№ 11794
гр. София, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110142937 по описа за 2022 година
Предявени са от „Имотека“ АД срещу Е. В. К. осъдителни искове с правно основание
чл. 79 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3564 евро, представляваща
посредническо възнаграждение по Договор за специално обслужване от 21.01.2021г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2022г., до
окончателното им изплащане, както и 697,06 лева, представляваща неустойка за забава,
начислена за периода от 31.03.2021г. до 09.04.2021г.
Ищецът твърди, че на 21.01.2021г. бил сключен договор за специално обслужване
/договор за посредничество по чл. 51 ТЗ/ с ответника, по силата на който било възложено на
дружеството изключителното право да посредничи при продажбата на следния недвижим
имот- апартамент, находящ се в гр. София, АДРЕС с продажна цена 99 000 евро. Сочи, че
брокерът, който работил въз основа на договора бил С.П.. Твърди, че в имота е имало
наемател, като уговорката с ответника била да се организират огледи най-много един път
седмично в рамките на два часа за съответния ден, за да не се създава дискомфорт на
наемателя. Поддържа, че в изпълнение на задълженията по договора били извършени
следните дейности- снемане на имота от професионален фотограф, реклама в сайт на
имотека, в imot.bg и alo.bg. Осъществена била реклама и по различни групи за продажба в
социалните мрежи, реклама в социалната платформа Workplace на Имотека. Ежедневно бил
презентиран имотът на колеги на П. от всички агенции във всички социални мрежи.
Първата серия огледи била девет на брой и били извършени на 29.01.2021г. в интервала
между 15:45- 18:30. След това на 05.02.2021г. имало 10 огледа на имота, на 12.02.2021г.- пет
огледа; на 19.02.2021г. нови пет огледа. На 26.02.2021г. били проведени последните четири
огледа, след което ответникът уведомил, че временно се налага да прекратят огледите,
1
докато наемателят не замине на ваканция. Сочи, че С.П. предоставила подробна, точна и
навременна информация на ответника относно проведените огледи като били осъществени
около 38 телефонни разговора между тях. Въпреки положените усилия не се стигнало до
сделка с представените купувачи поради висока продажна цена на процесния имот.
Поддържа, че към настоящия момент договорът с ответника не бил прекратен и
продължавал действието си. Съгласно чл. 4.1 от договора ответникът се била задължила по
време на действието на договора да не продава имота самостоятелно или чрез
посредничество на друго лице освен Имотека. Въпреки това на 30.03.2021г. бил сключен
договор за покупко- продажба, обективиран в Нотариален акт № 179, том 47, вх. рег. №
19021 от 30.03.2021г. Поддържа, че съгласно чл. 4.6, изр. 2 от договора се дължало
възнаграждение независимо дали купувачът е представен от Имотека. Възнаграждението се
дължало в деня на сключване на нотариалния акт. Размерът бил посочен в чл. 4, т. 6, изр. 2
от договора и възлизал на 3 процента без ДДС от продажната цена на имота, а именно на
3564 евро или 6970,58 лева. За продажна цена се считала цената, посочена в договора за
специално обслужване, а именно сумата от 99 000 евро. Претендират и неустойка за забава в
размер на 697, 06 лева. С уточнителна молба от 19.08.2022г. е посочено, че се претендира
неустойка за забава за периода от 31.03.2021г. до 09.04.2021г. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Счита е потребител и процесният договор се
регулирал от разпоредбите на ЗЗП. Твърди, че договорът бил сключен извън търговския
обект на ищеца. Оспорва подписа на лицето, положил такъв за ищеца. Сочи, че ищецът не
бил изпълнил задълженията си по чл. 47 ЗЗП преди сключване на договора, а именно- не
била предоставена информация по ясен и разбираем начин относно основните
характеристики на услугите, крайната цена на услугите с включени всички данъци и такси,
условията за плащане, срока на договора и условията за прекратяването му. Поддържа, че
сключването на договора, както и самото му съдържание са резултат на нелоялна търговска
практика по смисъла на чл. 68б и сл. ЗЗП. Сочи, че развалят договора на основание чл. 123,
ал. 3, in fine ЗЗП. Твърди, че всички клаузи, на които се позовава ищецът, са нищожни.
