РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 09.03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ гр.с, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря Е.Д. като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6612 по описа за 2010 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът К.Г.К. твърди, че на 29.IV.2009 г.
е дал на ответника К.С.К. 200 лв. в заем и е предявил против него иск с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, с който иска ответникът да бъде осъден да му заплати
тази сума, ведно с лихви и разноски.
В
законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответника /чрез назначения му особен представител - адв. М.В./, в
който заявява, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан:
обстоятелствата, на които се основава искът са непълни и не дават отговор за
действителните облигационни отношения между страните. Няма доказателствени
искания.
В съдебно
заседание процесуалния представител на ответника заявява, че признава
предявеният против него иск за сумата от 200 лв., като възразява единствено
срещу претенцията за лихви, която не е уточнена.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
ищеца уточнява, че не е претендирал мораторна лихва, а само законна такава от
завеждане на делото до окончателното изплащане и моли съда да уважи иска, като
на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието от
страна на ответника. Претендират се направените по делото съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. чл. 240 от ЗЗД.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител призна предявеният против него
осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД. Ищецът, чрез процесуалния си
представител, направи искане съдът да постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК - при признание на иска, като му се присъдят и направените по делото
разноски.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1. В
съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, направи
изрично изявление за признание на иска: че страните са били в облигационни
отношения и по силата на подписана разписка между тях ответникът се е задължил
да върне на ищеца сумата от 200 лв., която до настоящия момент не е върната.
Разпитаната по делото свидетелка Светлана Иванова Стоянова, присъствала на
даването на заема, както и представената по делото разписка в оригинал,
потвърждават фактите относно, които се прави признанието от процесуалния
представител на ответника. Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 ГПК, тъй
като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявеният иск по чл.
240 от ЗЗД за основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
На основание чл.78, ал.1 ГПК основателна се явява и
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, като
ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените такива в размер на 50
лв. за държавна такса, 5 лв. за удостоверение, 100 лв. за особен представител и
150 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.С.К., с
ЕГН **********,*** и настоящ адрес: гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник” № 56, вх.
2, ет. 7 ДА ЗАПЛАТИ на К.Г.К., с ЕГН **********,***, сумата 200 лв. /двеста лева/, които получил от него в заем на
29.04.2009 г. срещу разписка, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на завеждане на делото 25.08.2010 г. до окончателното им изплащане, както и
сумата 305 лв. /триста и пет лева/, направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: