Решение по дело №1650/2017 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 177                                 31.07.2018 г.                             Град   Перник

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                           VІ-ти нак. състав

На 22 март                                                                                     Година 2018

 В публичното заседание в следния състав:

                                                          Председател: Силвия Димитрова

Секретар: Даниела Асенова

Прокурор:     

Като разгледа докладваното от  съдията АНД № 01650 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 14-0000484 от 31.07.2017 г., издадено от Л.Д.В.– директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Перник, на “Ел Джей Тимбър” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Столична, ул. ***№ 14, представлявано от Р.М.Й.– управител, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от “Ел Джей Тимбър” ЕООД – с. ***, представлявано от управителя Р.М.Й.. В нея се оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление и се оспорва отразената в АУАН и НП фактическа обстановка.

В съдебните прения процесуалният представител на жалбоподателя  адв. В. доразвива доводите в жалбата като поддържа, че вмененото нарушение не е извършено, че фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно и се базират на един единствен документ – трудова справка, на чието съдържание е отдадено прекомерно значение. Поддържа, че доверителят му е привлечен към административнонаказателна отговорност незаконосъобразно и отговорността му е ангажирана  в противоречие с материалния закон, поради  което  пледира  за отмяна на обжалвания административен акт.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.

Пернишкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 12.09.2013 г., около 14:10 часа, по повод постъпил в Дирекция “Инспекция по труда” – Перник сигнал за нарушаване на трудовото законодателство, служителите от дирекцията Б.С.М. и Е.А.Т. извършили проверка на “Ел Джей Тимбър” ЕООД – с. *** като посетили стопанисвания от него обект: “Цех за производство и пакетиране на дървени стърготини /талаш/, находящ се в промишлената зона на гр. Батановци. В него имало две лица – Л.Д.Я. и М.Б.А., които полагали труд, поради което в съответствие с предоставените им пълномощия и на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, контролните органи поискали от тях да попълнят бланка-декларация по образец. Свидетелката Я. попълнила документа и вписала, че работи в дружеството от един месец на длъжност “работник” с работно време от 08:00 до 16:00 часа, почивни дни: събота и неделя, трудово възнаграждение: 400 лева, без сключен трудов договор.

Управителката на дружеството била поканена да се яви в ДИТ – гр. Перник и да представи документи, сред които бил и Трудов договор № 008/12.06.2017 г., сключен между “Ел Джей Тимбър” ЕООД – с. ***, в качеството му на работодател, и Л.Д.Я. – работник. От Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388173294276/15.06.2017 г. обаче се установило, че последният е регистриран в ТД на НАП на 15.06.2017 г. в 20:47 часа.

Въз основа на констатациите си от проверката на място в обекта и проверката по документи контролните органи изготвили Протокол за извършена проверка № ПР 1723017/22.06.2017 г. Отделно, управителката на дружеството била поканена да се яви в ДИТ – Перник за съставяне на АУАН на 10.07.2017 г., в 10:00 часа, като поканата й била връчена чрез лицето Л.Б.Й.със задължението да й я предаде лично.

 На 10.07.2017 г. управителката Р.Й.се явила в ДИТ – Перник и там срещу управляваното от нея търговско дружество било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 14-0000484/10.07.2017 г. за извършено нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът бил връчен на Й., а тя след като се запознала със съдържанието му, го подписала с отбелязване, че не е съгласна с декларацията /трудова справка/. Други възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не направила.

Впоследствие, на 31.07.2017 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства и въпреки направеното в акта възражение, административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ ангажирал административнонаказателна отговорност на “Ел Джей Тимбър” ЕООД – с. *** за нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, налагайки му имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: АУАН № 14-0000484/10.07.2017 г., Трудов договор № 008/12.06.2017 г., сключен между “Ел Джей Тимбър” ЕООД – с. *** и Л.Д.Я. – работник, Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388173294276/15.06.2017 г., Протокол за извършена проверка № ПР 1723017/22.06.2017 г., Писмо-покана за явяване за съставяне на АУАН с изх. № 17225200/22.06.2017 г., Декларация от Л.Д.Я., Справка от търговски регистър относно “Ел Джей Тимбър” ЕООД – с. ***, заповеди, свидетелските показания на Б.С.М., Е.А.Т. и Л.Д.Я..

От правна страна:

Жалбата е подадена в срок от активно легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните  правила, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи отмяната му на това основание. Отделно, актът и наказателното постановление отговарят на изискванията в чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Спазени са и всички срокове.

По същество:

Актосъставителят е формирал извода си за осъществяване на административнонаказателния състав по чл.414, ал.3, във вр. с чл.61, ал.1 вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, считайки че естеството на извършваната дейност от Л. Й., както и мястото и времето на извършване, са изисквали оформяне на отношенията между нея и жалбоподателя като трудови, а това не било направено към момента на проверката – 14.06.2017 г. Този извод съдът намира за абсолютно правилен и обоснован, тъй като се базира на конкретно събрани доказателства за наличието на същностните елементи на този вид правоотношения. Доказването на тези елементи от обективна страна е в тежест на административнонаказващия орган, което е и направено в хода на производството и се установява както от събраните по делото писмени доказателства, така и от гласните такива.

Инспекторите от ДИТ – Перник са заварили  Й.с работно облекло да извършва дейности, свързани със спецификата на производството. Впоследствие самата тя е декларирала, че работи в проверения обект от един месец на длъжност “работник”, с определено работно време /от 08:00 до 16:00 часа/, определени почивни дни /събота и неделя/, уговорено трудово възнаграждение /400 лева/, като е посочила, че няма сключен трудов договор. Въз основа на тези данни те са направили извод, че  Й.е предоставяла работната си сила без между нея и жалбоподателя да е имало уредени по законоустановения ред трудови правоотношения. Съдът намира същия за правилен и обоснован, тъй като е подкрепен от доказателствения материал.

По делото са събрани достатъчно убедителни доказателства относно съществуването на отношения по предоставяне на работна сила, необективирани в писмен трудов договор, в нарушение на нормите, гарантиращи закрилата на работниците по КТ, които сочат на наличие на елементите на този вид правоотношения, а именно: предоставяне на работна сила за изпълнение на определен вид работа при определено работно време и място, при регламентирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу договорено трудово възнаграждение с постоянен характер. Свидетелките Т. и М. са категорични, че по време на посещението им в цеха за производство и пакетиране на дървени стърготини, стопанисван от жалбоподателя и находящ се в промишлената зона на гр. Батановци, лицето Л.Я. е полагала труд като работник. Този факт не се отрича и от самата Й., разпитана в качеството на свидетел. Тя заявява, че още преди проверката била подписала документ, за който не знаела, че е трудов договор, а всъщност бил такъв. Действително, по делото е представен Трудов договор № 008 с вписана дата на сключване 12.06.2017 г., но от Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 22388173294276 се установява, че той е представен пред НАП на 15.06.2017 г., т.е. един ден след проверката. Съгласно чл.63, ал.1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.2, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а според ал.2 на същата разпоредба няма право да го допуска до работа преди да му предостави документите по ал.1. Т.е. посочената разпоредба регламентира един сложен фактически състав на уреждането на трудовите правоотношения, елемент от които е не само подписването на трудовия договор от работодателя и работника/служителя, но и предоставянето на същия за вписване в НАП, издаването на уведомление по чл.62, ал.2 от КТ и предоставяне на екземпляр от сключения и подписан от двете страни трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.2 от КТ на работника/служителя. В конкретния случай свидетелката Я. не е разполагала с тези документи, поради което допускането й до работа и предоставянето на работната й сила е станало при неуредени по надлежния ред трудови правоотношения.

В контекста на гореизложеното, съдът приема, че свидетелката Я. е била наета на работа с определени трудови функции и са били налице отношения по предоставяне на работна сила, които съгласно изричната регламентация в чл.1, ал.2 от КТ се уреждат само като трудови, подлежащи на обективиране  в писмен трудов договор, което не е било сторено към момента на извършената проверка. Следователно, налага се извода, че жалбоподателят е осъществил административнонаказателния състав по чл.61, ал.1 вр. чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, поради което за неизпълнението на посоченото задължение законосъобразно и обосновано е ангажирирана административнонаказателната му отговорност.

Относно наложеното административно наказание:

Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В конкретния случай на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, поради което настоящият съдебен състав намира, че тя е определена в границите, установени от законодателя и в минимално предвидения от закона размер – т.е. съобразени са изискванията по чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН относно вида и границите на наказанието, както и чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗАНН, обусловили наказание в минимален размер при съобразяване на смекчаващото отговорността обстоятелство – извършване на нарушението за първи път с оглед липсата на влезли в сила НП за същото такова нарушение. Така определеният размер на санкцията кореспондира и с целите по чл. 12 на ЗАНН.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14-0000484 от 31.07.2017 г., издадено от Л.Д.В.– директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Перник, с което на “Ел Джей Тимбър” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Столична, ул. ***№ 14, представлявано от Р.М.Й.– управител, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение по чл.61, ал.1, вр. чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

ВС