О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание
на
07.08.2019 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ТАТЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело
N 452 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на
Е.И.Б. ***, чрез пълномощника й адв.Л.П., против Определение № 1780/23.07.2019
г. по ч.гр.д.№ 2942/2019 г. на Районен съд-Враца в частта, в която е определена
парична гаранция в размер на 2000 лв. като предпоставка за допускане на
обезпечението.
В жалбата се
поддържа, че в атакуваната част определението е незаконосъобразно. Изразява се
несъгласие с мотивите на районния съд, че следва да бъде определена гаранция,
тъй като не е доказана обезпечителната
нужда, като в тази връзка се навеждат доводи, че липсата на обезпечителна нужда
е основание за недопускане на обезпечение, поради неналичието на една от
предпоставките по чл.391, ал.1 ГПК, но не е относима към преценката за
определяне на гаранция и нейния размер. Оспорва се извода на съда за
недоказаност на обезпечителна нужда, като се посочва, че съобразно практиката
на ВКС обезпечителната нужда се предполага при липса на данни или на ангажирани
от насрещната страна доказателства. Изразява се несъгласие и с мотивите на
районния съд, че гаранция следва да бъде определена, поради известно съмнение в
основателността на исковете по размер, като се навеждат доводи, че този мотив
има отношение единствено към приложението на разпоредбата на чл.394 ГПК, даваща
възможност на съда да допусне частично обезпечение, но в случая обезпечението е
допуснато за пълния размер на иска. Посочва се, че районният съд е определил
гаранция, без да изложи мотиви съобразно изискванията на чл.391, ал.3 ГПК
относно размера на преките и непосредствени вреди, които би претърпял ответника
при неоснователност на обезпечението.Изтъква се, че видът на обезпечителните
мерки не може да причини вреди на ответника и да засегне търговската му дейност
и движението на парични потоци. Навеждат се доводи, че ищцата е самотна майка с
50% инвалидност, както и че определената гаранция е непосилна за нея с оглед
доходите й, поради което реално я лишава от правото да получи обезпечение на
бъдещия иск.
Жалбоподателката
моли за отмяна на определението на Районен съд-Враца в частта, в която е
определена парична гаранция от 2000 лв., и за издаване на обезпечителна заповед
без внасянето на гаранция.
Към частната
жалба са приложени писмени доказателства - заверени копия от удостоверение за
раждане и от препис-извлечение от акт за смърт.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.396,
ал.1 ГПК.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Съдебното
производство е образувано пред Районен съд-Враца по молба на Е.И.Б. ***,
подадена чрез пълномощника й адв.Л.П., с която се иска да бъде допуснато
обезпечение на бъдещи искове против "Орбита" ООД, гр.Враца, както
следва: 1/ Иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие трудова злополука,
настъпила на 05.08.2019 г.; 2/ Иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 873
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от трудовата
злополука; 3/ Иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 202 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на обезщетението за имуществени
вреди.
В молбата се
посочва, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 2/05.04.2016 г. На 05.08.2016 г. при изпълнение на трудовите й
функции с ищцата е настъпил инцидент, при който е претърпяла травматична
ампутация на 2-ри пръст на дясна ръка, разкъсно-контузни рани на дясната длан и
3-ти и 4-ти пръст на същата ръка. Случаят е деклариран от работодателя пред
НОИ, ТП-Враца и с Разпореждане № 38/15.08.2019 г. инцидентът е приет за трудова
злополука по чл.55, ал.1 КСО. Във връзка с травматичните увреждания, получени
при злополуката, ищцата е претърпяла 2 операции, около 7 месеца е посещавала
процедури за физикална и рехабилитационна медицина и за период от 11 месеца е
била в отпуск поради временна неработоспособност. С Решение на ТЕЛК №
5708/31.10.2017 г. на Б. е определена 54% трайно намалена работоспособност за
срок от 2 години, като 20% са в резултат от трудовата злополука. С влязло в
сила Решение № 101/18.03.2019 г. по нахд № 1123/2018 г. на ВРС собствениците и
управителите на "Орбита" ООД, гр.Враца Е.П. и Ц.П.са признати за
виновни за пристъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, пр.2 вр. ал.1 НК
и на основание чл.78а НК са освободени от наказателна отговорност, като им е
наложено административно наказание глоба.
Молителката
посочва, че при тези обстоятелства за нея е налице правен интерес от
предявяване на бъдещи искове за репариране на претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, както и за претърпените имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи за разликата между получаваното обезщетение по
ДОО за периода от 05.08.2016 г. до 30.06.2017 г. и трудовото възнаграждение,
което би получавала по сключения трудов договор.
Моли да бъде
допуснато обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на обезпечителна мярка
"възбрана" върху два собствени на ответника поземлени имота, находящи
се в землището на гр.Враца, местността "Турканица".
Към молбата
са приложени писмени доказателства, както следва: трудов договор № 2/05.04.2016
г., от който се установява, че страните са били в трудово правоотношение; разпореждане
№ 38/15.08.2016 г., от който е видно, че е декларирана злополука с Е.И.Б.,
която се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО; епикриза от
Ортопедично-травматологично отделение при МБЛАЛ "Христо Ботев",
гр.Враца за проведено болнично лечение от 05.08.2016 г. до 08.08.2016 г.,
от която е видно , че молителката е
претърпяла травматична ампутация на пръст на ръка; епикриза от Ортопедично
отделение при МБАЛ "Вива Медика", гр.Враца за проведено болнично
лечение от 16.11.2016 г. до 19.11.2016 г.; 12 бр. болнични листове за временна
неработоспособност; 10 бр. амбулаторни листове; експертно решение № 5708 от
зас.№ 155/31.10.2017 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МБАЛ "Христо
Ботев" АД, гр.Враца, с което е определена 54 % трайно намалена
работоспособност на Е.Б., от които 20% от трудова злополука; удостоверение от НОИ, ТП-Враца за получаваното парично
обезщетение за временна неработоспособност; Решение № 101/18.03.2019 г. по НАХД
№ 1123/2018 г. на ВРС; справка от СВ-Враца за притежаваните имоти от
"Орбита" ООД.
