Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 257/14.03.2014г., постановено по гр.д. № 2199/2013г.,Великотърновският Районен съд е приел за установено, по реда на чл. 124 от ГПК по отношение на М. Р. М., М. М. Т. и А. М. Р., че С. П. Н. и П. Й. П. са сътитуляри на правото на собственост върху следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Р., община В. Т.: 1/ Нива от 15,099дка в местност „П.,2/НИВА от 13,499дка в местност „П.”; 3/НИВА от 4,500дка, в местност „К.”; 4/Нива от 3,009дка местност „Б.”; 5/поземлен имот № *по картата на възстановената собственост в местност „Г.к.”, с площ от 1,303дка, 6/поземлен имот № * по картата на възстановената собственост , местност „У.” с площ от 7,300дка и7/ поземлен имот № * по картата на възстановената собственост, местност „Б.” с площ от 3,500дка, подробно описани, в обем от по 1/6/ една шеста/ идеална част за всеки от тях. Със същото решение е отменен по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК нотариален акт по обстоятелствена проверка № *,т. 7, рег. № *, дело 1046/25.11.2010г. на помощник нотариус И.З. при нотариус Т.Б. с район на действие района на ВТРС до размер на 2/6 идеални части от общо признатия на ответниците обем в правото на собственост от 5/6 идеални части. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. М. Т., с която се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в неговата цялост. Сочи се, че изводът на съда относно недоказаност на придобиването на процесните части от недвижими имоти от страна на жалбоподателя по силата на изтекла придобивна давност е неправилен. Според жалбоподателя неговата наследодателка Н.А. М. се е превърнала във владелец на идеалните части на другите наследници на общия наследодател на страните, а след нейната смърт тримата ответници са продължили да владеят имотите, като са присъединили и владението на своята праводателка. Отдаването на земите под наем в тяхната цялост сочело намерението на ответниците да ги своят. По този начин те са упражнявали фактическата власт над имотите чрез арендаторите. Според наведеното в жалбата искът за собственост, предявен от ищците е неоснователен и следва да се отхвърли. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски. Против решението е постъпила въззивна жалба и от другите двама ответници по делото – А. М. Р. и М. Р. М.. Обжалва се решението в неговата цялост, като се сочи, че изводите на съда относно недоказаност на факта на придобиване на имотите по силата на придобивна давност, изтекла в полза на жалбоподателите е неправилен. Излагат се идентични оплаквания с тези, наведени в жалбата на М. Т.. Наведено е и твърдение, че жалбоподателят А. Р. е придобил спорните имоти не само по силата на изтекла придобивна давност, но и по силата на саморъчно завещание, оставено от съпругата на общия наследодател на страните. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявената претенция за собственост. Претендират се разноски. В указания от закона двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подадена от А. М. Р. и М. Р. М.. В отговора се оспорват наведените в жалбата оплаквания, сочи се, че решението е правилно, претендира се то да бъде потвърдено. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. След извършена служебна проверка по реда на чл. 269,пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо изцяло. По същество решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. С исковата си молба ищците С. П. Н. и П. Й. П. твърдят, че заедно с ответниците М. Р. М., М. М. Т. и А. М. Р. са наследници на А. А.П., бивш жител на с. Р., община В. Т.. С решения на поземлената комисия в гр. В. Т. на наследниците на А. А.П. са били възстановени четири ниви по реда на ЗСПЗЗ и три позелмени имотапо реда на ЗВСГЗГФ. Двамата ищци твърдят, че са собственици по силата на наследствено правоприемство на 2/6 идеални части от описаните подробно имоти- по 1/6 идеална част за всеки един от тях. Твърди се, че през пролетта на 2013г. ищците са узнали, че ответниците са признати за собственици на общо 5/6 идеални части от спорните имоти, за което е съставен констативен нотариален акт на И.З.- помощник нотариус при нотариус Т.Б., под № *,т. 7,рег. № *, дело 1046/25.11.2010г. В тази връзка ищците молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на общо 2/6 идеални части от спорните имоти, по 1/6 идеална част за всеки един от тях и да отмени констативен нотариален акт № *,т. 7,рег. № *, дело 1046/25.11.2010г. на пом. Нотариус И.З., при нотариус Т.Б., в частта му, касаеща собствените идеални части от спорните имоти, притежавани от ищците. В отговор на исковата молба, постъпил в законоустановения срок и тримата ответници са заявили, че оспорват предявения исÛ, като М. Т. сочи, че е придобила правото на собственост върху спорните части по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност. Ответниците М. Р. М. и А. М. Р. също заявяват, че са придобили спорните идеални части по силата на изтекла придобивна давност. Твърдят още, че между трите сестри- дъщери и преки наследници на А. П./ общия наследодател на страните/ е имало съглашение земеделските земи и гори, които предстои да се възстановят, ще принадлежат само на Н. М.- наследодател на тримата ищци, тъй като тя не получила зестра при омъжването си. Претендира се искът да бъде отхвърлен. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда. Предявен е иск с правно основание чл. 124от ГПК, съединен с искане за отмяна на нотариален акт по реда на чл. 537,ал. 2 от ГПК. Искът се явява основателен и доказан. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на предявения иск и относно основанията за отмяна на констативен нотариален акт № *,т. 7,рег. № *, дело 1046/25.11.2010г. на пом. Нотариус И.З., при нотариус Т.Б.. По оплакванията в жалбите: Основното оплакване и в двете жалби е, че съдът приел за недоказан факта на изтекла придобивна давност в полза на ищците по отношение на спорните идеални части от процесните имоти. Настоящата инстанция счита това оплакване за неоснователно. Не се спори по делото, че страните са наследници на А. А.П., Б.ж. на с. Р. и че по силата на наследствено правоприемство са придобили правото на собственост върху възстановените на наследниците на П.земеделски земи и гори. От данните по делото – свидетелски показания и писмени доказателства, се установява , че Н.А. М.- наследодател на ответниците/ пряк наследник – дъщеря- на общия наследодател/ приживе след възстановяване правото на собственост върху земеделските земи ги е отдавала под наем в тяхната цялост, а след смъртта й тези земи са били отдавани под наем от ответниците. Дължимата по договорите наемна цена, е получавана фактически от ответника А. Р.. Съгласно показанията на свидетелите Д., Д. и В. М. М. е получавал рента във видна зърно през периода, в който земеделските земи са били обработвани от Кооперация „Н.”. Същите свидетели удостоверяват и факта, че между трите сестри- преки наследници на А. А.П. не е имало спорове относно наследствените им земеделски земи, както и че наследодателката на ответниците - Н.М. е полагала грижи за наследодателя си преди неговата смърт. Свидетелите установяват още и че земеделските земи, възстановени на наследниците на П.са стопанисвани единствено от дъщеря му Н.и в последствие от тримата ответници, като свидетелите твърдят , че „знаят ” или „мислят”, че земите са на тримата ответници. Тези данни от фактическа страна не обосновават извод за придобиване на спорните имоти – земеделски земи и гори - по силата на изтекла придобивна давност по начина, описан от тримата ответници- сега жалбоподатели. За да се приеме, че един имот е придобит по давност, разпоредбата на чл. 79 от ЗС изисква наличието на непрекъснато владение върху този имот в продължение на десет години. В случая се има предвид не простото осъществяване на фактическата власт върху имота / което е обективният елемент на владението/, а и намерението на владелеца да свои вещта/чл. 68 от ЗС/ Само при наличието на тези два кумулативно дадени елемента на владението, съчетано с упражняването му явно, непрекъснато и необезпокоявано за период от 10 години, владелецът на един недвижим имот се превръща в негов собственик. В конкретния случай е налице съсобственост по отношение на спорните земеделски земи и гори между ищците и ответниците, възникнала по силата на наследствено правоприемство. С оглед правната доктрина и наложилата се съдебна практика / виж ТР 1/06.08.2012г. на ОСГК ВКС / в тази хипотеза е неприложима презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно която се предполага, че владелецът държи имота / като свой, докато не се докаже, че го държи за другиго. При наличието на съсобственост върху недвижим имот, възникнала по силата на наследяването, всеки съсобственик владее своята част от имота и се явява държател на частта на другите съсобственици. Без значение е дали само един от наследниците отдава целия наследствен имот под наем, дали извършва подобрения в него и т.н. За да се превърне от държател във владелец на частите на другите сънаследници, този от тях, който има намерението да свои целия наследствен имот, следва по недвусмислен начин да манифестира това свое намерение спрямо останалите сънаследници. По какъв начин ще се осъществи този акт зависи от волята на самия сънаследник. Дали той ще се снабди с констативен нотариален акт например, или директно ще заяви по друг недвусмислен начин на останалите, че възнамерява да владее целия имот само за себе си, е въпрос на личен избор. Важното в случая е този съсобственик да е доказал пред съда, разглеждащ спора за собствеността върху имота, че неговото намерение да свои имота е изразено по недвусмислен начин и е достигнало пряко до знанието на останалите сънаследници. От момента, в който се случи това т. нар. „преобръщане на владението”, в полза на съсобственика- владелец започва да тече придобивната давност по отношение на частите на останалите съсобственици. От данните по делото не се установява по никакъв начин извършването на конкретни фактически действия, които да са довели до преобръщане на владението от страна първо на наследодателката на ответниците и в последствие и от самите тях по отношение на идеалните части от спорните имоти, притежавани от ищците, до 2010г. През 2010 година ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт, удостоверяващ правото им на собственост върху тези идеални части, с което вече категорично са демонстрирали намерението си да ги своят. С оглед публичността на нотариалните книги следва да се приеме, че от момента на подреждането на нотариалния акт в тях на ищците е станало известно намерението на ответниците да своят техните собствени идеални части от спорните имоти. Тоест, от този момент на сетне последните са започнали да владеят тези идеални части за себе си и това е началният момент, от който е започнала да тече в тяхна полза придобивна давност. От издаването на нотариалния акт обаче- 25.11.2010г. до подаване на исковата молба в съда – 05.07.2013г. не е изтекъл период от десет години и това дава основание да се счете, че идеалните части на ищците не са придобити по давност от страна на ответниците. Въззивният съд счита за недопустимо възражението на жалбоподателя А. Р., че той е придобил спорните идеални части и по силата на завещателно разпореждане. Това възражение е направено за пръв път пред въззивната инстанция, след като е изтекъл срокът по чл. 131 ,ал. 1 от ГПК, поради което съдът не следва да го разглежда и да се произнася по него. Всичко изложено до тук обосновава извода за основателност и доказаност на претенцията с правно основание чл. 124 от ГПК, с която ищците целят да установят със сила на присъдено нещо факта, че са собственици на по 1/6 идеална част от спорните имоти. С оглед установеното по- горе и с оглед обстоятелството, че издаденият в полза на ответниците констативен нотариален акт № *,т. 7,рег. № *, дело 1046/25.11.2010г. на пом. Нотариус И.З., при нотариус Т.Б. не отразява действителното правно положение, правилно първоинстанционният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 537,ал.2 от ГПК е отменил този нотариален акт до размера на 2/6 идеални чÓсти . Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извода за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците, посочени в подадените въззивни жалби, поради което следва да се потвърди. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 257/14.03.2014г., постановено по гр.д. № 2199/2013г. на Великотърновския Районен съд Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |