№ 30064
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110110539 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „М.“ АД, с ЕИК: ***, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ж.Т., срещу С. С. Т., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 1/ сумата от 3000 лева – главница по договор за
потребителски кредит № ***/21.02.2022 г.; 2/ сумата от 582.87 лева –
договорна лихва за периода от 22.02.2022 г. до 21.01.2023 г. и 3/ сумата от 213.
36 лева – обезщетение за забава за периода от 22.02.2023 г. до 04.05.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31150/2023 г. по
описа на СРС – 02.05.2023 г. /пред РС Сливница/, до окончателното изплащане
на вземането.
В условията на евентуалност се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 3000 лева – получена от ответника без правно
основание – ако съдът приеме договора за недействителен – ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 26.02.2024 г. до окончателното
плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен на 21.02.2022 г.
договор за банков кредит между ищеца, като кредитодател, от една страна и
ответника С. С. Т. като кредитополучател. Твърди се, че въз основа на така
сключения договор заемодателят е отпуснал кредит в размер на 3000 лева., със
срок на изплащане от 11 месеца т.е. с краен срок на издължаване 21.01.2023 г.
– съгласно погасителен план. Уточнява се, че договорът бил сключен от
разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗПК и другите закони,
приложими за този вид договори.
1
В тази връзка и се твърди, че кредитът бил усвоен чрез превод през каса
на „Изипей“ АД – като сумата била получена от заемополучателя на
21.02.2022 г. Поради това и договорът бил произвел действие. Посочва се, че
въпреки това ответникът не извършил никакви плащания по договора.
Поддържа се, че към момента на подаване на заявлението кредитът бил
падежирал изцяло, поради което и предсрочна изискуемост не е обявявана.
Излагат се подробни доводи, че ищецът бил финансова институция, а не
банка.
В условията на евентуалност и ако съдът приемел процесния договор за
недействителен – се иска ответникът да бъде осъден да заплати чистата
стойност на кредита от 3000 лева, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – доколкото сумата от 3000 лева е действително усвоена и би
се оказала получена без правно основание.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Иска се допускане на съдебно счетоводна експертиза респ. задължаване
на трето лице – „Изипей“ АД да представи документ.
С исковата молба са представени: договор за потребителски кредит №
***/21.02.2022 г. с погасителен план към него и ОУ, стандартен европейски
формуляр, разписка за извършено плащане и кореспонденция по електронна
поща.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично – на 20.06.2024 г.
Въпреки това в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК отговор не е
постъпил.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 31150/2023 г. по описа на
СРС.
Изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с оглед характера на
делото на този етап не е необходимо, доколкото не е постъпил отговор на
исковата молба.
Следва да бъде изискана информация от трето неучастващо по делото
лице „Изипей“ АД – по реда на чл. 192 от ГПК.
Съдът, след като констатира, че предявеният главен иск е допустим и
редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с
оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл.
140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
2
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът претендира права от договор за потребителски кредит
№ ***/21.02.2022 г., сключен между него като заемодател и ответника като
заемополучател.
- правна квалификация – предявените установителни искове за сумата
от 3000 лева и за сумата от 582.87 лева са с правно основание чл. 415 от ГПК,
вр. чл. 240 от и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, а предявеният иск за сумата от 213.36 лева е с правно основание чл.
415 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Осъдителнилният иск за сумата от 3000 лева е с правно основание по чл.
55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – всички факти са спорни. няма факти и обстоятелства които да се
признават, няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва /както по установителните, така и по
осъдителните искове/:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на
облигационно отношение между него и ответника по валиден /сключен
съобразно разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР/ договор за потребителски кредит
№ ***/21.02.2022 г., както и реално отпускане на средства по кредита в
претендирания размер. Ищецът следва да докаже и надлежно обявяване на
предсрочна изискуемост на вземания си ако твърди такава, както и изпадане
на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните от дружеството суми, както и настъпване на
правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ищцовото
дружество не сочи доказателства за реално отпускане на средства по кредита в
претендирания размер от 3000 лева и за усвояването им от ответника, нито на
коя дата е станало това съответно чрез какъв способ.
Ответникът не сочи доказателства, че е заплатил претендираните суми.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 31150/2023 г. по описа на СРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебно
счетоводна експертиза на този етап от производството.
ЗАДЪЛЖАВА неучастващо по делото лице – „Изипей“ АД да
представи разписка за получаване от страна на заемополучателя на сумата по
кредита от 3000 лева – в срок най-късно от една седмица преди насроченото
съдебно заседание.
До третото лице да се напише писмо, към което да бъде приложен
3
препис от молбата по чл. 192 от ГПК, приложена като проект към исковата
молба – като се посочи и датата на заседанието, преди която информацията
следва да е постъпила в съда /най-късно едно седмица по-рано/.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.10.2024 г. от
09.50 часа, за която дата и час да се призоват страните, като ответникът се
призове на всички известни по делото адреси, като по адресите ако след
извършване на три посещения лицето не е открито да се залепи уведомление
по чл. 47 от ГПК.
На ответника да се извърши и справка в НОИ и при установен трудов
договор лицето да се призове и чрез работодател.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация като
медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4