Разпореждане по дело №84/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК.

С присъда № 83/03.09.2009год. по НОХД №157/2009год. по описа на Р. съд Ч. подсъдимият Б. Е. С. от Г. е признат за виновен, в това, че на 30.03.2009 г. в Г., общ.Ч., обл.Смолянска, около 23.30 часа - нощем е влязъл в жилището на Д. С. А., намиращо се в гр. Ч., ул. „Р." № 15, като употребил за това сила, поради което и на основание по чл. 170, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание “лишаване от свобода" за срок от три месеца.

На основание чл.59 ал.1 от ЗИНЗС съдът е постановил изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален “Общ” режим съгл. чл.61 т.3 от ЗИНЗС.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия Б. С., тъй като счита, че същата е необоснована и незаконосъобразна. Освен неговите самопризнания не са налице други преки доказателства за авторството на престъплението. Ако съдът приеме, че автор на деянието е подсъдимия Б. С., то не е установен часът на проникването. Разпитания свидетел сочи кога последно е видял непокътнати прозорците на къщата и кога на сутринта е забелязал счупеното стъкло, следователно от обективна страна не е налице престъпление по чл.170, ал.2 от НК, т.е да е извършено нощем и следователно съдът следва да го признае за невинен по това обвинение. Освен това здравословното му състояние не му позволява да разбира свойството и значението на извършеното. Поради гореизложените съображения се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

Подсъдимият Б. С. се явява лично и с адв.Б. К., които поддържат жалбата по изложените съображения и молят съдът да отмени присъдата на районния съд и постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.

Пред съда представителят на О. П. оспорва жалбата. Счита, че постановената присъда е законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразно постановена.

Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з и след като прецени събраните по делото доказателства, включително и заключението на вещото лице по СПЕ, назначена и изслушана от въззивния съд, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия Б. С. живее в Г., заедно с родителите си. Свидетелката Д. А. притежава заедно със сестра си жилище – къща в Г., на ул.”Р. № 15. Тази къща се ползва периодично от членовете на семействата на Д. и на сестра й, предимно през летния сезон. През останалото време за къщата се грижил свидетелят Б. Д., който живее в съседство с горепосочения имот. Подсъдимия С. знаел, че в къщата никой не живее постоянно.

На 30.03.2009 год. към 17.30 часа свидетелят Д. минал покрай къщата и при външния оглед не открил нищо нередно. Същата вечер Б. С. бил в дома си, където употребявал алкохол – изпил 2 литра червено вино. След 23:00 часа, той излязъл и започнал да се разхожда по главната улица „В. Д.” в града. Там се срещнал с негови приятели, след което тръгнал обратно към дома си, като междувременно решил да посети намиращо се наблизо заведение. Понеже познавал мястото на което се намира къщата на свидетеля А., той отишъл до там. Под въздействие на алкохола, той счупил прозорците на жилището и влязъл вътре в къщата, качил се на втория етаж и там заспал на едно легло. По това време от джоба му изпаднала фирмена запалка, с надпис „Тандем Инвест” върху нея. След като се събудил, С. дефикирал върху леглото, след което напуснал жилището на А. и около 04:00 часа сутринта се прибрал вкъщи.

На сутринта неустановено по делото лице, овчар от Г., забелязал че решетките на прозореца на къщата били счупени. Той уведомил свидетеля Б. Д., който отишъл на място и се убедил сам, че решетките наистина са счупени. Свидетелят Д. уведомил за случилото се РУ на МВР Г. и свидетеля А.. Била изпратена оперативна група, в чийто състав бил свидетеля Н. А. – служител на РУ на МВР Г.. При извършения оглед се констатирало, че един от прозорците на жилището, заедно с прилежащите към него решетка са счупени и върху легло на втория етаж на къщата имало екскременти. Иззета била запалка с надпис „Т. И.”. В последствие с пощенски запис, той възстановил на свидетеля А. причинените й щети.

Пред въззивната инстанция по искане на подсъдимия бе назначена и изслушана СПЕ, по която вещото лице Д. К. дава заключение, че подсъдимия Б. С. е психично здрав и не се води на учет към ПД гр.С.. Неколкократно е бил хоспитализиран по повод съдебно - психиатрични освидетелствувания. По време на извършване на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

При така установеното от фактическа страна, въззивния съд намира, че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че от субективна и обективна страна подсъдимия е осъществил състава на чл.170, ал.2 от НК, тъй като на 30.03.2009 г. в Г., общ.Ч., обл.Смолянска, около 23.30 часа - нощем е влязъл в жилището на Д. С. А., намиращо се в гр. Ч., ул. „Р." № 15, като употребил за това сила. Въззивния съд споделя изцяло правните изводи на районния съд, които са обосновани и се подкрепят от доказателствения материал по делото.

По отношение на възраженията във въззивната жалба, настоящият състав намира същите за неосноÔателни и независимо, че районния съд също ги е обсъдил и е дал изчерпателен отговор защо не ги приема, то следва да изложи и своите доводи за това.

По отношение на възражението, че не е доказано авторството на деянието, тъй като са налице единствено самопризнанията на подсъдимия. Подсъдимия Б. С. в обясненията си сочи, че е проникнал в жилището на свидетелката Д. А., като е счупил прозорците и това е станало през нощта, т.е след 22.00 часа. Авторството на деянието се установява не само от самопризнанието на подсъдимия С., но и от събраните веществени доказателства, обясненията на свидетелите и от последващите действия на подсъдимия. Не са налице преки очевидци, но от събраните веществени доказателства по един категоричен начин се установява, че извършител на деянието е именно подсъдимия. На мястото на престъплението и по конкретно в леглото, където подсъдимия С. е спал е намерена запалка, черна на цвят с надпис “Т. И.”, която е приобщена като веществено доказателство по делото. Същото е предявено на подсъдимия в с.з., проведено на 03.09.2009год. и той заявява, че това е неговата запалка. След извършване на деянието, подсъдимия С. възстановява на свидетелката А. нанесените щети, за което има приложена разписка, приложена на лист 13 от ДП. Ако подсъдимия не е извършител на деянието, то за същият не съществува задължение да възстановява нанесените щети на потърпевшата свидетелка.

По отношение на възражението за недоказаност на един от обективните елементи на деянието, а именно, че проникването в чуждото жилище е станало през нощта, съдът намира, че същото е неоснователно. В обясненията си подсъдимия сочи, че е излезнал от дома си след 22.00часа и се е прибрал към 04.00часа, следователно проникването в чуждото жилище е станало безспорно в тъмната част на денонощието, т.е през нощта. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от показанията на свидетеля Б. Д., който сочи, че вечерта, когато се прибирал от работа към 17.30 часа, минал през къщата и не забелязал нищо нередно, докато на другият ден, на сутринта около 10.00часа установил, че решетките и прозореца са били счупени, т.е от неговите показания може да се направи извод, че деянието е извършено през нощта. Действително свидетеля Д. не е очевидец, но неговите показания са косвено доказателство, което подкрепя самопризнанията на подсъдимия. За да се постанови осъдителна присъда не е задължително да са налице само и единствено преки доказателства. Косвените доказателства също имат доказателствена сила, когато при техният анализ може да се направи единствено възможен извод. В конкретния случай като се анализират преките доказателства, а именно самопризнанията на подсъдимия и свидетелските показания на Б. Д. може да се направи единствено възможния извод, че подсъдимия е проникнал в чуждото жилище нощем.

По отношение на това дали подсъдимия е наказателно отговорно лице, съдът намира, че с оглед заключението на вещото лице по СПЕ, която съдът приема като обективна и компетентно изготвена, намира че същият към момента на извършване на деянието е бил в състояние на вменяемост, тъй като е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си, т.е подсъдимия Б. С. е наказателно отговорно лице по смисъла на закона. От страна на защитата на подсъдимия бе направено възражение, че заключението на вещото лице би следвало да се преценява по друг начин, тъй като поведението на подсъдимия, а именно бягството му от психодиспансера противоречи на изводите на вещото лице. При изслушването в с.з., вещото лице заявява, че се касае за индивид, който покрива понятието “широка норма” в психиатрията и следва да се третира като психично здрав, но той е някъде в крайните варианти. Бил е освидетелстван няколко пъти, но не са открити признаци на психично заболяване.

Съдът намира, че независимо от нелогичното поведение на подсъдимия не може да се направи един обоснован извод, че подсъдимия е невменяем, тъй като не е установено същият да е с умствена недоразвитост, нито да е изпадал в продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието по време на извършване на деянието.

По гореизложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Въззивния съд намира, че наложеното наказание по вид и размер е справедливо, тъй като районния съд е отчел всички налични смекчаващи вината обстоятелства и обосновано е приел, че в случаят следва да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. С оглед на това, че подсъдимия Б. С. е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, нормата на чл.66, ал.1 от НК е неприложима и наложеното наказание следва да се изтърпи реално.

При цялостната проверка на присъдата, съдът не констатира нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят нейното изменение, поради което и на осн. чл.338 от НПК следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция са направени разноски по делото в размер на 135.00лв. за изготвянето и изслушването на СПЕ, които следва да бъдат възложени на подсъдимия съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

Водим от горното Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 83/03.09.2009год. постановена по НОХД № 157/2009год. по описа на Р. съд Ч..

ОСЪЖДА Б. Е. С. с ЕГН * да заплати направените разноски по делото в размер на 135.00лв. в полза на Държавата по сметка на бюджета на съдебната власт.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Писмено да се съобщи на страните, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :