О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 29 март 2021 г.
Софийски окръжен съд, наказателно
отделение – първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ТОДОРОВА в.ч.н.д. № 167 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.ХХІІ, във вр. с чл.306 ал.3, вр. ал.1,
т.4 от НПК.
С
определение от 05.02.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д. № 412/2020 г. по описа
на същия съд, е осъден на основание
чл.189 ал.3 от НПК, С.Й.Е., с ЕГН **********,***, да заплати на Националното
бюро за правна помощ сумата от 120 лева /сто и двадесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставената му служебна защита в двете фази на
наказателното производство по посоченото дело.
Срещу така
постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила частна жалба
от осъдения С.Й.Е., с искане за неговата отмяна, поради неправилността и
незаконосъобразността му. Сочи се, че при постановяването му първоинстанционния
съд не е взел в предвид финансовото състояние на осъдения Е. – липса на трудова
ангажираност, която да е източник на доходи за семейството му, както и
обстоятелствата, че е родител на две малолетни деца и е в съвместно съжителство
с жена, която също е безработна.
С. окръжен
съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и материалите по делото, намира
следното:
С влязла в сила на 14.10.2020 г. присъда
/споразумение/ на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 412/2020 г. по
описа на същия съд, жалбоподателят /тогава подсъдим/ С.Й.Е. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.345 ал.2 от НК, за което му е наложено
наказание глоба в размер на 500 лева.
В досъдебното производство по посоченото
наказателно дело, процесуалното представителство на подсъдимия С.Е. е било
осъществявано от служебен защитник – адв.Р. К. от САК, назначен с определение
на РС С. от 03.09.2020 г., постановено по ЧНД № 384/2020 г. по описа на същия
съд. Последният е бил определен от съответния адвокатски съвет и избран от
Националния регистър за правна помощ, по реда на чл.25 ал.4 от Закона за
правната помощ, в изпълнение на решение за предоставяне на правна помощ на
подсъдимия Е.,*** по инициатива на РП С., на основание чл.25 ал.1 във вр. с
чл.23 ал.1 от Закона за правната помощ, приложени във връзка с разпоредбата на чл.381
ал.1, изр.2 от НПК. Така определеният процесуален представител – адв.Р. К. е
участвала като служебен защитник на подсъдимия Е. и по образуваното съдебно
производство по н.о.х.д. № 412/2020 г. по описа на РС С..
Видно от
решение № СФ-27715-21510/30.11.2020 г., представено от НБПП по н.о.х.д. № 412/2020
г. на РС - гр.С., след приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт,
Националното бюро за правна помощ е изплатило на адв.Р. К. сумата от 120 /сто и
двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от
нея правна помощ на подсъдимия С.Е. по посоченото наказателно дело, в двете
фази на наказателното производство.
При така
установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна, че
частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок и
от надлежно лице, но разгледана по същество е неоснователна, а обжалваното
определение на районния съд – законосъобразно.
С атакуваното определение, постановено по реда
на чл.306 ал.1, т.4 от НПК, първостепенният съд е ангажирал отговорността на
осъдения подсъдим /настоящ жалбоподател/ С.Й.Е. за заплащане на разноските за
служебен защитник по наказателното производство, като е присъдил същите в полза
на Националното бюро за правна помощ. Приел е, че разпоредбата на чл.189 ал.3
от НПК е приложима в настоящия случай, тъй като Е. е признат за виновен и
следва да бъде осъден да заплати разноските по делото, в частност адвокатско
възнаграждение и други разноски за служебно назначения му по реда на ЗПП
адвокат. Тези съображения на районния съд и постановения въз основа на тях
съдебен акт, са правилни и са в съответствие с регламента, установен в
процесуалния закон. Последният, в разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК е
предвидил, че „когато подсъдимия бъде признат за виновен, съдът го осъжда да
заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите
разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от
частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане”.
Посочената разпоредба намира приложение във всички случаи, когато подсъдимия е
признат за виновен, в това число и когато защитата му е била осъществявана от
назначен му по реда на Закона за правната помощ служебен адвокат, в който
случай възнаграждението на последния се заплаща в полза на Националното бюро за
правна помощ, каквато е и настоящата хипотеза /аргумент от чл.27а от Закон за
правната помощ/. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. на ВКС.
Въззивният съд намира, че
позоваването в частната жалба на обстоятелствата, относно социалното и
материално положение на осъдения и неговото семейство не е относимо към
законосъобразността на определението, предмет на настоящия инстанционен
контрол. Ангажирането на отговорността на осъдения подсъдим /настоящ частен
жалбоподател/ на основание чл.189 ал.3 от НПК за разноски за служебен защитник,
е поставено от посочената разпоредба в зависимост от ангажирането на
наказателната му отговорност и е независимо от данните за личността му,
семейното, материалното и социалното му положение.
Гореизложените
съображения на въззивната инстанция налагат извода, че атакуваното определение
на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от
горното, С. окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 05.02.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.о.х.д. № 412/2020
г. по описа на същия съд.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.