№ 106
гр. София , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З в закрито заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Въззивно гражданско дело №
20211100507885 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 10196 от 20.04.2021г. на „С.Г.С.К.“ ЕООД и В. П. П. по
изпълнително дело № 20219210400478 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ.
Жалбата е срещу определените по делото за плащане разноски по Тарифа за таксите
и разноските към ЗЧСИ в размер на 699. 23 лева, както и 252. 28 лева разноски за
процесуално представителство на взискателя „У.К.Б.“ АД.
Съгласно изложеното в жалбата е нарушено правилото на чл. 72, ал. 1 от ГПК
относно общия материален интерес, както и чл. 73, ал. 4 от ГПК и т. 26 от ТТРЗЧСИ, като не
се е съобразило, че определените пропорционални такси и разноски надхвърлят 1/10 от
търсеното вземане и се явяват прекомерни. Не е спазено и изискването за съразмерност на
всички такси по изпълнението по чл. 73а, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, като нарочно не са
разделени и диференцирани вземанията по изпълнителния лист на главни и акцесорни.
Имущественото проучване е 64 лева, а ефективният запор по 18 лева за само две ефективно
запорирани банкови сметки. Връчването на покана за доброволно изпълнение следва да е 24
лева при ползване на призовкар. Така максималната такса по изпълнението може да е
1
максимум 362 лева.
Жалбоподателят физическо лице обжалва още насоченото изпълнение върху
несеквестируем доход. В изготвените запорни съобщения не е било отразено, че запорът не
обхваща несеквестируемите трудови доходи на физическото лице и в какъв размер. Това е
относно сметките в „Б. ДСК“ АД и „И.“ АД. Запорът възпрепятства и обслужване на
жилищен кредит за единственото жилище на физическото лице - длъжник.
Жалбоподателите искат разноските по изпълнението и пристъпването към
изпълнение върху несеквестируем доход да бъдат отменени, с присъждане на направените
от жалбоподателите в частното въззивно производство разноски.
С жалбата се представят писмени доказателства и се иска издаване на съдебно
удостоверение за пред „И.“ АД за снабдяване с данни за основанията за постъпили в полза
на длъжника В. П. П. суми.
Взискателят „У.К.Б.“ АД оспорва жалбата. Възразява, че в изпратеното съобщение за
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника В. П. П. е посочен текстът на
разпоредбата на чл. 446 от ГПК. ЧСИ няма как да знае точния размер на възнаграждението
на длъжника, което може и да се промени. Фактически суми чрез запори не са били и
събирани, освен 22. 45 лева от сметката при „И.“ АД.
В отговора се поддържа още, че сумата от 252. 28 лева е за адвокатско
възнаграждение, което е дори под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробно се потвърждават и сумите
по разноските по ТТРЗЧСИ, които, според взискателя, също са определени законосъобразно.
При публичните задължение на длъжника – търговско дружество, е надхвърлен предметният
обхват на нормата на чл. 73а от ГПК.
В изложени мотиви частният съдебен изпълнител също потвърждава дължимите
разноски по пера, както и възразява да е насочвал изпълнението към несеквестируемо
имущество.
По постъпилата жалба
2
Изпълнителното производство срещу жалбоподателите е било образувано въз основа
на молба от 19.02.2021г. на „У.К.Б.“ АД за образуване на изпълнително дело по
изпълнителен лист, издаден на 04.02.2021г. от Софийския районен съд, Второ гражданско
отделение, 79 състав, по ч.гр. дело № 5742/2021г. – заповедно производство по чл. 417 от
ГПК.
Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателите са били осъдени да
заплатят солидарно на „У.К.Б.“ АД сумата от 1 379. 59 лева главница по договор за кредитна
карта за бизнес клиенти от 21.02.2017г., със законната лихва от 29.01.2021г. до изплащане на
вземането, 81. 25 лева лихва върху падежирала главница, 569. 50 лева лихва върху
предсрочно изискуема главница, 72 лева разноски за уведомяване и 102. 05 лева разноски в
заповедното производство.
Взискателят е поискал събиране на присъдените суми и направените в
изпълнителното производство разноски, включително адвокатско възнаграждение от 252. 28
лева, както и извършване на конкретно посочени справки относно имущественото състояние
на длъжниците и изпълнителни действия.
Към молбата е бил представен Рамков договор за събиране на вземания от
17.11.2014г., сключен между взискателя и адв. Я.П.Д.К., пълномощник, с уговорено
включително заплащане при всяко възлагане на действие за образуване и водене на
изпълнително дело на дължимото минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С постановление от 19.02.2021г. на частния съдебен изпълнил е било разпоредено
извършването на определени действия по делото. Приети са били такси и разноски по
съдебното изпълнение от 408 лева – обикновени такси, от които 24 лева с ДДС за образуване
на изпълнителното дело по т. 1 от ТТРЗЧСИ, 48 лева с ДДС за покани за доброволно
изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ, 120 лева с ДДС за имуществено проучване по т. 2 от
ТТРЗЧСИ и 216 лева с ДДС за 12 броя запори по т. 9 от ТТРЗЧСИ, както и 30 лева за
платени държавна такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ и 252. 28 лева адвокатски хонорар за
взискателя.
По конкретно в изпълнителното производство, въз основа на извършени справки, е
било установено трудово правоотношение на длъжника – физическо лице в „С. ГСК“ ЕООД
и до дружеството е било изпратено запорно съобщение от 22.02.2021г. Изрично в него е
било посочено, че се налага запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго
възнаграждение на длъжника, като удръжките се правят ежемесечно при спазване на
правилата на чл. 446 от ГПК.
Изискана е била справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на
физически/юридически лица от БНБ и са били установени сметки на В. П. П. в „П.И. Б.“,
„Б. ДСК“ АД, „Ц.К. Б.“АД, „Ю.Б.“ АД, „Ай Карт“ АД, „П.“ АД и „И.“ АД, при което са били
3
изготвени запорни съобщения. Суми е имало по сметка в „Б. ДСК“ АД, откъдето превод не е
постъпвал, и „И.“ АД, от което дружество са били преведени 22. 45 лева.
Направена е била справка в Служба по вписванията за притежавани недвижими
имоти.
За длъжника – юридическо лице също са били открити банкови сметки в
„УниКредит“ Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД, „Ц.К. Б.“ АД и „П.И. Б.“ АД. Не е имало вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията за дружеството.
Поискана е била справка за декларирано имущество от МДТ“Искър“ и МЗХ и за
двамата длъжници, справка от ТД НАП София – град за регистрирани търговски обекти,
както и справка от СДВР – Пътна полиция за притежавани МПС.
Поканата за доброволно изпълнение до В. П. П. е била получена на 15.03.2021г. В нея
законната лихва от образуването на заповедното производство е била посочена като 14. 56
лева, а разноските по изпълнението – 252. 28 лева адвокатско възнаграждение и 699. 23 лева
такси по ТТРЗЧСИ, като към сумите от 408 лева и 30 лева са били прибавени и 217. 70 лева
(261. 24 лева с ДДС) пропорционална такса по т. 26, б.“в“ от ТТРЗЧСИ.
Не се установява връчване на поканата за доброволно изпълнение до длъжника –
юридическо лице. За него е било установено, че има публични задължения в размер поне на
12 318. 08 лева.
С жалба – възражение от 24.03.2021г. длъжниците са възразили по пристъпване към
изпълнение към несеквестируемо имущество, както и прекомерност на разноските.
С разпореждане от 05.04.2021г. частният съдебен изпълнител е оставил възражението
без уважение, при което е постъпила и жалбата по делото.
При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме
допустима – като подадена срещу подлежащи на обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 2 и т.
7 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – срещу насочване на изпълнението върху
несеквестируемо имущество и срещу разноските по изпълнението.
По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа
страна по-горе, съдът намира жалбата неоснователна.
4
В съобщението по налагането на запора върху трудовото възнаграждение на
длъжника В. П. П. от 22.02.2021г. частният съдебен изпълнител изрично е посочил като
приложима ограничителната разпоредба на чл. 446 от ГПК относно размера на трудовото
възнаграждение, което не може да бъде удържано. Разпоредбата следва да бъде съобразена
от третото задължено лице по запорираното вземане – работодателя на В. П. П.. Така няма
допуснати процесуални нарушения при налагането на запора по изпълнителното дело.
Жалбоподателят твърди неправилно наложен запор върху несеквестируемо
имущество в „Б. ДСК“ АД – суми от трудово възнаграждение и болничен лист, но е
приложима разпоредбата на чл. 446а от ГПК относно несеквестируемия доход, получен по
сметка в Б.. Ако по тези сметки са налични несеквестируеми суми, постъпили един месец
преди налагане на запора, запорното съобщение не поражда действие. Едва след съобщение
на Б.та съдебният изпълнител прави уведомление по чл. 446 от ГПК.
Така дори в сметките в „Б. ДСК“ АД да има несеквестируеми суми, пристъпването
към изпълнение не подлежи на отмяна, тъй като по силата на закона наложеният запор няма
действие. В случая от Б.та няма и превеждани суми.
Същото е приложимо по аналогия и по отношение сметката в „И.“ АД. Там е била
установена наличност от едва 22. 45 лева, при което не е необходимо и да се проследява
движението по сметката за шест месеца назад, както иска жалбоподателят.
Последващото спазване на чл. 446 от ГПК ще бъде гарантирано при превода от самия
работодател на длъжника, въз основа на наложения запор и указанията на частния съдебен
изпълнител в запорното съобщение.
Неотносимо е оплакването на длъжника – физическо лице, че запорът в „Б. ДСК“ АД
възпрепятства обслужване на жилищен кредит за единственото му жилище. Това
обстоятелство е без значение по делото.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите срещу определените за плащане
разноски за адвокат на взискателя от 252. 28 лева. В изпълнителното производство
взискателят е представил договор с адвоката за заплащане на възнаграждение за образуване
и водене на изпълнителното производство. Плащането на възнаграждението не се оспорва
от взискателя, а самият размер на претендираното възнаграждение е по-нисък от
минималния - 200 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и поне 196. 66 лева по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, при общия размера на събираните вземания от 2 218.
95 лева (1 379. 59 лева главница, 14. 56 лева законната лихва от 29.01.2021г. до изплащане
на вземането, 81. 25 лева и 569. 50 лева изтекли лихви, 72 лева разноски за уведомяване и
5
102. 05 лева разноски в заповедното производство).
Неоснователно е и възражението на жалбоподателите срещу определените за
плащане разноски по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Таксите по Тарифата са били по т. 1, 2, 5, 9, 26 и 31 от ТТРЗЧСИ, общо 699. 23 лева
с начислен ДДС.
Конкретно това са били 24 лева с ДДС за образуване на изпълнителното дело по т. 1
от ТТРЗЧСИ, 120 лева с ДДС за имуществено проучване по т. 2 от ТТРЗЧСИ за двамата
жалбоподатели, 48 лева с ДДС за покани за доброволно изпълнение по т. 5 от ТТРЗЧСИ за
двамата жалбоподатели, 216 лева с ДДС за 12 броя запори по т. 9 от ТТРЗЧСИ (7 запорни
съобщения до банки при установените банкови сметки на физическото лице, един запор до
работодател и 4 запорни съобщения до банките по сметките на длъжника – търговско
дружество), както и 30 лева за платени държавни такси по т. 31 от ТТРЗЧСИ – за справки
пред МДТ“Искър“, МЗХ и от ТД НАП София – град за двамата длъжници.
При общ материален интерес от събираните суми от 2 471. 23 лева, от които 2218. 95
лева по сумите по изпълнителния лист и 252. 28 лева от адвокатското възнаграждение,
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ е била 217. 70 лева или 261. 24 лева с ДДС или общо 699. 23
лева таксите, които не са били неправилно определени. Съобразяван е един материален
интерес, без да има основание вземанията да се делят на главни и акцесорни.
Няма нарушение на чл. 27а от ТТРЗЧСИ, съответно чл. 73, ал. 4 от ГПК, както също
възразяват длъжниците, тъй като сумата от 217. 70 лева пропорционална такса е по-малко от
1/10 от събираното вземане от 2 471. 23 лева, както и разпоредбата на чл. 73а от ГПК е
неприложима – събираните в изпълнителното производство вземания са над посочените там
размери.
Таксите по т. 9 от ТТРЗЧИ са за наложени запори въз основа на направена справка за
банковите сметки на длъжниците, а не произволни, при което и таксите са дължими.
Оплакванията на длъжниците в този смисъл също са неоснователни. Липсата на наличност е
без значение, тъй като сметките се поддържат от длъжниците и суми биха могли да
постъпят.
С оглед изложеното подадената по делото жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Разноски на жалбоподателите по чл. 78, ал. 1 от ГПК не са дължими.
6
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 10196 от 20.04.2021г. на „С.Г.С.К.“ ЕООД, с
ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Искър“,
ж.к.“*********, и В. П. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, район „Искър“
ж.к.“*********1, и двамата със съдебен адресат адв. Н. Н., ул.“*********, по
изпълнително дело № 20219210400478 на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7