М О
Т И В И
към Присъда № 119 от 18.07.2019 г. по НОХД № 1263/2018 г. по описа на СлРС
изготвени на 12.08.2019 год.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Ц.Й.Ц. за престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1 от НК.
В
с.з. представителят на РП – Сливен, поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, чието изпълнение да
бъде отложено за изпитателен срок от три години.
В
с.з. подс. Ц.Й.Ц. редовно призован за с.з., се явява лично, не се признава за
виновен и дава подробни обяснения по предявеното му обвинение, като моли да
бъде оправдан.
Упълномощеният
от подсъдимия защитник пледира за оправдателна присъда, като твърди че
обвинението не е доказано, като излага подробни съображения.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Ц.Й.Ц. е български гражданин, със средно образование, не работи, неженен,
неосъждан.
От
20.01.2018 год. подс. Ц.Й.Ц. работел по договор с „Р.Г. 2011” ООД – гр. Сливен на длъжността
„Пазач”, с място на работа дискотека „М.”, гр. Сливен. Съгласно график за
работа подсъдимият следвало да изпълнява работните си задължения на
20/21.01.2018 год., за времето от 23,00 часа до 06,00 часа.
На
20/21.01.2018 год. в клуб „М.” гостувал певецът К.. Непосредствено до сцената
били разположени ВИП-сепарета, в едно от които били настанени певецът К. и
негови познати от с. Самуилово, общ. Сливен – свид. Н.Ж. и свид. Т.К..
За
да осигури спокойствието си свид. Т.К. заплатила на подс. Ц. сумата от 100,00
лева с уговорката той лично да се грижи други посетители на заведението да не
сядат в нейното ВИП - сепаре.
Около
02,00 часа на 21.01.2018 год. свид. М.Й.Й. и нейни приятели отишли в Клуб „М.”
и седнали на бара. Малко по-късно свид. М.Й. забелязала седящата на ВИП -
сепарето свид. Н.Ж., с която били от едно и също село и се познавали. Свид. М.Й.
се насочила към ВИП - сепарето. Свид. Т.К. забелязала това и приканила подс. Ц.
да вземе отношение и да не допуска свид. М.Й. до сепарето, в което седяла.
Подсъдимият
преградил пътя на свид. М.Й. и въпреки, че същата обяснила, че отива да види
своя приятелка, подс. Ц. не я пускал да приближи. Свид. М.Й. се опитала да мине
покрай него, но подс. Ц. я стиснал за лицето, след което започнал да я блъска
назад с две ръце. При движението си назад свид. М.Й. съборила маса и паднала
върху седалището си, опирайки се с ръце обтегнати назад.
След
като свид. М.Й. се изправила, подс. Ц. я хванал и стиснал силно с две ръце през
раменете. При това свид. М.Й. усетила много силна болка в областта на лявото
рамо, не можела да движи пръстите на лявата си ръка и разплакана отишла при
приятелите си и се оплакала от действията на подсъдимия. Свид. М.Г., който бил
заедно със свид. М.Й., отишъл при подсъдимия и го попитал за случило се, на
което подс. Ц. отговорил, че няма такова нещо.
Свид.
Т.К. дала след това на подс. Ц. още 50,00 лева, като му казала, че съжалява за
главоболието, което му е създала.
Незабавно
след случилото се свид. М.Й., придружена от свид. М.Г.,***. Установено било при
рентгеновата снимка, че лявото рамо на свид. М.Й. било изкълчено и следвало да
се намести. Раменните повърхности били наместени и били фиксирани, като била
приложена мека имобилизация, която не позволявала движение на крайника.
Видно
от заключението по изготвената по делото съдебно - медицинска експертиза, в
резултат на инцидента свид. М.Й. е получила контузия в областта на лицето с
двустранна палпаторна болезненост, без видими травматични изменения; контузия в
лявата раменна област с клинични и рентгенологични данни за луксация
(изкълчване) на раменната става и лявата акромиоклавикуларна става (ставата
между раменния израстък на лопатката и външния край на ключицата), наложили
обездвижване на лявата ръка в раменната става с мека превръзка за срок от 40
дни. В експертизата е посочено, че описаните увреждания се дължат на действието
на травмиращата сила отстрани отляво на раменната става, като при изкълчване на
раменната става е възможен и индиректен механизъм – при падане назад с изпъната за подпора ръка. Посочено
е, че са възможни и двата механизма за получаване на увреждането – при падането
на пострадалата назад върху пода на заведението и при силно обгръщане на
раменете. В експертизата е отразено, че получените травматични луксации на раменна
става на лявата ръка и лявата акромиоклавикуларна става (ставата между раменния
израстък на лопатката и външния край на ключицата) са наложили имобилизацията
на лявата ръка в раменната й става с мека превръзка за срок от около 40 дни са
довели до затрудняване движенията на едноименната ръка за срок от около 1,5 – 2
месеца при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин бил
осъществен смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „Трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник”. Посочено е в експертизата, че
увреждането двустранни в областта на лицето е осъществило медико-биологичния характеризиращ
признак „Болка и страдание”, като уврежданията от такъв характер отзвучавали
напълно за срок от около 5 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи
процесния случай.
Съдът кредитира и показанията на свид. М.Й., от които се установява механизма
на причинена й телесната повреда, тъй като тя е пострадалата от деянието. От нейните
показания се установява, че подс. Ц. я е хванал за лицето и я избутал с две
ръце в областта на гърдите, като през цялото време я блъскал, а свидетелката отстъпвала
назад. От показанията на свид. М.Й. се установява още, че е паднала на земята върху
седалището си и инстинктивно, за да се предпази, сложила двете си ръце зад
гърба си, като се опряла на длани в земята; че след като се изправила подс. Ц.
я хванал в силна хватка с двете си ръце през раменете и я разтърсил; както и че
след това усетила силна болка в лявото си рамо, но не може да каже дали е
станало нещо при падането й на земята или от стискането на подс. Ц..
От показанията на свид. С.К., свид. Н.Ж. и от прочетените показания на
свид. Т.К. се установява, че тези свидетели са били в непосредствена близост до
инцидента. От показанията на свид. С.К. и свид. Н.Ж. се установява, че подс. Ц.
е бутал свид. М.Й., при което тя паднала на земята, след това я хванал в силна
хватка за раменете, а от показанията на свид. Н.Ж. се установява и че подс. Ц.
е стиснал с ръка челюстта на свид. М.Й.. От показаният на свид. С.К. и свид. Н.Ж.
се установява още, че не се видели свид. М.Й. да се е качвала на табуретка,
диван или маса за да танцува. От показанията на свид. Н.Ж. се установява още,
че не е видяла свид. М.Й. да души подс. Ц., нито е видяла да го дере; че от
мястото където е била на сепарето не е виждала хората на бара, както и че
заведението е било пълно и не се е виждало на два метра. От прочетените
показания на свид. Т.К. се установява, че е платила на подс. Ц. първо 100,00
лева, а после и още 50,00 лева, като уговорката им била той да не допуска никой
да масата им; че като видяла свид. М.Й. казала на подс. Ц. да я махне, но той я
хванал много грубо и я изблъскал от сепарето, при което свид. М.Й. паднала.
Съдът кредитира изцяло показанията на свид. С.К., свид. Н.Ж. и свид. Т.К., тъй
като същите са логични, безпротиворечиви, пресъздават това което са възприели
лично и се подкрепят от събраните по делото доказателства.
От показанията на свид. М.Г. се установява, че заедно със свид. М.Й. и
други лица са били седнали на бара в заведението, след което свид. М.Й. отишла
към сцената да види нейни познати, а при връщането й била разревана и казала,
че подс. Ц. я е бутнал и тя е паднала. От показанията на свид. М.Г. се
установява още, че на тръгване от заведението е отишъл при подс. Ц. и го
попитал какво се е случило, но той отговорил, че няма такова нещо, както и че
след това е отишъл в болницата заедно със свид. М.Й., където тя била
прегледана, направили й снимка, сложили й шина и след това я изпратил до дома
й. От показанията на свид. М.Г. се установява още, че е видял, че става нещо
като суматоха, но не е видял кой е бутнал свид. М.Й.. Съдът кредитира
показанията на свид. М.Г., тъй като същите са логични, безпротиворечиви,
пресъздава това което е възприел лично и се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
От показанията на свид. Х.Ч. се установява, че въпросната вечер е била със
свои приятели в заведението, като били седнали на ВИП-сепаре, което било
съседно на това, на което стояла свид. Н.Ж.. От показанията на свид. Х.Ч. се
установява още, че видяла свид. М.Й. на земята, а подс. Ц. бил до ВИП-сепарето,
като разбрала, че свид. М.Й. се е опитвала да стигне до това ВИП-сепаре, но
подс. Ц. не й е позволил и явно я е избутал; както и че не е видяла свид. М.Й.
да играе върху масата, нито да е обгръщала подс. Ц. или да е скачала върху него.
От показанията на свид. Х.Ч. се установява, че вечерта в заведението е имало
много хора и според нея не може да се види от бара на заведението какво става
във ВИП-сепарето. Съдът кредитира показанията на свид. Х.Ч., тъй като същите са
логични, безпротиворечиви, пресъздава това което е възприела лично и се
подкрепят от събраните по делото доказателства.
От показанията на свид. В.Ц. – салонен управител в Клуб „М.” се установява,
че подс. Ц. е бил назначен като пазач; че от бара би могло да се види какво се
случва на ВИП-сепарето, ако се вгледаш, но пак зависело колко хора има в
заведението; както и че около ВИП-сепарето имало огледални колони, които също
пречели да се вижда. Съдът кредитира показанията на свид. В.Ц., в тази им част,
тъй като същите са логични, безпротиворечиви, пресъздават това което е
възприела лично и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът не
кредитира показанията на свид. В.Ц. в частта, в която описва инцидента, тъй
като от една страна свидетелката преразказва това, което й е било казано от
подс. Ц., а от друга – показанията й в тази част не се подкрепят от останалите
събрани по делото доказателства.
От показанията на свид. В.Н., свид. Д.Д. и свид. А.М.се установява, че въпросната
вечер са били в заведението, като свид. В.Н. и свид. Д.Д. са били седнали на
бара, а свид. А.М.на сепаре срещу сцената, както и че тримата свидетели са познавали
подс. Ц.. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели, в тази им част,
тъй като същите са логични, безпротиворечиви, пресъздават това което са
възприели лично и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът не
кредитира показанията на тези свидетели относно случилото се по време на
инцидента, тъй като показанията им от една страна са противоречиви помежду си,
а от друга противоречат на всички останали събрани по делото писмени и гласни
доказателства. Свид. В.Н. твърди, че свид. М.Й. се качила в сепарето и
започнала да прави ненормални жестове от рода на средни пръсти, подс. Ц.
започнал да й прави жестове да слезе от това сепаре и тогава свид. М.Й.
започнала да го дере, да го удря, да го души, подс. Ц. се опитал да се
освободи, но тя продължавала да го дере и души; подс. Ц. се откопчил и се
отдръпнал настрани, а свид. М.Й. залитнала и паднала. От своя страна свид. Д.Д.
твърди, че свид. М.Й. се била качила върху масата на сепарето, показвала среден
пръст на подс. Ц. и от масата тя се била нахвърлила върху него да го стисне и
подс. Ц. за да се отскубне от нея й махнал ръцете и тя паднала на земята. Тези
показания на свид. В.Н. и свид. Д.Д. противоречат на показанията на свид. С.К.,
свид. Н.Ж. и свид. Т.К., които са били непосредствено до пострадалата и до подс.
Ц. и не са наблюдавали такива действия от страна на свид. М.Й.. Освен това свид.
В.Н. твърди, че свид. М.Й. е взела да дере, да удря и да души подс. Ц. и че
същата е паднала по лице, а не по гръб, което противоречи както на показанията
на посочените по – горе свидетели, така и на показанията на свид. Д.Д., който
заявява, че не е видял свид. М.Й. точно да души или да дере подс. Ц., както и
че свид. М.Й. е паднала по гръб. Освен това в показанията си свид. В.Н. твърди,
че подс. Ц. не е блъскал свид. М.Й., а се опитвал да се отскубне, а свид. Д.Д.
твърди, че подс. Ц. не е нанасял удари в гърдите на пострадалата, а само се
опитвал да й дръпне ръцете, да се освободи. Тези показания на свидетелите
освен, че са противоречиви помежду си, противоречат и на приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че нараняванията на
пострадалата могат да се получат при падането на пострадалата назад върху пода
на заведението и при силно обгръщане на раменете. Освен това показанията на
тези свидетели противоречат и на показания на свид. А.М., която от своя страна
твърди, че подс. Ц. бил подал ръце на свид. М.Й. за да слезе, но свид. М.Й. не
пожелала и залитнала; че свид. М.Й. скочила или паднала, като при падането се
опитвала да хване или скочи някак си върху подс. Ц., но той се отдръпнал и тя
паднала пред сепарето по лице, на една страна. Освен това според показанията на
свид. А.М.видимостта от бара към ВИП-сепарето не е била много добра, имало
много хора в заведението.
Съдът кредитира обясненията на подс. Ц. в частта, в която заявява, че е въпросната
вечер е работел в заведението, като свид. Т.К. му заплатила първоначално 100,00
лева за да й пази сепарето, а после още 50,00 лева за главоболието, което му
била създала, както и че свид. Т.К. му казала да махне свид. М.Й. от сепарето,
тъй като същите кореспондират с всички останали доказателства по делото. Съдът
не кредитира обясненията на подс. Ц. в частта, в която описва инцидента, а именно,
че свид. М.Й. била се качила на дивана да танцува, обиждала го и му била
показала среден пръст, той я помолил да слезе и лекичко я бил докоснал, а свид.
М.Й. се хвърлила върху него, забила нокти във врата му, хванала го за гърлото,
опитала се да го души; че бил хванал ръцете й и се изтеглил назад; след това
свид. М.Й. пак се хвърлила върху него, хванала го за фланелката и се опитала да
го прехвърли през рамо, той й откачил ръцете и тя паднала назад, тъй като същите
не се подкрепят нито от кредитираните от съда показания на свид. С.К., свид. Н.Ж.
и свид. Т.К., нито от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза. Ето
защо съдът намира, че тези твърдения на подс. Ц. са негова защитна позиция,
която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно -
медицинска експертиза, тъй като същата не беше оспорена от страните, а съдът
няма основание да се съмнява в безпристрастността и професионалната
компетентност на експерта.
Съдът
кредитира и писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и в хода на съдебното следствие, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, прочетени и приобщени към делото по реда на чл. 283
от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Ц.Й.Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2
вр. чл. 129, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 21.01.2018 год. в гр.
Сливен, в качеството си на длъжностно лице – пазач при „Р.Г. 2011” ООД – Сливен, при
изпълнение на службата му, причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
травматични луксации на раменната става на лявата ръка и лявата
акромиоклавикуларна става, довели до трайно затрудняване движенията на левия
горен крайник на М.Й.Й..
Безспорно
е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението,
а именно, че деянието е извършено от подс. Ц. в качеството му на длъжностно
лице – пазач при „Р.Г. 2011”
ООД – Сливен, при изпълнение на службата му. Съгласно разпоредбата на чл. 93,
ал. 1, б. „б” от НК длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява
със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и
помощник-частен съдебен изпълнител. В настоящия случай подс. Ц. е имал сключен
договор с „Р.Г. 2011”
ООД – Сливен, като същият е бил назначен като пазач в дружеството срещу
заплащане и съгласно длъжностната му характеристика е имал като основни задължения:
да охранява определените му обекти, съобразно плана за охрана; да следва
указанията дадени от компетентните органи и от началника на охраната; да
обхожда определеният му маршрут като проверява състоянието на обектите за липси
в обзавеждането и оборудването, наличие на съмнителни пакети (чанти, куфарчета)
и непознати лица без пропуск; да следи за спазване на установения пропускателния
режим; да проверява сигнали, получени чрез техническите системи за сигурност, да
задържа нарушители и незабавно да уведомява началника на охраната и
най-близкото РПУ, както и да изготвя писмен доклад до началника на охраната за
всеки случай на задържане на нарушител или използване на физическа сила за
защита на охранявания обект.
Деянието си подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, всички елементи от състава на
престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът прие
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на други
образувани наказателни дела и оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подс. Ц.
съдът взе предвид смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства
(чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на други
образувани наказателни дела и оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство), които са от категорията на многобройни, когато и най – лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за него и при
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Преценявайки всичко това
съдът стигна до извода, че следва да наложи на подсъдимия наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.
Така определеното наказание съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието на
подсъдимия и съответстващо на целите и задачите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително-възпиращо и върху
останалите членове на обществото.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Ц.Й.Ц.
беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в
размер на 199,00 лева (сто деветдесет и девет лева) в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Ц.Й.Ц. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен.
Ръководен
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: