Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. Велико
Търново, 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Светлана Иванова разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10023/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Касаторът сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново обжалва Решение № 527/10.11.2020 г. по НАХД № 1259/2020 г. на Районен съд-гр. В. Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 20-1275-000990 от 03.07.2020 г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново. Според касатора решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изисква протоколът да е съпроводен със снимка на разположението на уреда само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, но не и в случаите, когато за измерване на скоростта от мобилно АТСС са използвани служебни автомобили или мотоциклети. Сочи, че от доказателствата е видно, че служебният автомобил е бил позициониран в рамките на населеното място. Необосновани били изводите на съда, че посочените в снимковия материал координати не съответстват на посочените в протокола и наказателното постановление. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – А.Н.П. от гр. Ст. Загора, оспорва жалбата като неоснователна в подаден писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 527/10.11.2020 г. по НАХД № 1259/2020 г. на Районен съд-гр. В. Търново е отменено Наказателно постановление № 20-1275-000990 от 03.07.2020г. на ВПД началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново, с което на А.Н.П. от гр. Ст. Загора, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
За да постанови съдебния си акт, ВТРС е приел за установена следната фактическа обстановка: С НП ответникът по касация е санкциониран за това, че на 28.04.2020 г., в 10:27 ч., в с.Ново село, общ.В.Търново, на път ПП I-4, при км. 106+200, в посока гр. София, Ал. П. е управлявал л.а. Пежо, модел "Партнер" с рег. № ***, собственост на "Загора мобил", със скорост 106 км/ч, при ограничение за населено място 50 км/ч, въведено с пътен знак Д 11. Въззивният съд е изложил мотиви, че АУАН и НП са законосъобразни от формална страна. За да отмени НП съдът е приел, че не е доказано местоположението на полицейския автомобил, на който е монтирано АТСС, с което било установено и фиксирано процесното нарушение. В тази връзка съдът се е позовал на липсата на изготвена, респективно приложена снимка изискуема съобразно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. и установяваща разположението на уреда. След като не може да се закрепи местонахождението на поставеното мобилно АТСС, респективно точката на засичане на скоростта на движение на автомобила управляван от жалбоподателя, по този начин не може по безспорен и категоричен начин да се определи дали замерването е осъществено в зоната на действие и контрол на техническото средство. Също така съдът е посочил, че събраните по делото доказателства установявали две различни места, на които се твърди, че е било поставено използваното АТСС. В съдържанието на обжалваното НП и в приложения протокол за използване на АТСС от 28.04.2020 г. се сочи, че нарушението е извършено на ПП I- 4, при км. 106 + 200 в посока на гр. София, а от приложеният към НП снимков материал, извлечен от АТСС и отразените в снимките GPS координати, се фиксира място, което се намира на 200 м. преди тези посочени в текста на НП, като този извод се подкрепял и от данните съдържащи се в схемата на вертикална и хоризонтална маркировка и пътни знаци за път ПП I-4, в района на км. 105-108.00. Свидетелските показания също оборвали направените в обжалваното НП твърдения, тъй като в показанията си св. К.и С.сочат различно място от това което е отразено в НП, а именно че полицейският автомобил, на който е монтирано АТСС, е бил паркиран в пресечка, стояща в дясната част на платното за движение, в посока на гр. София и насочен към гр. В.Търново. Въз основа на това съдът е приел, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДВП.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Единствено несподелими са доводите на съда относно липсата на снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като в настоящия случай в действителност не се изисква такава, както правилно сочи касаторът. Това обаче не влияе върху извода за правилност на решението като краен резултат.
Обосновано въззивният съд е приел, че показанията на свидетелите К.и С.са противоречиви относно разположението на служебния автомобил и не подкрепят не само посоченото в протокола местоположение на автомобила, но и посочените в същия протокол посоки на осъществяване на контрола. Противоречията в данните не позволяват да се установи по безспорен начин мястото, от което е осъществен контрола, съответствието му с изискванията на Наредбата, както и дали измерването на скоростта е надлежно извършено. Неяснотата относно местонахождението на поставеното мобилно АТСС води до неяснота не само дали замерването е осъществено в зоната на действие и контрол на техническото средство, но и относно точката на засичане на скоростта.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение в частта, в която е отменено НП, не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила в тази част.
Решението е неправилно в частта, в която съдът е осъдил ОД на МВР – В. Търново да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 300 лв. На възстановяване подлежат само реално направени разноски. Към жалбата до ВТРС е представен единствено Договор за правна защита и съдействие от 10.08.2020 г. между ***Е. П. и Ал. П., според който за правната защита и съдействие клиентът дължи възнаграждение в размер на 300 лв. До приключване на устните състезания обаче не са представени доказателства за действителното заплащане на договореното възнаграждение, било то в брой или по сметка. Предвид това решението на ВТРС в тази част противоречи на материалния закон и подлежи на отмяна.
За настоящата инстанция не следва да се присъждат
разноски в полза на ответника по касация, въпреки изхода на делото и направеното
искане, тъй като отново не са представени доказателства за направени такива.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 527/10.11.2020 г. по НАХД № 1259/2020 г. на Районен съд-гр. В.
Търново в частта, с която ОД на МВР – В. Търново е осъдена да заплати на А.Н.П.
от гр. Ст. Загора разноски по делото в размер на 300 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 527/10.11.2020 г. по НАХД № 1259/2020 г. на Районен съд-гр. В.
Търново в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.