Присъда по дело №316/2020 на Окръжен съд - Ловеч
| Номер на акта: | 15 |
| Дата: | 22 октомври 2021 г. |
| Съдия: | Иван Иванов |
| Дело: | 20204300200316 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 17 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
периода 07.11.2016 г. - 30.11.2016 г. в град Плевен, като длъжностно лице,
заемащо отговорно служебно положение - Частен съдия изпълнител с per.
номер 816 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Плевен, с цел да
набави за себе си облага - парична сума в размер 3 122. 28 лева и за другиго -
дружеството „Плевенски хляб - ПАК" ЕООД /взискател по образувано въз
основа на изпълнителен лист № 6411/14.11.2016г. за парично вземане в
размер на 8053, 18 лв. изп. дело № 320168160400579 по негов опис/ облага -
парична сума в размер 9 073, 82 лв., нарушил служебните си задължения
произтичащи от разпоредбата на чл. 450, ал.2 от ГПК: „Запор върху движима
вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на
съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или
вземането, върху които се насочва изпълнението, както следва:
На 07.11.2016 наложил запор като депозирал запорно съобщение с изх.
№02797/15.11.2016г. по банкова сметка №***** /„Райфайзен банк“/ на
длъжника Панатела"ООД като не посочил точно размера на вземането от
8053, 18 лв. /от които главница - 7200 лв.; законна лихва за периода от
18.10.2016г. до 30.11.2016г. - 88,18 лв.; Държавна такса -145 лв.; адвокатско
възнаграждение - 700 лв./ по посоченото изпълнителното дело;
на 07.11.2016г. изпратил запорно съобщение с изх. № 2797/15.11.2016г.
като не посочил точно размера над вземането от 8053, 18 лв., а вписал
дължима сума над размера на дълга - 22 325, 28 лв. спрямо паричните
средства на Панатела"ООД, намиращи се в банкова сметка №*****
/„Райфайзен банк“/,
на 18.11.2016г., въз основа на запорното съобщение, изпратил платежно
нареждане , като не посочил точно размера на вземането от 8053, 18 лв., с
което от банкова сметка на Панатела"ООД с № ***** /„Райфайзен банк“/ по
банковата сметка на ЧСИ И.К. с №***** / „Асет банк" АД / била преведена
парична сума
- 21 322.88 лв, несъразмерна на дълга от 8053, 18 лв. с посочено
основание -„ по изп.дело № 320168160400579 - част", след което на
30.11.2016г. наредил паричен превод от 17 127,00 лв. по разплащателна
сметка № ***** с титуляр „Плевенски хляб - ПАК" ЕООД /от които 9 073, 82
лв. били наредени неоснователно, тъй като надвишавали размера на
дължимата сума/, а с останалата сумата в размер на 3 122,28лв. неоснователно
се разпоредил в свой интерес, като я задържал за себе си, и от това настъпили
значителни вредни последици в размер на 12 196.10 лв. за „Панатела" ООД -
длъжник по посоченото изп. дело, която сума представлява неоснователно
получените от ЧСИ К. и „Плевенски хляб - ПАК" ЕООД парични средства,
надвишаващи размера на дълга по изпълнителното дело - престъпление по чл.
282, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание бе допуснато на основание чл. 287, ал. 1 НПК
изменение на обвинението срещу К., затова, че в периода 15.11.2016 г. -
1
30.11.2016 г. в град Плевен, като длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение Частен съдия изпълнител, с peг. номер 816 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд гр. Плевен, с цел да набави за себе си облага
- парична сума в размер 3 122. 28 лева и за другиго - дружеството „Плевенски
хляб – ПАК“ ЕООД /взискател по образувано въз основа на изпълнителен
лист № 6411/14.11.2016 г. за парично вземане в размер на 8 053.18 лева изп.
дело № 320168160400579 по негов опис/ облага - парична сума в размер
9 073.82 лева, не изпълнил служебните си задължения както следва:
По чл. 428, ал.1 ГПК - Не поканил длъжника „Панатела“ ООД да
изпълни доброволно задължението си.
По чл. 428, ал. 2 не съобщил на представител на длъжника „Панатела“
ООД за наложения запор върху сметката в Райфайзен в размер на 22 325.28
лева и не изпратил копие от подлежащия на изпълнение акт - изпълнителен
лист № 6411/14.11.2016 г. за парично вземане в размер на 8 053.18 лева.
По чл. 458 (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр.
32 от 2009 г.) от ГПК - не конституирал държавата като присъединен
кредитор за размера на публичните и други задължения съгласно издаденото
от ТД на НАП удостоверение № 150371606257706/17.11.2016 г. - 605.93 лева,
и нарушил служебните си задължения по чл. 455, ал. 2 от ГПК - на 30.11.2016
г. наредил паричен превод от 17 127.00 лева по разплащателна сметка №
***** с титуляр „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД, от които 9 073.82 лева били
наредени неоснователно, тъй като надвишавали размера на дължимата сума, а
с останалата сумата в размер на 3 122.28 лева, неоснователно се разпоредил в
свой интерес, като я задържал за себе си, и от това настъпили значителни
вредни последици в размер на 12 196.10 лева за „Панатела“ ООД - длъжник
по посоченото изпълнително дело, която сума представлява неоснователно
получените от ЧСИ К. и „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД парични средства,
надвишаващи размера на дълга по изпълнителното дело – престъпление по
чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Представителят на ОП Плевен в съдебно заседание поддържа
обвинението срещу К. както е повдигнато с изменението обвинение от
съдебно заседание за престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Излага, че от фактическа страна е установено, че с молба от 14.11.2016
г. П.Г., като представител на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, е поискала да й
бъде издаден изп. лист по гр.д. 7760/2016 г. и на 15.11.2016 г. е бил издаден.
Сочи, че на същата дата с молба от П.Г. до К. бил депозиран изп. лист в
качеството му на ЧСИ и му било възложено да проведе изпълнение по този
лист, като към изп. лист и молбата били приложени документи за направения
от кредитора разходи, за които няма постановено съдебно решение, че се
дължат.
Посочва, че с вх. № 01637/15.11.2016 г. К. завел изп. лист, върху
молбата поставил резолюция за това, че образува изп. дело № 579 /молба на л.
44 от досъдебното производство/ и в същия ден е изпълнил задължението си
2
да поиска от НАП дали дружеството длъжник дължи на държавата. Посочва,
че на 17.11.2016 г. К. е получил удостоверение от ТД НАП, в което е
отразено, че дружеството дължи 605.93 лева по пера /л. 415 от съдебното
производство/. Налага довод, че в този момент за К. възникнало
задължението да присъедини държавата на основание чл. 458 ГПК, което не
изпълнил.
Приема, че за него е възникнало и задължението да предприеме
действия по реализиране на предявеното му по задължението на П.Г. от името
на дружеството и със запорно съобщение, изходящо от неговото
деловодството, с № 02797/15.11.2016 г. К. наложил изпълнителен запор върху
сметката на „Панатела“ ООД в Райфаюйзен банк за сумата 22 325.28 лева,
което запорно съобщение е получено в банката на 17.11.2016 г. /т. 5, л. 105 от
досъдебното производство/. Счита, че тази сума е невярна, тъй като сумата по
изп. лист, която имал право да запорира, е била по-малка. Твърди, че е
невярно и обстоятелство в запорното съобщение, че дружеството дължи нула
лева на държавата, но тава обстоятелство е сигурно, че той не го е знаел към
онзи момент, тъй като е получил удостоверението от НАП на 17-ти.
Излага, че банката е превела на 18.11.2016 г. сума по сметка на К. /т. 5,
л. 61 на досъдебното производство/. Счита, че в този момент К. е следвало е
покани дружеството длъжник да изпълни доброволно задължението си, да му
връчи изпълнителния лист, да го уведоми за наложения запор върху
банковата сметка и да го уведоми за направените в изпълнителното
производство разноски.
Посочва, че вместо да извърши това, К. на 30.11.2016 г. извършил
превод на сумата по обвинението 17 127. 00 лева към банковата сметка на
„Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД /т. 5, л. 72/. Навежда аргумент, че 9 073.82
лева от тази сума са неоснователно преведени на взискателя, тъй като те
надвишават сумата по изп. лист, а останалата сума 3 122.28 лева К. е
задържал за себе си и с това причинил обща вредата в размер на 12 196.10
лева за дружеството „Панатела“.
Уточнява, че от получените близо 23 000. 00 лева К. неоснователно
наредил към „Плевенски хляб“ 9 073.82 лева, които са надвишили размера на
сумата по изп. лист, а останалата сума от полученото от Райфайзен банк по
сметката на длъжника в размер на 3 122.28 лева е задържал за себе си.
Застъпва тезата, че от обективна страна деянието е извършено чрез две
бездействия и едно действие. Налага довод, че К. е бил ЧСИ, надлежно
вписан и с оглед на това е длъжностно лице.
Приема, че от субективна страна е действал с пряк умисъл и с цел да
набави за себе си и за другото дружество имотна облага, предвиждал е и е
искал настъпването на тези опасни последици.
Моли К. да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание в
размер около средния размер, предвиден в закона, както и да се постанови
лишаване от права по чл. 37, т. 6 от НК в размер на наложеното наказание
3
лишаване от свобода.
Предлага на основание чл. 25 във връзка с чл. 23 НК да му се определи
общо наказание лишаване от свобода.
Процесуалният представител на подсъдимия – адв. У., моли на
основание чл. 304 от НПК съдът да признае подсъдимия И.К. за невинен, тъй
като деянието му не съставлява престъпление. Навежда аргумент, че ЧСИ не
са длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение. Твърди, че не
е налице вреда нито за „Панатела“ ООД, нито за държавата, няма значителни
вредни последици, няма немаловажни вредни последици по смисъла на ал. 1,
няма нарушение или неизпълнение на служебните задължения на К..
Сочи, че изп. дело е образувано по заповедно производство, което е
приключило с издаване на заповед за изпълнение. Посочва, че заповедта за
изпълнение не е оспорена изрично от В.И. и тя е казала, че не оспорва
задължението. След като не е оспорено задължението съд. изпълнител е
длъжен да образува изп. Дело и К. е образувал изп. дело. Излага, че по-късно
са получени данни, че адв. Д. М. се е ангажирал, направил пълномощно за
8000 лева, има нужда от охрана и пазач на имота, поради скарването на
Виктория и И.Ф., и изолирането на пазачите от имота в гр. Славяново, като К.
назначава пазач, плаща му и всичко това е изяснено в три заключения на
вещи лица. Излага, че Й.И. през м. септември 2015 г. изчезва, В.И. подава
молба чрез адв. И. Ф. И. да представлява баща си при управление на неговите
дела, вкл. и в качеството на съдружник с 50% дял в „Панатела“ ООД, В.И. е
можела да извършва всякакви действия и от там представителството на 50%
от нея личи във всички действия, а и до днес тя е един от ликвидаторите на
„Панатела“ ООД, с Решение на ОС – Ловеч. Посочва, че не е тайна, че
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД е било управлявано от И.М., като
пълномощник на П.Г., „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД и „Панатела“ ООД са
на един и същ адрес.
Излага, че А.И. е сключила договор с П.П. за закупуване на 10% от
„Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, като сумата е платена, а от този л. 353 се
вижда молбата на Албена, веднага след получаването на поканата за
доброволно изпълнение от В.И. и тази молба е насочена към К., в която молба
тя казва, тъй като ще събере сума в полза на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, да
й се плати нейния дял от „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД. Налага довод, че тя
се е легитимирала като съсобственик на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, т. е тя
е и длъжник, и взискател. Заема позиция, че е създадена една група В.И.,
А.И. и И.И. срещу Р.Т. с цел предприятието да изпадне в
неплатежоспособност, да се обявят като ликвидатори и да започнат да
разпродават всичко. Счита, че тази цел е постигната и ликвидатори са В.И. и
И. Ф. И. . Сочи, че И.И. е бил два пъти с отнето пълномощното от Р.Т., като
през периода октомври – ноември 2016 година не е бил пълномощник на
Р.Т.. Твърди, че той става повторно пълномощник на същия през 2017 г.,
когато сяда заедно с Виктория и съчиняват тази жалба, послужила за
4
образуването на наказателното дело, и с изцяло неверни обстоятелства.
Излага, че те са завеждат дело и претендират частичен иск за сумата 17 000.
00 лева, който е отхвърлен от РС – Плевен, което е потвърдено с решение на
а ОС – Габрово.
Излага, че от трите заключения на вещите лица се установява, че след
като И.К. извършва плащането на фирмата взискател „Плевенски хляб ПАК“
ЕООД, той не може да събере в своя полза дължимите по ЗЧСИ такси в
размер на сумата 1 640 лева, които не са издължени за таксата по т. 26, т. 3 и 9
ЗЧСИ.
Адвокат Б., защитник на К., изразява съгласие със защитата на У..
Подсъдимият в защита и последна дума моли да бъде признат за
невиновен и оправдан.
Излага, че изп. дело е образувано въз основа на изп. лист след
приключило заповедно производство и изпълнителния титул е заповед за
незабавно изпълнение.
Не приема, че не е изпълнил първото задължение по чл. 428, ал.1 ГПК,
тъй като от самите доказателства се установява, че В.И. и И.И. са запознати с
изпълнителните му действия. Сочи, че в обвинение не се съдържа период, в
който не е поканил длъжника, тъй като поканата на доброволно изпълнение
може да следва и запорното съобщение, а не да е изпратена едновременно с
нея.
Посочва по второто обвинение по чл. 428, ал. 2 ГПК, че не му е известна
практика, че следва да уведоми длъжника за наложения запор.
Излага по третото обвинение по чл. 458 от ГПК, че приложените
удостоверенията показват, че такива не е имало публични вземания за
неплатени ДДС та, тъй като е следвало да е изтекъл данъчния период, в който
да се заплати задължението.
Налага довод, че не е нарушил и чл. 455, ал. 2 ГПК, тъй като
длъжниците са предявили правата си по чл. 429 ГПК и е налице произнасяне
по спора от две инстанции.
Настоящата инстанция, като съобрази обясненията дадени от
подсъдимия К., показанията на свидетеля И. В. М. , приобщените показания
на свидетеля В. А. Б. по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.1 т. 2 предл. 2 от
НПК дадени на досъдебното производство – том 7, л. 75-79; показанията на
свидетелката П. П. Г. ; приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 4 във
вр. с ал.1 т. 2 предл. 2 от НПК на свидетеля В. Г. Г. том 7, л. 73-74;
показанията на И. Ф. И. ; показанията на Б. М. Д. приобщени по реда на по
реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.1 т. 2 предл. 2 от НПК – том 7, л. 195-196 от
досъдебното производство; на свидетелката В. Й. И. ; приобщените по реда на
по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал.1 т. 2 предл. 2 от НПК на А. Д. И. – том 7,
л. 193-194; показанията на свидетеля И. Н. Д. ; показанията на свидетеля Д. И.
М., приобщени по реда на по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал.1 т. 3 от НПК –
5
том 6, л. 1-3; приложените писмени доказателства, заключението на вещото
лице В. Б. В. – том 6, л. 11-23; допълнителното заключение на вещото лице В.
Б. В. –л. 130-134 от НОХ д. 316/2020 г.; допълнителното заключение на
вещото лице Н. П. Р. – л. 200-201 от НОХ дело № 361/2020 г., намира за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. К. К. е роден в гр. Плевен, български гражданин,
женен и е завършил висше образование.
На основание чл. 11, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/, със своя Заповед № ЛС-И-660/01.09.2006г., Министърът на
правосъдието е възложил правомощия на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ на
И. К. К. - с район на действие Окръжен съд – Плевен и К. е встъпил в
длъжност на 11.11.2006г.
С решение № 438/22.06.2010 г. по ч.гр. дело № 413/2010г. на ВКС, с
което е потвърдено решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на
ЧСИ, ЧСИ И.К., per. № 816, район на действие Окръжен съд – Плевен, с което
подсъдимият е загубил правоспособността си за срок от три години на
основание чл. 31, ал.1, т. 7 от ЗЧСИ, считано от 22.06.2010 г.
След изтичане на наказанието, през 2013г. И.К. продължил да
осъществява правомощията си на ЧСИ в района на ОС - Плевен.
С молба от 14.11.2016 г. П.Г., като представител на „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД, е поискала да й бъде издаден изп. лист по гр.д. 7760/2016 г.
На 15.11.2016 г. е издаден изп. лист на П.Г..
С молба от П.Г. до К. е поискано образуване на изпълнително дело, като
към молбата е приложен изп. лист и документи за направени разходи.
С вх. № 01637/15.11.2016 г. К. завел молбата на Г. и върху молбата
поставил резолюция за това, че образува изп. дело № 579 /т. 8, л. 44 от
досъдебното производство/, с взискател „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД и
длъжник „Панатела“ ООД.
Подсъдимият на 15.11.2016 г. е поискал информация от НАП дали
дружеството длъжник има задължения.
На 17.11.2016 г. е издадено удостоверение от ТД НАП, в което е
отразено, че дружеството дължи 605.93 лева /л. 415 от съдебното
производство/. По делото не са налице доказателства дали К. е получил това
удостоверение и дали е конституирал НАП като присъединен взискател по
изп. дело.
Със запорно съобщение с № 02797/15.11.2016 г. К. е наложил запор
върху сметката на „Панатела“ ООД в Райфаюйзен банк за сумата 22 325.28
лева, което запорно съобщение е получено в банката на 17.11.2016 г. /т. 5, л.
105 от досъдебното производство/.
На 18.11.2016 г. Райфаюйзен банк е превела сума в размер на 21 322.88
лева по сметка на К. в Асет Банк гр. Плевен /т. 5, л. 107 на досъдебното
производство/.
6
На 30.11.2016 г. К. е извършил превод на сума 17 127. 00 лева към
банковата сметка на „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД /т. 5, л. 43/.
През периода 15 - 30.11.2016 г. „Панатела“ ООД е собственост на Й.И. и
Р.Т., но дружеството се управлявало от св. И.И. и св. В.И..
С Решение № 147/23.10.2015 г. по гр. Д. № 4649 по описа за 2015 г. РС
Плевен е назначил на основание чл. 8 ЗЛС В. Й. И. , дъщеря на изчезналото
лице Й. М. И., да го представлява, да извършва всякакви действия на
управление и да взема всички мерки за запазване на неговите интереси.
С Решение № 2095/15.12.2016 г. на РС Плевен е обявен Й.И. на осн. чл.
9 ЗСЛ за отсъстващо лице, в неизвестност от 10.09.2015 г. и са въведени на
осн. чл. 10, ал. 1 ЗЛС във временно владение на имотите на отсъстващия Й.И.,
лицата : В. Й. И. , А. Д. И. и А.Й.И..
По досъдебното производство не е представено копие на цялото изп.
дело № 579 по описа на ЧСИ К.. К. е декларирал, че изпълнителното дело
или е погинало вследствие на възникнал пожар на служебният му адрес или е
било откраднато от кантората, като вследствие на именно тези събития не се
намира в състояние да предостави изискуемите книжа.
К. е представил с молба на досъдебното производство копия на част от
документите по изп. дело : молба за образуване на изп. дело, писмо от И.М.,
сметка по чл. 79 ЗЧСИ, договор за правна помощ, смитка за размера на
таксите и разноските, удостоверение издадено от К., молба от И.М., 3 бр.
фактури за охрана, договор за охрана, лиценз и пълномощно /т. 8, л. 43- 62/.
От Райфайзенбанк ЕАД София са изискани и получени запорното
съобщение и движението по сметката на „Панатела“ ООД, ЕИК *********, за
периода 1-30.11.2016 г. /т. 5л. 104-107/ и платежното нареждане от 18.11.2016
г.
На досъдебното производство е изискано и приложено движението па
банковата сметка на К. /т. 5, л. 108-141/.
От писмо на Камарата на ЧСИ /т. 5, л. 145/ се установява, че до дата
10.01.2018 г. в Камарата на ЧСИ не е постъпвало уведомление от ЧСИ К., рег.
№ 816, за настъпили обстоятелства – възникнал пожал в офис, разположен на
втори етаж от къща на адрес : гр. Плевен, ул. Дойран № 154, респективно
ЧСИ К. не е изпълнил задължението си да уведоми Камарата за
обстоятелство, сочещо унищожаване на служебния му архив, находящ се на
посочения адрес.
В писмото е отбелязано, че в Камарата на ЧСИ не са налични
документи от изпълнително дело № 20168160400579 във връзка с други
проверки на действията на ЧСИ И.К..
Настоящата инстанция прие, че И. К. К. не е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 282, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК, като го призна за невиновен в това, в периода
15.11.2016 г. - 30.11.2016 г. в град Плевен, като длъжностно лице, заемащо
7
отговорно служебно положение Частен съдия изпълнител, с peг. номер 816 на
КЧСИ с район на действие Окръжен съд гр. Плевен, с цел да набави за себе си
облага - парична сума в размер 3 122.28 лева и за другиго - дружеството
„Плевенски хляб - ПАК" ЕООД /взискател по образувано въз основа на
изпълнителен лист № 6411/14.11.2016 г. за парично вземане в размер на
8053.18 лева изп. дело № 320168160400579 по негов опис/ облага - парична
сума в размер 9 073.82 лева, да не е изпълнил служебните си задължения
както следва:
По чл. 428, ал.1 ГПК - Не поканил длъжника „Панатела"ООД да
изпълни доброволно задължението си.
По чл. 428, ал.2 не съобщил на представител на длъжника
„Панатела"ООД за наложения запор върху сметката в Райфайзен в размер на
22325.28 лева и не изпратил копие от подлежащия на изпълнение акт -
изпълнителен лист № 6411/14.11.2016 г. за парично вземане в размер на
8053.18 лева.
По чл. 458 (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. - изм., бр.
32 от 2009 г.) от ГПК - не конституирал държавата като присъединен
кредитор за размера на публичните и други задължения съгласно издаденото
от ТД на НАП удостоверение № 150371606257706/17.11.2016 г. - 605.93 лева,
и да е нарушил служебните си задължения по чл. 455, ал. 2 от ГПК - на
30.11.2016 г. наредил паричен превод от 17 127.00 лева по разплащателна
сметка № ***** с титуляр „Плевенски хляб - ПАК" ЕООД, от които 9073.82
лева били наредени неоснователно, тъй като надвишавали размера на
дължимата сума, а с останалата сумата в размер на 3 122.28 лева,
неоснователно се разпоредил в свой интерес, като я задържал за себе си, и от
това настъпили значителни вредни последици в размер на 12 196.10 лева за
„Панатела" ООД - длъжник по посоченото изпълнително дело, която сума
представлява неоснователно получените от ЧСИ К. и „Плевенски хляб - ПАК"
ЕООД парични средства, надвишаващи размера на дълга по изпълнителното
дело, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал.
1 от НК.
К. е притежавал качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1
НК, но с оглед заеманата длъжност и функциите, които е изпълнявал, съдът
намира, че не е лице, заемащо отговорно служебно положение, поради което
не е налице ал. 2 на чл. 282, ал. 1 НК. В тази връзка е Решение №
131/29.09.2020 г. по н.д. № 579 по описа за 2020 г. на ВКС.
Деянието на К. не осъществява и признаците от състава на
престъплението по чл. 282, ал. 1 от НК.
Тази инстанция приема, че от събраните по делото доказателства не
може да се направи извод, че К. виновно не е изпълнил задълженията си по
чл. 428, ал.1 ГПК, чл. 428, ал.2 , чл. 458 ГПК, както и виновно не е нарушил
служебните си задължения по чл. 455, ал. 2 от ГПК и деянието не е
8
осъществено от обективна страна.
Както бе посочено в предходния абзац, делото страда от доказателствен
дефицит, тъй като липсва дори копие на цялото изпълнително дело. Няма как
съдът да формира изводи по фактите и правото само въз основа на
изключителна малка част от изпълнителното дело. Делото страда от
доказателствен дефицит и няма как с показания на разпитани свидетели да се
компенсира липсата на цялото изпълнително дело. По изложените
съображения, съдът не може да направи обоснован извод, че ЧСИ след като е
образувал изпълнителното дело не е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК, която
е била в сила към периода на обвинението, „Съдебният изпълнител е длъжен
да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен
срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение,
съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е
била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се
дава“. Заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжника на
24.10.2016 г. и това се установява от известие за доставка на л. 75, т. 5 от
досъдебното производство. Длъжникът не е обжалвал заповедта. Съдът не
разполага с цялото копие на изпълнителното дело, поради което не може да
направи фактически извод дали ЧСИ е изпратил покана за доброволно
изпълнение до длъжника, а не може да направи и правен извод, че е налице
виновно неизпълнение на разпоредбата на чл. 428, ал. 1 ГПК. Следователно
не е налице виновно неизпълнение на К. на служебното му задължение по чл.
428, ал. 1 ГПК.
На следващо място, с обвинението е прието, че К. не е изпълнил
служебното си задължение по чл. 428, ал. 2 - не съобщил на представител на
длъжника „Панатела“ ООД за наложения запор върху сметката в Райфайзен в
размер на 22 325.28 лева и не изпратил копие от подлежащия на изпълнение
акт - изпълнителен лист № 6411/14.11.2016 г. за парично вземане в размер на
8 053.18 лева. В обвинението фигурира само разпоредбата на чл. 428, ал. 2,
като не е посочен ГПК. Съгласно чл. 428, ал. 2 ГПК Поканата съдържа името
и адресата на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения
му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително
изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към
поканата се прилагат копия на подлежащия на изпълнение акт. Посочената
разпоредба не съдържа императивно задължение за съдебния изпълнител,
поради което съдът приема, че не са налице безспорни доказателства, от
които да се направи извод, че ЧСИ виновно я е нарушил и от това нарушение
са настъпили вреди за длъжника. С оглед приетото в предходния абзац, че не
са налице категорични доказателства,че ЧСИ не е изпратил показана за
доброволно изпълнение до длъжника, поради липса на копие на цялото
изпълнително дело, съдът приема, че не може да се формира и извод за
съдържанието на тази покана, каквото е изискването на ал. 2 на чл. 428 ГПК.
Съдът приема, че не е доказано К. виновно да не е изпълнил служебното
9
си задължение по 458 (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г. -
изм., бр. 32 от 2009 г.) от ГПК - не конституирал държавата като присъединен
кредитор за размера на публичните и други задължения съгласно издаденото
от ТД на НАП удостоверение № 150371606257706/17.11.2016 г. - 605.93 лева.
По делото е установено, че още на 15.11.2021 г. подсъдимият е поискал
информация от НАП дали дружеството длъжник има задължения. На
17.11.2016 г. е издадено удостоверение от ТД НАП, в което е отразено, че
дружеството дължи 605.93 лева /л. 415 от съдебното производство/. Следва да
се посочи, че това Удостоверение бе изискано от съда в хода на съдебното
следствие и факта, че ЧСИ е изискал от НАП информация по чл. 191, ал. 4
ДОПК бе изяснен едва от тази инстанция, а не на досъдебното производство.
По делото не са налице доказателства дали К. е получил това удостоверение и
дали е конституирал НАП като присъединен взискател по изп. дело, тъй като
тази инстанция не разполага с копие на цялото изпълнително дело, а само с
оскъдна част от него и то копия. Основателно е становището на К., че
държавата следва да бъде конституирана като присъединен взискател за
публични вземания, които са изискуеми, ликвидни и не са погасени по
давност. На следващо място, държавата е присъединен по право взискател за
изпълняеми публични задължения на длъжника, които не се реализират по
ДОПК /арг. от чл. 458 ГПК във връзка с чл. 191 ДОПК/. ЧСИ следва да
извърши проверка дали изпълняемите публични задължения не следва да се
реализират по реда на ДОПК, а не по реда на ГПК, за да избегне двукратното
им събиране и причиняване на вреди. Съдът приема, че не са налице данни
кога К. е получил удостоверението от ТД НАП по изп. дело. На К. не е
предявено нарушение по чл. 191, ал. 5 ДОПК, а именно, че няма право да
продължи производството преди получаване на удостоверение по ал. 4. К.
няма обвинение, че е извършил разпределение на суми преди изтичане на 30
дневен срок от изпращане на съобщението до НАП за почнало изпълнение.
На следващо място, прокурорът приема, че ЧСИ виновно да не е
изпълнил служебното си задължение по 458 (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в
сила от 1.01.2010 г. - изм., бр. 32 от 2009 г.) от ГПК - не конституирал
държавата като присъединен кредитор за размера на публичните и други
задължения съгласно издаденото от ТД на НАП удостоверение №
150371606257706/17.11.2016 г. - 605.93 лева, но в обвинението което е
повдигнато срещу К. липсват вреди за Държавата в размер на 605.93 лева.
По делото не е доказано, че подсъдимият виновно е нарушил
служебното си задължение по чл. 455, ал. 2 от ГПК, като на 30.11.2016 г.
наредил паричен превод от 17 127. 00 лева по разплащателна сметка № *****
с титуляр „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД, от които 9 073.82 лева били
наредени неоснователно, тъй като надвишавали размера на дължимата сума, а
с останалата сумата в размер на 3 122. 28 лева, неоснователно се разпоредил в
свой интерес, като я задържал за себе си, и от това настъпили значителни
вредни последици в размер на 12 196. 10 лева за „Панатела“ ООД - длъжник
по посоченото изпълнително дело, която сума представлява неоснователно
10
получените от ЧСИ К. и „Плевенски хляб – ПАК“ ЕООД парични средства,
надвишаващи размера на дълга по изпълнителното дело.
При престъпление по чл. 282, ал. 2 или 1 НК, за да се извърши преценка
за настъпването на значителни вредни последици или за възможността от
настъпването на немаловажни последици /ал. 1 на чл. 282, ал. 1 НК/, може да
се даде, след като се установи наличието на останалите признаци от състава
на престъплението. Съдът прие в предходните абзаци, че не е налице
виновно неизпълнение на К. на задълженията си по чл. 428, ал.1 ГПК, чл. 428,
ал.2 , чл. 458 ГПК, както и виновно не е нарушил служебните си задължения
по чл. 455, ал. 2 от ГПК.
Тази инстанция приема, че не е доказано по делото да са настъпили
значителни вредни последици в размер на 12 196. 10 лева за „Панатела“ ООД.
Основателно е становището на защитата и на подсъдимия, че
представителите на длъжника са завели дело за сумата 17 127. 00 лева срещу
взискателя, като искът е отхвърлен от РС – Плевен. С решение №
485/05.04.2018 г. по гр.д № 8767 по описа за 2017 г., РС Плевен се е
произнесъл по молба на „Панатела ООД“, ЕИК *********, подадена от В. Й.
И. и И. Ф. И. срещу „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, ЕИК *********,
представявано от П.Г. за сумата 17 127. 00 лева, като е отхвърлен иска като
неоснователен и недоказан. Съдът споделя и тезата на защитата, че не е
налице доказана вреда нито за „Панатела“ ООД, нито за държавата, няма
значителни вредни последици, няма немаловажни вредни последици по
смисъла на ал. 1, няма нарушение или неизпълнение на служебните
задължения на К..
При обжалване действията на съдия изпълнител пред окръжния съд по
реда на чл. 435 ГПК, съдебният изпълнител има задължение да представи на
съда цялото копие на изпълнителното дело /чл. 436, ал. 3 ГПК/. При преценка
на наказващия орган дали действията на съдията изпълнител представляват
нарушения и дали следва да носи дисциплинарна отговорност, също е
необходимо представяне на цялото изпълнително дело. По настоящото дело,
обвинението е лишено от доказателствена основа, тъй като липсва оригинал
или копие на цялото изпълнително дело. По делото бе установено, че К. е
представил с молба на досъдебното производство копия на част от
документите по изп. дело : молба за образуване на изп. дело, писмо от И.М.,
сметка по чл. 79 ЗЧСИ, договор за правна помощ, смитка за размера на
таксите и разноските, удостоверение издадено от К., молба от И.М., 3 бр.
фактури за охрана, договор за охрана, лиценз и пълномощно /т. 8, л. 43- 62/.
На досъдебното производство от Райфайзенбанк ЕАД София са изискани и
получени запорното съобщение, движението по сметката на „Панатела“ ООД,
ЕИК *********, за периода 1-30.11.2016 г. /т. 5л. 104-107/ и платежното
нареждане от 18.11.2016 г. На досъдебното производство е изискано и
приложено движението па банковата сметка на К. /т. 5, л. 108-141/.
Настоящата инстанция изиска от ТД НАП ЧСИ К. кога е изискал информация
за наличие на публични задължения на длъжника към държавата. От значение
11
за правилното изясняване на настоящото дело е наличието на цялото
изпълнително дело, дори и в копие. Тази инстанция приема, че значимите за
делото факти следва да се установят от материалите от цялото изпълнително
дело, което не е налично. Събраните гласни доказателствени средства не
могат да заместят липсата на цялото изпълнително дело. За да постанови
осъдителна присъда, обвинението следва да е доказано по безспорен и
несъмнен начин така, както изисква НПК. Известно е, че всяко съмнение,
следва да се тълкува в полза на подсъдимия.
Деянието е несъставомерно и от субективна страна, тъй като по делото
не са налице никакви доказателства, от които да следва извод, че е налице
пряк умисъл на подсъдимия и специална цел - да набави за себе си облага -
парична сума в размер 3 122.28 лева и за другиго - дружеството „Плевенски
хляб - ПАК" ЕООД /взискател по образувано въз основа на изпълнителен
лист № 6411/14.11.2016 г. за парично вземане в размер на 8 053.18 лева изп.
дело № 320168160400579 по негов опис/ облага - парична сума в размер
9 073.82 лева. В обвинителния акт се съдържат голословни твърдения и
предположения за отношения между К. и близки лица до взискателя, които не
се доказаха в хода на съдебното следствие. От факта, че К. се познава с част
от свидетелите, наличието на други дела между тях, не следва извод, че целта
му е била да набави облага за себе си и за „Плевенски хляб - ПАК" ЕООД, и
да причини вреда на длъжника „Панатела“ ООД. Налице е изначална липса
на фактически състав, от който да следва извод за наличието на специална
цел на К. и пряк умисъл. По делото не са налице доказателства, от които да се
направи извод, че деянието е съставомерно от субективна страна. В хода на
съдените прения също не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства
в тази насока от представителя на ОП Плевен.
Съдът на основани на основание чл. 190, ал. 1 от НПК постанови
направените по делото разноски в размер на сумата от 281. 00 лева /двеста
осемдесет и един/ на досъдебното производство и сумата от 376. 98 лева
/триста седемдесет и шест лева и 98 ст./ пред Окръжен съд - Ловеч, да останат
за сметка на държавата.
По изложените мотиви съдът постави присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
12