МОТИВИ
към Присъда № 267 от 02.09.2015 г., постановена
по НОХД № 1771/2015 г. по описа на ПРС, III н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против Т.Б.Д. за това, че в периода 15.08.2014 г. -
18.08.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление:
на 15.08.2014 г. е извършил полово
сношение с лице от същия пол, а именно лицето Б.М.Б. ***, като е употребил за
това сила и заплашване;
на 16.08.2014 г., в съучастие,
като извършител с лицето Г.С.Б., е извършил полово сношение с лице от същия
пол, а именно лицето Б.М.Б. ***, като е употребил за това сила и заплашване;
на 18.08.2014 г. е извършил полово
сношение с лице от същия пол, а именно лицето Б.М.Б. ***, като е употребил за
това сила и заплашване - престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК
и против Г.С.Б. за това, че на
16.08.2014 г. в гр. Пловдив в съучастие, като извършител с лицето Т.Б.Д., е
извършил полово сношение с лице от същия пол, а именно лицето Б.М.Б. ***, като
е употребил за това сила и заплашване - престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото на подсъдимите обвинение, като излага съображения, че
същото е доказано както от обективна,
така и от субективна страна и предлага на същите да бъде наложено наказание,
определено при превес на отегчаващи вината обстоятелства над средния предвиден
в закона размер.
Пострадалият, Б.М.Б., не е бил конституиран
по делото като частен обвинител или граждански ищец.
В проведеното съдебно заседание
подсъдимите Т.Д. и Г.Б. дават обяснения, с които оспорват вмененото им във вина
деяние, навеждайки доводи, че показанията на пострадалия не следва да бъдат кредитирани,
тъй като са депозирани тенденциозно, с цел да ги злепостави, като в последната
си дума молят да бъдат оправдани.
От своя страна техните защитници –
адв. С.З. и адв. Р.Р., оспорват описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка, в това число повдигнатото обвинение, като излагат съображения за
това, че събраните по делото доказателства не са годни да докажат обвинителната
теза, тъй като същите са неубедителни, поради което пледират за оправдателна
присъда. При условията на евентуалност от страна на защитника на подс. Б., се
иска определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК към законоустановения
минимум.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Т.Б.Д. е роден на *** ***, ..., български гражданин, със средно образование,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода, осъждан, с ЕГН **********. По
отношение на същия има влезли в сила 14 съдебни акта, основно за престъпления
против собствеността. Посочените осъждания обаче, не влияят върху
квалификацията на настоящото престъпление за което подс. Д. е привлечен в това
му качество.
Подсъдимият
Г.С.Б. е роден на 03.16.1982 г. в с. ..., обл. П., живущ ***, ..., български
гражданин, средно образование, женен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. По
отношение на същия също са налице влезли в сила 5 съдебни акта, основно за
престъпления против собствеността. Посочените осъждания, обаче, също не влияят
върху квалификацията на настоящото престъпление за което подс. Б. е привлечен в
това му качество.
В началото на
2014 г. свид. Б.М.Б. *** за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Същият бил
наричан от останалите лишени от свобода с псевдонима “...”. В началото на м. август 2014 г. той бил
настанен в стая № 60 на пост № 5 в Затвора. Стаята била оборудвана с общо 11 легла и санитарен възел -
баня и тоалетна ведно. В стаята освен свид. Б. били настанени и свидетелите
Д.Г.Я., Т.Т.В., И.Б.М., Й.К.В., Б. А.Х. и подс. Т.Б.Д.. В същата стая бил и
И.С.И.. След няколко дни в стаята бил преместен и подс. Г.С.Б.. В началото
отношенията между пребиваващите в стаята били нормални. Около средата на
м.август 2014 г., обаче, обитаващите стая 60 разбрали, че при тях щял да бъде
преместен още един затворник. Никой от обитаващите стаята освен свид. Б. не
искал този затворник да бъде преместен в стаята. Причината за това била, че
затворникът заявил предварително, че след идването му в стаята повече нямало да
се пуши, което срещнало неодобрението на по-голямата част от пребиваващите в
стая № 60. Поради това и по инициатива на голямата част от обитаващите било
взето решение да изготвят молби до ръководството на затвора за преместване на
затворника в друга стая. Свидетеля Б. първоначално отказал да изготви такава
молба, тъй като бил в добри отношения с другия затворник и нямал нищо против
него. Това било възприето негативно от подсъдимите Д. и Б., които се
подразнили от отказа му. Въпреки всичко, обаче, под натиска на съкилийниците
си, свид. Б. също се принудил да напише възражение против новодошлия, за да не
си навлича гнева на останалите. Молбите били депозирани пред ръководството на
затвора и на 15.08.2014 г. следобед нежеланият затворник бил преместен в друга
стая. При преместването му свид. Б. му помогнал с багажа. Това било възприето
от подс. Д., което допълнително го подразнило, който след завръщането му го
нарекъл „голяма продажна ...”. Това обидило
свид. Б. и между него и подс. Д. възникнал словесен спор, в който се намесил и
подс. Б., който също повишил тон на свид. Б. и конфликтът едва не прераснал във
физически.
В стаята всеки
от затворниците спял на конкретно легло. Двамата подсъдими и свид. В. спели на три
легла, образуващи буквата “П”, които се намирали в ляво от входа на стаята. Трите легла били отделени от
останалата част на стаята посредством въже, на което вечер бил опъван чаршаф,
който ползвали като параван. Свидетелите Б. и В. ползвали две легла,
разположени едно над друго, в дясно от входа на стаята, като свид. Б. спял на
долния етаж. Около 22.00 часа на 15.08.2014 г. обвиняемите Д. и Б., заедно със
свид. В., се отделили в частта от стаята, която ползвали. Двамата подсъдими
започнали да пушат, като след малко извикали при тях и свид. Б. да пуши при
тях, който по принцип се поставял на разположение на подс. Д., чистейки и
прислугвайки му. Свид. Б. се подчинил и отишъл в карето на подсъдимите. Малко
след това подс. Д. започнал с назидателен и поучителен тон да разговаря със
свид Б., обяснявайки му, че не е трябвало да му се противопоставя по въпроса на
новодошлия затворник. През това време свид. В. лежал на едно от леглата и
играел на телефона си, макар мобилните телефони да били сред забранените за
притежание вещи в пенитенциарните заведения. Двамата подсъдими поискали
обяснение от свид. Б. за причината, поради която отказал да депозира молба за
преместване на нежелания от тях затворник, както и за обстоятелството, поради
което му помогнал с преместването. Той обяснил отново, че причината било
дружеското му отношение към преместения. Това обяснение, както и предходното
спречкване предизвикали двамата подсъдими, които започнали да нанасят побой на
свид. Б., удряйки го по различни части от тялото му, като пръв започнал подс.
Д.. Свид. Б. от своя страна не посмял да отвърне на нанесените му удари, тъй
като се опасявал, че тогава и свид. В. щял да се включи в побоя и да го
пребият. Няколко минути след това двамата подсъдими спрели да нанасят удари на
свид. Б., след което подс. Д. му казал да отиде с него в тоалетната. Уплашен от
нанесения му побой свид. Б. го последвал, като попитал за причината, поради
която трябвало да отидат там. Подсъдимият Д. му обяснил, че искал да си
поговорят и да му обясни някои неща. След като влезли в санитарното помещение
на стаята ползвана, като баня и тоалетна едновременно, подс. Д. заключил
вратата и затворил прозореца на същото. След това започнал да му говори
укорително, заради обстоятелството, че като не поддържал останалите в стаята се
делял от тях. Продължил да говори с назидателен тон, след което му казал да си
свали гащите. В същия момент свид. Б. бил облечен с тениска и къси гащи с бельо
под тях, а подс. Д. бил облечен само по къщи гащи без бельо. Свидетелят отказал да изпълни
указаното му от подсъдимия, което принудило последния да повтори отново
искането си, като в същото време го ударил. Свид. Б. обаче отново отказал.
Тогава подс. Д. притиснал свид. Б. в ъгъла на помещението, като със заповеден
тон му казал да си свали гащите, настоявайки свидетелят да изпълни искането му.
Действията на подс. Д. уплашили свид. Б. и той си свалил панталона и бельото. В
същия момент подс. Д. също свалил панталона си, като извадил от джоба си
презерватив. Поставил презерватива на ... си и обърнал свид. Б. с лице към
стената, след което вкарал члена си в ... му, докато се бил опрял с ръка в
гърба му. Това причинило болка на свид. Б.. По този начин подс. Д. осъществил полово сношение със свид. Б.,
което продължило около 10 минути. След
като привършил сношението подс. Д. изхвърлил презерватива в тоалетната и
излязъл. Взел си хавлията и се върнал в санитарното помещение. Изкъпал се и
казал на свид. Б. да се успокои, тъй като никой нямало да разбере за случилото
се. Излизайки от тоалетната свид Б. плачел, което било въприето от свид.
В.. Същият искал да си легне, но видял,
че в леглото му се бил настанил свид. В.. Тогава подс. Д. казал на свид. Б. да отиде при тях.
Свид. Б. се подчинил и отишъл в карето на двамата подсъдими. Същият на няколко
пъти изразявал желание да си легне в собственото легло, но те не му позволявали
под предлог, че искали да си говорят. В един момент свид. В. чул как подс. Д.
казал на подс. Б. за осъщественото сношение и последния изявил желание също да
опита. Малко по-късно подс. Д. си легнал на леглото и дръпнал свид. Б. да легне
до него. Свидетелят се противопоставил няколкократно, но след като отново бил
заплашен с побой и тъй като бил много уплашен легнал до подсъдимия. Тогава
подс. Д. му свалил гащите и отново поискал да осъществи полово сношение с него.
Свид. Б. се опитал да се съпротивлява, но съпротивата му била пресечена с удари
и от двамата подсъдими. Свид. Б. се опитвал да вика, но звуците били заглуъшени
от притискането му към леглото. В един момент подс. Д. станал от тялото на
свид. Б. и като се обърнал към подс. Б. му казал, че е негов ред. Тогава подс.
Б. също осъществил полово сношение със свид. Б.. Последното се случило след
полунощ на 16.08.2014 г. През това време подс. Д. отново посетил санитарното
помещение, за да се измие. След като подс. Б. приключил сношението, също
посетил санитарното помещение. Едва след като той се върнал свид. Б. също успял
да посети помещението. Случилото било възприето отново от свид. В. и М..
Посочените свидетели възприели както
употр...ната сила и отправени заплахи към свид. Б., така и извършените действия
по отношение на него.
На следващия ден
16.08.2014 г. свид. Б. споделил със свид. В. и Я. за извършените спрямо него
насилствени действия и те го посъветвали незабавно да уведоми дежурните от
затворническа администрация, но той се уплашил и не посмял още повече, че се
страхувал какво ще му се случи, ако се оплаче. В същото време същият изпитвал
срам и страх, което допълнително го възспирало да се оплаче.
През нощта на
17./18.08.2014 г., обаче, подс. Д. отново започнал да притеснява свид. Б.. Още
през деня той и подс. Б. започнали да наричат свидетеля с женско име. Отделно
от това през деня подс. Д. му заявил, че ако не му позволи доброволно да
осъществи отново сексуален контакт с него, ще му наложи три наказания, а
именно: ще го пребие, няма да спи 24 часа и ще бъде брутално изнасилен. След
полунощ на 18.08.2014 г. свид. Б. лежал на леглото си, когато при него отишъл и
легнал подс. Д.. В продължение на около половин час подсъдимият си играел на
телефона си, като от време на време питал свид. Б., какво си избира, а именно:
доброволно ли да му позволи да извърши полово сношение с него, или да бъде
пребит и брутално изнасилен. Свидетелят отхвърлил всеки един от предложените
варианти. От своя страна подсъдимият Д. му казал да си свали гащите. Свидетеля
отказал, при което подс. Д. сам направил това, въпреки опитите на свид. Б. да
го спре. Свидетелят Б. се опитвал да се бори, но подс. Д. успял да го обърне по
корем и притиснал главата му към възглавницата, след това отново осъществил
полово сношение с него. Сношението
продължило около 15-20 минути, след което подс. Д. останал да лежи при свид.
Б., като останал така до сутринта след което си легнал в леглото. Случилото се
отново било възприето от свид. В., тъй като същият спял на леглото над това на
свид. Б. и усетил тресенето и клатенето на леглото. Свидетелят В., който вече
бил обезпокоен и за собствената си сигурност, попитал свид. Б. защо не се
оплаче и защо го допуска, като му казал, че ако не се оплаче, той ще го направи
вместо него. От своя страна свид. Б. обяснил, че опитвал да се съпротивлява, но
го било страх.
Все пак свид. Б.
събрал сили и си записал за посещение при лекар. Междувременно свид. В. предал
на служител от затворническа администрация за извършеното спрямо свид. Б. сексуално насилие. За това бил уведомен и
свид. К.С., който работил като Началник сектор
„Социална дейност и възпитателна работа” в Затвора гр. Пловдив. Той от своя страна веднага уведомил свид. З.И., който в същия момент изпълнявал
длъжността Началник на Затвора. Свидетелят И. от своя страна разпоредил
сформиране на комисия в която влизали: свид. С., свидетелките Н.Г., Д.С., както и
К.П.. Всички те разговаряли с всички обитатели на стая № 60, при което
пред тях свид. Б., както и свид. В. потвърдили за нанесените побой и
осъществени полови сношения. Свидетелят И. провел разговори и с двамата подсъдими, като пред него те потвърдили, че били удряли свид. Б.,
но отрекли да са извършвали полови сношения с него. Освен това свид. С. извършила медицински преглед на
свид. Б., при който установила охлузване
перианално по посока 1 часа на часовника с размери 4-5 на 7-8 мм. Свид. Г., като психолог при затвора, също
провела разговор със свидетеля Б., при който той си вдигнал фланелката за да
покаже горната част на тялото си, която не установила видими следи от физическо
насилие по горната част на тялото му.
С постановления от 29.01.2015 г., Т.Б.Д. и Г.С.Б. били привлечени в
качеството на обвиняеми за престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – за Д. и чл. 157, ал. 1, ал. 20, вр. 2, вр.
ал. 1 НК – за Б., като за тези престъпления е бил внесен и обвинителен акт във
връзка с който е било образувано и настоящето производство.
При
разследването била изготвена съдебно-медицинска експертиза, според заключението
на която при прегледа на Б.Б. било установено прясно охлузване в областта на
видимата анална лигавица. Според експерта установеното травматично увреждане
било причинено от действието на твърд тъп предмет, какъвто се явява и мъжкия
полов член в състояние на ерекция. Освен това установеното нараняване по начин
и време добре съответствало да е възникнало към момента на инцидента, т.е. при
извършване на анално полово сношение.
Била изготвена и
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, която потвърдила заключението на първоначалната
такава, а именно, че при прегледа на Б.Б. било установено прясно охлузване и
зачервяване в областта на видимата анална лигавица. Експертът потвърдил и
механизма за получаване на нараняването, като заключението си отразил, че на
свид. Б. било причинено болка и страдание.
Тъй като в хода
на разследването като възможен свидетел било установено лицето И.С.И., но
същият видимо имал психичен проблем, била изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, според заключението на която Иззет не страда от психично заболяване
или форма на умствена недоразвитост, но били установени данни за установени
травмена болест на мозъка, симптом на епилепсия. Освен това според експертът
И.С.И. е могъл да възприема фактите и събитията от значение за делото, но би
могъл да се въздържа да дава достоверни показания за тях.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и катагоричен начин
от анализа на събраните по делото доказателства, които обосновават убедителен
извод за доказаност на така повдигнатото на подсъдимите Д. и Б. обвинение.
Данни за факта
на извършените полови сношения съдът черпи основно от показанията на
пострадалото лице – свид. Б.Б.,
който дава подробно описание за конкретните действия, извършени спрямо него от
всеки един от двамата подсъдими, съответно на датите 15.08.2014 г. – от страна
на подс. Д., на 16.08.2014 г. – и от двамата подсъдими в съучастие и на
18.08.2014 г. – отново от страна на подс. Д.. В своите показания пострадалият
Б. в логическа последователност описва начин, място, време, в което са
осъществени престъпните деяния, техният механизъм, в това число употребата нма сила и
заплахи, като по категоричен начин посочва авторите на всяко едно от тях,
заявявайки в показанията си:
по отношение на деянието от 15.08.2014 г. - „Т. и Г. ме биеха. Й. си
лежеше на леглото. След това Т. ми каза „яла с мен в тоалетната“. Отидохме.
Почна да ми говори. Вратата на тоалетната беше затворена и той даже заключи с
резе и прозореца затвори. Тъй като аз не исках, той ме удари един път. Каза
сваляй си гащите и аз пак не исках. Той ме обърна към стената и ми
свали гащите и ме изнасили. Аз бях се уплашил много и... Както бяхме прави си вкара ... в ... ми.
Беше ме притиснал до стената. Аз нищо не казах, съпротивлявах се но…
по отношение на деянията от 16.08.2014 г. - “В тази същата вечер аз исках да си легна, но не можах защото Й. В.
беше легнал на моето легло… Аз исках да
си легна, но Т. каза „яла тук“ и
аз отидох. Аз, Т. и Г. бяхме в карето. Т. ме дръпна на леглото, обърна ме по корем и ми
свали гащите. Пак почна да ме изнасилва по същия начин, като си вкара ... в ...
ми… Г. и той осъществи полов акт с мен…” -
и по отношение на деянието от 18.08.2014 г. - „Аз исках този ден да си легна, но тъй като Т. беше ме заплашил, че
днеска ще ми наложи три наказания: Първото, да не спя 24 часа, второто - ще
бъда пребит и третото - ще бъда брутално изнасилен… Бях се изморил много и
реших да си легна, той не ме остави да си легна
и дойде и си легна до мен.
Говорихме си и той ми вика: „добре сега ще ми дадеш ли доброволно, за да
не бъдеш брутално изнасилен“. Казах да ме остави на мира, да се махне. Той ме обърна по корем, свали ми гащите
и...ме насили…“.
заявявавайки с категоричност отношението си към случилото се с него:
„Не ми хареса това, което се случи, но
нямаше какво да направя, защото знаех къде се намирам… Страшна работа е
при рецидивистите…“ и „болеше ме, всички пъти, в които ме насилваха
ме болеше…“.
Показанията на
свид. Б. намират подкрепа в показания на свид.
Т.В., който е потвърдил, че на 15.08.2014 г. вечерта е въприел извършеното
по отношение на свид. Б. от страна на двамата подсъдими физическо насилие
непосредствено преди подс. Д. да го отведе в санитарното помещение на килията,
и макар този свидетел да няма преки и непосредствени възприятия от случилото се
вътре в санитарното помещение, показателни в това отношение са възприятията му
за състоянието на Б. след напускането му на санитарното помещение: “като излязоха ... плачеше”. Данни в тази насока се съдържат и в приобщените по реда на чл. 281 НПК показания, дадени от свид. В. в хода на досъдебното производство, където
същият е заявил следното:
„Чуваше се от ...: „Защо ме биеш“…там вече белята стана…аз чух как Т. му
вика: „Сваляй гащите“. ... му вика: „Аз не съм такъв, недей“. Т. му вика: „Аз
само ще ти го търкам“. ... вика: Боли, боли. Т. го издумка, удари го да не
вика....“
От показанията на този свидетел се
черпят данни, подкерепящи и твърденията за извършено физическо и сексуално
насилие спрямо свид. Б. по-късно вечерта на 15.08.2014 г., непосредствено след
случилото се в санитарното помещение. Така според свид. В. през тази нощ свид.
В. е спал на леглото на свид. Б., а последният е спал в карето на подсъдимите,
като на следващия ден споделил, че след като е бил насилиен от подс. Д. в
санитарното помещение, по-късно е бил насилиени от двамата подсъдими:
„Т. по едно време беше седнал и му вика на Г.: „Тая работа, която си
мислехме, че няма как да стане, стана“… чух, че Г. вика на ...: „Дай да свърша
работата и аз както трябва“...Чух лекичко как ... вика: „Недей, боли ме, боли
ме“. Г. му вика: „още малко и съм готов.“
В показанията на свид. В. (в това
число и тези, приобщени по реда на чл. 281 НПК) се съдържат непосредствени
впечатления за извършените спрямо свид. Б. насилствени действия от 18.08.2014
г. , когато подс. Д. прекарал нощта на леглото на свид. Б., заедно с последния.
В своите показания свид. В. е посочил, че през нощта леглото се клатело, заявявайки
„помислих, че Т. пак е тръгнал да го ...“,
което обстоятелство било потвърдено на следващия ден от самия Б., който
споделил на свид. В. „снощи пак ме ...“,
споделяйки в показанията си „Според мен
не е било доброволно това, което се е случило с Б.. Мисля така, защото видях
как го бият…на следващия ден отидох да разкажа, разказах.“, давайки
елементарен и логичен чисточовешки отговор на въпроса защо е разказал за
случилото се със свид. Б.: „Аз се оплаках
и заради мен си, защото ме беше страх, че ако това продължи, може и на мен да
ми посегнат…“.
Данни в насока, подкрепяща
показанията на пострадалия се съдържат и в показанията на друг задържан от
свобода - свид. И.М., който също е
заявил при разпита си в хода на съдебното следствие, че подс. Д. и подс. Б. са упражнили
физическо и сексуално насилие спрямо пострадалият Б., посочвайки: „Викаше, крещеше човека. Пребиха го. В банята
влизаха и там какво стана…“ и „Т.
извика Б. в тоалетната, останаха там 10-15 мин, Б. крещи, вика…. „Там ... ли какво стана не знам. Крещи, вика
„не искам“, такива работи. ... ни каза на нас, че го е ..., ама то се чу.“
Горното се подкрепя по
недвусмислен начин и от показанията на свид.
Д.Я., който в показанията си е заявил: „После Т. с Б. влезнаха в тоалетната. Като излиза Б.
питам какво ти става, защото плаче. Той вика Т. ме изнасили. Чуваше се шум,
малко се викаше. Не се чуваха конкретни думи, но се викаше… Питам хубаво ли
беше? Той вика не е хубаво“.
Възприятия, макар и непреки, се
съдържат и в показанията на служителите от затворническата администрация – свид. З.И., свид. К.С., свид. Н.Г. и
свид. Д.С., пред които свид. Б. също
е разказал за извършеното спрямо него физическо и сексуално насилие, като свид.
И. е заявил, че при снемането на обяснения от останалите лишени от свобода е
имало такива, които са потвърдили, че са възприели извършеното спрямо Б.
сексуално насилие, а свид. С., която е осъществила прегледа на Б. няколко дни
след последното деяние, е позочила, че е възприела наличието на повърхностно
охлузване близо до ..., сравнително прясно с влажна повърхност.
Показателни за истинността на
показанията на пострадалия с и показанията на свид. И.И., макар на този свидетел от страна на защитата да се
приписва пълна свидетелска негодност, предвид заключението на назначената по
делото експертиза, че същият страда от травмена болест на мозък в следствие на
претърпян инцидент в детските му години. Съдът, обаче, кредитира изцяло
неговите показания. Видно от тях, той също е потвърдил, че „зад паравана“ в
килията са набили някой и въпреки странието си да отговаря уклончиво на
зададените му въпроси, причината за което се открива в изготвената по отношение
на същия експертиза, съдът намира, че неговите показания макар и допълващи
съвсем откъслечни обстоятелства към цялостната картина на събитията, подкрепят
заявеното от пострадалия за проявеното спрямо същия насилие. Съдът не споделя
становището на защита, че този свидетел е негоден доказателствен източник,
доколкото според заключението на вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната
експертиза спрямо И.И., „И. е станал
свидетел на блудствени действия,
извършени спрямо друг лишен от свобода. При освидетелстването И. активно
избягва темата, заявява, че не знае и се страхува. При това той демонстрира
защитно поведение, защото осъзнава своята уязвимост, физическа слабост и
неспособност да се защити. Той е мотивиран да се дистанцира максимално от
случилото се, защото се чувства безсилен“, допълвайки в съдебно заседание
че същият: „няма склонност към
изопачаване на истината“ и „той
по-скоро би казал, че не е видял нещо, което е видял, и то от самосъхранение“.
Ето защо съдът кредитира показанията на свид. И. в частта, в която същият е
заявил, че е възприел употребата на насилие спрямо друг лишен от свобода и
подлага на съмнение заявеното от него, че не е възприел извършването на
сексуално насилие спрямо пострадалия, за което намира обяснение в заключението
на изготвената спрямо него съдебно-психиатрична експертиза.
Съдът кредитира и показанията на
коментираните по-горе свидетели, като намира, че именно тази група гласни доказателствени средства създава пълна, точна и ясна картина на
събитията от процесната дата. Същите са логични, последователни, вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия кредитиран доказателствен
материал. Всички те
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата от значение за разкриване на обективната истина по
делото.
Съдът не споделя наведените от
защитата и подсъдимите съображения, целящи дискредитиране на показанията на
пострадалия свидетел Б.. Като цяло е учудващ опитът да се обоснове каквато и да
е защитна теза по обвинение като настоящето с фактът, че пострадалото лице е
имало преди това доброволни сексуални контакти с лица от същия пол.
Преди всичко следва да се има предвид, че тази теза остана недоказана,
доколкото по делото бяха събрани данни, и то неубедителни единствено, че
пострадалият е извършвал орални услуги срещу различни материални блага. Така
или иначе горното по никакъв начин не влияе на съставомерността на процесното
обвинение, доколкото пострадалият е свободен да избира сексуалните си контакти
(ако те са желани и от двете страни) и наличието или липсата на такива нямат
никакво отношение към настоящето обвинение. Ето защо настоящият съдебен състав
намира за крайно неудачна прокараната защитна теза в този смисъл, която доведе
единствено до още по-голяма неубедителност в другата защитна теза, че
подсъдимите (уж) не са имали каквито и да било сексуални контакти с
пострадалия, което ако в действителност беше така, не би довело до проявените
усилия за събирането на доказателства за наличие на други сексуални контакти на
пострадалия с лица от същия пол. Така или иначе съдът кредитира изцяло тезата
на пострадалия, тъй като същата намира една убедителна подкрепа в показанията на
коментираните по-горе свидетели, а и в наличните по делото медицински документи
и изготвената въз основа на тях съдебно-медицинска експертиза. Начинът, по
който пострадалият описва случилото се
създава впечатление у съда, че събитията са се развили именно така,
както той посочва. Убеждението на съда се засилва и от това, че Б. няма мотив
да излага неверни показания. Ситуацията, в която е поставен по-скоро би
мотивирала за прикриване на случилото се в резултат на изживяната болка,
страдание и срам, отколкото да намери сили да разказва за неприятната случка
пред непознати за него хора, преживявайки отново и отново емоциите от
причиненото му с деянията страдание и срам. Отделно от това по делото не се събраха
каквито и да е доказателства, обосноваващи някаква основателна причина същият
да твърди неверни факти само, за да навреди на подсъдимите лица. Всъщност по
делото дори не беше предявен граждански иск, който евентуално да бъде някаква
индиция за търсене на материална облага от настоящия процес. Предвид всичко
гореизложено съдът намира, че показанията на свид. Б. следва да бъдат кредитирани
изцяло, като се приеме, че същият е бил обект на твърдяното от него физическо и
сексуално насилие от страна на двамата подсъдими.
За разлика от
коментираните по-горе показания, съдът не кредитира тези, дадени от свид. Й.В.
и свид. Б.Х., в частта, в която
същите са заявили, че нямат възприятия относно каквото и да е упражнено насилие
в обитаваната от тях килия по отношение на свид. Б., доколкото от разпита на
останалите свидетели, които съдът кредитира по посочените по-горе причини, се
установява точно обратното. Виден е стремежът на тези двама свидетели да не
допринесат за утежняване на положението на двамата подсъдими, доколкото и
двамата в показанията си си позволяват да заявят, че подсъдимите не биха
извършили вмененото им във вина деяние, отричайки да са ставали свидетели на
подобни действия. Показанията им се опровергават по категоричен начин и от
установеното по делото от приложените по делото медицински документи и от
показанията на свид. С., че спрямо свид. Б. е бил осъществен ... контакт, който
няколко дни след последното деяние, все още е бил пресен. Тези показанията,
които по-скоро приличат на защитна пледоария, създават убеждение у съда, че
същите са депозирани не, за да допринесат за установяване на обективната
истина, а цел формално изпълнение на задълженията им като свидетели.
Показателно в това отношение е и заявеното от свид. Х.: „зам.началника на Затвора искаше да пиша някакви глупости и аз му казах,
че излизам след 15 дни и да не ме занимава с глупости.“, което дава еднозначен отговор на въпроса дали показанията на този
свидетел могат да бъдат надежден доказателствен източник по отношение на едни
толкова съществени обстоятелства. Поради горното съдът не кредитира показанията на свид. В. и Х..
Съдът не възприема за истинни и обясненията,
дадени от подс. Т.Д. и подс. Г.Б., с които по същество същите
категорично отричат да са автори на вменените им във вина деяния. Съдът оценя
тази теза като защитна и необслужваща установяването на обективната истина по
делото, доколкото обясненията им относно процесните събития се явяват
неподкрепени от какъвто и да е друг доказателствен източник, напротив –
категорично се опровергават от кредитираните свидетелски показания, и най-вече
от показанията на пострадалия, които съдът кредитира по посочените по-горе
причини. Последното, на фона на явната заинтересованост на подсъдимите да
отричат вменените им във вина деяния, се явява и причина техните обяснения,
като изхождащи от необективни източници и неподкрепени от доказателствата по
делото, да не бъдат кредитирани като истинни.
Всичко гореизложено
потвърждава и извода на съда, че в конкретния случай следва да се кредитират именно първата група гласни доказателствени средства, която група
най-пълно, точно и ясно очертава картината на събитията от 15.08.2014 г. - 18.08.2014 г., установена с категоричност и проверена с наличните доказателствени
средства. В другата група попадат единствено неубедителните обясненията на
подсъдимите, бегло подкрепени от некредитираните показанията на свид. В. и свид. Х.,
които не внасят съмнение в извода за доказаност на вмененото във вина деяние.
Съдът кредитира и заключенията на
изготвените по делото съдебно-медицинска,
допълнителна съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, които
намира за обективни, всестранни, незаинтересовани, отговарящи на поставените
въпроси (доколкото това е било възможно), компетентно изготвени, с необходимите
професионални знания и опит, в съответствие с материалите по делото. Същите
допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото, подлежащи на
установяване, поради което и доколкото не са оспорени от страните, се
кредитират и следва да се ценят при формиране на правните изводи от съда.
Възприетото от съда се потвърждава
и от писмените доказателства по
делото, събрани по досъдебното производство и приобщени в съдебната фаза на
процеса чрез прочитането и приемането им (Писма, Справки, Докладни записки,
Протокол за оглед на местопроизшествие, Албум за посетено местопроизшествие).
Тук следва да се отбележи, че
съдът не възприе възраженията на страните, касаещи достоверността на отразеното
в приложенита по делото Медицинска справка, изготвена от д-р Д. С.,
свидетелстваща за наличие на охлузване по аналния отвор на пострадалия Б.,
обстоятелство, потвърдено и с разпита на същата като свидетел и отразеното в
другата, приложена Медицинска справка по делото от 19.08.2014 г., изготвена от
д-р Р.Х., свидетелстваща за наличие на зачервяване. Преди всичко следва да се
има предвид, че коментираните справки са официални свидетелстващи документи,
които се ползват с обвързваща доказателствена сила по отношение на отразените в
тях обстоятелства или поне до опровергаването на посоченото в тях. В случая не
са налице данни, които да обосновават съмнения във верността на отразяванията
на тези справки, особено на фона на приетата за установена по-горе фактическа
обстановка, поради което съдът намира, че същите се явяват годни
доказателствени средства. По отношение на компетентността на свид. С. да издава
такъв документ, по делото няма спор, че същата упражнява лекарска професия и
към инкриминирания период е била лекар към Затвора-град Пловдив, поради което и
наведените в този смисъл възражения не се споделят от настоящия съдебен състав.
Що се касае до Справката от 19.08.2014 г. (изготвена от д-р Р.Х.) и
по-конкретно употребеният израз в нея „зачервяване“, който според вещото лице,
изготвило СМЕ не е коректен от медицинска гледна точка, съдът намира, че и това
обстоятелство не се отразява на годността на този документ като доказателствено
средство, а единствено се отразява на обема от информация, който същото носи.
Така или иначе това обстоятелство очевдино е дало своето проявление и в
заключението на изготвената по делото СМЕ и допълнителна СМЕ, коментирано е от
вещото лице и очевидно е било взето предвид при изготвянето на експертизата.
Горната
фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Съдът прие, че събраният по делото
доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият Т.Б.Д. е извършил както от обективна, така и
от субективна страна вмененото му с обвинителния акт престъпно деяние, а
именно: че
че в периода 15.08.2014 г. -
18.08.2014 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление
на 15.08.2014 г. е извършил полово
сношение с лице от същия пол, а именно лицето Б.М.Б. ***, като е употребил за
това сила и заплашване;
на 16.08.2014 г., в съучастие,
като извършител с лицето Г.С.Б., е извършил полово сношение с лице от същия
пол, а именно лицето Б.М.Б. ***, като е употребил за това сила и заплашване;
на 18.08.2014 г. е извършил полово
сношение с лице от същия пол, а именно лицето Б.М.Б. ***, като е употребил за
това сила и заплашване - престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК,
а подсъдимият Г.С.Б. е извършил
следното престъпление: на 16.08.2014 г. в гр. Пловдив в съучастие, като
извършител с лицето Т.Б.Д., е извършил полово сношение с лице от същия пол, а
именно лицето Б.М.Б. ***, като е употребил за това сила и заплашване -
престъпление по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Времето, мястото
и механизмът на извършване на деянието, както и авторството, съдът прие за
категорично установени от показанията на пострадалия свид. Б.Б., подкрепени по
един категоричен начин от показанията на свид. В., свид. М., свид. Я., свид.
И., И., свид. С., свид. Г. и свид. С., както и от данните, съдржащи се в
изготвените и приложени по делото медицински справки и заключенията на
съдебно-медицинските експертизи - всички обсъдени и анализирани по-горе в
изложението на настоящите мотиви.
От обективна страна подсъдимите са осъществили фактическия състав на престъплението по чл.
157, ал. 1 НК, тъй като на 15.08.2014 г., 16.08.2014 г. и 18.08.2014 г. – за
подс. Д. и на 16.08.2014 г. - за подс. Б., са извършили акт на полово сношение
с пострадалото лице – свид. Б., посредством вкарване на ... си в ... на
пострадалия, което е било сторено чрез използване на сила (нанасяне на удари и
притискане) и заплашване от страна и на двамата подсъдими. По несъмнен начин се
установи, че на посочените дати пострадалият Б. е бил обект на физическо и
вербално, непосредствено след това последвано и от сексуално насилие.
Така по несъмнен начин се
установи, че на 15.08.2014 г. подс. Д. е извършил полово сношение с пострадалия Б.,
отвеждайки го в санитарното помещение на обитаваната от тях килия в Затвора в
град Пловдив, където чрез употреба на сила (притискане и нанасяне на удари) и
заплашване, е вкарал половия си член в ... на пострадалия. По несъмнен начин се
установява и обстоятелството, че това е станало противно на волята и въпреки
недвусмислената съпротива на пострадалия, с които обстоятелства подс. Д. не е
съобразил:
„Не ми хареса това, което се
случи, но нямаше какво да направя, защото знаех къде се намирам… и „болеше ме, всички пъти, в които ме насилваха
ме болеше…“ – свид. Б..
„…аз чух как Т. му вика: „Сваляй гащите“. ...
му вика: „Аз не съм такъв, недей“. Т. му вика: „Аз само ще ти го търкам“. ...
вика: Боли, боли. Т. го издумка, удари го да не вика…“ – свид. В..
„Викаше, крещеше човека. Пребиха го. В банята влизаха и там какво стана…“
и „Т. извика Б. в тоалетната, останаха
там 10-15 мин, Б. крещи, вика…. „Там
... ли какво стана не знам. Крещи, вика „не искам“, такива работи...“ – свид. М..
„После Т. с Б. влезнаха в тоалетната. Като излиза Б.
питам какво ти става, защото плаче. Той вика Т. ме изнасили. Чуваше се шум,
малко се викаше. Не се чуваха конкретни думи, но се викаше… Питам хубаво ли
беше? Той вика не е хубаво“. – свид. Я..
Само няколко часа след първото
деяние, в ранните часове на 16.08.2014 г. подсъдимите Д. и Б., вече в
съучастие, като съизвършители, пристъпили към осъществяване на нов акт на
полово сношение с пострадалия Б., за което по делото са налице данни, че е бил
обмислян преди започване на поредицата от сексуални посегателства спрямо
пострадалия: „Т. по едно време беше седнал и му вика на
Г.: „Тая работа, която си мислехме, че няма как да стане, стана“… чух, че Г.
вика на ...: „Дай да свърша работата и аз както трябва“ (свид. В.). По това време отбранителните
способности у пострадалия били значително отслабени при вече упражненото спрямо
него физическо и сексуално насилие („Викаше, крещеше човека. Пребиха
го. - свид. М.). В това състояние, същият установил, че
следва да нощува на леглото на свид. В., тъй като последният услужливо бил заел
неговото, освобождавайки своето, което се намирало в карето на подсъдимите.
Така пострадалият бил принуден да отиде при тях. След нова поредица от физическа
гавра с него, първо подс. Д., а непосредствено след него и подс. Б., осъщесвили
полово сношение с пострадалия по познатия вече механизъм – чрез въвеждането на
... си в ... на пострадалия, въпреки изричното му с това, което се случва с
него: “...Чух лекичко как ... вика: „Недей, боли
ме, боли ме“. Г. му вика: „още малко и съм готов.“ - свид.
В.. Именно описаните тук деяния, извършени от двамата подсъдими на
16.08.2014 г. съдът приема, че са осъществени в условията на съучастие като съизвършители, тъй като всеки един от
двамата подсъдими е участвал в силата и заплашването, способствали за
осъществяването на половото сношение от другия.
Няколко дни по-късно, на
18.08.2014 г., отново в обитаваната от тях килия, този път на леглото на
пострадалия, подс. Д., отново осъществил полово сношение с пострадалия,
прониквайки с ... си в ... на Б., използвайки за това сила и заплашване:
„Аз исках този ден да си легна, но тъй като Т. беше ме
заплашил, че днеска ще ми наложи три наказания: Първото, да не спя 24 часа, второто
- ще бъда пребит и третото - ще бъда брутално изнасилен… Бях се изморил много и
реших да си легна, той не ме остави да си легна
и дойде и си легна до мен.
Говорихме си и той ми вика: „добре сега ще ми дадеш ли доброволно, за да
не бъдеш брутално изнасилен“. Казах да ме остави на мира, да се махне. Той ме обърна по корем, свали ми гащите
и...ме насили…“.
Силата в конкретния случай се е изразила именно в обръщането на
пострадалия по корем, въпреки нежеланието му да съдейства за осъществяване на
намеренията на подс. Д., а заплахата – в недусмислено отправените три такива –
че няма да спи 24 часа, че ще бъде пребит и че ще бъде брутално изнасилен.
По делото се установи, че
деянията, извършени от подс. Т.Д., са осъществени в
един непродължителен период от време 15.08.-18.08.2014 г., имали са за обект половата неприкосновеност на
едно и също лице – пострадалият Б., извършени са при една и съща
обстановка и при еднородност на вината,
при което всяко следващо деяние се е явявало от обективна и субективна страна
продължение на предходното, което определя и квалифицирането на престъпната
деятелност на подс. Д. като такава, извършена в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл. 26, ал. 1 НК.
От субективна страна, деянията са извършени умишлено от подсъдимите Т.Д. и Г.Б., със
съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици. За този си извод
съдът взема предвид самия характер на действията на подсъдимите и тяхната
последователност, които недвусмислено показват и целенасочеността в действията
им. И двамата подсъдими са осъзнавали, че пострадалият не желае да има полови сношения с тях и е
изразил по изричен начин нежеланието си, молейки се да го оставят на мира и
повтаряйки, че не иска, че не е такъв и че го боли. Подсъдимите са осъзнавали и
принудителния характер на употр...ното насилие и заплахи, но въпреки това са
целяли именно чрез тях да сломят съпротивата му и да извършат действия на
полово сношение с него.
Налице е и общност на умисъла по отношение на престъпната
деятелност от 16.08.2014 г., доколкото подсъдимите Д. и Б., заедно и поотделно са осъзнавали, че
посредством употребата на сила и заплашване спрямо пострадалия Б. лесно ще
сломят съпротивата му. Съзнавали са общественоопасните последици, които
деянието им причинява в обективната действителност и са желаели тяхното
настъпване. Същите много добре са знаели, че употребява сила и заплаха като
начин за осъществяване на полово сношение с лице от същия пол и са искали от
така съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени признаците на престъпния
състав. Независимо от това са направили всичко възможно за постигането именно
на този негативен резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване, като всеки един от подсъдимите, към момента на деянието е
действал с ясната представа за координация и последователност с действията на
другия, както и че с личната си деятелност спомага за постигане на общия целен
резултат – осъществяване на полово сношение с пострадалия Б.Б..
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.
157, ал. 1 НК, се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години. С оглед на така
изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на
престъплението, извършено от подсъдимите Д. и Б., за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите, настоящият съд...н състав прие, че на същите
следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при
условията на чл. 54 НК в размер на шест години – по отношение на подс. Т.Д. и
четири години – по отношение на подс. Г.Б.. Съдът намира, че именно с това
наказание биха се постигнали горепосочените цели, визирани в Наказателния
кодекс.
При индивидуализация размера на така определеното по
вид наказание на подс. Т.Д., съдът
отчете наличните по делото отегчаващи обстоятелства и това са: многократните
предишни осъждания (14 на брой), обстоятелството, че едно от деянията,
участващи в продължаваното престъпление е извършено в условията на съучастие и
фактът, че същият е имал водеща роля в престъпната деятелност спрямо
пострадалия Б.. Като отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието, съдът взе предвид и интензитетът на половите сношения и начинът,
по който са се изразили
същите в конкретния случай - съпроводени с перманентен психически и физически
тормоз от страна на подс. Д. спрямо пострадалия, извън този, способствал за
извършването на конкретните деяния, които обуславят подс. Д. като личност с изключително висока степен на
обществена опасност. Очевидно е, че въпреки многократните осъждания, подс. Д.
не се е превъзпитал към спазване на установения в страната правов ред и същият
продължава да извършва престъпления, дори и намирайки се в държавна институция
- място за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода”, и то по време на изтърпяване на такова наказание,
което характеризира него и извършеното от него престъпление като такива с
изключителна наглост и безпардонност. Съдът отчете като отегчаващо и
обстоятелството, че в състава на престъпната деятелност, вменена във вина на
подс. Д. попадат три деяния, всяко от които осъществява поотделно състава на
чл. 157, ал. 1 НК, което обуславя завишаване на отговорността, която същият
следва да понесе. От друга страна съдът не отчете наличието на смекчаващи
вината обстоятелства. Предвид горното и като съобрази степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и целите на индивидуалната и гернералната
превенция, съдът прецени, че в конкретния случай същите биха могли да бъдат
постигнати единствено с налагането на наказание “лишаване от свобода” над средния предвиден в закона размер, а именно шест години.
По отношение на размера на наказанието, което
съдът определи на подс. Г.Б., съдът
и тук отчете обремененото съдебно минало
(5 бр. осъждания), както и фактът че деянието е извършено в условията на
съучастие с друг, и най-вече обстоятелството, че деянието е извършено в
държавна институция – пенитенциарно заведение, по време на изтърпяване на
наказание “лишаване от совобода”, където се предполага, че
поведението на лишените от свобода следва да е насочено към поправянето и
превъзпитаването им, което и тук обосновава извод за изключителна наглост и
безпардонност при извършване на деянието и пълно незачитане на установения ред
в пенитенциарното заведение. И тук не се отчете наличието на смекчаващи вината
обстоятелства и въпреки формалния превес на отегчаващи такива, съдът счете, че
наказанието следва да бъде определено около средния размер, но малко под него,
а именно в размер на четири години
лишаване от свобода, тъй като именно наказание в този размер се явява адекватно
на извършеното престъпление и на
обществената опасност на подс. Б. и би способствало за реализиране на
визираните цели в чл. 36 НК.
От така определеното на подс. Б. наказание в рамер на четири години
лишаване от свобода, на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК, постанови да бъде
приспадното времето, през което спрямо същият е действала мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, считано от 19.05.2015 г.
Предвид обстоятелството, че не са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изпълнението на така наложените
наказания „лишаване от свобода”, с оглед срока на същите и предвид наличието на
предходни осъждания, при които на подс. Д. и Б. са налагани наказания “лишаване
от свобода”, съдът счете, че следва да бъде постановено ефективното изтърпяване
на така определените им наказания.
Тъй като настоящето осъждане не е първо такова за
подсъдимите (видно от приложените по делото Справки за съдимост) на основание
чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, постанови така
определените на подсъдимите Д. и Б. наказания в размер на шест години – за
подс. Д. и четири години – за подс. Б., да се изтърпят при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип.
По въпроса за разноските:
По
делото са направени разноски в размер на 465.00 лева, които
на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимите, като
осъди всеки един от тях да заплати по сметка на ОД на МВР сумата от лева - по 232.50 лева, представляваща направени разноски по делото.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК