№ 1823
гр. С., 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110164631 по описа за 2021 година
Ищецът С. Д. Д. твърди, че поради виновното поведение на водача на лек автомобил
„Фиат Пунто“ с рег. № РВ 4523 РН на 26.12.2020г. в гр. С. е настъпило пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което са му причинени травматични увреждания. Тъй като
управлявания от Георги Лазаров Георгиев лек автомобил към момента на настъпване на
пътнотранспортно произшествие е бил валидно застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” от ответника, то същият отговоря за причинените вреди на пострадалите лица.
Поради обстоятелството, че застрахователят е отказал изплащане на обезщетение,
ищецът има правен интерес за предявяване на претенцията си по съдебен ред - за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от уврежданията на здравето в размер
на 10 000,00 лв., както и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове,
посочва, че не е установен по несъмнен начин механизмът на ПТП и причинната връзка с
посочените от ищеца увреждания, прави възражение за съпричиняване и алтернативно –
твърди, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
необосновано завишен с оглед настъпилите увреждания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 498, ал.3 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
1
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК е обявено, че към датата на процесното ПТП – 26.12.2020г.
между собственика на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № РВ 4523 РН и ответника е
съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, в това
число неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, както и обстоятелството, че причинените
вреди се дължат единствено на поведението на водача на „Фиат Пунто“ с рег. № РВ 4523
РН.
Действително констативният протокол за ПТП относно механизма на същото не е
официален документ с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179
от ГПК, но същият е такъв относно фактическата обстановка непосредствено след
настъпване на ПТП, доколкото длъжностното лице е възприело лично именно тези
обективни обстоятелства.
От представения констативен протокол, както и от изключително подробните,
логични, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
показанията на свидетелите Илиев и Василев, както и от заключението по САТЕ, се
установява, че на 26.12.2020г. в гр. С., на бул. „Цар Борис III“, с посока на движение от с.
Владая към бул. „Никола Петков“, настъпва ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.
№ СА 5125 КК, лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № РВ 4523 РН и специален автомобил
„Фиат Дукато“ с рег. № СВ 6745 РА, като хронологията на настъпване на произшествието е
следната: лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № РВ 4523 РН се движи по бул. „Цар Борис
III“, с посока на движение от с. Владая към бул. „Никола Петков“ и в района на местността
„Черния кос“, поради движение с несъобразена със състоянието на пътя (мокра настилка)
скорост, водачът навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно
движещия се в лявата за него пътна лента, лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. №
СА5125КК. Вследствие на удара, лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № РВ 4523 РН, се
завърта и реализира ПТП с движещия се срещу него в дясната пътна лента, специален
автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № СВ 6745 РА, след което се удря в крайпътна канавка.
Следователно именно виновното поведение на водача на автомобил „Фиат Пунто“, с
рег. № РВ 4523 РН, който е управлявал автомобила с несъобразена скорост и е загубил
управлението върху автомобила, навлизайки в лентата за насрещно движение, е причина за
настъпване на ПТП.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е извършено.
2
Ответникът е направил възражение за съпричиняване, поради поведението на ищеца
– непоставяне на обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП.
Тук обаче е необходимо да се има предвид, че изводът за наличие на съпричиняване
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. /Р №98/24.06.2013г. по гр.д. № 596/2012г. на ІІ ВКС, постановено по
реда на чл.290 от ГПК/.
Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице, само ако именно
поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху
действията на причинителя на вредата.
С оглед приетaта по делото СМЕ, както и установения механизъм на настъпване на
процесното ПТП, съдът счита, че по делото се установи точно обраното – че при
съобразяване механизма на удара и получените увреждания, може да се направи извод, че
ищецът е бил с поставен предпазен колан към момента на произшествието. С други думи
липсва поведение на ищеца, което да улеснява настъпването на вредите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът приема възражението за
съпричиняване за абсолютно недоказано.
От медицинската документация и заключението по СМЕ се установява, че на
ищеца вследствие на ПТП са причинени следните уреждания: контузия на дясна раменна
става и мишница, както и навяхване на шията.
От заключението на изслушаната СМЕ, изготвена въз основа на представени и
неоспорени медицински документи, се установява, че при нормално протичане на лечебния
процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид травми е около 20 дни,
като първите 7 дни болките са с по – голям интензитет. Посочено е още, че по отношение на
ищеца е приложено консервативно лечение с обездвижване на шията с шийна яка и дясна
ръка с митела, както и локален прием на обезболяващи. При преглед на ищеца, извършен на
01.06.2022 г., същият съобщава за болки в дясна раменна става и изтръпване на пръстите на
дясна ръка, като при прегледа не са били установени трайни последствия от процесния
инцидент.
Тъй като по делото бе установено по несъмнен начин настъпването на
застрахователно събитие през действието на процесния договор за застраховка “Гражданска
отговорност”, съдът приема, че застрахователното покритие обхваща отговорността на
причинителя на пътнотранспортното произшествие. Налице са всички материални
предпоставки за уважаване на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл.
498 ал.3 КЗ /още преди изпращане на препис от исковата молба, съдът е преценил, че
претенцията е процесуално допустима, тъй като е изпълнена специалната положителна
предпоставка за допустимост, а именно – претенцията да е заявена извънсъдебно пред
ответника/.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
3
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното пътнотранспортно произшествие на ищеца са причинени
увреждания, които са причинили болка и страдание, които се характеризират с интензивна
болка в първите 7 дни и са продължили около 20 дни. Не се доказва, обаче, че от инцидента
са останали трайни последици за ищеца, като твърди в исковата молба. Напротив, вещото
лице не е установило такива при прегледа на 01.06.2022г. Изследването с ЯМР и
резултатите от него от 20.05.2021г. не могат да се свържат пряко и непосредствено с
настъпилите увреждания от ПТП от 26.12.2020г. Така и според вещото лице, което в
заседание от 24.06.2022г. сочи, че травмите, получени при ПТП-то не са първопричината за
оплакванията на лицето, а единствено усложняват състоянието на зоната. Тъй като
първопричината се установява веднага и чрез изследвания и може да бъде – травматична
дискова херния или травматична луксация.
Също не беше доказано отсъствието на лицето от работа за твърдения период от 3
месеца. Ползването на болничен не би могло да се докаже пълно и главно единствено със
свидетелски показания. По делото не са представени документи, от които да е видно, че
лицето е ползвало такъв отпуск. Същото се отнася и за лечението чрез рехабилитация, за
което също не са представени писмени доказателства, въпреки възможността за това. Ето
защо остават съмнения за горепосочените обстоятелства, тъй като за същите по закон се
изисква издаването на документ – болничен лист и/или други медицински документи.
Съдът взема предвид, че съгласно свидетелските показания ищецът е изпитвал страх
при придвижване с автомобил. Въпреки това следва да се отбележи, че след като към
настоящия момент работи като санитар в линейка, страхът, който изпитва е бил или изцяло
преодолян или не е с висока степен на интензивност. Също според заключението на СМЕ и
показанията на свидетелите е бил с обездвижена с шина шия и обездвижена дясна ръка с
митела за неопределен с точност период от време около един месец. Приемал е лекарства,
страдал е от безсъние, изпитвал е притеснения. Следва да се отчете още, че травмата в
раменната и шийната област, въпреки че не е първопричина за възникналите в областта
дегенеративни промени, е способствала за това.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства, както на икономическата
конюнктура в страната към датата на настъпване на уврежданията, съдът счита, че
справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, е в размер
на 4 000 лв. и до който размер следва да се уважи искът.
Относно разноските по производството
С оглед изхода на делото, на ищеца се дължат разноски предвид разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК. Доколкото лицето е освободено от внасяне на държавна такса и разноски,
в случая приложение ще намери разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съобразно с цената на
иска държавната такса би била в размер на 400 лв., 520,00 лв. – внесени депозити за
възнаграждения за вещи лица от бюджета на съда, или общо 920,00 лв., като съобразно
уважения размер на иска, в полза на бюджета на Софийски районен съд следва да се
заплатят 368 лв.
На основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер, определен
съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху уважената част от иска, а именно: 700 лв.
Съгласно Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., съгласно
което присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ цели да
възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята
4
правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. Тоест при това
тълкуване се налага изводът, че базата, върху която се изчислява минималният размер на
адвокатското възнаграждение при оказана безплатна правна помощ, е уважената част от
иска. Недопустимо е уговарянето на възнаграждение по договор за безплатна адвокатска
помощ и съответно не следва да се взема предвид от съда.
Обстоятелството, че ищецът е освободен от задължението си за внасяне на държавна
такса и съдебни разноски за събиране на доказателства, не означава, че е освободен и от
задължението да понесе процесуална отговорност за разноските на другата страна в процеса.
Съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат присъдени сторените съдебни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, които възлизат на размер от 138 лв. –
80,00 лв. възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение от 150,00 лв.
определено от съда на осн. чл. 25 НЗПП.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Витоша“ № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Д. с ЕГН:
**********, с адрес: с. Сомовит, ул. „Цветан Гойчев“ № 9 и съдебен адрес: гр. С., бул.
„Македония“ № 12, ет. 3 – адв. С. Николова, както следва:
-на основание чл.432 ал.1, вр. чл. 498, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД сумата 4 000,00
лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие травматични увреждания,
причинени от пътнотранспортно произшествие на 26.12.2020г. в гр. С., поради виновното
поведение на водача на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № РВ 4523 РН, чиято деликтна
отговорност е застрахована по застраховка “Гражданска отговорност” в ДЗИ „ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от 4 000,00 лв.
считано от 12.11.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 4 000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв.;
ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Витоша“ № 89Б на основание чл.38 ал. 1 т.2 от Закона
за адвокатурата да заплати на адвокат С. Николова със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Македония“ № 12, ет. 3 адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „Витоша“ № 89Б на основание чл.78 ал.6 от ГПК да
заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД държавни такси и разноски в размер на
368 лв.
ОСЪЖДА С. Д. Д. с ЕГН: **********, с адрес: с. Сомовит, ул. „Цветан Гойчев“ № 9 на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК да заплати на ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
5
ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Витоша“ № 89Б
разноски в размер от 138 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6