Поддържа, че нищожни като неравноправни са следните клаузи от договора- чл. 4.1, чл. 4.6
и 9, чл. 4.1., изр. 2, чл. 4.6.1, чл. 4.6.2, чл. 4, т. 7, чл. 4.8 и т. 6. Заявява, че е сезирала КЗП за
грубо нарушаване на правата й като потребител по ЗЗП, вкл. и за наличие на множество
неравноправни клаузи и нарушения в договора. Твърди, че при посещения в дома й
брокерката не била представила никаква предварителна информация на хартиен или друг
носител. Устните й разяснения били повече от неясни, объркани и подвеждащи. По думите
й ангажиментът на агенцията се свеждал до осигуряване на купувач и постигане на
максимална цена със сключване на сделка в много кратък срок. Посочила е, че цените в
района са над 100 000 евро и опредЕ.ла цена за имота в размер на 99 000 евро. Представила
била договор, за който казала, че е стандартен и ексклузивен и че не можела да работи с
друга агенция. Без да е имала достатъчно време се доверила на брокерката и подписала
договора, като влияние оказало и че ситуацията се развивала по време на епидемията от
2
Ковид – 19. Представеният договор бил на бланка, типов, без възможност за промяна на
клаузите му, а само с място за нанасяне на идентификационни данни на ответника като
„продавач“. Сочи, че не е имало заснемане на имота от професионален фотограф, както и че
имотът не бил широко рекламиран. Твърди, че брокерката била абсолютно неподготвена и
се държала непрофесионално. Поддържа, че се касаело за пълно неизпълнение на договора
от страна на ищеца. Сочи, че предоставената услуга не отговаряла на изискванията на чл.
122, ал. 2 ЗЗП. Прави възражение за нищожност на разпоредбата на чл. 4.6.1, изр. 2 от
договора съгласно която възнаграждение било дължимо независимо дали купувачът е
представен от Имотека. Прави възражение за нищожност на клаузата на точка 6 относно
определението „продажна цена“. Прави възражение за прекомерност на претендираната
неустойка. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД подлежи на пълно и
главно доказване от страна на ищеца валидно възникнало облигационно отношение по
договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 21.01.2021г. , по силата на
което същият се е задължил да извърши възложените му действия; че е изправна страна по
договора, т.е. престирал е възложената му услуга; че страните са уговорили възнаграждение
и неговия размер.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже валидно
сключване на договор, в който е предвидено при неизпълнение на задължение на
насрещната страна, за нея да възниква вземане за обезщетение-неустойка в посочения
размер и съответно неизпълнението на това задължение.
При установяване на гореописаните материални предпоставки ответникът следва да
докаже плащане на сумите.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че между тях е бил сключен Договор за специално обслужване на продавач от 21.01.2021г.,
както и че Е. К. е продала апартамент № 39, находящ се в гр. София, АДРЕС на 30.03.2021г.
От приетия Договор за специално обслужване на продавач от 21.01.2021г. се
установява, че същият е с предмет осъществяване при изключителни права на
посредничество при продажба на апартамент в гр. София, АДРЕС за продажна цена в
размер на 99 000 евро.
Съгласно чл. 2 от договора „Имотека“ АД е поела задължение да предлага имота,
предмет на договора, на потенциални купувачи; да рекламира имота по начин, какъвто
прецени; да организира огледи на имота с потенциални купувачи; да информира продавача
за предлагането на имота по начин, какъвто прецени или като изпраща отчет за продажбата
на имота; да рекламира имота и разпространи характеристиките на имота до всички свои
3
кантори и партньори; да осигури организационното обслужване на сделката до сключване
на окончателен договор.
Съгласно чл. 3 от договора „Имотека“ АД има право да получи възнаграждение в
размер и срокове, посочени в договора.
В чл. 4 от договора са регламентирани задълженията на продавача, както следва: за
срок от 3 месеца да не продава имота самостоятелно или чрез посредничество на друго лице
освен Имотека, който единствено получава изключителното право да предлага имота и да
посредничи при сключване на сделка за продажба на имота; да представи всички
необходими документи, доказващи собствеността върху имота и необходими за продажба на
имота; да информира за ипотеки, възбрани и други тежести върху имота, вкл. при промени
след подписване на договора; да осигурява достъп за огледи на имота или да предостави
ключ за свободен достъп до имота; да информира при продажба на имота без
посредничество на Имотека. В чл. 4.1, изр. 2 е посочено, че договорът автоматично
продължава действието си за нов тримесечен период при същите условия в случай че липсва
писмено волеизявление за прекратяване, направено от някоя от страните не по-късно от 5
дни преди изтичане на предходния тримесечен период, като клаузата има многократно
действие.
Съгласно чл. 4.6, ал. 1 продавачът се задължава да заплати на Имотека еднократно
възнаграждение при продажба на имота в деня на сключване на предварителния договор, а
ако не се подписва такъв- в деня на продажба на имота /чрез сключване на нотариален акт
или по друг начин/. Уточнено е, че възнаграждението е дължимо независимо дали купувачът
е представен от Имотека. В чл. 4. 6, ал. 2 е посочено, че размерът на възнаграждението без
ДДС е 3 % от продажната цена на имота, но не по-малко от 600 евро.
В чл. 9.1 е договорено, че при забава на продавача за заплащане на цялото или на част
от възнаграждението на Имотека се дължи неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата
сума, но не повече от 10 %. Ако забавата продължи повече от 1 месец, продавачът дължи
неустойка в размер на 4 % от продажната цена, посочена в договора.
От приетия препис от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 30,
том III, рег. № 3063, дело № 319 от 2021г. на нотариус Г.Г.- помощник-нотариус по
заместване при И.И. се установява, че на 30.03.2021г. Е. В. К. е продала на Б.Б.Б. и С.Н.Б.
апартамент № 39, находящ се в гр. София, АДРЕС, на първо подпокривно ниво /седми
надземен етаж/ за цена в размер на 82 000 евро.
От приетите писмени документи /регистри за документирани огледи/ и от
свидетелските показания на св. С.П., св. Я.Л. и св. А.Т., се установява по категоричен начин,
че за процесния имот са били организирани огледи от страна на служитЕ. на ищцовото
дружество. В тази част показанията на свидетЕ.те са еднопосочни,
вътрешнонепротиворечиви и взаимодопълващи се. В този смисъл св. С.П. /служител на
„Имотека“ АД/ е заявила, че са били организирани голяма серия от огледи, съобразявайки се
с времето, което е препоръчано и обстоятелството, че в имота е имало наемател. Сочи, че са
били извършени над 30 огледа за кратък период от време- около един месец като огледите се
4
извършвали един път седмично, в рамките на 2-2,30 часа се извършвали 9-10 огледа. Твърди,
че имало интерес, но предлаганата цена била ниска и не се приемала от Е. К.. Св. Я.Л.
/служител на „Имотека“ АД/ е посочила, че се е включвала в един от етапите на огледи с
нейни клиенти, като била водела 3-4 човека. Уточнила е, че огледите били на конвейер- един
влизал, друг излизал, пазили имота с калцуни, като било видно че имало посещаемост на
жилището. Св. А.Т. /съсед на Е. К./ е посочил, че идвали постоянно брокери в апартамента,
които водЕ. клиенти.
Между страните не е спорно, а и се установява от свидетелските показания на св. А.Т.,
че ответникът е продала процесния апартамент на свой съсед, както и че купувачът не е бил
представен от ищцовото дружество.
Спорните по делото въпроси касаят действителността на клаузите от договора за
посредничество, регламентиращи дължимостта на процесните суми. По тези въпроси съдът
намира следното:
По своето правно естество сключеният между страните договор е такъв за
посредничество при покупко-продажба на недвижим имот. Този договор е уреден в чл. 49 –
51 ТЗ като търговска сделка /виж чл. 1, ал. 1, т. 4 ТЗ/, по силата на която търговският
посредник по занятие посредничи за сключване на сделки, имайки право да иска
възнаграждение било само от едната, било и от двете страни, според уговорката им. В
разглеждания случай, според постигнатото между страните съгласие, съдържанието на
задължението на посредника включва предлагане на имота, рекламирането му,
организирането на огледи, информиране на продавача за предлагането на имота, както и
осигуряване на организационно обслужване на сделката до сключване на окончателен
договор /в този смисъл са разпоредбите от чл. 2.1 до чл. 2.6/. Този извод следва от
осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на процесния договор във
връзка една с друга, неговата цел и обичаите в практиката и добросъвестността, като съдът
намира, че посредничеството следва да се разглежда като чисто фактическа дейност, която
се изразява в съдействието на търговския посредник за сключването на сделки. Касае се за
дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в осъществяване на
определени сделки или сделки с определени обекти от гражданския оборот. Следователно в
задължението му се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока
и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания
продукт, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със
сключването на договор за продажба на съответния продукт /така и Решение № 54 от
10.09.2010 г. на ВКС по т. дело № 267/2009 г., II т. о., ТК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ТЗ, посредникът има правото на възнаграждение
съобразно уговорката му с възложителя, като това право се поражда само при сключване на
сделката, за която е посредничил. Възнаграждението се дължи поради осъществената връзка
между купувач и продавач, независимо от това, че сделка е изповядана без знанието на
посредника. В конкретния случай страна по сключения между страните договор за
посредничество е физическо лице, на което е предоставена услуга, която не е предназначена
5
за извършването на търговска или професионална дейност, поради което и Е. К. има
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно "Имотека" АД е
търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /решение от 14.03.2013 г. по дело
С-415/11, ECLI:EU:C:2013:164; решение от 26.01.2017 г. по дело С-421/14,
ECLI:EU:C:2017:60; решение от 09.07.2020 г. по дело C-452/18, ECLI:EU:C:2020:536;
решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, ECLI:EU:C:2014:282; решение от 26.02.2015 г. по
дело С-143/13, ECLI:EU:C:2015:127; решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/17,
ECLI:EU:C:2018:745; решение от 09.07.2020 г. по дело С-452/18, ECLI:EU:C:2020:536 и
други/ и константната практика на ВКС /решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г.
на ВКС, ГК, III г. о., решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, ГК, ІV г.
о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
95/13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 205/07.11.2016 г. по т.
д. № 154/2016 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 165/02.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на
ВКС, ТК, І т. о. и други/, предпоставките за определяне, че една договорна клауза е
неравноправна, са следните: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в
нарушение на принципа за добросъвестност; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на
потребителя.
Съдът счита, че процесните клаузи, регламентиращи възнаграждението на посредника,
не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са част от
стандартни, изготвени предварително и типови договори на посредника /в които се
съдържат празни полета, които се попълват допълнително от евентуалните възложитЕ. с
техните лични данни/ и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им. В този смисъл са и показанията на св. С.П., която е посочила, че договорът, който са
подписали с Е. К., е бил типова бланка. По делото не се твърди, респ. не се установява
ответникът да е участвала при изготвянето на договора, респ. процесните клаузи да са били
индивидуално договорени с нея. Т.е по делото не се установява, че включването на спорните
клаузи в договора е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на
потребителя по отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в тази насока
е била на "Имотека" АД с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. В този смисъл Е. К. може
да се ползва от защитата на потребитЕ.те, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща
регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същевременно следва да се посочи, че уговорките, които определят основния предмет
на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценявани като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузите за възнаграждението
на посредника – чл. 4.6, ал. 1, изр. 1 и чл. 4.6, ал. 2 от процесния договор, са съществен
6
елемент на договора за посредничество, като в частност е изпълнено изискването за яснота и
разбираемост – възнаграждението е посочено ясно от граматическа гледна точка, като от
съдържанието на клаузата може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължение и
средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и
съобразителен, би могъл да разбере икономическите последици от сключването на договора.
Договорът за търговско посредничество е по дефиниция възмезден /чл. 51 ТЗ/, при който
заплащането на възнаграждение представлява насрещна престация на потребителя за
предоставената му услуга. В този смисъл клаузите на чл. 4.6, ал. 1, изр. 1 и чл. 4.6, ал. 2 от
процесния договор, предвиждащи заплащане на еднократно възнаграждение при продажба
на имота в размер на 3 % от продажната цена, но не по-малко от 600 евро, не са
неравноправни.
В конкретния случай, обаче, доколкото ответникът е продал имота на лице, което не е
било представено от ищцовото дружество, претенцията се основава на чл. 4. 6, ал. 1, изр. 2
от договора, предвиждащ че възнаграждение се дължи независимо дали купувачът е
представен от Имотека. При тълкуване на тази разпоредба съдът намира, че същата е
уговорена във вреда на потребителя и създава значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Гореописаната клауза налага на
потребителя да изпълни своите задължения по договора като заплати договореното
възнаграждение в пълен размер при положение, че търговецът не е изпълнил задълженията
си по договора. Така описаната уговорка задължава продавача да заплати възнаграждение за
извършено посредничество, въпреки че такова реално не е осъществено с купувача на
имота, а както е посочено в чл. 4.8 възнаграждението по т. 4.6 е дължимо поради самия факт
на свързане на страните по сделката. Такова свързване в конкретния случай не се
установява. Следва да бъде посочено, че е възможно „Имотека“ АД да са предложили
оферти, които да не са били изгодни за продавача на имота, а информация за продажбата да
е достигнала до купувача по друг начин /както в настоящия случай/, а не чрез
посредничеството на ищеца. Продавачът, обаче, ще е ограничен с оглед предвидената
уговорка да заплати възнаграждение на „Имотека“ АД независимо от това дали е получил
услугата изцяло или качествено, като ограничението се разпростира и до една година след
прекратяване на правоотношението с посредника. Съдът намира, че безспорно разпоредбата
на чл. 4, т. 6, ал. 1, изр. 2 от договора налага на потребителя да изпълни своите задължения
по договора в цялост дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения
по договора, което води до неравноправност на процесната клауза на основание чл. 143, т.
15 ЗЗП, доколкото не държи сметка за наличието на насрещно неизпълнение. Гореописаната
клауза е уговорена във вреда на потребителя и води до необосновано несъответствие между
правата и задълженията на страните по договора. Поради което съдът намира, че
разпоредбата, предвиждаща задължение за потребителя да заплати възнаграждение на
ищцовото дружество и когато не е извършило посредничество за реализиране на покупко-
продажба на имота за неравноправна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП – за нищожна.
В допълнение следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 51 ТЗ,
7
посредникът има правото на възнаграждение съобразно уговорката му с възложителя, като
това право се поражда само при сключване на сделката, за която е посредничил. При
тълкуване на разпоредбите от договора съдът намира, че възнаграждение на посредника се
дължи при постигане на определен резултат, а именно продажбата на процесния имот, при
липсата на който възнаграждение на посредника не се полага макар той да разходвал
ресурси /труд/. На следващо място, дори да се приеме, че на ищеца се дължи
възнаграждение за безспорно установените огледи на процесния имот и предлагането на
същия на потенциални купувачи, по делото не са ангажирани доказателства, от които да
може да се установи каква е стойността на извършените огледи- тарифа, часова ставка или
друг документ. Тези обстоятелства са в доказателствена тежест именно на ищеца, който
следва да установи при условията на пълно и главно доказване какво е било договореното
възнаграждение за престираните от него услуги.
Поради гореизложеното доколкото претенцията на ищеца се основава на клауза, която
настоящата инстанция прие за неравноправна, респ. нищожна, предявеният иск по чл. 79
ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед отхвърлянето на главния иск следва да бъде отхвърлен и обусловения от него
иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка за забава.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски единствено ответникът. Същият
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие №
062206 от 23.11.2023г. В проведеното съдебно заседание на 21.03.2024г. процесуалният
представител на ищеца е релевирал възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, обстоятелството, че по същото са проведени две съдебни заседания и са
изслушани трима свидетЕ.. Претендираният размер е съобразен и с цената на предявените
искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Имотека“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Възраждане, пл. Света Неделя № 4, ет. 1, срещу Е. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД и
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 3564 евро с ДДС, представляваща
посредническо възнаграждение по Договор за специално обслужване от 21.01.2021г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 08.08.2022г., до
окончателното им изплащане, както и 697,06 лева, представляваща неустойка за забава,
начислена за периода от 31.03.2021г. до 09.04.2021г.
8
ОСЪЖДА „Имотека“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Възраждане, пл. Света Неделя № 4, ет. 1, да заплати на Е. В. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1400 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9