Р Е Ш Е Н И Е
№ 1537 19.10.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на четиринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2.
ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря В. С.
с участието
на прокурора Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно
административен характер дело № 2041
по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „АЕЯ“ ЕООД с ЕИК: *********,
представлявано от Изабела Димитрова Иванова – управител, срещу решение № 236 от
18.06.2021г., постановено по НАХД № 1513/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № РД-05-91/23.12.2020
г., издадено от директора на РЗИ – Бургас, с което на „АЕЯ“ ЕООД, за
нарушение по чл.44 от ЗЗ, на основание чл.213, ал.3, вр. ал.1 и чл.231, ал.1 от
ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна
на наказателното постановление. Изразява се становище, че, за да наложи
имуществената санкция АНО се позовава на писмо, което не вменява правило за
поведение/задължение на „АЕЯ“ ЕООД, както и за „МОЛ Галерия“ Бургас. Цитира се
друго съдебно производство, приключило с отмяна на друго НП. Твърди се още, че
дружеството не извършва козметични услуги. Излагат се възражения за неспазен
срок за издаване на НП. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв.
Д.Х.. Поддържа жалбата и направените искания.Претендира разноски.
Ответникът
по касация – РЗИ Бургас, редовно призован, не
изпраща представител.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на обжалването.
Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Бургас е потвърдил наказателно
постановление № РД-05-91/23.12.2020 г., издадено от директора на РЗИ –
Бургас, с което на „АЕЯ“ ЕООД, за нарушение по чл.44 от ЗЗ, на основание
чл.213, ал.3, вр. ал.1 и чл.231, ал.1 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лв. За да постанови решението, въз основа на доказателствата по
делото, съдът е приел за установена описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка. Преценил е, че в хода на административнонаказателното
производство не били допуснати съществени процесуални нарушения. След като
анализирал приложимите нормативни и административни актове, от които произтича неизпълненото
от дружеството задължение, съдът направил извод, че деянието представлява
административно нарушение. Посочил още, че не са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
От доказателствата
по делото се установява, че от АЕЯ ЕООД е подадено заявление до РЗИ – Бургас за
откриване на обект с обществено предназначение – салон за маникюр/кьоск,
находящ се на ниво 0 в МОЛ Галерия, гр.Бургас. Във връзка със заявлението е извършена
проверка и е издадено предписание за провеждане на задължителните хигиенни и
противоепидемични мерки. Срокът за изпълнение бил удължен по искане на
управителя на дружеството. На 10.06.2020 г. е извършена проверка, при която е установено,
че предписанията не са изпълнени. Издадена е заповед № РД
03-07 от Директора на РЗИ-Бургас за спиране експлоатацията на обект – работни
места за маникюр (в открит щанд – кьоск). Изпълнението на заповедта е възложено
на АЕЯ ЕООД и същата е връчена на 03.09.2020г.. В заповедта е посочено, че
подлежи на предварително изпълнение. На 23.09.2020 г. от служители на РЗИ
Бургас е извършена проверка в обекта, относно изпълнението на заповедта и е
констатирано, че в обекта се извършва дейност – козметична процедура.
Съгласно чл. 44 от ЗЗ, лицата са
длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни
инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл.212,
ал. 3 от ЗЗ, юридическо лице, което не изпълни заповед за спиране на обекти или
на части от тях или наруши забрана за реализация на продукти и стоки,
разпоредена от органите на държавния здравен контрол, се налага имуществена
санкция в размер от 5000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 15 000 до
30 000 лв.
Установените по делото факти
дават основание на касационния състав, да приеме, че заповед
№ РД 03-07 на Директора на РЗИ-Бургас за спиране експлоатацията на обект е
адресирана до дружеството касационен жалбоподател, което не е изпълнило
вмененото задължение да преустанови експлоатацията на обекта, въпреки че
заповедта е била надлежно връчена и в нея е посочено, че подлежи на
предварително изпълнение. С неизпълнението на това задължение жалбоподателят е нарушил
чл.44 от ЗЗ. Административно-наказателната разпоредба на чл. 213, ал.3 вр. с
ал.1 от Закона за здравето предвижда административно-наказателна отговорност за
лице, което не изпълни заповед за спиране на обекти, разпоредена от органите на
държавния здравен контрол, ако не подлежи на по-тежко наказание и предвижда
наказание за юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000
лв. Наложената санкция е в размер на предвидения минимум, поради което е
недопустимо да бъде намалена.
Районният съд правилно е
преценил, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Деянието
не се отличава от обичайните нарушения от този вид, напротив видно от
представените по делото доказателства се установява, че предписанието за
провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки е от
18.11.2019г., което означава, че контролният орган е предоставил достатъчен срок, докато издаде
заповед № РД 03-07 на Директора на РЗИ-Бургас за спиране експлоатацията на
обект, като независимо наличието и на този административен акт жалбоподателят
не е преустановил дейността си.
Наказателното постановление е
издадено в законово установения срок. Посоченото от жалбоподателя приключило
съдебно производство по обжалване на друго НП е ирелевантно за настоящия спор,
тъй като касае неизпълнение на предписания на административния орган, а
настоящото неизпълнение на заповед за спиране на дейността.
С оглед изложеното, касационният състав приема, че правилно районният съд е
намерил обжалваното наказателно постановление за законосъобразно и е
потвърдил същото. По тези съображения решението е валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Разноски от страна на ответника по касация не са претендирани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236 от 18.06.2021 г., постановено по НАХД № 1513/2021 г. по
описа на Районен съд – Бургас .
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.