№ 67
гр. Варна, 16.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500025 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. ИЛ. М. и СВ. АТ. М. против
определение № 4395/09.12.2021г. на ОС – Варна, постановено по в.ч.гр.д. №
2132/2021г., с което е оставена без уважение молбата им да бъдат освободени
пълно или частично от заплащането на държавни такси и разноски по делото,
на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Твърди се в жалбата, че така обжалваното определение е неправилно,
тъй като определената от съда държавна такса и разноските, които ще трябва
да направят за доказване на исковете си са непосилни за тях. Сочи се, че
ищцата е безработна, семейството има кредити, които погасява ежемесечно,
част от имотите им са унищожени и негодни за живеене, а други са за
основен ремонт или са необработваеми, повечето недвижими имоти са в
съсобственост с роднини, което би затруднило реализирането на парични
средства по отношение на тях. Навеждат се доводи, че от четирите
автомобила към настоящия момент само един е в движение и представлява
микробус, който е необходим за работата на ищеца и нужди на семейството.
По отношение на другите движими вещи се инвокират доводи, че макар и не
малко на брой, повечето са унищожени при пожара, а другата част са
придобити в режим на СИО и служат за реализиране на доходи, от които да
се издържа семейството. Твърди се, че ищците живеят под наем, като за това
заплащат 400лв. всеки месец, освен всички останали ежемесечни разходи,
както и че имат разходи по издръжката на тяхната пълнолетна дъщеря -
студентка в НБУ, София. Излага се също така, че и двамата са във влошено
здравословно състояние, както и че ищецът е длъжник за публични вземания
1
към ТД НАП-Варна. Навеждат се и оплаквания, че съдът погрешно е
определил размера на материалния интерес като е приел значително по-малък
размер на претендираното от тях обезщетение, което също би рефлектирало
върху размера на дължимата държавна такса в посока на нейното
увеличаване. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
обжалваното определение и уважаване на молбата им.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 2132/2021г. по описа на ОС – Варна е
образувано по подадена от жалбоподателите Н. ИЛ. М. и СВ. АТ. М. -
съпрузи, искова молба за заплащане на обезщетения за претърпени от тях
имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД като
съобразно последното направено от тях уточнение по реда на чл.129, ал.2
ГПК с молба вх. № 24069/23.11.2021г. са за сумата от 85 143.10 лева,
претендирана в условията на активна солидарност, включваща стойността на
подробно описани погинали вещи, придобити в режим на СИО и направени
разходи за наем в периода 01.10.2016г. – м.11.2021г.; за сумата от 149 434
лева, претендирана от Н.М. като равностойността на подробно описани вещи,
негова лична собственост; за сумата от 5 326 лева, претендирана от С.М.
като равностойност на погинали вещи, нейна лична собственост и за сумата
от по 5 000 лева, претендирана от всеки един от жалбоподателите като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Общият сбор на така
предявените искови претенции е за сумата от 270 203.10 лева, както правилно
е приел и първоинстанционния съд. Твърдението, че размерът на исковете
възлиза на 394 309.10 лева е неоснователно, тъй като не кореспондира на
аритметичните изчисления, направени въз основа на претендираните суми по
всяко едно от перата по исковите претенции.
Дължимата обща държавна такса от жалбоподателите, изчислена въз
основа на цената на исковете /размерът на търсената сума, съгласно
изричната разпоредба на чл.69, ал.1, т.1 ГПК/ е в размер на 10 808.12 лв.
Отчитайки предмета на спора по делото е безспорно, че освен тази сума по
всяка вероятност жалбоподателите ще следва да направят и разноски по
доказателствата /провеждане на съответни съдебни експертизи вр.
установяване причините за пожара/.
От съвкупния преценка на относимите обстоятелства по чл.83, ал.2
ГПК, установени от подадените от жалбоподателите декларации /л.477 и
л.489/ и представените писмени доказателства, съдът констатира следното:
Ищците притежават множество земеделски имоти /общо 70 бр./,
действително част от тях в съсобственост с трети лица, но по отношение
повечето от които са сключени договори за аренда/наем. Отделно от това,
освен дворното място с жилищната сграда в гр.Варна, с.о. Сълзица, за която
2
се твърди, че е напълно унищожена при процесния пожар, съпрузите
притежават в режим на СИО апартамент в гр.Варна, дворно място в
гр.Дългопол, ведно с жилищна сграда /н.а. № 199/2018г./ и земеделски имот,
находящ се в урбанизирана територия /терен по §4 ЗСПЗЗ/, землището на
с.Приселци. Иццата С.М. притежава в лична собственост и апартамент в
гр.Добрич. Имуществото на съпрузите включва и 4 бр. МПС, за три от които
в декларациите е посочено, че не са в движение. Доказателства за спирането
им от движение не са представени, но дори и това да е така, то от бракуването
им би могло да се реализира доход.
Съгласно декларираното и представените удостоверения към настоящия
момент съпругата е безработна и получава обезщетение по КСО.
Декларираният доход от нея за 2021г., включващ получените обезщетения и
ренти е 3 777.25 лева. По банковата й сметка към 15.11.2021г. са налични
746.49 лева.
Съпругът Н.М. е декларирал наличност по банкова сметка към
15.11.2021г. – 250.70 лева. Същият упражнява търговска дейност чрез
„НИКОЛАС – ТЕХНО“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е. За
2020г. дружеството е декларирало отрицателен финансов резултат. М. е
регистриран и като ЕТ „НИКОЛАС – Н.М.“, както и е съдружник в СД
„ОРИОН – С – М. и сие“.
Ищците са декларирали задължения към банкови институции по три
договора за банков кредит за текущо потребление за сумите от 15 000 лева,
6 000 лева и 6 900 лева.
Н.М. е на възраст 50 години и страда от хипертония, увреждане на
междупрешлени дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб,
които не препятстват възможността за полагане на труд. Същите не са
предпоставка и за направата на значителни разходи за тяхното лечение.
С.М. е на същата възраст и съгласно издадено от личния лекар
медицинско удостоверение страда от други хориоретинални нарушения при
болести, квалифицирани другаде, амблиопия, дължаща се на анопсия и
хиперметрофия /изредените болести са свързани най-общо с нарушения на
зрението/, субсериозен лейномиом на матката – заболявания, които не
ограничават способността за полагане на труд и без данни да са свързани със
съществени разходи за лечение.
Относно твърдението, че ищците към настоящия момент живеят под
наем, за което заплащат ежемесечно 400 лв. съдът констатира, че
представеният договор за наем относно имот –ателие в гр.Варна е със срок до
м.май 2021г.
Освобождаването на страната от задължението за заплащане на
дължимите от нея такси и разноски е обусловено не само от размера на
конкретното задължение, а доколко същата разполага с достатъчно средства,
за да се натовари с тяхното заплащане. Освобождават се от такси и разноски
само физически лица, за които въз основа на изброените в чл. 83, ал. 2, т. 1-7
3
ГПК обстоятелства може да приеме, че нямат имущество и не реализират,
респ. не са в състояние да реализират доходи над необходимите средства за
издръжката им и което би ги поставило в затруднено положение при
упражняване съдебната защита на правата им. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК
не е привилегия, а задължение на съда да осигури защита на онези физически
лица, които действително не са в състояние да заплатят дължимите от тях
държавни такси и разноски по делото. Когато молителят притежава
значително имущество, което може да бъде осребрено или от него да
реализира доход, или това имущество да послужи като обезпечение за
отпускане на кредит, съдът не може да признае, че няма достатъчно средства
да заплати дължимите държавни такси и разноски /Определение № 16 от
27.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 24/2022 г., IV г. о./.
В случая, независимо от обстоятелството, че ищцата С.М. е безработна,
семейството притежава достатъчно имущество, от което да реализира доход, с
което да обезпечи покриване на задълженията си за такси и разноски. И
двамата са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да
възпрепятстват полагането на труд. Макар и да не са посочени реализираните
от съпруга Н.М. доходи, следва да бъде отчетен факта, че същият упражнява
самостоятелна търговска дейност и безспорно реализира такъв. Доводите, че с
оглед пазарната конюктура и физическото състояние на имотите, същите не
могат да бъдат източник на доходи са неоснователни. Значителния обем на
притежаваните недвижими имоти – земеделски и жилищни предпоставя
възможността за реализирането на такъв, независимо дали чрез продажбата
им, чрез отдаването им под наем /данни за което има по отношение на
земеделските земи/ или чрез използването им като обезпечение на поето
парично задължение. От притежаваните МПС, за които се твърди, че не са в
движение също може да се реализира доход.
Ирелеванти за преценката на съда са съществуващите задължения по
договорите за потребителски кредит и непогасените публични задължения на
съпруга. Без значение е и обстоятелството, че ищците имат пълнолетна
дъщеря – студентка. Задължението за издръжка по чл.144 СК не е безусловно
– родителите дължат такава само ако това не съставлява особено затруднение
за тях.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че от датата на твърдения
деликт е изминал период почти от пет години, през който ищците са можели
да предвидят размера на съдебните им разходи по претенциите за обезвреда
на вредите от този деликт и да предприемат необходимите мерки по тяхното
обезпечаване /набавяне/.
С оглед на гореизложеното, като е приел че по отношение на ищците Н.
ИЛ. М. и СВ. АТ. М. не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4395/09.12.2021г. на ОС – Варна,
постановено по гр.д. № 2132/2021г., с което е оставена без уважение
подадената от Н. ИЛ. М. и СВ. АТ. М. молба за освобождаване от държавни
такси и разноски в производството, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Определението може да се обжалва при условията на чл. 280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателите.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5