Р Е Ш Е Н И Е
№ 260523
гр. С., 09 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми
октомври
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 535 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че ответникът е абонат на ответното дружество по отношение на електроснабден имот, находящ се в с. Б., общ. С., ул. „Ц. К.” № .. Твърди, че на 05.06.2018 г. била извършена проверка на СТИ от служители на „ЕРП - Север” ЕАД, за която бил съставен констативен протокол № 1901015 от същата дата и при която било установено, че част от потребената в имота ел. енергия се отчита в невизуализирани регистри. С оглед на тези констатации електромерът бил демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ; същата била извършена и резултатите от нея били обективирани в протокол № 1054 от 05.06.2019 г., според който била установена външна намеса в тарифната схема на измервателното устройство и наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 10582,237 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Поради тези причини била издадена фактура № ********** от 14.06.2019 г., чрез която потребената и незаплатена от абоната ел. енергия била остойностена на сумата от 1942,79 лв. за периода от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г. Тъй като се снабдил със заповед за изпълнение за посочената сума, издадена по ч.гр.д. № 178 по описа на РСР за 2020 г., ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи същата, обезщетение за забава върху нея за периода от 25.06.2019 г. до 24.01.2020 г. в размер на 115,49 лв., както и законна лихва върху главницата от 11.02.2020 г. до окончателното ѝ плащане. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М.Г.С. не взема становище по предявения срещу него иск.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
Въз основа на постъпило на 12.09.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 419 от 13.02.2020 г. по ч.гр.д. № 178 по описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на посочените в исковата молба суми, по начина, по който същите са индивидуализирани в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
Страните по делото се намират в договорни отношения с предмет доставка на ел. енергия в електрифициран имот, находящ се с. Б.к, общ. С., ул. „Ц.К.” № .., възникнали на основание заявление за продажба на ел. енергия от 20.08.2015 г., депозирано от ответника пред „Енерго – Про Продажби” АД в качеството му на собственик на имота. От констативен протокол № 1901015 от 05.06.2018 г., съставен от служители на „Електроразпределение Север“ АД, се установява, че на тази дата била извършена проверка на измервателното устройство, отчитащо консумацията на ел. енергия в обекта на ответника, след която устройството било демонтирано и изпратено за експертиза в БИМ. Експертизата била извършена една година по – късно и за резултатите от нея бил съставен протокол от 05.06.2019 г., съдържащ констатацията (формирана в резултат на софтуерното четене на устройството), че е налице външна намеса в тарифната схема на електромера и съответно преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 10582 kWh, която не е визуализирана на дисплея, като е направен и извод, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност на измерването на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики. Въз основа на протокола „Електроразпределение Север“ АД изготвило справка за корекция на отчетената в имота ел. енергия за периода от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г., а ищцовото дружество издало фактура № ********** от 14.06.2019 г. за стойността на корекцията, а именно за сумата от 1942,79 лв.
Чл. 83, т. 6 ЗЕ оправомощава комисията за енергийно и водно регулиране да приема правила за реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, което обосновава извод, че законът допуска коригиране на сметките на абонатите в горепосочените случаи и доставчикът е в правото си да извърши корекцията, когато констатира, че измереното чрез СТИ количество ел. енергия не е било правилно отчетено от този измервателен уред. Тази възможност е проява на общото задължение на купувача по договора за покупко – продажба да заплати уговорената продажна цена, тъй като корекцията на сметката се предприема при доставена на абоната, но неизмерена и съответно незаплатена от него електрическа енергия, чиято стойност се дължи на общо основание, както стойността на енергията, която е била отчетена от СТИ.
В конкретния случай от цитираните по – горе доказателства става ясно, че в електроснабдения имот, спрямо който страните са в договорни отношения, е потребена ел. енергия в количество от 10582 kWh на стойност 1942,79 лв., която енергия е извън отчетената до този момент от СТИ и съответно начислената в месечните сметки на абоната. В справката на „Електроразпределение Север“ АД потреблението е отнесено за период от една година преди съставянето на констативния протокол (от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г.), без да става ясно на какво обективно основание е приет за меродавен именно този период, при положение, че в експертизата от БИМ той не е упоменат и в нея не се съдържа алгоритъм за неговото установяване. При тези факти съдът приема, че последният би могъл теоретично да се разположи в рамките от датата на монтиране на електромера до 05.06.2018 г. – датата на проверката и съставянето на констативния протокол, и същият би имал значение при настъпила промяна на собствеността върху имота във времето между посочените две дати, както и за приложимата продажна цена на начисленото количество енергия. В конкретния случай ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на първата от тези дати, тъй като е представил констативен протокол от 21.08.2015 г., датиращ от началото на договорната връзка между страните, за монтаж на електромер с фабричен номер 111503100047522.., който е различен от този предмет на проверката от 05.06.2018 г. и експертизата на БИМ – а именно електромер с фабричен номер 1114021666935888. В тази ситуация съдът условно приема, че електромер с фабричен номер 1114021666935888 е бил монтиран не по – рано от следващия месец, т.е. от 21.09.2015 г., тъй като ищецът не е представил доказателства, че това е сторено на по – късен етап, въпреки че би следвало да разполага с такива. Както по – горе се спомена, поради липсата на механизъм за установяване на точния период, през който е консумирана ел. енергията, преминала по невизуализираната тарифа, следва да се приеме, че началния момент на потреблението е възможно най – ранния такъв – в случая 21.09.2015 г., а крайния – датата на проверката - 05.06.2018 г. В конкретния случай ищецът претендира цената на консумираната и незаплатена в имота ел. енергия за периода от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г., която за този по – кратък период не би могла да съвпадне с цялата стойност на корекцията, а възлиза на сумата от 717,34 лв., изчислена съразмерно на периода на претенцията. При извършването на корекцията ищецът се позовава на действащите към момента на проверката ПИКЕЕ /отм./ и по – конкретно чл. 50 от същите, който гласи, че в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Прилагането на тази норма впрочем не означава, че цялото количество ел. енергия, преминало през невизуализирания регистър, следва автоматично да се отнесе за период от една година преди датата на проверката, а че то следва да се редуцира по съразмерност, като на абоната се начисли тази част от цялото количество ел. енергия, която условно може да се приеме, че той е консумирал за периода от една година. Отделен е въпросът дали при яснота относно точното количество консумирана и незаплатена на доставчика ел. енергия чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./ (или който и да е друг механизъм за извършване на корекцията по отменените ПИКЕЕ) изобщо намира приложение, доколкото тези правила целят условното, т.е. приблизително определяне на количеството потребена ел. енергия при липсата на точен измерител на грешката в отчитането, яснота относно периода на грешката или и двете заедно. Този въпрос в конкретния случай не следва да се коментира, тъй като самият ищец е поискал установяване на вземането си за ел. енергия по корекцията за периода от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г., поради което съдът дължи произнасяне именно за размера на задължението на ответника за този период, възлизащ, както по – горе се установи, на сумата от 717,34 лв. Обезщетението за забава върху тази сума за периода от 25.06.2019 г. (падежът на задължението) до 24.01.2020 г. е в размер на 42,64 лв., като съдът намира, че предявените искове са основателни до тези размери и в тази си част следва да се уважат, а за горницата – да се отхвърлят като неоснователни, като се признае и вземането за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 11.02.2020 г., до окончателното ѝ плащане . На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете и съобразно представения списък в размер на 168,40 лв. за адвокатски хонорар, както и разноски по заповедното производство (ч.гр.д. № 178 по описа на СРС за 2020 г.) в размер на 15,20 лв. за държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.С. с ЕГН ********** *** дължи на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК … и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ., представлявано от П. С. С., Я.М. Д. и Г. К., сумата от 717,34 лв. (седемстотин и седемнадесет лв. и 34 ст.), представляваща стойността на ел. енергията, потребена в електроснабден имот, находящ се в с. Б., общ. С., ул. „Ц.К.” № .., за периода от 06.06.2017 г. до 05.06.2018 г. по корекция, обективирана във фактура № ********** от 14.06.2019 г., обезщетение за забава върху тази сума за периода от 25.06.2019 г. до 24.01.2020 г. в размер на 42,64 лв. (четиридесет и два лв. и 64 ст.) и законна лихва върху главницата от 11.02.2020 г. до окончателното ѝ плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 178 по описа на СРС за 2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за признаване на вземането за стойността на потребена в посочения имот и за посочения период ел. енергия за сумата над 717,34 лв. и за обезщетение за забава за сумата над 42,64 лв.
ОСЪЖДА М.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД с ЕИК … и адрес на управление: гр. В., В. – Т. – Г, бул. „В. В.” № ., представлявано от П. С. С., Я.М. Д. и Г. К., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 168,40 лв. (сто шестдесет и осем лв. и 40 ст.) за адвокатски хонорар, както и разноски по заповедното производство (ч.гр.д. № 178 по описа на СРС за 2020 г.) в размер на 15,20 лв. (петнадесет лв. и 20 ст.) за държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/