№ 22
гр. Свиленград, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба от С. Д. Д. срещу Заповед за задържане на лице с
рег.№ 351зз-192/ 03.11.2021г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР
– Свиленград – Ж.Г. П., на длъжност „полицейски инспектор“. В жалбата се
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при
нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния
закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на
един административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща
неговото заобикаляне. По тези съображения е направено искане да бъде
отменена издадената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.
чл.146 от АПК, намери за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-192/
03.11.2021г., издадена от Ж.Г. П. – полицейски инспектор при РУ на МВР -
Свиленград, е наредено задържането на жалбоподателя С. Д. Д. за срок до 24
часа в помещението за временно задържане на Патрулна база – Капитан
Андреево, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.252, ал.1 от
НК. Задържането е извършено в 18:30 ч. на 03.11.2021г. При задържането, с
подписа си С. Д. Д. е удостоверил, че се е запознал с правата си по чл.72, ал.1,
т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.
От постъпилите по делото заверени копия от материали по
административно-наказателната преписка, по която е издадена оспорената
1
заповед, се установява, че на 03.11.2021г. жалбоподателят е задържан във
връзка с ДП № 362/2021г. по описа на РУ на МВР – Свиленград. Видно от
съставения Протокол за оглед на местопроизшествие от 03.11.2021г.,
съдържащ се ДП, на същата дата, в 15.45 ч., е бил извършен оглед на дворно
място и построената в него жилищна сграда, с адрес: гр. Любимец, ул.
„Одрин“ № 150, във връзка с получен сигнал за извършване на незаконна
лихварска дейност в гр. Любимец. На огледа е присъствал жалбоподателя,
вписан като обитател на дома, като присъствието му е удостоверено с подпис
върху съставения Протокол за оглед. Видно от последния, при извършения
оглед са открити парични суми в лева и в евро, множество банкови карти,
издадени на името на различни лица, документи за самоличност на различни
лица, списък с имена и подписи на девет лица, озаглавен „Списък на
избирателите, подкрепящи регистрацията на партия „Нова алтернатива“,
делва, съдържаща монети, часовници и медали, подробно описани в
протокола. В Протокола за доброволно предаване от 03.11.2022г.
жалбоподателят е дал обяснение, относно намерените парични суми, че това
са пари на жена му от земеделие; относно банковите карти и личните карти на
други лица – не става ясно от обяснението; относно чуждите паспорти – бил
намерил една част от тях, а 2 от тях били на негови приятели; относно
монетите – половината ги купил; относно списъка – нямал спомен.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна,
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и е в
законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по
смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от
вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от
разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи
могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно
са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на
оспорения акт не са допуснати нарушения на административно-
производствените правила от издателя, които да са от категорията на
съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1 ЗМВР по
съществото е заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.
74, ал. 2 ЗМВР, което в случая е налице. Заповедта съдържа необходимите
реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта,
основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице,
датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73
от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, на
адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да
се обжалва пред съда. Изложеното в обстоятелствената част и материалите по
административната преписка, че лицето се задържа поради наличие на данни
за извършено престъпление по чл.252, ал.1 от НК, сочи на еднозначно
2
приложение на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. В тази връзка е необходимо да се изясни, че
фактическите основания за издаване на процесната заповед могат да бъдат
извлечени както от документите, изготвени във връзка и по повод издаването
й, така и от материалите по ДП № 362/2021 г. по описа на РУ на МВР –
Свиленград (ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК). Въпреки че в оспорения
административен акт не са изложени подробно фактическите основания за
задържането, то предвид факта, че жалбоподателят е присъствал на огледа и е
дал обяснения в тази връзка, се налага извод, че му е била ясна причината за
задържането, респ. не е било нарушено правото му на защита.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските
органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т. 1 – 7
ЗМВР. Задържането на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на
чл.22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да
извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно
наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице. В случая, събраните по делото доказателства обосновават
приложението на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно –
наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Такива
данни по отношение на жалбоподателя безспорно са били налице, с оглед
наличието на оперативна информация, налагаща да се извърши оглед в
къщата и дворното място, обитавани от жалбоподателя, при който са открити
вещи, имащи връзка със състава на чл.252, ал.1 НК. Ето защо, настоящият
съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е
имал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от
събраните по делото доказателства. Това е било достатъчно основание за
него, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.
По тези съображения съдът приема, че събраните по делото
доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки
по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно – наличие на данни за извършено от
задържаното лице престъпление. В случая съдът счита, че правилно е
приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията
на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на
принципа по чл.6, ал.2 от АПК, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането
на ПАМ „задържане за срок до 24 часа” е оправдано, тъй като в случая
задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес,
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за
3
зачитане на личната свобода.
Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка
в процесния случай е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие с
материалноправните изисквания на закона.
Предвид изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2, предл. посл. АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Д. Д., ЕГН: **********, срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 351зз-192/ 03.11.2021 г., издадена от полицейски
орган при РУ на МВР - Свиленград – Ж.Г. П. – полицейски инспектор при РУ
на МВР – Свирленград.
Решението може да бъде оспорено пред Административен съд -
Хасково в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4