С
обжалваното Определение № 1780/23.07.2019 г. Районен съд-Враца е допуснал
обезпечение на бъдещите осъдителни искове чрез налагане на възбрана върху
посочените в молбата недвижими имоти, след внасяне на гаранция в размер на 2000
лева. По отношение на определената гаранция в съдения акт са изложени мотиви,
че не е доказана обезпечителната нужда, както и че е налице известно съмнение в
основателността на исковете по размер.
Настоящият
съдебен състав намира, че в обжалваната част
определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно.
На първо
място, не могат да бъдат възприети изложените от районния съд мотиви за
недоказана обезпечителна нужда. Както правилно е отразено в частната жалба, съобразно
разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК наличието на обезпечителна нужда е
предпоставка за допускане на обезпечението, а не за определяне на гаранция. Ето
защо мотивите за недоказана обезпечителна нужда са в явно противоречие с
мотивите за основателност на молбата за допускане на обезпечението. Макар и
определението да не е обжалвано в частта, в която е допуснато обезпечението,
все пак следва да се отбележи, че в случая безспорно е налице обезпечителна
нужда като предпоставка за допускане на обезпечението, тъй като исковете са за
парични притезания, при което обезпечителната нужда на практика се предполага,
доколкото всяко евентуално разпореждане на ответника с имуществото му би довело
до затруднения при удовлетворяването на кредитора.
На второ
място, не могат да бъдат възприети и изложените от първоинстанционния съд
мотиви относно съществуващо съмнение в основателността на исковете по размер
като основание за определяне на гаранцията. Приложените към молбата по чл. 390 ГПК писмени доказателства кореспондират с твърденията на молителката за произхода и основанието на претендираните парични вземания.
Естеството на материално-правния спор не изисква от бъдещата ищца пряко и пълно доказване в
обезпечителното производство на обема на отговорността на работодателя, респ.
размера на дължимите
обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди. Не случайно практиката трайно приема,
че обезпечението се допуска при вероятна основателност на иска, тъй като в
обезпечителното производство могат да се представят единствено и само
убедителни писмени доказателства, но те не могат да бъдат оспорвани, нито
ответната страна би могла да прави възражения и реплики на твърденията на
молителя. Окончателно по основателността на иска съдът се произнася с влязло в
сила съдебно решение, което установява безспорност между страните по
основанието и размера на претенцията. Вярно е, че
обезщетението
за претърпени неимуществени вреди се определя по справедливост и техният размер ще се определи в течението на
исковото производство, но, от една страна, ищецът
предявява претенцията си, оценявайки болките и страданията си, а от друга -
неимуществените вреди не могат изобщо или твърде трудно е да бъдат отразени в
писмени доказателства. Ето защо основателността на
исковете по размер не може да бъде обсъждана в обезпечителното производство.
На
следващо място, допуснатата обезпечителна мярка се
явява подходящ способ за осигуряване осъществяването на правата на ищцата по евентуално положително за нея решение доколкото се касае за
парично вземане и не се касае за вещи, върху които не се допуска принудително
изпълнение. Запорирани са вещи, които са собственост
на търговското дружество -
ответник според данните от представената справка
от СВ-Враца. Целта
на обезпечителната мярка "възбрана"
е да обезпечи принудителното реализиране на съдебно признатото вземане като
осигури принадлежността на недвижимите имоти към
имуществото на длъжника. От момента на налагане на възбраната длъжникът се лишава от правото
да се разпорежда с вещите, но не
се лишава от възможност да ги
ползва по предназначение. Ето защо допуснатата
обезпечителна мярка няма за последица спиране търговската
дейност на ответника и причиняване на преки и непосредствени вреди като
предпоставка за определяне на гаранция по смисъла на чл.391, ал.3 ГПК.
Най-сетне
следва да бъде отбелязано и това, че от представените пред първата и пред
настоящата съдебни инстанции писмени доказателства е видно, че бъдещата ищца в
продължителен период от време е получавала единствено обезщетение за временна
неработоспособност в размер под минималната за страната работна заплата, че е
инвалидизирана до 01.10.2019 г., както и че отглежда сама непълнолетното си
дете Д.И.К.. Действително семейното и имотното състояние не представлява
предпоставка за определяне на парична гаранция, но все пак тези обстоятелства
следва да бъдат отчетени от съда, доколкото разпоредбата на чл.391, ал.2 ГПК
предоставя възможност за преценка на съда дали да бъде определена парична
гаранция в случаите, когато искът е подкрепен с убедителни писмени
доказателства, а не задължение за определяне на такава. В случая искът е
подкрепен с такива доказателства и с наложената обезпечителна мярка не се
допуска прекомерна намеса в имуществената сфера на ответника, поради което настоящият
съдебен състав намира, че не следва да бъде определяна парична гаранция като
предпоставка за допускане на обезпечението.
При
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в частта, в която е
определена парична гаранция от 2 000 лева като предпоставка за допускане на
обезпечението, определението на Районен съд-Враца е постановено в нарушение на
процесуалните правила и следва да бъде отменено.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1780/23.07.2019
г. по ч.гр.д.№ 2942/2019 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, в която е определена парична гаранция в размер на 2000
лева като предпоставка за допускане на обезпечението.
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за издаване на обезпечителна заповед.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........