевантните обстоятелства били съзнателно и
недобросъвестно сключване на договор, с който се заобикалят законови норми, позволяващи
последващо обогатяване на кредитора, което обосновавало нищожността на целия договор.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на Потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и
т.20, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания водело до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите били изискуеми при
самото му сключване.
2.2 В случая договорът не отговарял на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който било
посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишният процент на
разходите“. Счита, че тази липса прави договора нищожен само на това основание.
На трето място:
Твърди недействителност на отделни клаузи:
3.1 Нищожен като сключен в нарушение на добрите нрави и неравоправност бил
чл.2.1 б.(b) і и іi от договора.
5
Както се твърдяло в исковата молба, съгласно чл.2.1 б.(b) от договора главницата за
заема била в размер на 7700 Евро, който се отпускал на етапи. При подписването с цел
финансово подпомагане на заемополучателя, преди учредяване на необходимите
обезпечения се отпускал част от целия заем в размер на EUR 1019.42, като последната се
отпускала по следния начин:
1310.32 лева се удържат за такса за административно обслужване, проучване и
изготвяне на документи
138 лева за извършване на експертна оценка на имуществото на ипотекарния длъжник.
545.49 лева нотариални такси.
120.69 лева за заплащане на публичните задължения към НАП.
Твърди, че са нищожни и клаузите за администратично обслужване на кредита, като
противоречащи на добрите нрави и на чл.21, ал.1 от ЗПК и имали за цел заобикаляне
изискванията на закона. Предвидените клаузи били и неравноправни по смисъла на чл.143,
т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи.
Клаузите противоречали и на чл.10а от ЗПК, съгласно което кредиторът не можел да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Счита, че претенцията за такса разходи противоречи на ЗПК, на добрите нрави и е
нищожна по следните съображения: Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от
ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече имало
предвидено в договора и това била лихвата за забава. По изложените съображения
процесната клауза преследвала забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. По тази причина тя влизала в пряко противоречие с императивната разпоредба на
чл.33, ал.1 от ЗПК и следвало да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза била и в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си
представлявала неустойка, излизаща извън присъщите й от закона функции, поради което се
явявала нищожна.
3.2 Нищожен бил чл.2.2 от договора като противоречащ на принципа на добрите
нрави, заобикалящи материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи
договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10
от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори кредит.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция била поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването
на допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.
3.3. Нищожен бил чл.2.3 (Клаузи за лихва и неустойка) от договора, като
противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи закона, прекомерност и
неяснота в определянето им, което ги правело и неравноправни, заобикалящи
материалноправните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното
равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК,
относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.
Съгласно исковата молба и трети етап от договора се извършвало плащане на
покупната цена от 11093 лева, с цел придобиване на собственост върху имота, описан в
чл.4.1 от договора.
Поради неизпълнение се пораждало задължение за длъжниците да заплатят на
кредитора следните суми:
1. EUR 7690.12 - главница.
2. Законна лихва за забава.
3. EUR 1820.99 - падежирала договорна лихва.
4. EUR 6672.51 - неустойка за забава.
5. EUR 750 - разходи за покани.
6. EUR 2534.99 - остатък от дължимо обезщетение за предизвикат риск.
7. BGN 934.96 - разноски
Общият размер на които бил EUR 20161.70 - цената на иска.
6
Доколкото противоречията между клаузите за неустойка и разглеждане на
документи и добрите нрави са налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не бил
породил правно действие, а нищожността на тази клаузи била пречка за възникване на
задължения за неустойка.
Както бил посочил по-горе в случая клаузата за неустойка била нищожна, поради
това че страна по самия договор бил ET в резултат на заобикаляне на закона.
3.3.1 – Недействителност на уговорката за лихва
Твърди се, че недействителни на горепосочените основания били и клаузите за
лихва в т.2.3 a, b от договора, като противоречаща на добрите нрави и заобикалящи закона.
Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на заетата
сума. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Както било прието в решение № 452/25.06.2010 г. по гр.д.№
4277/2008 г. на ВКС, IV г.о., „понятието добри прави предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност...”. Точно такъв бил настоящият случай.
Получавало се така, че ответниците са получили реално в заем сума от 11093 лева,
върнали са 3914.07 Евро = 7774 лева, а в настоящото производство се претендирали
39432.85 лева!
Посочените клаузи от процесния договор нарушавали принципа справедливост и
създавали условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице била явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установявали
обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в
такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за
срока на договора, които да оправдават договорянето на такива високи проценти.
Сочи се, че за да е налице нищожност било необходимо да е налице значителна
липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в
размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие
цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто бил настоящият случай.
Цитира се съдебна практика, съгласно която се приемало, че противоречаща на
добрите нрави била уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на
законната лихва.
Тоест ако вземанията на кредитора били обезпечени (както е било в случая) за
нищожна се приемала договорна възнаградителна лихва, която надвишава двукратния
размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№ 1106/2003
г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.,
Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр.д.№ 5093/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., Определение №
901/10.07.2015 г. по гр.д.№ 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.).
Точно такъв бил и настоящия случай - кредитът бил обезпечен с договорна ипотека
и солидарни длъжници, а лихвата надвишавала двукратния размер на законната лихва и по
този начин накърнявала добрите нрави, което обуславяло извод за нищожност на клаузата
по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
Нищожността клаузата, регламентираща лихвения процент, представляваща част от
същественото съдържание на договора, правела цялото заемно съглашение нищожно.
Предвид характера на предоставяната по договора услуга, преполагащ недостиг на
парични средства у едната страна, следва да се приеме, че процесната уговорка за лихва не
съответствала на изискванията за добросъвествност, присъщи на нормалните договорни
отношения и равнопоставеност на страните. Това означавало, че същата била неравноправна
по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на това основание нищожна. Това било така, защото
третирала икономически по-слабия участник (заемателя-издател на записа на заповед)
неравноправно като недостигът на материални средства се използвал за облагодетелстване
на друг.
Уговорената в процесния договор лихва надвишавала многократно както размера на
7
пазарната лихва – определен по дефиницията на § 1, т.32 от ДР на ЗКПО, така и на
законната лихва – определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. и не
корелирала със стойността на заемния капитал във времето и противоречала на добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като драстично нарушавала принципа
на справедливост и създавала условия за неоснователно обогатяване.
Накърняването на добрите нрави било налице и когато договорната свобода се
използвало от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се
възползва от по-неблагоприятното й положение.
В случая така уговореният размер на лихвата излизал извън посочените цели
и водел до неоснователно обогатяване на заемодателя. Не такъв бил смисълът на уговорката
за възнаградителна лихва при предоставянето на заемни средства. Размерът на това
възнаграждение не съответствал на предназначението му, и с оглед съотношението спрямо
законната лихва, водел до неправомерно разпределение на блага в отношенията между
страните. Именно поради изложените съображения, уговорката относно този размер
противоречала на общоприетите правила и норми за добросъвестност, поради което била
нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
3.3.1 - Недействителност на уговорката за неустойка.
Твърди, че недействителни на горепосочените основания били и клаузите за
неустойка в т.2.3 c, d, e, f, g, h, i от договора, като противоречаща на добрите нрави и
заобикалящи закона.
Уговорената неустойка излизала извън типичните си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функция, а представлявала скрита форма на допълнително възнаграждение на
кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс.
Това било така защото от начина, по който е уговорено начисляването на неустойка
било видно, че съществено за кредиторовия интерес в случая било не точното изпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира, а
получаването на стойността на неустойката, като скрита добавка към възнаградителната
лихва.
Законът бил заобиколен още с подписването на договора с неосъществяващ дейност
ЕТ. Това било с цел уговарянето на противоречащи на морала клаузи за неустойка, водещи
до неоснователно обогатяване на кредитора.
Извън горното:
От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало
ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка
на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение можело да
включва да се направи справка в съответната база данни.
За такава оценка била и гореспоменатата такса в размер на 138 лева, удържана
от кредитополучателя на първия етап, уреден в чл.2.1 от договора, но нямал данни за такава
по делото.
В този смисъл в съображение 26 се посочвало, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар било особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавите членки следвало да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в
случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитополучателя, доколкото цели да потребителите от предпази свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива 2008/48, която се
състои, както ставало ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приемала като необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо
и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на
добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл параграф
40-43 от Решение от 27.03.2014 г. по дело С 565Д2 на четвърти състав на СЕС.
Съдът имал задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следвало да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на
8
директивата (решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson). На следващо място
следва да се посочи, че неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не било
свързано пряко с претърпени вреди, било типичен пример за неустойка, която излизала
извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигне неоснователно
обогатяване.
На последно място по този начин се заобикалял законът, тъй като императивната
разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК предвиждала, че при забава се дължало само обезщетение в
размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко
обаче не произтичали вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търсело с тази неустойка били, че вземането
няма да бъде събрано. На практика така се стигало до кумулирана неустойка за забава,
компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо.
При това още веднъж следвало да се подчертае, че тези вреди били самопричинени,
тъй като, тъй като ако имал предварителна оценка, че е нужно обезпечение, за да се отпусне
кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди да се предостави обезпечението. В случая
това изискване не било спазено и от неизпълнение на това задължение за предварителна
оценка финансовата институция не можела да черпи права за себе си, за да изведе легитимен
интерес да претендира описаната неустойка.
Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован
размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението,
следвало да се извърши при спазване на критериите, заложени в т.№ от ТР на ОСТK на ВКС
по т.д.№ 1/09, с което било дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичали от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
Съгласно разясненията в задължиeлната тълкувателна практика на ВКС при
преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следвало да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като можело да
бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии - естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка,
дали изпълнението било обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка
и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или,
освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в
производството, но при всички случай бил задължен да ги разгледа, съобразно всички
събрани по делото доказателства и направени доводи.
В настоящия случай на първо място изпълнението на задълженията било
обезпечено с други способи – ипотека и наличие на солидарен длъжник - С. М..
Тоест, легитимен интерес от неустойка в такъв размер не съществувал!
На плоскостта на конкретния казус били предвидени следните ограничения,
създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
1. EUR 1820.99 - падежирала лихва
2. EUR 6672.51 - неустойка
3. EUR 750 - Разходи и разноски по изпращане на покани.
4. EUR 2534.99 - Такса предсрочно погасяване
5. EUR 693.09 - остатък от дължимо обезщетение за предизвикан риск.
Така недобросъвестно в ущърб на потребителя, небанковата финансова институция
била поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на
допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК.
3.4 Твърди, че нищожни били клаузите по чл.4.4 б.(b) т.(i), чл.5.2 б.(а) във връзка с
чл.2.4 б.(е), както и чл.4.1 б.(к), описани като т.5 - 7 на стр.3 от исковата молба за сумите
EUR 750 – разходи за покани, EUR 2534.99 - такса предсрочно погасяване, EUR 693.09 -
остатък за обезщетение за предизвикан риск, като противоречаща на добрите нрави, неясна
и неравнопоставеност.
На четвърто място - твърди унищожаемост на цялото съглашение и на основание
9
чл.28, чл.29 и чл. 33 от ЗЗД. Основанията за унищожаемост били посочени по-горе.
Договорът бил унищожаем и на основание чл.33 от 33Д.
Трайна била практиката на ВКС, че явно неизгодни условия имало при
неееквивалентност на престациите. Според ВКС следвало да се имат предвид и всички
останали клаузи на договора (ако има такива) и уговорените в тях модалитети или други
(освен основните) насрещни договорни задължения на продавача и купувача, които се
отразявали и били от значение за еквивалентността на престациите им по договора. Решение
№ 26 от 30.01.2012 г. по гр.д. №151/2011 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.отделение.
Пак според ВКС в аналогични случаи при договор за продажба – Явно неизгодни
условия по смисъла на чл.33, ал.1 от ЗЗД при сключването на договор за продажба, в най-
често срещания случай били налице тогава, когато имало явна, очевидна нееквивалентност
между насрещните престации на продавача и купувача по договора, при наличие на много
съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ и продажната й
цена по договора. Решение № 26 от 30.01.2012 г. по гр.д. № 151/2011 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение.
За да бъде налице хипотезата на чл.33, ал.1 от 33Д, не било достатъчно страната да е
имала сериозна нужда, която е смятала да задоволи със сключването на договора, било
необходимо и договорът да е сключен при явно неизгодни за нуждаещата се страна условия,
да е нарушена еквивалентността на насрещните престации, като несъразмерността следвало
да бъде съществена. Ако липсвала някоя от двете предпоставки, договорът не бил
унищожаем. Определение № 852 от 28.09.2010 г. по гр.д.№ 277/2010 г. на Върховен
касационен съд.
На пето място твърди унищожаемост на цялата т.5 Неизпълнение, т.6 -
Допълнителни разпоредби.
На шесто място - В обобщение:
Клаузите на договора и приложенията ползвали икономическата и правна
неосведоменост на по-слабата страна в договорните отношения, т.е. не отговаряли на
изискванията за добросъвестност. Те натоварвали потребителя със задължения, като
гарантирали на кредитора облаги - печалби, което означавало че водят до неравновесие в
съдържанието на договорното отношение.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че кредитополучателят бил икономически
по-слабата страна и не било задължително да бъде правно грамотен.
Именно затова кредитора, като търговец, действащ професионално дължал на своя
съконтрахент добросъвестност, проявна форма на която било индивидуалното обсъждане на
такива клаузи, даващи едностранни права на кредитора като съконтрахент по договора.
Отново в защита на потребителя и като проявна форма на добросъвестност било
изискването за представяне на условия на договора на кредитополучателя по ясен и
недвусмислен начин /чл.147 от 33П/. Нещо, което по делото не се установявало. Нямало
данни за индивидуална договореност на договорените клаузи, не установявал
кредитополучателят да е имал възможност да влияе върху им при сключване на договора за
кредит. Поради това и процесните клаузи били нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП,
като неравноправни.
По изложените съображения счита, че клаузите не отговаряли на изискванията за
добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя и били във вреда на потребителя. Разглежданите договорни
противоречали на добросъвестността и отговаряли на условията на общата разпоредба на
чл.143 от ЗЗП за неравноправна клауза.
Според адв.Д. в случая следвало да се приложат последиците на чл.23 от ЗПК, а
именно връщането на получената сума като главница по договора за кредит в случай, че
съдът обяви договора за потребителски кредит за недействителен.
Предвид горното моли съда да не уважава предявения иск, а на основание чл.211
ал.1, вр. чл.133 от ГПК предявява насрещни искове срещу „Ленно” АД, като исканията му
били следните:
Главен иск:
Да постанови решение, с което на основание чл.26, ал.1 предложение 2 и 3 от ЗЗД
10
във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК да бъде прогласен за нищожен
договорът за заем - Бизнес Кредит, клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., като заобикалящ
закона и противоречащ на добрите нрави.
Евентуални искове:
1. При условията на евентуалност на основание чл.26, ал.1 предложение 2 и 3 от
ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК моли да бъде прогласена
нищожността на уговорките материализирани в чл.2.1 (b), 2.2, 2.3, чл.4.4 б.(b) т.(i), чл.5.2
б.(а) във връзка с чл.2.4 б.(е), както и чл.4.1 б.(к), т.5 и т.6 като заобикалящи закона и
противоречащи на добрите нрави.
2. При условията на евентуалност моли да бъде прогласен договора за унищожаем
на основание чл.29 от ЗЗД, тъй като страната умишлено била въведена в заблуждение да го
сключи като ET.
3. При условията на евентуалност моли да бъде прогласен договора за унищожаем
на основание чл.28 от ЗЗД, тъй като страната била сключила като ET поради грешка.
4. При условията на евентуалност моли да бъде прогласен договора за унищожаем
на основание чл.33 от ЗЗД, тъй като бил сключен при явно неизгодни условия.
5. При условията на евентуалност моли на осн. чл.28, чл.29 и чл.33 от ЗЗД, да бъде
прогласен като унищожаеми уговорките материализирани в чл.2.1(b), 2.2, 2.3, чл.4,4 б.(b) т.
(I), чл.5.2 б. (a) във връзка с чл.2.4 б. (е), както и чл.4.1 б.(к), т.5 и т.6 като сключени поради
въвеждане в заблуждения, грешка и при явно неизгодни условия.
Прилага писмени доказателства по опис:
1. Платежни – 12 бр.
2. Удостоверение от НАП с изх.№ 200192101375006/09.04.2021 г.
3. Призовка с изх.№ 6256/09.04.2021 г.
Отправя доказателствени искания:
1. Моли към исканията към СЧЕ да се добавят и следните въпроси:
- Моли след справка в счетоводството на ищеца ВЛ да отговори какъв е размера на
погасителните вноски, направени от ответника Н.?
- Да се определи какъв е ГПР?
2. Да се изиска справка от НАП, от която да е видно до коя година ЕТ „Дани-Г. Н.” с
ЕИК ********* е осъществявала дейност, респ. до коя година са последните данни за
осигурителни вноски като самоосигуряващо лице на Г. И. Н. с ЕГН **********.
3. Да се изиска и копие на последната данъчна декларация по чл.50 от ЗОДФЛ на
ЕТ „Дани-Г. Н.” с ЕИК *********.
4. Да се изиска справка за трудовите договори на Г. И. Н. с
ЕГН ********** към момента на сключването на процесния договор за заем.
5. Моли за разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на
действителните договорки между страните и всички останали релевантни факти.
Прави особени искания:
1. Моли, спешно на осн. чл.389 от ГПК, вр, чл.391 ал.1, т.1, вр. чл.397, ал.1, т.3 съда
да допусне обезпечение на предявения насрещен иск, чрез спиране на изпълнение по
изпълнението по ИД № 1006/2020 г., по описа на ЧСИ С.Я. с рег.№ 719, с район ВOC до
влизане в сила на решение по настоящото дело. Счита, че всички предпоставки за исканото
обезпечение в конкретния случай били налице - предявените искове били допустими и
вероятно основателни с оглед на представените писмени доказателства, като за доверителя
му съществувала остра обезпечителна нужда. Тази остра нужда се изразявала в предстояща
публична продан, съгласно призовка с изх.№ 6256/09.04.2021 г. /доказателство 3/, ЧСИ бил
уведомил длъжника, че ще се извърши опис на 14.04.2021 г.
Относно допустимостта:
С предявения иск се оспорвали вземания по издаден по реда на ГПК изпълнителен
лист поради, което същият бил допустим, като били налице всички процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсвали
пречки, които да го погасяват или осуетяват.
11
Относно основателността:
От доказателствата се установявала вероятната основателност на предявените
насрещни искове.
Относно обезпечителната мярка:
Исканата обезпечителна мярка била оправдана с оглед обезпечителната нужда. Тя
била допустима, подходяща и съответна на обезпечителния интерес, като освен това по
интензитет не превишава интензитета на евентуалното съдебно решение.
Относно обезпечителната нужда обстоятелството, че имуществото на доверителката
му било под изискането на взискателя за погасени притезания, обосновава обезпечителната
нужда от исканата обезпечителна мярка.
Изпълнителните действия по делото - опис и предстояща публична продан на имота
обосновават обезпечителна нужда. Тя била налице, тъй като ищецът нямало да може да
осъществява правата си по съдебното решение, без допускането на исканото обезпечение на
иска.
Поради материална невъзможност ищеца да заплати ДТ, моли на основание чл.83, ал.2
от ГПК да бъде освободена от внасянето на такси и разноски по образуваното
производство. Съгласно предоставената му от нея информация и приложената
Декларация за материално и гражданско съС.ие /доказателство 1/ от 23.04.2021 г.
доверителката му получавала пенсия в размер 255 лв., която заедно със социални
помощи от 25 лева и 50 лева добавка към пенсията нараствала до 325 лева – видно от
движение по сметка от 21.04.2021 г. /доказателство 2/.
Ищцата не била в добро здраве, за което представя Епикриза - Кардиология за
постъпване в болница на 09.02.2021 ги изписване на 11.02.2021 г. /доказателство 3/ и
Епикриза ИЗ № 1388 от 2021 г. /доказателство 4/. Епикриза ИЗ № 2204 от 2021 г.
доказателство 5, Епикриза ИЗ № 5428 от 2018 г. /доказателство 6/, Епикриза ИЗ №
30736 от 2015 г. /доказателство 7/, Епикриза ИЗ № 19551 от 2015 г. /доказателство 8/.
Предвид това, че правната помощ осъществявал на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
моли ако съда уважи иска да осъди ответника да му заплати адвокатски хонорар за
безплатна правна помощ на материално затруднени лица.
Моли да бъде конституирано като трето лице помагач солидарния длъжник – С. Н. М.
с ЕГН ********** с адрес: ***, ***********.
Прилага доказателства за освобождаване от ДТ по опис.
С определение № 229 от 11.05.2021 г. съдът е допуснал обезпечение по чл.389 и сл.
от ГПК на ЕТ „Дани-Г. Н.” с ЕИК ********* и Г. И. Н. с ЕГН ********** срещу „Лено” АД
с ЕИК *********, чрез спиране на изпълнението по и.д.№ 202207190401006 по описа на
ЧСИ С.Я. с рег.№ 719 на НК с район на действие ОС – Варна.
На 03.02.2022 г. е депозиран отговор на насрещния иск от „Лено” АД с ЕИК
*********, чрез юрк.М. Щ..
С него моли да бъде отхвърлен предявеният главен иск на основание чл.26, ал.1,
предл.2, 3 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, като неоснователен
и недоказан. Предявените евентуални искове на същите основания досежно отделни клаузи
също моли съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани. Предявените искове на
основание чл.28, чл.29, чл.33 от ЗЗД моли съдът да приеме за неоснователни и неподкрепени
с доказателства, а отделно от това, искът по чл.33 от 33Д моли да се приеме, че бил погасен
по давност и не следвало да бъде обсъждан.
По отношение на правените изчисления от страна на заемополучателя, то моли да
не бъдат вземани под внимание, на първо място като неточни и неотносими, на второ място
- поискали да се назначи съдебно-счетоводна експертиза със специални познания, която да
установи точния размер на вземанията, претендирани с исковата молба.
Моли съда да приеме съображенията й в тази насока систематично изложени, като
моли да вземе под внимание качеството на страните по сделката - търговци, както и целта на
заема – за търговски нужди.
По отношение на предявените искове:
12
На първо място, счита че предявената искова молба била объркана и неясна, като в
нея хаотично били изложени неясни и неизчерпателно посочени фактически твърдения.
Обстоятелствата относно фактическата обстановка целенасочено били посочени
избирателно, за да въведат в заблуждение съда относно обективната истина и да обосноват
твърденията на ищцовата страна. Тези твърдения обаче, не отговаряли на фактите от
обективната действителност. От така описаното в исковата молба, не ставало ясно какви
искове са предявени - колко, при какви условия. Счита, че така изложените хаотични
твърдения, пречели на ответника да организира защитата си, като в същото време и пречат
на съда да направи правилната правна квалификация на правния спор. С оглед това, моли
съда да даде указания на ищеца да посочи колко иска е предявил, на какво основание и дали
следва по тях да бъде постановено решение в условията на евентуалност или на
кумулативност, както и да въведе в ред изложението си и петитумната част от молбата. След
изясняване на тези обстоятелства, следвало да бъде направена преценка и дали е внесена
държавната такса, отговаряща на исковите претенции.
Досежно подсъдността:
Моли на основание чл.104 от ГПК настоящата размяна на книжа да бъде изпратена
по подсъдност на Окръжен съд гр.Сливен. Моли да бъде прието, че с Определение от
03.06.2021 г. по гр.д.№ 316/202 г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора, същото е
прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд гр.Сливен.
Не кореспондирали с действителното правно положение приложените платежни
нареждания, ведно с насрещния иск. Същите били неотносими в настоящия спор, тъй
като са извън претендирания период, а отделно от посоченото само част от
приложените платежни инкорпорирали плащания по сметка на „Лено“ АД, а
останалите платежни нареждания, както следва 1,2,3,4,7,8,10,13,17 били с основания
захранване на сметката на г-жа Н. и продажба на валута. Именно поради тази причина,
претендираните суми от страна на „Лено“ АД били в унисон с действителната правна
обстановка и дружеството било посочило, че желае назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, която да установи и докаже точния размер на претенцията.
Моли възраженията на едноличния търговец да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Моли съда да приеме, че оспорва всички твърдения на едноличния търговец, че се
ползва с качеството на потребител, като излага аргументите си в тази насока:
В настоящия случай претендираната сума произтичала от Договор за Заем Бизнес
кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., с нотариална заверка на подписите, който бил
сключен между „Лено“ АД, с предходни наименования „Ленно“ АД и „ТНК КЕПИТЪЛ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД като „Заемодател“ от една страна и ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“, с ЕИК
********* като „Заемополучател” и „Ипотекарен длъжник“, Г. И. Н., с ЕГН **********,
като „Солидарен длъжник“. Предметът и целта на заема бил той да послужи за посрещане
на търговски нужди. С оглед така установения предмет на договора, Г. И. Н. не била
потребител. Страна по договора бил търговец, който сключва договор за целево отпускане
на оборотни средства, които същият използвал в качеството си на търговец, което означава,
че сделката била свързана с търговската му дейност.
Сключената сделка била между търговци в рамките на автономията на волята и
свободата на договарянето. Видно от Търговски регистър, който бил публичен е, че Г. И. Н.
към момента на сключване на процесния Договор за заем, както и към настоящия момент е
физическо лице-търговец. Посочените обстоятелства се установявали от вписванията по
партида на търговеца. В настоящото правоотношение Г. И. Н. е солидарен длъжник във
връзка със сключената търговска сделка. Тя обезпечавала дълг на едноличния търговец,
който тя самата е. В ситуацията не можело да се приеме, че Г. И. Н. е поела солидарна
отговорност по Договора, като е действала извън и независимо от професионалната си и
търговска дейност, тъй като сыцата управлявала и имала мажоритарно участие в едноличния
търговец заемополучател, което означавало, че същата има тесни и функционални връзки с
извършваната търговска дейност, изразяващи се в осъществяване на управлението.
Установената съдебна практика на Българските и Европейски съдебни органи, че наличието
на тесните професионални и функционални връзки на солидарно отговорното физическо
лице изключвали качеството му „потребител“.
Оспорва направените с насрещния иск възражения за това, че сключеният договор за
заем не бил абсолютна търговска сделка и бил сключен с потребител, като неоснователни и
13
неподкрепени с доказателства, неотносими в настоящия случай. Наведени били доводи, че
заемолучателят не упражнявал търговска дейност. В тази връзка, моли съда да приеме, че
заемополучателят е едноличен търговец и спрямо сключваните от него сделки се прилагали
правилата, предвидени в Търговския закон, отнасящи се както до действието на договорите,
така и относно възможността за тяхното оспорване като недействителни. Твърденията в
исковата молба за това, че същият не осъществява дейност били напълно ирелевантни и не
следвало да се обсъждат. В качеството си на едноличен търговец Заемополучателят бил
положил подписа си на Договора за заем, като нотариусът удостоверил правоспособността и
дееспособността на правния субект и обективирал волята и съгласието на страните за
възникване на облигационноправната връзка.
На следващо място, в насрещния си иск, сам едноличният търговец потвърждавал,
че бил регистриран като такъв. В търговско качество депозирал искане за бизнес кредит
(приложение № 1 от доказателствения материал в настоящия отговор), в качеството си на
едноличен търговец бил закупил и недвижимия имот, който бил обезпечение по заемното
правоотношение (видно от приложения с исковата молба Договор за бизнес кредит и
ипотека и нотариален акт за покупко-продажба) и търговецът бил получил финансиране от
„Лено“ АД, за да създаде права за търговеца. Именно тук желае да посочи, че твърденията на
едноличния търговец, че бил заблуден и предявените искове по чл.28 и чл.29 от ЗЗД нямали
почва, защото от всички горепосочени доказателства и факти е ясно, че същият оперира
като търговец и в това си качество участвал в процесната сделка.
Всичко изложено идвало да покаже, че сключената сделка била търговска с
контрагенти търговци. По никакъв начин твърденията на едноличния търговец, че бил
потребител не се доказали, като моли съда да приеме, че същите не кореспондирали с
действителната фактическа обстановка по казуса.
С оглед посочено, преди да се изследват въпроси за нищожност на разпоредбите на
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.01.2018 г., с нотариална заверка на
подписите, следвало да се наблегне, че същият представлявал търговска сделка и към него
следвало да се прилагат разпоредбите на ТЗ. Неоснователни и неотносими към настоящия
спор били направените възражения, които се основавали на разпоредби на ЗПК, ЗЗП и моли
същите да не бъдат кредитирани по делото. Те се прилагали, когато страна по заемното
правоотношение бил „потребител“ по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Тъй като сделката била
между търговци, мол съда да вземе под внимание, че заемодателят не бил задължен да
извършва оценка на кредитоспособност, тъй като тя се прилагала по отношение на
потребители. От изложените аргументи в настоящия случай договорът бил сключен между
търговци за търговски нужди.
В духа на изложеното била и следната съдебна практика: Определение № 11813 от
06.08.2020 г. по гр.д.№ 2065/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия;
Решение № 38 от 23.06.2017 г. по т.д.№ 2754/2015 г.; ГТО на ВКС, Решение № 240 от
29.03.2018 г. по т.д.№ 1102/2017 г., І т.о. на ВКС; Решение № 84 от 20.07.2017 г. по т.д.№
1934/2015 г., I т.о. на ВКС; Решение № 240/29.03.2018 г. по т.д.№ 102/2017 на ВКС, І т.о.;
Решение № 260119/10.01.2022 г. на СГС 20 с-в, I г.о.
Оспорва твърденията за недействителност на едноличния търговец, касаещи клаузи от
Договора за заем досежно взаимно уговорени стапи, а именно първи етап (чл.2.1, т.(б),
подт.(i) и подт.(ii).
Тезата на едноличния търговец била изградена въз основа на потребителска защита,
но както бил обосновал в предната точка, страните били търговци и посочените
потребителски закони били неотносими, поради което моли да не бъдат кредитирани по
делото.
Страните взаимно били уговорили дължимите такси за юридическо и
административно обслужване, оценка на обезпечението, такси за нотариално
удостоверяване на сделката да бъдат удържани от отпуснатата заемна сума и щели да се
дължат от заемополучателя. Договорни съглашения от този тип били обичайна практика при
банковите и финансови институции. Заемополучателят бил избрал сумите да бъдат
удържани от отпусната сума, същият имал възможност да ги заплати при желание.
Относно твърденията на ищеца, че Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162
от 20.11.2018 г. бил нищожен поради заобикаляне на закона, моли съдът да вземе под
внимание, че едноличният търговец не представил никакви доказателства, които да
навеждат към визираното условие за нищожност.
14
Законът можел да се заобиколи по смисъла на чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД поне с две
сделки, при това всяка една тях, разгледана сама по себе си, трябвало да е действителна
сделка. Преценката за нищожност при заобикаляне на закона се извършвала по отношение
на съвкупност от две или повече сделки. Ако била извършена само една сделка, чиито
правни последици били забранени от закона, то тя би била нищожна поради противоречие
със закона по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, а не поради заобикалянето му.
Българската правна доктрина извеждала следните елементи от фактическия състав
на това самостоятелно основание за нищожност - заобикалянето на закона:
• извършване на една или повече сделки, всяко от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила
• постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършени
сделки, и
• участниците в сделката съзнават, че чрез извършените сделки постигат една цел,
която законът им забранява.
Следователно - за да бъде налице заобикаляне на закона като основание за
нищожност на една или няколко сделки по смисъла на чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД било
необходимо кумулативното наличие на описаните три елемента. Първите два елемента били
обективни, а третият субективен.
В процесният случай между страните имало сключена една двустранна сделка –
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. Двете страните по
сделката - Заемодател и Заемополучател били постигнали съгласие да бъде сключен
процесния договор, нямало последващо или последващи съглашения между страните. Тук
било мястото да се отбележи, че както и теорията, така и практиката, приемала, че при
заобикалянето на закона можело да постигнато чрез сключване на две или повече сделки –
както последователно във времето, така и едновременно. Видно от сключения за Договор за
бизнес заем биило желанието на едноличния търговец да участва в сделката в търговско
качество.
Законът не забранявал сключване на бизнес заеми между търговци, какъвто бил
настоящият казус. Не било установено страните да са преследвали забранен от закона
резултат, а и не били представени или наведени доказателства. Не било посочено от
едноличния търговец коя правна норма считал, че била нарушена /в този смисъл Решение №
260119/10.01.2022 г. на СГС 20 с-в, 1 ГО/.
Моли твърденията на ответниците, че взаимно уговорената договорна лихва
противоречи на добрите нрави, да не бъдат кредитирани по делото, тъй като не
кореспондирали с действителната правна обстановка и съдебна практика.
В българското действащо право в отношенията между правните субекти действал
принципът на свободно договаряне, залегнал в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. Съгласно този
принцип всеки бил свободен да встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото
пожелае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова
воля правоотношение. Тази свободна инициатива била ограничена единствено от
императивното изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК.
С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните
били се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 27 %, което не
противоречало на нито една правна норма. Процесният Договор за кредит бил сключен при
свободно волеобразуване от страна както на кредитора, така и на длъжника. Страните по
сделката били търговци, кредитополучателят бил едноличен търговец и заемната сума
служела за оборотни средства, което изключва приложното поле на потребителските закони
/в този смисъл Решение № 23 от 20.05.2016 г. по т.д.№ 86/2015 г. на Окръжен съд - Сливен/.
Добрите нрави били критерии там, където обществените отношения не били
уредени с императивни правни норми. По действащото право нямало законово предвиден
максимален размер на възнаградителната лихва, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 от
ЗЗД. Единственото предвидено ограничение било в чл.19, ал.4 от ЗПК, което предвиждало
ГПР (годишен процент на разходите) да не надвишава 50 % - пет пъти размера на законната
лихва. Това на практика означавало, че възнаградителната лихва, заедно с преките и
косвените разходи, дължими при сключване на договора, не следвало да надвишава пет пъти
законната лихва, а именно 50 % на годишна база. Това ограничение било предвидено само за
заеми, сключени със Заемополучател - потребител. Посочената съдебна практика от
15
насрещната страна бил неотносима и неприложима в настоящия случай, на първо място
защото касаела потребители, каквито не присъствали тук, на следващо място посочената
практика не била съобразена с измененията, посочени по-горе, които били от 2014 г. /в този
смисъл Решение № 23 от 20.05.2016 г. по т. д.№ 86/2015 г. на Окръжен съд - Сливен.
Не можело да бъде налице недействителност поради противоречие с добрите нрави
за това, което било позволено от закона с императивна правна норма.
Посочената съдебна практика от страна на ищеца, моли съда да приеме като
неотносима в настоящия казус. На първо място, всеки посочен акт касаел облигационни
връзки с потребители по потребителски заеми, каквито тук не присъствали. Плоскостта на
спора бил бизнес заем с кредитополучател едноличен търговец. На следващо място
уговорените лихви в посочените съдебни актове рязко надвишавали уговорената лихва в
случая. На последно място посочената практика била преди измененията дори в
потребителските закони (от 2014 г.), според които било законово позволено договорната
лихва да е в размер пет пъти размера на законната лихва.
Договорната лихва по същността си представлявала цена за ползването на парични
средства за определен период от време. Тази цена се формирала от няколко фактора –
разходи на търговеца за предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на
обслужване, риск от неизпълнение от страна на заемополучателя. За определяне на цената се
вземали под внимание много параметри в тяхната съвкупност, за да може да се формира
пазарна цена, която да защити и двете страни в правоотношението. Известен бил и фактът,
че лихвите при небанковите финансови институции били по-високи с оглед риска, който
поемали да отпуснат финансов ресурс на кредитополучатели, които не можели да получат
такъв от банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. С
оглед на тези обстоятелства меродавна била пазарната цена на кредитите в сектора, а не
законната лихва, която била ограничена до петкратен размер и то само за потребителски
заеми, а не за търговци. За цената по един заем имало значение дали заемът бил между
търговци, какъв е размерът на отпуснатата заемна сума, колко е дългосрочен заемът. За това
поставянето на общо максимално ограничение на договорната лихва до двукратния размер
на законната лихва за всички видове заеми, без да се държи сметка за тяхната специфика,
пазара и разходите за отпускането им, не било подходящо ограничение.
Предоставянето на парични заеми бил основният предмет на дейност на „Лено“ АД,
поради което дружеството не можело да си позволи да го извършва безвъзмездно. В
добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес бил да получи престация
срещу отпуснатата заемна сума, нямало житейска и правна логика кредитор да отпуска
парични средства без насрещно заплащане на цената за ползвания паричен ресурс, особено
при търговска сделка.
В настоящия случай, сключеният Договор за Заем Бизнес кредит се явявал търговска
сделка между търговци и по отношение на тях се прилагали и разпоредбите на Търговския
закон, а съгласно чл.430, ал.2 от ТЗ възнаградителната лихва се определяла еднозначно в
теорията като възнаграждение за ползвания финансов ресурс в този смисъл Решение №
943/22.04.2019 г. по в.гр.д.№ 4381/2018 г. по описа на САС, ГО, ІV състав. Със сключването
на цитираните по-горе договори страните се съгласили да се отпусне определена парична
сума в заем срещу заплащането на възнаградителна лихва в размер на 27 %, изчислявана на
годишна база върху усвоената и непогасена част от заема. Същата съгласно чл.240, ал.2 вр.
чл.9 от ЗЗД при условията на свобода на договаряне можела да бъде договаря на свободно,
стига да не противоречи на закона.
С оглед така изложените съображения, моли съда да приеме възнаградителната
лихва за валидно и действително уговорена, съобразена със закона и с добрите нрави.
Твърди, че в процесното заемно правоотношение противно на изложеното от
едноличния търговец имало по несъмнен начин еквивалентност на насрещните
престации и добросъвестно поведение от страна на Заемодателя, като излага
аргументите си в тази насока:
В настоящия случай моли съдът да вземе предвид, че при преценка на нищожността
на клаузите на Договора следвало да се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства
към сключване на Договора и всички постигнати уговорки в договора за заем в тяхната
съвкупност и взаимна обвързаност, голяма част от които били изцяло в полза на
заемополучателя, както и с обичаите в практиката при сключването на този вид договори.
Видно от съдържанието на чл.2.3. б.(h) от Договора за заем в случай че Заемополучателят
16
коректно изпълнявал всичките си задължения до съответната дата на падежа, без да е
просрочвал свои имуществени или неимуществени задължения и били изтекли 24 месеца от
отпускане на заема, Заемодателят дължал връщане на 77 % от цялата сума на изплатената по
Договора лихва по смисъла на чл.2.3., б.(а) и (b). С постигната уговорка Заемодателят се бил
съгласил да сведе до минимум печалбата си с цел да поощри Заемополучателя да изпълнява
добросъвестно и редовно задълженията си. Нещо повече, с чл.2.3. б.(i) от Договор за Заем
Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. било предвидено, че в случай на
предсрочно погасяване по смисъла на чл. 2.4. б.(е) на Заема от страна на Заемополучателя в
срок до 90 дни от датата на подписване на договора и коректното изпълнение на
задълженията му до съответната дата на падеж, Заемодателят възстановявал цялата платена
от него лихва по смисъла на чл.2.3. б.(а) и (b). Т.е. с чл.2.3. б.(i) била постигната още една
уговорка в полза на Заемополучателя, при сбъдването на условията на която, Заемодателят
се бил съгласил да се лиши от целия размер на договорната възнаградителна лихва за
предоставения от него Заем. Тези разпоредби, на първо място, доказвали, че били направени
значителни отстъпки по отношение на Заемополучателя с цел стимулиране на доброволно
изпълнение от негова страна, а на следващо място водели до обоснования извод, че
заемодателят при воденето на преговорите и подписването на настоящия договор за заем е
бил добросъвестен.
Въпреки множеството благоприятни клаузи, които гарантирали по категоричен
начин връщане на платената договорна лихва, то на този фон насрещната страна не била
изпълнявала редовно и в пълен обем задълженията си.
Съблюдавайки всичко изложено дотук, моли съда да приеме, че твърденията на
ответника били неаргументирани, и неподкрепени с доказателства, с оглед което моли да не
бъдат вземани под внимание. Моли във връзка с посоченото съда да остави без разглеждане
възраженията на заемополучателя за присъствие на неравноправни клаузи, защото били
извън приложното поле на сделката - тя била между търговци за търговски нужди /Решение
№ 241/15.01.2021 г. по гр.д.№ 3796/2019 г. на ВКС/.
Моли съда да приеме възраженията на ответника, касаещи нищожност на
претендираната неустойка за забава, поради противоречие с добрите нрави за
неоснователни и недоказани.
Видно от представените документи по делото било, че „Лено“ АД отпуснало на
едноличния търговец ответник уговорената заемна сума, а последният се е задължил да я
върне ведно с уговорената възнаградителна лихва. От представените по делото платежни
нареждания се установявало, че заемодателят бил изпълнил точно задължението си, като
предоставил в цялост уговорената заемна сума. Следователно за едноличния търговец било
възникнало задължението да я върне съгласно уговорения срок и погасителен план.
От посоченото дотук, моли съда да приеме, че валидно бил възникнал фактическия
състав на претенцията за неустойка за забава – валидна облигационна връзка, виновно
неизпълнение на договорно задължение и взаимно договорена между търговците неустоечна
клауза за неизпълнението.
В насрещната си исковата молба, заемополучателят бил обърнал внимание на
претендираната неустойка за забава единствено като размер. Счита, че наведените
възражения били неоснователни и недоказани, а претендираната неустойка за забава не
противоречи на добрите нрави, като моли съда да приеме и специфичните обстоятелства в
настоящата облигационна връзка, които по категоричен начин обуславяли валидност на
уговорената клауза досежно неустойката.
Размерът бил в пряка зависимост от периода на забавата - зависел от поведението на
самия длъжник и не налагал извод за нарушение на добрите нрави. Тази уговорка имала за
цел да мотивира и стимулира длъжника-заемател към изпълнение на задължението си, без
да изпада в продължителна забава. В настоящия случай Заемополучателят не бил редовен в
сключения облигационен договор. Казаното от своя страна сочело, че сам по себе си
размерът на уговорената неустойка не можел да бъде основание за формиране на извод, че
същата била уговорена в нарушение на добрите нрави. Това било така, защото възникването
на задължението за плащане на претендираната неустойка било обусловено от поведението
на длъжника, а не било въпрос само и единствено на договорна клауза в този смисъл било и
Решение № 76 от 27.02.2015 г. по гр.д.№ 564/2014 г. на Окръжен съд – Сливен. Ответникът
бил преценил, че процесната неустойка за забава противоречи на добрите нрави, но
съглашението не било обследвано в цялост, а само като размер. Размерът при подписване на
17
договора реално не бил голям. Изводите на ответника били формирани само на база
натрупана неустойка като размер и дължима главница. Но това не бил момент, към който се
извършва преценката за нарушение на добрите нрави. Както се посочвало по-горе в
съдържанието причината за този размер на неустойката било недобросъвестното поведение
на неизправния длъжник. Още повече, че именно в противоречие с принципа за
справедливост би било схващането неизправният длъжник да черпи облага от
неправомерното си поведение, произтичащо от собственото му продължително виновно
бездействие да върне Заема на изправната страна по Договора и ищец в настоящото
производство /в този смисъл било Решение № 4/25.02.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г., І то, ТК
на ВКС, Решение от 28.06.2016 г. по гр.д.№ 1211/2016 г. на ІІ състав на Районен съд –
Сливен/. Чрез обявяването на нищожността на неустойката щяло се стигне до пълно
освобождаване на длъжника от отговорност, което било противоположно на законовата
идея. По този начин търговците щели да бъдат поставени в по-тежко положение от
физическите лица, каквито разсъждения излага и съдия Н.Х. в Особено мнение по т. 3 от ТР
№ 1/2009 г. ОСТК. Уговорената неустойка била свързана именно със задължението за
добросъвестно изпълнение на поетото по договора задължение. Тези задължения бил поел
заемополучателят - за заплащане на месечни вноски с определен размер и за дължимост на
неустойка в определения в договора размер при неплащане на вноските в срок, както и
всички останали задължения по договора, били поети от същия доброволно, точно с оглед
принципа на свобода на договаряне, което предпоставлоя предварителното му съгласие да
изпълнява добросъвестно поетите по договора задължения. Прогласяването на неустойката
за нищожна поради противоречие с добрите нрави и освобождаването на недобросъвестния
длъжник от заплащането на дължимата по договора неустойка би довело само до това
длъжникът да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което било в
противоречие със законовата идея и функциите на неустойката.
В подкрепа на изложеното посочва и Решение № 140/20.03.2006 г. по т.д.408/2005
г., I TO, ТК на ВКС, В цитираното решение неустойката за забава, предвидена в договора,
била определена в % - 1% върху неиздълження наем до 15-ия ден и 2 % от 16-ия ден на
забавата до окончателното плащане, т.е. без краен предел. Съдът бил приел, че: „Подобно
продължително неизпълнение не обуславя нищожност на договорената неустойка по чл.7,
ал.1 от договора няма основание да се приеме, че същата противоречи закона или на добрите
прави, респ. регламентиращата я от договора клауза е нищожна (чл.26, ал.1, предл.1 и 3-то
ЗЗД и чл.9 ЗЗД)“, тъй като: „длъжникът е могъл да препятства по-нататъшното нарастване
на неустойката, като изпълни задължението си. Същото се отнасяло и до липсата на краен
предел на неустойката по чл.7, ал.1. Неустойката по чл.7, ал.1 от договора в конкретния
случай била нараснала значително като цялостен размер, не поради неморалното й
формулиране в договора, а главно поради продължителното неизпълнение на длъжника“.
Счита, че база за сравнение на уговорената неустойка за ден следвало да бъде неправомерно
невърнатата цяла заемна сума. Уговорената неустойка на ден била в десетки пъти по-малка
от неиздължената заемна сума, която била използвана. Не следвало да се съпоставят
получените от Заемополучателя по договора за заем средства с тези, които би дължал
клиентът при недобросъвестно поведение от негова страна, защото от неизправния длъжник
зависело да възстанови равновесието в облигационната връзка. Сочи, че извод в обратната
посока би довел до обогатяване на заемополучателя от собственото му неправомерно
поведение и щял да лиши заемодателя от дължимото му обезщетение за причинените вреди
от неизползване на предоставената от него заемна сума за продължителен период от време.
Преценявана към момента на сключване на договора, неустойката уговорена по този
начин безспорно отговаряла на функциите си предвидени в чл.92 от ЗЗД.
В случая и двете страни били търговци, а сделката била сключена във връзка с
упражняваното от тях занятие. Търговците действали на свой риск, за разлика от
гражданскоправните субекти, поради което критерият за справедливост в техните
отношения бил по-различен от този в гражданските. В случая с оглед съдържанието на
правоотношението, с основание можело да се приеме, че договорената клауза има не само
обезщетителен характер да компенсира вредите, които изправната страна търпи поради
виновното неизпълнение на паричното задължение на длъжника/, но и обезпечителен
характер /да упражни натиск върху длъжника да изпълни доброволно и в срок задължението
си под заплахата да плати повече от реално дължимото/. Поради това напълно логично било
размерът на неустойката да превишава реално претърпените вреди именно, за да стимулира
длъжника да изпълни бързо в срок или с минимално закъснение задължението си, /тъй като
иначе ще плати повече от обичайно дължимото/.
18
В подкрепа на изложените правни съждения, моли съда да приеме следната съдебна
практика по сходни казуси - в този смисъл било и Решение № 76 от 27.02.2015 г. по гр.д.№
564/2014 г. на Окръжен съд – Сливен /Решение от 28.06.2016 г. по гр.д.№ 1211/2016 г. на ІІ
състав на Районен съд - Сливен/. Решение № 30 от 8.02.2007 г. на ВКС по т.д. 785/2006 г.,
TK: Решение № 46/22.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 563/2009 г.; Решение № 530 от 15.02.2011
г. на ВКС по гр.д.№ 4325/2008 г., V г.о., ГК; Решение № 4/25.02.2009 г. по т. д. 2395/2008 г.,
I то, ТК на ВКС: Решение № 45 от 05.01.2012 г. по гр.д.№ 10244/2011 г. на ІІ състав на
Районен съд – Пловдив; Решение № 1002 от 17.12.2018 г. по в. т. д. 1601/2018 г. на ІV състав
на Окръжен съд – Варна.
Моли съда да приеме, че Клаузата за заплащане на такса за предсрочна погасяване,
предвидена в чл. 2.4, точка (е), подточка (ii) от договора била добросъвестно и валидно
уговорена:
Таксата, дължима при предсрочно погасяване на кредита, била обичай в практиката
на банковите и небанковите институции. При подписването на договора за заем
Заемодателите предвиждали печалбата, която биха реализирали при пълното погасяване на
задълженията от страна на Заемополучателите.
В процесния случай неначисляването на договорна лихва до края на уговорения
между страните срок в договора, водело до нереализирането на предвидената от
Заемодателя печалба и съответно до пропуснати ползи за Дружеството - Заемодател.
Следвало да се има предвид, че представляваното от него дружество било небанкова
финансова институция, същата не разчитала на публично привличане на влогове.
Дружеството отпускало заеми чрез лични средства, поради което разчитало, че сключените
Договори за заем ще бъдат изплатени съобразно разписаният и одобрени от страните по
съглашението погасителен план. В настоящия случай, страните с подписването на договора
за заем били се споразумели относно процента, който щял да се начисли върху оставащите
вноски до края на договора - 8,5 %. По категоричен начин било видно и доказано, че при
съпоставка на уговорената неустойка за предсрочно погасяване и възможните преди за
кредитора се установява, че клаузата не накърнявала добрите нрави, тъй като се явявала по-
малка от настъпилите вреди при погасяване в самото начало на кредитния период.
Таксата предсрочно погасяване имала неустоечен характер и представлявала
отнапред уговорено обезщетение. Тя не дублирала друго вземане – дължи се на
самостоятелно основание, с предварително уговорен между страните размер. Кредиторът
нямал право на възнаграждението, предвидено като цена на кредит за времето след
предсрочното му погасяване. Именно поради тази причина възнаградителната лихва и
таксата за предсрочно погасяване били две отделни основания в договора, същите не се
дублирали.
Твърди се,че при подписването на договора за Заем Заемополучателите били наясно,
че при погасяване на задължението преди изтичането на неговия срок, същите ще дължат
такса предсрочно погасяване. Заемополучателят бил изявил желание за предсрочното
погасяване на дълга преди изтичането на Договора за заем, бил наясно с метода на
изчисляване на дължимата такса и е взел осъзнато решение да се възползва от
предоставената му съгласно условията по договора възможност.
Относно твърденията, че уговорената такса противоречи на добрите нрави, моли
съда да приеме, че исковете са останали недоказани. Неплащането на договорна лихва до
края на уговорения срок на договора водело до пропуснати ползи за Дружеството. Би било
несправедливо договорената между страните такса предсрочно погасяване да бъде обявена
за нищожна поради противоречие с добрите нрави. Целта на уговорената такса била да
компенсира пропуснатите ползи на Дружеството-Заемодател. Уговореният размер бил
справедлив спрямо печалбата, която Дружеството би реализирано при пълното изплащане
на задължението по Договора за Заем, както бил обосновал и първоинстанционният съдебен
състав. /в този смисъл Решение № 26019/20.01.2022 г. СГС, 1-во ГО!/
По отношение на предявените искове по чл.28 от ЗЗД и чл.29 от ЗЗД, то с оглед на
изложението, аргументите и доказателствата по делото, моли съда да ги остави без
разглеждане. Не били представени нито правни аргументи, нито доказателства, които да
обосноват разглеждането им.
Изгага становището си по представените доказателства:
Моли платежни нареждания приложени, както следва 1,2,3,4,7,8,10,13,17 с основания
захранване на сметката на г-жа Н. и продажба на валута да бъдат изключени от
19
доказателствения материал, като неотносими към предмета и периода на правния
спор, а останалите платежни нареждания, моля да приемете, че не са относими към
спорния период на претендирани вземания.
Моли приложеното удостоверение от НАП с изх.№ 200 192101375006/09.04.2021 г. да
бъде изключено от доказателствения материал по делото, тъй като същото било
неотносимо. Договорът бил сключен с едноличен търговец, като каква дейност
извършва била предоставена изцяло на негова отговорност, като този въпрос не бил
предмет на исковете.
По отношение на призовка с изх.№ 6256/09.04.2021 г., то моли също да не бъде
приемана като доказателство по делото, тъй като от датата й била изминала почти
година и била несъвместима с периодиката на правния спор.
Становище по доказателствените искания:
Не възразява да бъде зададен първи въпрос, изречение № 1, моли към него да се
добави също какви вземания, за какви периоди са погасявани, с оглед претендираните
периоди в депозираната искова молба. Възразява срещу втората част на първия въпрос
– да се определи какъв е ГПР, както обосновал не видно от документите, сделката е
търговска, сключена между търговци и този въпрос е неотносим и неприложим в
казуса.
Възразява срещу въпроси № 2, 3, 4. Договорът бил сключен с едноличен търговец,
като каква дейност извършва е предоставена изцяло на негова отговорност, като този
въпрос не е предмет на исковете. Възразява срещу искане № 4, като неотносимо към
правния спор - нямало законова забрана физическо лице, което е регистрирано и като
физическо лице търговец да работи по трудов договор.
Възразява срещу допускането до разпит на един свидетел за установяване на
действителната воляна страните. Не било посочено какво точно ще се доказва с това
искане, като липсвали доводи и в изложението на насрещния иск. Заемополучателят
атакувал вече сключен писмен договор за бизнес заем с нотариална заверка на
подписите, което не било спорно по делото, както признал изрично и в исковата си
молба. Поради изложеното счита, че следваоло да бъде приложената забраната на
чл.164, ал.1, т.3 и т.5 от ГПК. Ако в производство нямало „писмени доказателства,
изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно“, съгласно
чл.165, ал.2 от ГПК свидетелските показания били недопустими, поради което моли
съдът да отхвърли направеното доказателствено искане като недопустимо на
основание чл.165, ал.2 от ГПК.
Становище по особените искания:
1. Искането за спиране на изпълнително дело № 1006/2020 г., моли съда да приеме
за безпредметно, тъй като същото към момента било спряно.
2. Възразява ищецът да бъде освобождаван от внасянето на държавна такса.
Избирателно били посочени факти за имущественото съС.ие, които сами по себе си не били
основание за освобождаването й. Видно било от имотен регистър , че лицето е осъществило
множество сделки, а именно-продажби на недвижимо имущество, което предполага
кумулиране на парични средства. Лицето било в трудовоспособна възраст, видно от
регистъра на трудовите договори, работело към датата на подаване на насрещния иск,
следователно получавало и работна заплата, освен посочените обезщетения, отделно
едноличният търговец не бил върнал процесната заемна сума по настоящия казус. Счита, че
приложените епикризи били неотносими към направеното искане за освобождаване от
държавна такса, тези заболявания не пораждат обективна невъзможност за полагане на труд
и извършване на търговска дейност. Отделно от казаното, едноличният търговец разполагал
с недвижимо имущество, както и самата Г. Н. /в този смисъл Определение № 499592 от
02.10.2018 г. по н.ч.х.д.№ 15932 / 2018 г. на Софийски районен съд/.
3. Искането за конституиране на трето лице помагач, счита за недопустимо, отделно
от
20
казаното било преклудирано правото на възражение на другия солидарен длъжник С. М. и
било недопустимо да бъде конституирана. Същото било образувано поради факта, че
заемополучателят и ипотекарен длъжник ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, и
солидарната Г. И. Н. с ЕГН ********** били възразили срещу издадената срещу тях заповед
за изпълнение и изпълнителен лист. Другият солидарен длъжник С. М. не се ползвала от
това възражение. Производството било специфично и възразява срещу искането за
конституиране на трето лице - помагач, същото не можело да се ползва от настоящото дело.
Моли с оглед направените възражения от страна на ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“, с ЕИК
*********, и солидарната Г. И. Н. с ЕГН **********, да й бъде предоставена възможност да
прави доказателствени искания и да сочи доказателства.
С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените от ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, и Г. И. Н. с ЕГН **********, искове с
основания чл.26, ал.1, предл.2, 3 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от
ЗПК, като неоснователни, неотносими и недоказани. Предявените евентуални искове на
същите основания досежно отделни клаузи също моли да отхвърли като неоснователни,
неотносими и недоказани. Предявените искове на основание чл.28, чл.29, чл.33 от ЗЗД моли
да приеме за неоснователни, неотносими и неподкрепени с доказателства, а отделно от това,
то искът по чл.33 от ЗЗД моли да приеме, че е бил погасен по давност и не следвало да бъде
обсъждан.
Моли при отхвърляне на предявените искове, да им бъдат присъдени направените
съдебни и деловодни разноски. За пълнота на направените разноски до приключване на
устните състезания щели да предоставят списък по чл.80 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците
– ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в обл.Сливен,
общ.Нова Загора, ***** в качеството си на Заемополуател и Ипотекарен длъжник и Г. И. Н.
с ЕГН **********, с адрес ******** в качеството си на „Солидарен длъжник“, дължат на
ищеца - „Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ПК
1000, район Младост, бул.„Цариградско шосе“ 96, ет.7, присъдените със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020
г. и Изпълнителен лист от 07.02.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 111/2020 г. по описа на
Районен съд гр.Нова Загора.
Възразява на основание чл.78, ал.5 от ГПК срещу размера на адвокатския хонорар
на Ищците, като моли същият да бъде редуциран до минималния размер съгласно Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Към отговора на насрещния иск се прилагат доказателства по опис.
С Определение № 229 от 11.05.2021 г. съдът е допуснал обезпечение по чл.389 и
сл.от ГПК в полза на ЕТ „Дани – Г. Н.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – ******** и Г. И. Н. с ЕГН ********** и адрес - ******** срещу „Лено“ АД /с
предишно наименование „Ленно“ АД и „ТНК Кепитъл мениджмънт“ АД/, с ЕИК *********,
представлявано и управлявано от А.Т. – изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление – гр.София 1784, район „Младост“, бул.„Цариградско шосе“ № 96, ет.7, ЧРЕЗ
„спиране на изпълнението на Изпълнително дело № 20207190401006 по описа на ЧСИ С.Я. с
рег.№ 719 на НК с район на действие ОС-Варна“.
На 27.04.2022 г. е постъпила молба от ищеца по първоначалния иск, с която заявява,
че ищцовото дружество - „Лено“ АД не е било уведомено за обстоятелството, че по повод на
постановеното от съда с Определение № 271/ 03.06.2021 г., с което съдът е постановил
прекратяване на производството по делото по отношение на предявените от ищеца „Лено“
АД искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК и препращане по подсъдност на Окръжен съд -
гр.Сливен, е възникнал спор по подсъдност, който бил разрешен с влязло в сила
Определение от 15.11.2021 г. на Апелативен съд - гр.Бургас. Съгласно Определението от
15.11.2021 г. на Апелативен съд - гр.Бургас, предявените от „Лено“ АД искове по чл.422 вр.
чл.415 от ГПК били върнати за разглеждане на Районен съд - гр.Нова Загора.
В молбата се твърди, че ищецът разбрал за горните обстоятелства едва на 26.04.2022
г. след извършена справка по телефона с деловодството на гражданско отделение на
Районен съд - Нова Загора. Предвид изложеното моли да му бъдат връчени постановените
от Окръжен съд - Сливен и Апелативен съд - Бургас съдебни актове.
В молбата си ищецът заявява, поради невъзможността си да се яви в о.с.з. на
21
28.04.2022 г., моли съда да даде ход на делото и то да бъде разгледано в негово отсъствие.
Заявява, че поддържа заявените с исковата молба претенции, както и възраженията,
релевирани с отговора на исковата молба по предявените от Г. И. Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“
насрещни искове. С молбата не представя нови доказателства и не прави нови
доказателствени искания. Поддържа заявеното в исковата молба доказателствено искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с така формулираните към вещото лице
задачи, тъй като счита, че отговорът на поставените задачи има съществено значение за
преценката относно основателността и размера на предявените искове. Ищецът моли съда
да уважи направеното с исковата молба доказателствено искане и да назначи съдебно-
счетоводна експертиза, като определи вещо лице, което след като се запознае с материалите
по делото да изготви експертно заключение, с което да даде отговор на поставените задачи.
Моли съда да допълни изготвения проекто-доклад, след като съдът се произнесе по
доказателственото му искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
В случай, че Г. И. Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“ - ответници по исковете с правно основание
чл.422 вр. чл.415 от ГПК и ищци по предявените от тях насрещни искове се явят на
заседанието и представят нови доказателства и/или направят други доказателствени
искания, ищецът моли съда да му предостави копие от същите и срок, в който след като се
запознаят с тях, да изложат становище и/или да ангажират и представят в тяхна защита
други доказателства, да направят други доказателствени искания.
Заявява, че предвид обстоятелството, че по делото все още липсва произнасяне по
част от направените доказателствени искания (за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза), моли насроченото за 28.04.2022 г. от 09:00 часа о.с.з., да бъде отложено за друга
дата.
С оглед изложеното ищецът моли съда да не дава ход на делото по същество и да
бъде уведомен за новата дата и час на о.с.з., както и да му бъде изпратено копие от Протокол
от проведеното на 28.04.2022 г. открито съдебно заседание на e-mail адрес: *****@****.***
В случай, че съдът реши да даде ход на делото по същество, ищецът изразява
становище по същество, както следва: счита, че от събраните до момента доказателства се
установявала основателността на предявените от „Лено“ АД искове. И към настоящия
момент ответниците Г. И. Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“ все още не били платили задълженията си
по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. спрямо ищеца. Г. И.
Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“ не успели да докажат релевираните с отговора на исковата молба
възражения, нито основателността на предявените с насрещния иск претенции.
Предвид това, в случай, че съдът обяви делото за решаване, ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците - ЕТ „Дани-Г. Н.“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в обл.Сливен, общ.Нова Загора,
******* в качеството си на „Заемополучател“ и „Ипотекарен длъжник“ и Г. И. Н. с ЕГН
********** и адрес ***** в качеството си на „Солидарен длъжник“, дължат на ищеца -
„Лено“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ПК 1000,
район Младост, бул.„Цариградско шосе“ № 96, ет.7, присъдените със Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020 г. и
Изпълнителен лист от 07.02.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 111/2020 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора суми. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователни и недоказани предявените от Г. И. Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“ насрещни искове
срещу ищеца, както и да му присъди сторените в настоящото производство разноски
съгласно, приложен към молбата Списък на разноските по чл.80 от ГПК ,ведно с приложени
към него доказателства за плащането им. Ищецът моли съда да му предостави срок за
писмена защита.
В о.с.з. на 28.04.2022 г. процесуалният представител на ответниците по
първоначалния иск адв.Р. Д. посочва, че в доказателствените си искания към отговора на
исковата молба и насрещния иск в т.1 е формулирал - Да се определи какъв е годишния
процент на разходите? Като моля да се допълни освен за Годишния процент на разходите да
се определи и какъв е годишния лихвен процент, а следващото му искане било за
назначаване на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да установи вида и
размера на шрифта на процесния договор за кредит, доколкото твърди и несъответствие с
чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит, а именно, че шрифта от процесния Договор
за кредит е по-малък от законоустановения 12. Ако съдът прецени да изиска от ищеца
оригинала на процесния договор за кредит. Моля съда да се произнесе по направеното от
22
нас искане за конституиране на трето лице-помагач на страната на ответниците, което
направили в особените искания на отговора на исковата молба и насрещния иск в т.5, а
именно поискали да бъде конституирано като трето лице-помагач солидарния длъжник С. Н.
М. с ЕГН ********** с адрес - ***, ******. Заявява също, че поддържа и другите искания
направени с отговора на исковата молба и насрещния иск - да се изиска справка от НАП в
т.2 от доказателствените искания, както и исканията направени в т.3 и т.4 от
доказателствените искания към отговора на исковата молба и насрещния иск, като в случай,
че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза може да отговори на поставените
въпроси за искането от НАП, а именно от до коя година са последните данни за
осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице на Г. И. Недялков, няма да има нужда
да се изисква тази информация от НАП, и това го казвал за процесуална икономия.
Постъпила е молба от С. Н. М. с вх.№ 2824/17.06.2022 г., с която моли съда да й
бъдат върнати документите по делото на посочения адрес - ***, ****, на който е изпратена
призовката и били връчени съдебните книжа по делото.
Депозирана е и молба от „Лено“ АД, чрез пълномощника адв.Ц.К., с която се
заявява, че са в невъзможност да се явят в о.с.з., насрочено на 08.09.2022 г., поради което
молят съда да даде ход на делото и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Заявяват,
че поддържат заявените с исковата молба претенции, както и възраженията си, релевирани с
отговора на исковата молба по предявените от Г. И. Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“ насрещни искове,
в това число и възражението си за недопустимост на конституирането на третото лице С. Н.
М.. Участието й в настоящото производство било излишно, по отношение на нея заповедта
за незабавно изпълнение, както и издадения изпълнителен лист били влезли в законна сила,
освен това насрещната страна /ответника по иска с правно осн. чл.422 вр. чл.415 от ГПК и
ищец по предявения от него насрещен отрицателен установителен иск/ не обосновавал
правен интерес от привличането нито в депозирания от него отговор на исковата
молба/насрещен иск, нито в рамките на проведените след това съдебни заседания по делото.
Съгласно константната съдебна практика, когато ответникът правел искане за привличане на
трето лице-помагач, същият следвало да докаже какъв е правният му интерес от
привличането и какъв резултат би искал/очаквал да постигне с постановяването на решение
по съответното дело. Ответниците изтъквали само, че искат привличане на С. М. за
„становище“. Този „аргумент“ бил несъстоятелен, доколкото отношенията между С. М. и
ищцовото дружество вече били уредени в рамките на заповедното производство. Освен
това, срещу третото лице не бил предявен обратен иск, което допълнително свидетелствало
за обстоятелството, че липсвал правен интерес от привличането и последното само по себе
си било без правно значение за настоящия процес, нещо повече - само утежнявало
производството по настоящото дело и било в разрез с принципа за процесуална икономия.
Ответниците не представили доказателства и не били изложили нито един аргумент, който
да свидетелства за наличието на правен интерес от привличането като процесуално
действие. С оглед изложеното, ищцовото дружество моли съда да оттегли постановеното
определение, с което е допуснал конституирането на С. Н. М. като трето лице помагач на
страната на ответника.
С молбата ищцовото дружество не представя нови доказателства и не прави нови
доказателствени искания, като поддържа заявеното в исковата молба доказателствено искане
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с така формулираните към вещото лице
задачи, тай като отговорът на формулираните въпроси имало съществено значение за
преценка относно основателността и размера на предявените искове. Ищцовото дружество
моли съда да уважи направеното с исковата молба доказателствено искане и да назначи
съдебно-счетоводна експертиза, като определи вещо лице, което след като се запознае с
материалите по делото да изготви експертно заключение, с което да даде отговор на
поставените задачи.
В случай, че ответниците по исковете с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК
и третото лице С. М., се явят в съдебно заседание и представят нови доказателства и/или
направят други доказателствени искания, ищцовото дружество моли същите да не се
допускат поради настъпила процесуална преклузия. По отношение на останалите
доказателствени искания, направени от насрещната страна с отговор на исковата молба, по
които съдът обяви, ще се произнесе в следващото съдебно заседание, моли същите да не
бъдат допускани по възраженията и аргументите, изложени от тях в отговора на насрещния
иск и поради неотносимост.
Предвид обстоятелството, че по делото все още не е назначено вещо лице, което да
23
извърши съдебно-счетоводната експертиза, моли днешното съдебно заседание по делото да
бъде отложено за друга дата и ход на делото по същество да не се дава. В случай че съдът
реши да даде ход на делото по същество, „Лено“ АД чрез пълномощника си заявява в
молбата че счита, че от събраните до момента доказателства се установява основателността
на предявените от „Лено“ АД искове и към настоящия момент ответниците Г. И. Н. и ЕТ
„Дани-Г. Н., все още са платили задълженията си по Договор за Заем бизнес кредит -
Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. спрямо „Лено“ АД. Г. И. Н. и ЕТ“Дани-Г. Н.“ не успели
да докажат релевираните с отговора на исковата молба възражения, нито основателността на
предявените с насрещния иск претенции.
В о.с.з от 08.09.2022 г. съдът с протоколно определение се е произнесъл, че не
конституира С. Н. М. с ЕГН **********, с адрес - ***, ****, като трето лице-помагач на
страната на ответника.
С оглед направените от страните искания съдът е назначил изготвянето на съдебно-
счетоводна и съдебно-техническа експертизи.
Разпитан е и воденият от страна на ответниците по пъроначалния иск свидетел
В.И.П.
Свид.П. заявява, че познавам Г. като колега - работили заедно в една фирма от 2017
г. Излага, че Г. искала да тегли кредит за закупуване на апартамент и се свързала с тази
фирма и те уредили всички документи. Свидетелства, че Г. искала да тегли кредита като
физическо лице, но те проучили че има фирма, която обаче не работела и тя им казала че
фирмата й не работи и искала да сключи договор за кредит като физическо лице. Казали й,
че ако изтегли кредита от името на фирмата си ще бъде по-лесно и тя казала „добре“. Това
било през 2017 г.
Свид.П. твърди, че отишъл с нея, защото тя го извикала да подпише договора и
влезли в офиса и консултантите й обяснили това - че е по-добре чрез фирмата да изтегли
кредита, че ще стане по-бързо и й казали, че нямало значение дали като физическо лице или
като юридическо лице. Разяснява, че фирмата на Г. не работела от 2005 г., но тя се съгласила
и консултантите й дали документите да се подпише, и тя ги подписа без да ги чете, защото й
дали зор, че имали други клиенти и Г. разписала договора и тръгнали. Като излезли от офиса
Г. взела да чете документите и казала „тука май нещо ме метнаха“ и се върнали и ги питали
да направят договора като физическо лице, но те казали, че вече договора бил сключен и не
можели да го променят - щели да говорят с началниците си и ако може - щели да се обадят.
Свидетелят твърди също, че след време се обадили на Г., че трябва да направи застраховка за
3600 евро в еди какъв си срок, мисли че било в едномесечен срок, точно не си спомнял, но
това там Г. не го била прочела. Г. нямала такива пари и им отказала, но от фирмата й казали
че щели да й отпуснат кредит, за да плати застраховката, обаче тя не се съгласила и така си
останало и оттогава Г. се притеснила и получила инсулт и не е добре. Това било общо взето.
Запитан свид.П. отговаря, че Г. е зказала, че са я метнали, защото я накарали да
сключи договора като едноличен търговец, а е трябвало да го сключи като физическо лице.
Те й казахали, че чрез фирмата й по-бързо щяло да стане, по-малко документация имало и
такива работи.
На въпроса на адв.Д. дали ли са на Г. договора да го прочете преди да го подпише,
свид.П. посочва, че като отишли Г. да подписва договора документите били разхвърлени и
те й казали „разписвай тук“, тя им казала че иска да види договора, но те й казали, че имат
други клиенти и като излезе ще го чете и тя подписала договора, и като излезли Г. взела да
чете договора и казала: „тука стана някаква далавера, излъгаха ме“ и се върнали в офиса и тя
казала, че иска договора да е на физическо лице, но те й отговорили, че договора вече бил
подписан и че ще говорят с началниците си и повече не се обадили.
Запитан от съда, дали са направили нещо веднага след като тя е видяла договора,
свид.П. разяснява, че се върнали да питат, казали че договора не е изгоден като е на ЕТ и да
се направи договора като физическо лице, но те казали, че вече договора бил подписан и ще
се консултират с началниците си.
Запитан как са разбрали каква е разликата, свидетелят сочи, че тя се е занимавала с
фирми и той не можел да каже.
Относно това дали е имало някаква разлика, свид.П. пояснява, че Г. като започнала
да чете договора и разбрала, че там пишело други такси и че ако закъснее с вноските и ще
търсят фирмата и такива работи.
24
Запитан от адв.Д. дали Г. е искала договора да е физическо лице, заради клаузата за
неустойка, свид.П. твърди, че Г. им казала, че фирмата й не работи, а те казали, че няма
значение дали ще е на физическо лице или на фирмата.
На 16.09.2022 г. е постъпила молба от „Лено“ АД, чрез адв.Ц.К., с която се изразява
становище по събраните свидетелски показания. Счита че същите не сладвало да бъдат
кредитирани от съда, и не отговаряли на обективната истина.
Посочва, че пред съда свидетелят излагал, че през 2017 г. придружава ответницата
Г. Н. до офиса на консултантите, за да подпише договора където „консултантите и дали да
подпише договора и тя подписала договора без да го чете, защото и давали зор, че имат
други клиенти“. Нямало как да се приеме, че сключеният между страните Договор за заем
Бизнес кредит Клиентски № 6162/ 20.11.2018 г. е сключен по описания от свидетеля начин.
Както било видно от Договора, представен в оригинал като писмено доказателство към
Заявлението по чл.417 от ГПК, както и в заверен препис към исковата молба, същият бил
сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Сочи, че на
същата дата, като обезпечение, страните били сключили и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 56, том 111, peг.№ 17568, дело № 366 от 2018 г.
по описа на К.И.И., който също бил представен като доказателство по настоящото дело.
Както договорът, така и Нотариалният акт били подписани от страните и съответно
заверени от нотариус Кънчо Ицков с рeг.№ 572, с район на действие Районен съд - Варна в
нотариалната му кантора, а не както се твърдяло от свидетеля „в офиса на консултантите“,
които „давали зор“ и ответницата „подписала без да го чете“. От Нотариалния акт било
видно, че същият възпроизвеждал почти всички клаузи, а от там и основни параметри на
Договора за заем. Ноторно известно било, че нотариусите четат и били длъжни да четат
нотариалните актове, които изповядват. Следователно, трудно можело да се приеме, че
ответницата не е била запозната и не е могла да се запознае със съдържанието на Договора и
не е знаела какво подписва. Свидетелят твърдял, че договорът е сключен в офиса на
консултантите, но не давал информация къде се намира този офис. Следвало да се вземе
предвид, че Дружеството - Заемодател, никога не е имало седалище, адрес на управление
или клонова структура в град Варна (Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, който е
публичен, съдържал хронологично изложена информация за това обстоятелство), нито
разполагал с офис в този град, за да е изобщо възможно да провежда среши с клиенти там.
Действително „Лено“ АД сключвал договори за кредит на територията на цялата страна, но
в случаите, когато клиентите били в друго населено място, преговорите, консултациите и
кореспонденцията между страните протичала по телефон и в електронна форма, по време на
които се изяснявали всички параметри на договора, а страните можели да изискат проект на
същия в електронна или друга форма. Сключването на всяка сделка се предшествало от
продължителен процес - кореспонденция, преговори, набавяне и проучване на документи,
одобрения от различните отдели на „Лено“ АД, одобрение от ръководните и управителни
органи, което отнемало близо месец, а понякога и повече време. През това време
заемополучателят имал достатъчно време и възможности, за да се запознае с параметрите на
договора, така че при изповядването му в съответната нотариална кантора би било
достатъчно да го прегледа и след като същият бъде изчетен от нотариуса, да се увери, че
именно това са или не са условията и договорките, които бил постигнал с дружеството -
заемодател.
Предвид изложеното счита, че трудно би могло да се приеме, че Г. е била
„преметната“ и не е имала възможността да реши какъв договор да сключи и дали изобщо да
сключва такъв, след като условията за нея не са били задоволителни.
Свидетелят твърдял още, че служители на ,Лено“ АД се били свързали с Г. и я
уведомили, че трябва „в едномесечен срок да направи застраховка за 3600 евро“ и това
твърдение също било невярно. Отбелязва, че Дружеството не извършвало застрахователна
дейност и нямало как да изисква заплащането на такава сума за застрахователна премия. С
чл.4.1. от Договора заемополучателят бил поел задължение да застрахова недвижимия имот,
предмет на обезпечението, а доколкото заемополучателят не бил изпълнил това свое
задължение, заемодателят имал право да му начисли неустойка и да сключи застраховка в
полза на длъжника, като заплати застрахователната премия. Твърди, че служителите от
„Лено“ АД напомняли тези обстоятелства на клиентите си, за да предотвратят
неизпълнението, но не били изисквали, нито заплащането на застрахователна премия, нито
на неустойка в посочения от свидетеля размер. Сочи, че размера на неустойката бил
определен в договора и както било видно от същия, не бил 3600 евро.
25
Доколкото свид.В.И.П.заявявал, че Г. се е „занимавала с фирми“ и била наясно
каква е разликата, ако сключи договор в качеството си на търговец или в лично качество,
било несъстоятелно да твърди, че същата е била по някакъв начин подведена от дружеството
- заемодател.
C оглед изложеното, счита че свидетелските показания на П. не кореспондирали с
останалия, събран по делото доказателствен материал, същите не отговаряли на обективната
истина, съдържали противоречиви данни, поради което не следвало да им се придава
доказателствена тежест.
На 21.09.2022 г. вещото лице С. К. С. е представило заключение по назначената му
съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 24.10.2022 г. е представена и постъпилата молба
от „Лено“ АД, чрез пълномощника адв.Ц.К., с която предвид невъзможността им да се явят
на откритото съдебно заседание по делото на 24.10.2022 г. от 11.00ч., моли съда да даде ход
не делото по същество и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържа заявените
с исковата молба претенции, както и възраженията им релевирани с отговора на исковата
молба по предявените от Г. И. Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“ насрещни искове. Заявява се, че не
представят нови доказателства и не правят нови доказателствени искания. Запознати са с
изготвената от вещото лице - С. К. С. експертиза, нямат възражения по нея, и молят съда да
я приеме. В случай, че Г. И. Н. и ЕТ „Дани - Г. Н.“ - ответници по исковете с правно
основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и ищци по предявените от тях насрещни искове, се явят
на заседанието и представят нови доказателства и/или направят други доказателствени
искания, моли същите да не се допускат поради настъпила процесуална преклузия. В
случай, че доказателства/доказателствените искания бъдат приети и допуснати се моли съда
да им предостави копие от същите и срок в който след като се запознаят с тях, да изложат
становище и/или да ангажират и представят в тяхна защита други доказателства/да направят
други доказателствени искания. Излага подробно становище по съществото на делото и
моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че ответниците – ЕТ
„Дани -Г. Н.“ с ЕИК ********* в качеството си на „заемополучател“ и „ипотекарен
длъжник“ и Г. И. Н. в качеството си на „Солидарен длъжник“, дължат на ищеца „Лено“ АД
с ЕИК ********* присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020 г. и Изпълнителен лист от 07.02.2020 г.
издадени по ч.гр.д.№ 111/2020 г. по описа на РС-Нова Загора суми. Моли съда да постанови
Решение с което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от Г. И. Н. и ЕТ
„Дани-Г. Николова“ насрещни искове срещу „Лено“АД. Моли се съда да присъди в полза на
„Лено“АД сторените в настоящото производство разноски.
В същото съдебно заседание е изслушано и вещото лице С. К. С., което поддържа
представеното заключение изцяло.
Запитан колко е реалната сума която е усвоила Г. Н., като се извадят такси за
обслужване и т.н., колко реално е получила Г. Н. по сметка, вещото лице разяснява, че за
процесния кредит той е в размер на 7700 евро, реално лицето е усвоило 5672 евро за
заплащане на ипотекирания апартамент и останала една сума 947 евро които й превеждат по
банковата й сметка или реално тя е усвоила сумата от 6619 евро, а останалата сума от 1082
евро били за административни разходи във връзка с теглене на кредита.
Процесуалният представител на ответниците по първоначалния иск адв.Р. Д. също е
приел заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
На 18.11.2022 г. вещото лице В. Г. П. е представило заключение по назначената му
съдебно-техническа експертиза.
По делото е депозирана молба с вх.№ 5476/25.11.2022 г. от ответника „Лено“ АД,
чрез адв.Ц.К., с която се заявява, че предвид невъзможността й да се яви на откритото
съдебно заседание, насрочено за разглеждане на 28.10.2022 г. от 10.00ч., моли съда да даде
ход на делото по същество и същото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Поддържат
заявените с исковата молба претенции и освен казаното с предходните молби, се заявява, че
са запознати с изготвената от вещото лице В. Г. П. експертно заключение, но както били
заявили в отговора на исковата молба по предявения за съвместно разглеждане насрещен
иск, считат, че това доказателствено средство било неотносимо. Следвало да се вземе
предвид, че предмет на настоящото дело били вземания по Договор за заем - Бизнес кредит,
Клиентски № 6162/20.11.2018 г. с нотариална заверка на подписите. От наименованието на
договор - „Бизнес кредит“, както и от цялостното съдържание на същия, било видно, че се
26
касае за двустранна търговска сделка, сключена между търговци, спрямо която се прилагали
разпоредбите на Търговския закон и субсидиарно тези на закона за задълженията и
договорите, а не правилата на Закона за потребителския кредит. Предвид горното, без
правно значение се явявало обстоятелството дали шрифтът на процесния договор е по-голям
или по-малък от 12 поинта, каквото било изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. С оглед
изложеното моли Експертното заключение по извършената съдебно-техническа експертиза
да не се взема предвид при постановяване на решение по настоящото дело.
По делото е депозирано становище с вх.№ 5477/25.11.2022 г. от адв.Р. Д. -
пълномощник на ответниците Г. Н. Н. и ЕТ „Дани-Г. Н.“, с което заявява, че представя
същото, тъй като не може да се яви в о.с.з. по делото, насрочено за 28.11.2022 г. Посочва, че
в случай на доказателствени искания от страна на ответника, моли да не бъдат уважавани.
Моли съда да приеме заключението на съдебно-техническата и няма въпроси към вещото
лице. Изразява становище по същество и сочи че твърденията им насрещния иск са
доказани, по следните съображения:
На първо място:
Вещото лице С. С. по ССЕ заявил, че: „В отговора на поставената ми задача съм
поискал от PC - Нова Загора да ми издаде удостоверение за разкриване на данъчна тайна,
посетих НАП който ми отговори писмено че масивите на НАП Сливен няма данни за
извършване на дейност на ЕТ на въпросното лице.“ Тоест доказвали се твърденията им, че
към момента на сключването на договора за заем, а и доста преди това, ответницата Г. Н. не
е осъществявала дейност като ЕТ. Тоест, не е имала качеството на търговец по смисъла на
закона. Тоест вярно било твърдяното от тях за въведени погрешни представи в съзнанието
на г-жа Н., въпреки волята й, тя сключила договора със съзнанието, че го сключва в лично
качество - като ФЛ, а не като ЕТ, тъй като е работила на трудов договор - порок по чл.28 от
ЗЗД.
Вещото лице С. С. е заявил, че: „По процесния кредит той бил в размер на 7700
евро, реално лицето е усвоило 5672 евро за заплащане на ипотекирания апартамент и
останала една сума 947 евро, които й превеждат по банковата и сметка или реално тя е
усвоила сумата от 6619 евро, а останалата сума от 1082 евро били за административни
разходи във връзка с теглене на кредита.“. Тоест доказвали се твърденията им, че договорът
бил нищожен поради противоречие на добрите нрави, съдържал редица неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП. Получавало се така, че ответниците били получили реално в заем
сума от 11093 лева, върнали са 3914.07 Евро = 7774 лева, а в настоящото производство се
претендирали 39432.85 лева!
На второ място:
Вещото лице В. П. в заключението бил отбелязал следното: „Размерът на шрифта е
под 10 поинта, предполагам, че е 9 поинта и не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от
ЗПК”, тоест договорът съдържал неравноправни, заобикалящи материалноправните
изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
Предвид изложеното адв.Д. моли съда да не уважава предявения иск, като уважи
насрещните такива. Заявява, че оказвал правната помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
поради което моли съда ако уважи насрещния иск да осъди ответника да му заплати
адвокатски хонорар за безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Поради
безплатната правна помощ и незаплатен хонорар адв.Д. не представя списък с разноски.
В случай, че съдът уважи иска на ищеца по първоначалния иск, адв.Р. Д. -
процесуален представител на ответниците по същия възразява за евентуална прекомерност
на адвокатския хонорар.
В последното съдебно заседание страните редовно призовани – не се явяват.
В същото съдебно заседание е изслушано и вещото лице В. Г. П., което поддържа
представеното заключение изцяло.
Съдът е предоставил на страните срок за представяне на писмени защити, но такива
не са представени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
27
По делото са представени следните писмени доказателства: Договор за заем-бизнес
кредит Клиентски № 6162/20.11.2018 г., приложение 1 - погасителен план, нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 56, том III, рег.№ 17568, дело №
366 от 2018 г., фактура № **********/20.11.2018 г. на л.27 от делото, преводно нареждане за
кредитен превод за сумата от 864.63 лв. на л.28 от делото, преводно нареждане за кредитен
превод за сумата от 1536.00 лв. на л.29 от делото, преводно нареждане за кредитен превод за
сумата 1852.39 лв. на л.30 от делото, преводно нареждане за кредитен превод за сумата
11093.00 лв. на л.31 от делото, преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 847.07
лв. на л.32 от делото, преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 116.81 лв. на л.33
от делото, преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 120.69 лв. на л.34 от делото,
сметка/фактура по чл.89 от Закона за Нотариусите и нотариалната дейност №
**********/20.11.2018 г. на л.35 от делото, искане за бизнес кредит, сметка/фактура по
чл.89 от Закона за Нотариусите и нотариалната дейност № **********/20.11.2018 г. на л.38
от делото, сметка/фактура по чл.89 от Закона за Нотариусите и нотариалната дейност №
**********/20.11.2018 г. на л.39 от делото, пълномощно, пълномощно, известие за
доставяне, пълномощно/договор за правна помощ на л.60 от делото, касова продажба на
чуждестранна валута на л.61 от делото, разписка № 0200010684004424 от 26.03.2020 г. на
л.62 от делото, вносна бележка за сумата от 173.00 лв. на л.63 от делото, вносна бележка за
сумата от 321.00 лв. на л.64 от делото, вносна бележка за сумата от 156.00 лв. и платежно
нареждане за вътрешно банков кредитен превод за сумата от 176.47 евро на л.65 от делото,
платежно нареждане за вътрешно банков кредитен превод за сумата 176.47 лв. и вносна
бележка за сумата от 346.00 лв. на л.66 от делото, вносна бележка за сумата 346.00 лв. и
платежно нареждане за вътрешно банков кредитен превод за сумата 176.47 евро на л.67 от
делото, вносна бележка за сумата от 345.00 лв. и платежно нареждане за вътрешно банков
кредитен превод за сумата от 176.47 евро на л.68 от делото, платежно нареждане за
вътрешно банков кредитен превод за сумата от 176.47 евро и вносна бележка за сумата от
198.00 лв. на л.69 от делото, платежно нареждане за вътрешно банков кредитен превод за
сумата от 176.47 евро и вносна бележка за сумата от 176.47 евро на л.70 от делото, платежно
нареждане за вътрешно банков кредитен превод за сумата от 176.47 евро и нареждане
разписка от сметка в друг клон за сумата от 185.00 лв. на л.71 от делото, платежно
нареждане за вътрешно банков кредитен превод за сумата от 176.47 евро, удостоверение за
декларирани данни на Г. И. Н. на л.73 от делото, призовка за принудително изпълнение на
л.74 от делото, декларация за материално и гражданско съС.ие във връзка с искане по чл.83,
ал.2 от ГПК от Г. И. Н. - на л.75 от делото, справка от 21.04.2021 г. за движението по сметка
BPBI7942 BG79421058425302 за периода от 01.01.2021 г. - 04.01.2021 г. на л.76 и л.77 о т
делото, епикриза - кардиология от МБАЛ Тракия ЕООД Стара Загора на Г. И. Н. на л.78 от
делото, епикриза отделение по хирургия с дейности по урология от МБАЛ-Медицински
комплекс „Св. Иван Рилски“ ЕООД клон Стара Загора на Г. И. Н. на лист 79-80 от делото,
Епикриза на Г. И. Н. от МБАЛ „Света Петка Българска“ ЕООД на л.81 от делото, епикриза
на Г. И. Н. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна на л.82 от делото, епикриза на Г. И. Н.
от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна на л.83 от делото, епикриза на Г. И. Н. от МБАЛ
„Света Анна - Варна“ АД, *** на л.84 от делото, пощенски плик на л.85 от делото, искане за
бизнес кредит, справка № 123459/02.02.2022 г. от Агенция по вписванията за вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. до 02.02.2022 г. за ЕТ Дани -Г. Н.,
справка № 65208/19.01.2022 г. от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода 01.01.1991 г. до 19.01.2022 г. за лицето, справка на л. от 115 до л.123
от делото, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 55, том III, рег.№
17564, нот.дело № 365 от 2018 г., нотариален аккт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 56, том III, рег.№ 17568, дело № 366 от 2018 г., пълномощно, известие за
доставяне, Писмо от НАП на л.213 от делото,ч.гр.д.№ 111 по описа на Районен съд – Нова
Загора за 2020 г., ч.гр.д.№ 453 по описа на Апелативен съд – Бургас за 2021 г., приобщените
по делото съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, както и гласните
доказателства събрани в съдебно заседание.
От приетите по делото писмени доказателства е видно, че на 20.11.2018 г. между
„Лено“ АД с ЕИК ********* (с предишно наименование „Ленно“ АД и „ТНК Кепитъл
Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, представлявано и управлявано от изпълнителния
директор - А.Т., със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 96, ет.7), като „Заемодател“ от една страна, и ET „ДАНИ - Г. Н.“ с
ЕИК ********* като „Заемополучател” и „Ипотекарен длъжник“, Г. И. Н. с ЕГН
**********, като „Солидарен длъжник“, и С. Н. М. с ЕГН **********, като „Солидарен
длъжник“ бил сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.,
28
с нотариална заверка на подписите (наричан в исковата молба „Договор“ или „Договор за
заем“), с главница на заема в размер на EUR 7700 евро и срок - 180 месеца. Договорът бил
обективиран в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №
56, том II, рег.№ 17568, дело № 366 от 2018 г. по описа на К.И.И., Нотариус с район на
действие Районен съд – Варна, рег.№ 572 в регистъра на Нотариалната камара, и вписан в
Агенция по вписванията с вх.рег.№ 32189 от 20.11.2018 г., акт № 57, том XII, дело №
18265/2018 г., като ипотекираният имот бил предоставен
като обезпечение на заемната сума.
Твърди се, че „Лено“ АД, в качеството си на заемодател по процесния договор за
заем е изпълнил всички свои задължения по отпускане на уговорената сума, съгласно
описаните етапи, а от своя страна, заемополучателят не бил изпълнил поетото от него
задължение по договора за заплащане на месечните погасителни вноски, съгласно
уговорения между страните погасителен план, вследствие на което на 04.02.2020 г. „Лено“
АД предприело действия по събиране на дължимите суми по съдебен ред, като подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК пред Районен съд - Нова
Загора. Било образувано ч.гр.д.№ 111 по описа на съда за 2020 г. и били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020
г. и Изпълнителен лист от същата дата, с които длъжниците били осъдени да заплатят
следните суми:
1. EUR 7690.12 - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от
20.11.2018 г.
2. Законна лихва за забава за всеки ден на забава от дата 04.02.2020 г. до пълно
изплащане на вземането.
3. EUR 1820.99 по чл.2.3. (а) и (b) - падежирала договорна пихва по смисъла на
Приложение № 1 - Погасителен план от дата 21.02.2019 г. до 06.01.2020 г.
4. EUR 6672.51 по чл.2.3., (с) и (d) от договора - неустойка за забава от дата
21.03.2018 г. до дата 31.01.2020 г.
5. EUR 750.00 разходи и разноски по изпращане на покани или нотариални покани
за предсрочна изискуемост чл.4.4. б.(b), т.(i) от Договор за Заем Бизнес кредит – Клиентски
№ 6162 от 20.11.2018 г.
6. EUR 2534.99 - такса предсрочно погасяване чл.5.2. б.(а) във връзка с чл.2.4. б.(е)
от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
7. EUR 693.09 – остатък от дължимото обещетение за предизвикан риск, ведно с
извършените разноски по сключване на застраховка на 4.1, б.(k) от Договор за Заем Бизнес
кредит – Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г., както и направените разноски:
8. BGN 934.96 - разноски по делото, които представляват BGN 150.00
възнаграждение в полза на юрисконсулт и BGN 785.32 заплатена държавна такса в
заповедно производство.
Съдът издал исканата заповед за изпълнение, като уважил заявлението в цялост. На
база посоченото изпълнително основание от дата 07.02.2020 г., „Лено“ АД образувало
изпълнително дело срещу ЕТ и солидарните и ипотекарни длъжници. На 02.03.2021 г. съдът
уведомил взискателя, че е постъпило възражение срещу заповедта и указалз а възможмостта
за предявяване на установителен иск, относно претенциите на „Лено“ АД и в
законоустановения срок е депозиран такъв и образувано настоящото дело.
По делото са предявени шест отделни иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК.
В законово установения срок ответника по първоначалния иск е подал отговор като
подробно е изложил съображенията си по първоначалния иск. Ведно с отговора пред съда е
депозиран и насрещен иск. Ответниците по първоначалния иск и ищци по предявения от тях
насрещен иск представят писмен отговор по предявения срещу тях иск в горния смисъл.
С цел изясняване на спора са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи.
В заключението си по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице С. К. С.
посочва следното:
По задачите на ищеца:
29
1. Размерът на отпусната и усвоена главница по Договор за Заем Бизнес кредит-Клиентски
номер 6162 от 20.11.2018 г. с кредитор „ЛЕНО” АД гр. София и кредитополучатели -ЕТ
„Дани - Г. И. Н.” гр. Нова Загора и Г. И. Недялко ва от гр. Нова Загора е 7700.00 EUR .
2. Размерът на договорната лихва за периода от 21. 02. 2019 г. до 06.01.2020 г.,
начислена съгласно постигнатото общо съгласие по чл.2.3,/а/ и /b/от Договора за Заем
Бизнес кредит № 6162 от 20.11.2018 г. е 1820.00 EUR и представлява начислената договорна
падежирала лихва съгласно приетия Погасителен план.
3. Размерът на неустойката за забава за периода от дата - 21.03.2018 г. до дата -
31.01.2020 г. начислена съгласно постигнатото общо съгласие по чл.2.3, /с/ и /d/ от
процесния договор е 6581.97 EUR.
Забележка: Размерът на неустойката в Исковата молба на Ищеца е посочен -
6672.51 EUR - в повече - 90.54 EUR.
4. Размерът на таксата за предсрочно погасяване по чл.5.2.6/а/ във връзка с
чл.2.4.б./е/ от процесния договор е 2530.95 EUR.
Забележка: Размерът на таксата в Исковата молба на Ищеца е посочен - 2534.99
EUR - в повече - 4.04 EUR.
5. Размерът на таксата по т.4.1, б./k/ от процесния договор е 693.09 EUR поради
частичното плащане на дължимото обезще тение.
6. Размерът на дължимите суми съгласно Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски номер 6162 от 20.11.2018 г. от Заемополу чателя към датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /04.02.2020 г./ е както следва:
- Главница – 7690.12 EUR
- Догов.лихва /падеж/ съгласно чл.2.3, /а/ и /b/ е 1820.99 EUR
- Неустойка за забава съгласно чл.2.3 /a/ I /d/ - 6581.97 EUR
- Такса за предсрочно погасяване - 2530.95 EUR .
- Такса съгласно чл.4.1,б./к/ - 693.09 EUR .
Забележка: Размерът на неустойката за забава посочен в исковата молба е 6672.51
EUR - в повече с 90.54 EUR. Размерът на таксата за предсрочно погасяване посочен в
исковата молба е 2534.99 EUR. В повече - 4.04 EUR.
7. С оглед на претендираните вземания и периоди в депозираната искова молба
ответника е погасил както следва:
- Главница - 9.88 EUR .
- Договорна лихва - 519.53 EUR .
- Разходи за застраховка - 522.00 EUR.
- Такса нотариална покана - 79.03 EUR.
По задачите на ответника:
1. Ответникът е направил погасителни вноски по процесния договор общо в размер
на 1147.06 EUR.
Годишният процент на разходите изчислен на база процесния договор е в размер на
30.60 % .
2. В информационната система на НАП няма данни за упражняване на дейност от
ЕТ „Дани-Г. Н.”;
Г. И. Н. - ЕГН ********** няма направени осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице.
3. Няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.
4. Приложена е справка от ТД на НАП Бургас офис Сливен за трудовите договори
на Г. И. Н. от момента на сключване на процесния договор за заем.
5. Годишният процент на разходите изчислен на база процесния договор е в размер
на 30.60 %.
Годишният лихвен процент е в размер на 27 % върху усвоената и непогасена част от
главницата на предоставения заем.
30
В заключението си по съдебно-техническата експертиза вещото лице В. Г. П.
посочва следното:
Сключеният ДОГОВОР ЗА ЗАЕМ - Бизнес кредит, Клиентски № 6162 е написан с
шрифт от така нареченото семейство Несерифни шрифтове (sans-serif) или по-ясно казано
това е шрифт с изчистен графичен дизайн, който е подходящ и за заглавия, билбордове,
табели и други кратки надписи, за които е важно да се четат бързо, както и за документи с
четливо изобразяване на знаците. Размерът на шрифта на договорът е под 10 поинта,
предполагам че е 9 поинта, което не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит. В закона изрично е посочено, че минималната големина на шрифта
трябва да не е по-малък от 12 поинта.
На 30.09.2022 г. е постъпила и изисканата от НАП информация по отношение ЕТ
„ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, от която е видно, че в информационната система на НАП
няма данни за упражняване на дейност на дружеството, Г. И. Н. с ЕГН ********** няма
направени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от
КСО, няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, и заверена справка
актуално съС.ие на трудови договори на Г. И. Н. към датата на 20.11.2018 г. – датата на
сключване на процесния договор.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като независими и изготвени от
вещи лица специалисти в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявените
искове са допустими, подведомствени са на съдилищата на Република България и са
подсъдни на Районен съд – Нова Загора по правилата на родовата и на местната подсъдност.
Искът подлежи на разглеждане по правилата на общия исков процес.
Претендираните от ищецът по първоначалния иск права произтичат от
обстоятелствата, че между него – „Лено“ АД като „Заемодател“ и ЕТ „ДАНИ – Г. Н.“ с ЕИК
*********, като „Заемополучател“ и „Ипотекарен длъжник“, и Г. И. Н. с ЕГН **********,
като „Солидарен длъжник“, и С. Н. М. с ЕГН **********, като „Солидарен длъжник“, е
сключен Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
Заемополучателят, солидарните и ипотекарни длъжници не заплащали уговорените месечни
вноски съгласно подписания и нотариално заверен погасителен план. „Лено“ АД обявило
главницата по предоставения заем за предсрочно изискуема. С оглед неизпълнението на
контрагентите, „Лено“ АД потърсило правата си по съдебен ред, като подало заявление за
издаване на заповед по чл.417 от ГПК. Съдът издал исканата заповед за изпълнение, като
уважил заявлението в цялост. На база посоченото изпълнително основание от дата
07.02.2020 г., „Лено“ АД образувало изпълнително дело срещу ЕТ и солидарните и
ипотекарни длъжници. На 02.03.2021 г. съдът уведомил взискателя, че е постъпило
възражение срещу заповедта и указалза възможмостта за предявяване на установителен иск.
Относно претенциите на „Лено“ АД и в законоустановения срок е депозиран такъв и
образувано настоящото дело.
Предявени са 6 отделни положителени установителни иска с правно основание
чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуването на парично вземане, за което на
ищеца е издадена в заповедно производство заповед за изпълнение на осн. чл.417 от ГПК.
Против последната е било депозирано възражение от длъжниците в заповедното
производство - ответниците по първоначалния иск. Това обстоятелство и необходимостта да
запази правата си по паричните вземания са мотивирали ищцовото дружество по
първоначалния иск в законоустановения едномесечен срок да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по смисъла на чл.415, ал.1 от ГПК.
В законоустановения срок ответника по първоначалния иск е подал отговор като
подробно е изложил съображенията си по първоначалния иск. Ведно с отговора пред съда е
депозиран и насрещен иск. Ответниците по първоначалния иск и ищци по предявения от тях
насрещен иск представят писмен отговор по предявения срещу тях иск в горния смисъл.
Ответника по насрещния иск и ищец по първоначалния иск представя писмен
отговор по предявения срещу него иск в горния смисъл.
Съдът е приел за съвместно разглеждане първоначално предявения и насрещния
иск.
31
Безспорно е между страните и за съда обстоятелството че е бил сключени договори
между ищеца по първоначалния иск и ответниците по него, в качеството им на солидарни и
ипотекарни длъжници, както и Договора за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от
20.11.2018 г., във връзка със спорното вземане. Образувано е и заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си.
С цел изясняване на спора бяха назначени съдебно-счетоводна и съдебно-
техническа експертизи, чиито заключения бяха приети, както от страните, така и от съда.
Видно от изготвената съдебно-счетоводна експертиза и приложените доказателства
по делото:
1. Размерът на отпусната и усвоена главница по Договор за Заем Бизнес кредит-Клиентски
номер 6162 от 20.11.2018 г. с кредитор „ЛЕНО” АД гр.София и кредитополучатели - ЕТ
„Дани - Г. И. Н.” гр.Нова Загора и Г. И. Недялко ва от гр.Нова Загора е 7700.00 EUR.
2. Размерът на договорната лихва за периода от 21.02.2019 г. до 06.01.2020 г.,
начислена съгласно постигнатото общо съгласие по чл.2.3, /а/ и /b/ от Договора за Заем
Бизнес кредит № 6162 от 20.11.2018 г. е 1820.00 EUR и представлява начислената договорна
падежирала лихва съгласно приетия Погасителен план.
3. Размерът на неустойката за забава за периода от дата - 21.03.2018 г. до дата -
31.01.2020 г. начислена съгласно постигнатото общо съгласие по чл.2.3, /с/ и /d/ от
процесния договор е 6581.97 EUR.
Забележка: Размерът на неустойката в Исковата молба на Ищеца е посочен -
6672.51 EUR - в повече - 90.54 EUR.
4. Размерът на таксата за предсрочно погасяване по чл.5.2.6/а/ във връзка с
чл.2.4.б./е/ от процесния договор е 2530.95 EUR.
Забележка: Размерът на таксата в Исковата молба на Ищеца е посочен - 2534.99
EUR - в повече - 4.04 EUR.
5. Размерът на таксата по т.4.1, б./k/ от процесния договор е 693.09 EUR поради
частичното плащане на дължимото обезще тение.
6. Размерът на дължимите суми съгласно Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски номер 6162 от 20.11.2018 г. от Заемополучателя към датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /04.02.2020 г./ е както следва:
- Главница - 7690.12 EUR
- Догов.лихва /падеж/ съгласно чл.2.3, /а/ и /b/ е 1820.99 EUR
- Неустойка за забава съгласно чл.2.3 /a/ и /d/ - 6581.97 EUR
- Такса за предсрочно погасяване - 2530.95 EUR .
- Такса съгласно чл.4.1,б./к/ - 693.09 EUR .
Забележка: Размерът на неустойката за забава посочен в исковата молба е 6672.51
EUR - в повече с 90.54 EUR. Размерът на таксата за предсрочно погасяване посочен в
исковата молба е 2534.99 EUR. В повече - 4.04 EUR.
7. С оглед на претендираните вземания и периоди в депозираната искова молба
ответника е погасил както следва:
- Главница - 9.88 EUR .
- Договорна лихва - 519.53 EUR .
- Разходи за застраховка - 522.00 EUR.
- Такса нотариална покана - 79.03 EUR.
По задачите на ответника:
1. Ответникът е направил погасителни вноски по процесния договор общо в размер
на 1147.06 EUR.
Годишният процент на разходите изчислен на база процесния договор е в размер на
30.60 % .
2. В информационната система на НАП няма данни за упражняване на дейност от
ЕТ „Дани-Г. Н.”;
32
Г. И. Н. - ЕГН ********** няма направени осигурителни вноски като
самоосигуряващо се лице.
3. Няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.
4. Приложена е справка от ТД на НАП Бургас офис Сливен за трудовите договори
на Г. И. Н. от момента на сключване на процесния договор за заем.
5. Годишният процент на разходите изчислен на база процесния договор е в размер
на 30.60 %.
Годишният лихвен процент е в размер на 27 % върху усвоената и непогасена част от
главницата на предоставения заем.
6. Размерът на дължимите суми съгласно Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски номер 6162 от 20.11.2018 г. от Заемополучателя към датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /04.02.2020 г./ е както следва:
- Главница – 7690.12 EUR
- Догов.лихва /падеж/ съгласно чл.2.3, /а/ и /b/ е 1820.99 EUR
- Неустойка за забава съгласно чл.2.3 /a/ и /d/ - 6581.97 EUR
- Такса за предсрочно погасяване - 2530.95 EUR.
- Такса съгласно чл.4.1, б./к/ - 693.09 EUR.
Забележка: Размерът на неустойката за забава посочен в исковата молба е 6672.51
EUR - в повече с 90.54 EUR. Размерът на таксата за предсрочно погасяване посочен в
исковата молба е 2534.99 EUR. В повече - 4.04 EUR.
Предвид посоченото в заключението, съдът намира, че някои от предявените искове
се явяват частично основателни, а други от тях ищецът е претендирал в правилният им
размер, а именно:
Налице е разминаване в размера на неустойката за забава, претендиран за сумата
6672.51 EUR, като вместо това следва да бъде в размер на 6581.97 EUR, съгласно клаузите
на процесния договор (чл.2.3 /a/ и /d/), както и такова за таксата за предсрочно погасяване -
2530.95 EUR , посочен в исковата молба в размер на 2534.99 EUR.
В заключението си по съдебно-техническата експертиза вещото лице В. Г. П. е
извело, че сключеният договор за заем - Бизнес кредит, Клиентски № 6162 е написан с
шрифт от така нареченото семейство Несерифни шрифтове (sans-serif) или по-ясно казано
това е шрифт с изчистен графичен дизайн, който е подходящ и за заглавия, билбордове,
табели и други кратки надписи, за които било важно да се четат бързо, както и за документи
с четливо изобразяване на знаците. Размерът на шрифта на договорът бил под 10 поинта,
предполага че е 9 поинта, което не отговаряло на изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за
потребителския кредит. В закона изрично било посочено, че минималната големина на
шрифта трябва да не е по-малък от 12 поинта.
Съдът приема заключението на вещото лице, относно размера на шрифта на
процесния договор за правилно, а същото не е оспорено и от страните в тази му част.
Видът на процесният договор обаче според съда по своето същество се явява
търговска сделка, бидейки такъв сключен между търговци и за него не са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, тъй като в процесния същите са
неотносими и следва да се тълкува съответствието му с изискванията на Търговския закон и
Закона за задълженията и договорите. От наименованието му е видно, че между страните е
налице Договор за Заем Бизнес кредит и както то, а и съдържанието му налице е възмездна
сделка между търговци.
Съдът намира, че в контекста на посоченото, отношенията между „Лено“ АД с ЕИК
********* и ЕТ „ДАНИ – Г. Н.“ с ЕИК ********* във връзка с Договор за Заем Бизнес
кредит са породени от или се отнасят до търговска сделка, породена от процесния договор,
обезпечен с ипотека на недвижим имот.
Сключената сделка e между търговци, но предвид наведените твърдения, че за ЕТ
„ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК ********* няма данни за упражняване на дейност, съдът счита че не е
задължително посоченото дружество да е упражнявало дейност, но ако получателят на заема
е желаел да не получи такъв, в качеството си на представител на ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК
*********, то е следвало да не сключва процесния договор.
33
Съдът счита, че следва да внесе известна яснота, относно хипотезата на
закриване на фирмата ЕТ „ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********, в която не би съществувал
такъв едноличен търговец, с когото да се сключи процесният договор. Когато вписан в
Търговския регистър търговец по една или друга причина не извършва дейност, както
е в настоящия случай, липсва изрично законово задължение да се прекратява и
заличава от Търговския регистър. Дори да не извършва дейност, ЕТ има задължения и
такова е задължението да подава ежегодно в Търговския регистър декларация за
неактивност, с която обявява, че през изминалата година не е извършвал дейност,
каквато както е видно от получената информация от НАП не е подавана. Така
фирмата може да съществува по този начин дълги години без да се прекратява. В
конкретния спор обаче, не бяха представени доказателства да е закрита фирмата ЕТ
„ДАНИ - Г. Н.“ с ЕИК *********.
В настоящото правоотношение Г. И. Н. се явява солидарен длъжник във връзка със
сключената търговска сделка и обезпечава дълг на едноличния търговец, който тя самата е.
Не може да се приеме, че Г. И. Н. е поела солидарна отговорност по Договора, като е
действала извън и независимо от професионалната си и търговска дейност, тъй като съцата
управлявала и имала мажоритарно участие в едноличния търговец заемополучател, което
означава, че има тесни и функционални връзки с извършваната търговска дейност,
изразяващи се в осъществяване на управлението, а наличието на тесните професионални и
функционални връзки на солидарно отговорното физическо лице изключва качеството му на
„потребител“.
Видно от процесния договор заемополучателят е едноличен търговец и спрямо
сключваните от него сделки се прилагали правилата, предвидени в Търговския закон,
отнасящи се както до действието на договорите, така и относно възможността за тяхното
оспорване като недействителни. В качеството си на едноличен търговец заемополучателят е
положил подписа си на Договора за заем, като нотариусът удостоверил правоспособността и
дееспособността на правния субект и обективирал волята и съгласието на страните за
възникване на облигационноправната връзка.
От приложените по делото писмени доказателства се установи и че едноличният
търговец в търговско качество е депозирал искане за бизнес кредит и е закупил недвижимия
имот, който е обезпечение по заемното правоотношение. Посоченото пък от своя страна
противоречи на твърденията на едноличния търговец, че бил заблуден и предявените искове
по чл.28 и чл.29 от ЗЗД са неоснователни и недоказани, защото от всички горепосочени
доказателства и факти е ясно, че същият оперира като търговец и в това си качество е
участвал в процесната сделка.
От изложеното следва, касателно твърденията на едноличния търговец, че бил
потребител не се доказаха, поради което както вече бе посочено приложими са разпоредбите
на ТЗ, а не тези на ЗПК и сделката е сключена между търговци.
На следващо място относно наведеното с исковата молба по насрещния иск, че
уговорената договорна лихва противоречи на добрите нрави, съдът намира следното:
В отношенията между правните субекти действа принципът на свободно
договаряне, залегнал в разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно който всеки е свободен да
встъпва в правни и договорни връзки, ако желае, с когото пожелае и след като сам определя
и се съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение, като тази
свободна инициатива е ограничена единствено от императивното изискване на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните се
съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент от 27 %, което не
противоречи на никоя правна норма. Добрите нрави са критерии там, където обществените
отношения не са уредени с императивни правни норми. По действащото право няма
законово предвиден максимален размер на възнаградителната лихва, съгласно разпоредбата
на чл.10, ал.2 от ЗЗД. Единственото предвидено ограничение било в чл.19, ал.4 от ЗПК,
което предвиждало ГПР (годишен процент на разходите) да не надвишава 50 % - пет пъти
размера на законната лихва. Практически следва възнаградителната лихва, заедно с преките
и косвените разходи, дължими при сключване на договора, да не надвишава пет пъти
законната лихва, а именно 50 % на годишна база. Това ограничение обаче е предвидено само
за заеми, сключени със Заемополучател – потребител, а в процесния случай тези законови
разпоредби са неотносими и неприложими, тъй като касаят потребители, а не търговци.
34
В настоящия случай сключеният Договор за Заем Бизнес кредит се явява търговска
сделка между търговци, а по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл.240, ал.2 вр.
чл.9 от ЗЗД при условията на свобода на договаряне, стига то да не противоречи на закона.
От изложеното следва, че възнаградителната лихва по процесния договор е валидно
и действително уговорена, съобразена със закона и с добрите нрави.
Предвид посоченото настоящият съд счита, че „Лено“ АД, коректно е изпълнило
всички свои задължения по отпускане на уговорената по Договор за Заем Бизнес кредит -
Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. сума, която е усвоена от ET „ДАНИ - Г. Н.“, но
последният не е изпълнил поетото от него задължение по договора за заплащане на
месечните погасителни вноски, съгласно уговорения между страните погасителен план.
Поради изложеното съдът следва да уважи първоначално предявените от „Лено“ АД
искове, като уважи обаче частично в размер на 6581.97 EUR предявеният иск за неустойка за
забава и го отхвърли в останалата му част до претендираният с исковата молба такъв за
сумата 6672.51 EUR, съгласно клаузите на процесния договор (чл.2.3 /с/ и /d/) и приетото
заключение на вещото лице, както и частично да бъде уважен в размер до 2530.95 EUR
предявеният иск за таксата за предсрочно погасяване и го отхвърли в останалата му част до
претендираният с исковата молба такъв за сумата 2534.99 EUR.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора. Акцесорния иск
също следва да бъде уважен.
Съдът анализирайки в детайли заявеното в исковата молба и изведеното в
заключението на вещото лице, обаче установява някои неточности, а именно:
Относно разноските:
В исковата молба по първоначалния иск е посочено, че общата цена на исковете е
20161.70 EUR (равняващи се на 39432.85 лв.), а от петитума на същата е видно, че общият
размер на исковете всъщност е 20061.70 EUR, което обаче почти съответства на общият
размер на исковете, съгласно заключението на вещото лице - 20067.12 EUR или дефакто
ищецът дори е претендирал обща сума в размер на 5.42 EUR по-малко, предвид което:
Съдът счита, че следва да се уважат в цялост исковите претенции на ищеца по
първоначалния иск „Лено“ АД, относно сторените от него разноски в настоящото
установително исково производство. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищеца има право на
разноски, съразмерно уважената част от иска.
Относно направеното от ответна страна възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът счита, че същото се явява неоснователно, предвид
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно списъка с разноски по чл.80 от ГПК, ищецът по първоначалния иск е
претендирал сторени такива в размер на 1485.32 лв. общо, от които: 785.32 лв. държавна
такса, 450.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице
и такива следва да му бъдат заплатени от ответниците по първоначално предявените искове.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост
от резултата на спора. Ето защо, ответниците по първоначалния иск, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължат на ищеца по него и направените в заповедното
производство разноски в размер общо на 935.32 лв., от които 785.32 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415,
ал.1 от ГПК, че ЕТ „ДАНИ – Г. Н.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
********, в качеството си на Заемополучател и Ипотекарен длъжник и Г. И. Н., с ЕГН
**********, с поС.ен и настоящ адрес: ********, в качеството си на Солидарен длъжник,
35
ДЪЛЖАТ НА „Лено“ АД с ЕИК ********* (с предишно наименование „Ленно“ АД и „ТНК
Кепитъл Мениджмънт“ АД), представлявано и управлявано от изпълнителния директор –
А.Т., със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 96, ет.7, присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.02.2020 г. и Изпълнителен лист
от 07.02.2020 г., издадени по ч.гр.д.№ 111 по описа на Районен съд гр.Нова Загора за 2020 г.,
следните СУМИ:
1. EUR 7690.12 /седем хиляди шестстотин и деветдесет евро и дванадесет
евроцента/, равняващи се на 15040.56 лв. /петнадесет хиляди и четиридесет лева и петдесет
и шест стотинки/ - главница по Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от
20.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху нея за всеки ден на забава, считано
от 04.02.2020 г. до пълното изплащане на вземането.
3. EUR 1820.99 /хиляда осемстотин и двадесет лева и деветдесет и девет евроцента/,
равняващи се на 3561.55 лв. /три хиляди петстотин шестдесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/ по чл.2.3.(а) и (b) – падежирала договорна лихва по смисъла на Приложение № 1 -
Погасителен план от дата 21.02.2019 г. до 06.01.2020 г.
4. EUR 6581.97 /шест хиляди петстотин осемдесет и едно евро и деветдесет и седем
стотники/, равняващи се на 12873.21 лв. /дванадесет хиляди осемстотин седемдесет и три
лева и двадесет и една стотинки/ по чл.2.3.(с) и (d) от договора - неустойка за забава от дата
21.03.2019 г. до дата 31.01.2020 г.
5. EUR 750.00 /седемстотин и петдесет евро/, равняващи се на 1466.87 лв. /хиляда
четиристотин шестдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ разходи и разноски по
изпращане на покани кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г. или нотариални покани за
предсрочна изискуемост чл.4.4. б.(b), т.(i) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски №
6162 от 20.11.2018 г.
6. EUR 2530.95 /две хиляди петстотин и тридесет евро и деветдесет и пет
евроцента/, равняващи се на 4950.11 лв. /четири хиляди деветстотин и петдесет лева и
единадесет стотинки/ - такса предсрочно погасяване чл.5.2. б.(а) във връзка с чл.2.4. б.(е) от
Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от 20.11.2018 г.
7. EUR 693.09 /шестстотин деветдесет и три евро и девет евроцента/, равняващи се
на 1355.57 лв. /хиляди триста петдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки/ - остатък от
дължимото обезщетение за предизвикан риск, ведно с извършените разноски по сключване
на застраховка на 4.1, б.(k) от Договор за Заем Бизнес кредит - Клиентски № 6162 от
20.11.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЕТ „ДАНИ – Г. Н.“ с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ******** и Г. И. Н., с ЕГН **********, с поС.ен и
настоящ адрес: ********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Лено“ АД с ЕИК ********* (с предишно
наименование „Ленно“ АД и „ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД), представлявано и
управлявано от изпълнителния директор – А.Т., със седалище и адрес на управление:
гр.София 1784, район „Младост“, бул.„Цариградско шосе“ № 96, ет.7, СУМАТА от 1485.32
лв. /хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА, ЕТ „ДАНИ – Г. Н.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******** и Г. И. Н., с ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: ********,
ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Лено“ АД с ЕИК ********* (с предишно наименование „Ленно“ АД и
„ТНК Кепитъл Мениджмънт“ АД), представлявано и управлявано от изпълнителния
директор – А.Т., със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе“ № 96, ет.7, СУМАТА от 935.32 лв. /деветстотин тридесет и пет лева и
тридесет и две стотинки/, представляваща направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 111 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
36