ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
22.04.2020г.
Апелативният
специализиран наказателен съд, 4-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори
април през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
Членове:ВЕНЕЛИН И.
АДЕЛИНА ИВАНОВА
след
като разгледа докладваното от председателя на състава ВНЧД
№ 191 по описа на Апелативния специализиран наказателен съд за 2020г., намери следното:
Производството е по реда на Глава двадесет и втора вр. с чл.345 от НПК.
С Определение от 05.03.2020г.,
произнесено в закрито заседание по НОХД №5/2018г. на Специализираният наказателен съд, 14-ти състав, постановено
по реда и на основание чл.306 ал.1 т.4 от НПК, първоинстанционният съд е възложил на осъдения
по горепосоченото дело Б.З.Г.,
заплащането към Националното бюро за правна помощ направени по делото разноски
в размер на 1 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на назначения
му по наказателното производство служебен защитник.
Определението на СНС е обжалвано от
осъдения Б.Г., който сочи в жалбата си, че счита, че след като му е допусната
служебна защита поради влошеното му семейно и имуществено състояние (по реда и
на осн. чл. 94 ал.1 т.9 от НПК), то той следва да бъде освободен от заплащане
за адвокатското възнаграждение за служебния защитник, осъществявал
процесуалното му представителство в наказателния процес по НОХД №5/2018г., в
т.ч. – и към Националното бюро за правна помощ (НБПП).
Частната жалба е подадена в законоустановения
7-дневен срок от получаване на съобщението за постановеното определение на СНС
относно присъдените разноски. Осъденият Г., видно от разписката от съобщението,
приложена на л. 638 от част 2-ра от НОХД №5/2018г. на СНС, е получил същото на
11.03.2020г., а за срока на подаване на жалбата е меродавна датата на
пощенското клеймо върху плика, с който същата е била изпратена до СНС –
17.03.2020г. Частната жалба е подадена от лице, притежаващо правен интерес и
срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съдебен състав я намира за
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Служебният защитник – адв. М.И.Т., на
подсъдимия по НОХД №5/2018г. Б.З.Г., което наказателно производство е
приключило спрямо Г. с влязла в сила Присъда на СНС, 14-ти състав, от
17.07.2018г. (потвърдена с Решение от 08.07.2019г. на АСНС по ВНОХД №45882018Г.
и с Решение на ВСК от 14.02.2020г. по касационно н.д. №1150/2019г.), е
осъществявал процесуално представителство по отношение на обвиняемия/ подсъдимия
Г. още от фазата на досъдебното производство, което представителство е
продължило и в съдебната фаза на процеса.
С Присъда №34 от 17.07.2018г.
първоинстанционният съд е признал подс. Б.Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 339 ал.1 от НК, поради което и при условията на чл. 54 и
чл. 37 ал.1 т.1а от НК, му е наложил наказание
от 2 (две) години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено
(по реда и на осн. чл. 66 ал.1 от НК), с изпитателен срок от 5 (пет) години. Съдът е постановил (по реда и
на осн. чл. 67 ал.3 от НК), прилагането през изпитателния срок, на мярка за
пробационен надзор по чл. 42а ал.2 т.1 от НК (задължителна регистрация по
настоящ адрес), с периодичност два пъти седмично. Подсъдимият Г. е бил признат за невиновен и оправдан по
останалите му обвинения, повдигнати с обвинителния акт на Специализираната
прокуратура.
Както беше посочено по-горе, на обв. Б.З.Г.,
още във фазата на досъдебното производство (непосредствено преди привличането
му като обвиняем), е бил назначен
служебен защитник – адв. М.И.Т. от САК. Видно от Искането на разследващия орган
до НБПП, както и видно от самото постановление на гл. разследващ полицай Д.Т.(л. 12,-13 и л. 15 от том 2-ри от ДП
№64/2017г. по описа на ГД „БОП“ – МВР – гр. София), основанието за
назначаването на служебния защитник адв. Т. на обв. Г., не е било по чл. 94
ал.1 т.9 от НПК („обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско
възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието налагат
това“), а е по чл. 94 ал.3 от НПК (задължителна адвокатска защита при
хипотезата на чл. 94 ал.1 т.6 от НПК). Така назначеният на досъдебното
производство служебен защитник адв. М.Т. е продължил да осъществява процесуално
представителство и да защитава подс. Г. и в съдебната фаза на наказателния
процес, като настоящият съдебен състав не намери съдебен акт, с който
основанието за назначаването му да е било изменено.
Съобразно чл. 23 ал.4 от Закона за правната
помощ, преценката (по наказателни дела), че обвиняемият или подсъдимият няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа,
който ръководи процесуалните действия, въз основа на служебно установеното
имуществено състояние на лицето по конкретното дело и на обстоятелствата по чл.
23 ал.3 т.1, 3, 4-7 от ЗПП (доходите на лицето и неговото семейство, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други
обстоятелства). Липсват доказателства по делото такава преценка да е била
правена от органите, ръководещи процесуалните действия (прокурорът, съдът и
дори разследващият орган) за обвиняемия/подсъдимия Б.Г., и това е логично,
предвид обстоятелството, че служебната защита не му е била предоставена на
посоченото в частната жалба законово основание (чл. 94 ал.1 т.9 от НПК), а на
друго правно основание (чл. 94 ал.3 от НПК).
В този смисъл, искането, направено в
частната жалба, за освобождаване на осъдения Б.З.Г. от заплащане на частта от
разноските по делото към Националното бюро за правна помощ, за оказана му
правна помощ и осъществено представителство от служебно назначения защитник
адв. М. Т. в наказателното производство, се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.
По делото, след влизане на присъдата в
сила, са постъпили 3 (три) Решения на Председателя на НБПП – Решение
№СФ-1167-2772/2018 от 19.02.2018г., Решение №СФ-10460-20295/2018 от
08.10.2018г. и Решение №СФ-10114-18526/2019 от 12.09.2019г., от които е видно,
че въз основа на представени от служебния защитник адв. М.Т. отчети, на същия
са изплатени от Националното бюро за правна помощ съответно сумите: 300
(триста) лв. по първото от горепосочените решения – за процесуално
представителство на обв. Б.З.Г., осъществено от служебния защитник на
досъдебното производство, и сумите от по 600 (шестстотин) лв. за осъществено
такова от адв. М. Т. в съдебната фаза пред първата и втората инстанции – по
НОХД №5/2018г. на СНС и ВНОХД №458/2018г. на АСНС.
От друга страна, още с първоинстанционната
Присъда №34 от 17.07.2018г. по НОХД
№5/2018г. (потвърдена изцяло от следващите съдебни инстанции, в т.ч. – в частта
й по разноските), Специализираният наказателен съд, 14-ти състав,
законосъобразно е осъдил подсъдимия Б.З.Г. да заплати на Националното бюро
за правна помощ сумата от 300 (триста) лв., представляващи разноски по делото за оказана правна помощ от
служебен защитник.
По делото не са налични никакви други
Решения на Председателя на НБПП, освен трите горепосочени, в първото от което
изрично е вписано, че сумата от 300 лв. се изплаща на адв. М.Т. от НБПП за
предоставена от него правна помощ и осъществено представителство на обв. Б.Г. по досъдебното производство.
Т.е., въпросните 300 (триста) лв. са били присъдени в тежест на осъдения
подсъдим Г. (за заплащане от негова страна към Националното бюро за правна
помощ), със самата Присъда.
В определението на СНС от 05.03.2020г.
тази сума е включена повторно за заплащане от същото осъдено лице, към същия
получател – НБПП.
Поради изложените съображения,
въззивната инстанция счита, че следва да измени обжалваното определение в
частта му, в която е предвидено заплащането на частта от разноските в размер на
300 (триста) лв. от страна на осъдения Б.З.Г. към НБПП (тъй като тази сума е
била включена в разноските, за които е осъдено същото лице с първоинстанционната Присъда на СНС от
17.07.2018г.), а в останалата му част обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 345 ал.1 вр. с чл. 306 ал.3 от НПК
О П Р Е Д Е Л И
ИЗМЕНЯ
Определение
на СНС, 14-ти състав от 05.03.2020г. по НОХД №5/2018г., като НАМАЛЯВА размера на присъдените в тежест на осъдения Б.З.Г. (ЕГН:**********)
разноски, дължими към Националното бюро за правна помощ – за оказана му правна
помощ от служебния защитник М.И.Т. от САК, от 1 500 лв. – на 1 200 (хиляда и двеста) лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.