РЕШЕНИЕ
№ 528
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501360 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.422 от ГПК
и по чл.274 от ГПК.
Образувано е по подадени –
съответно въззивна жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
ЕИК – 11552190, чрез юрк. С.Д., против Решение № 260247/26.01.2021г.
постановено по гр.д.№ 20719/2019г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с
което е признато за установено по отношение на дружеството, че в
отношенията между страните, ЕТ „Атлас – М.Н.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в ***, не дължи на ответника сумата от 14 761, 57 лв.,
стойност на едностранна корекция на сметките между страните - на
доставена, но незаплатена електроенергия за периода от 27.12.2017г до
27.03.2018г., за която е издадена фактура с № ********** /29.11.2019г.; както
и е осъдено дружеството да заплати сумата от 1 790,50 лв. за направени
разноски по делото. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови
1
друго, с което да се отхвърлят изцяло исковете.
съответно частна жалба от „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК
– 11552190, чрез юрк.С.Д., против Определение № 262037/29.03.2021г., с
което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на
решението на осн. чл.248 от ГПК в частта за разноските като се намали
поради прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК адвокатското възнаграждение
на насрещната страна до минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г.
Моли определението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважи молбата на дружеството по чл.248 от ГПК.
Въззиваемата страна ЕТ „Атлас – М.Н.“, ЕИК - ***, със седалище
и адрес на управление в ***, чрез адв.Я.Я. депозира писмен отговори, че
въззивната и частната жалба са изцяло неоснователни.
I.Окръжен съд – Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима, подадена е от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от ЕТ „Атлас – М.Н.“ против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД е заведена искова молба, с която се
посочва, че потребява доставена до негов имот от ответното дружество в
***, електроенергия, като клиент с номер ***в базата данни на ответника. На
27.03.2018г. служители на ответното дружество демонтирали в хода на
извършвана проверка електромера с фабричен номер 2954952, монтиран на
измервателната точка № 4153736; за проверката съставили констативен
протокол с номер 405535. На дата 29.11.2019г ищцовият търговец получил
уведомително писмо, че следва да плати в полза на ответника сума от 14 761,
57 лв., представляваща служебно начислена на основание чл. 48 и 51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ)
стойност - на доставена, но незаплатена електроенергия за периода от
27.12.2017г до 27.03.2018г. Към писмото била приложена и издадената за
целта фактура с № ********** /29.11.2019г. Изложени са обаче доводи за
недължимост на плащането, като се отрича правната възможност на
ответното дружество за извършване на т. нар. едностранна корекция на
сметките между страните със задна дата. Ищецът нямал достъп до
електромера, собственост на ответника, не били извършвани от негова страна
2
каквито и да било манипулации на същия, липсвал в общите условия на
ответното дружество и ред и начин за уведомяване на клиентите при
извършване на едностранна корекция на сметките.
Ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал в срок
Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска. Не се отрича
съществуването на договор между страните, като се твърди изричен такъв.
Изложени са факти, че средството за търговско измерване е манипулирано да
не мери част от доставеното електричество; че ищецът – търговец е избрал
доставчик на електричество на свободния пазар, различен от доставчика от
последна инстанция, мотивира се приложението на все още неотменените към
датата на проверката Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, в частност – сочи се като основание за начислението разпоредбата на
чл. 51 ал. 2 от същите.
В хода на производството е приета комплексна софтуерна и
електро СТЕ, от чието заключение на в.л.инж. А.К. и в.л. инж.Л.К. се
констатира, че електромерът е манипулиран, като към фазите му са
монтирани допълнителни съпротивления, и по този начин част от доставената
до обект на ищеца електроенергия остава неизмерена. Това количество
електричество е правилно остойностено във издадената фактура по реда на
чл. 48 ал. 1 т . 2 от ПИКЕЕ, който е спазен.
Районният съд, за да уважи предявения иск, излага основни
съображения, че между страните няма спор затова, че са в договорни
отношения, и че на ищеца – стопански абонат, е доставяна чрез
нисконапреженовата електроразпредителна мрежа електроенергия за
процесния период - до обекта му в с. ***. Ищцовият търговец е краен
небитов потребител, "ползвател на мрежата", доколкото не се спори между
страните и е доказано да е собственик на електроснабдения имот /приложени
са нотариални актове за собственост/. Районният съд е приел за доказано
твърдението на ответното дружество за манипулация на електромера с
фабричен номер ***, монтиран на измервателната точка № ***; приел е като
доказателство в това отношение представения констативен протокол за
метрологична експертиза № 1343/ 14.10.2019г., съставен на основание чл. 58
ал. 4 от Закона за измерванията, от специално създаден за целта орган, в
изпълнение на предоставената му от същия закон компетентност. Тъй като
3
кредитира и заключението на вещите лица, Районният съд налага извод, че
неотчетеното количество електроенергия може да бъде точно изчислено при
допускането, че манипулацията на електромера е продължила през целия
деветдесетдневен период. По отношение на основния въпрос по делото -
дали ответното дружество „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,
има право да коригира сметките на ползвателите на мрежата едностранно, се
излагат аргументи, че към датата на проверката са в сила чл. 49 - 51 от
ПИКЕЕ, издадени от председателя на Държавната комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр.98/12.11.2013г. Закрепеният в правилата
принцип е, че при „установено неизмерване, непълно или неточно
измерване“, операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния
снабдител и доставчик от последна инстанция информация за дължимата
сума от съответния клиент, определена на база коригираните количества
електрическа енергия, действащата цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа
енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови
цени; плащането на стойността на неотчетеното количество електричество се
дължи съответно на доставчика. Ответното дружество – понеже е оператор
на разпределителната мрежа средно или ниско напрежение - разполага с
лицензия (№ Л-140-07 от 13.08.2004 г., издадена от КЕВР) за пренос на
електричество на територията на област Пловдив, където се намира ***;
лицензия да снабдява крайни потребители с електричество това дружество не
притежава поради забраната на чл. 44 ал. 2 от Закона за енергетиката.
Районният съд изтъква, че му служебно известно, че на лицензионната
територия на ответника, лицензия за краен снабдител и доставчик от
последна инстанция притежава друг търговец /EVN България
Електроснабдяване ЕАД/. Тъй като не може да снабдява крайни потребители
с електричество, то разпределителното дружество не може, под действието на
вече отменените ПИКЕЕ, да търси и плащане на цената на доставеното- в
случая, цената, по която НЕК продава електричество на
електроснабдителното предприятие. Прецизира с мотивите, че без значение за
този извод е начинът, по който това количество е изчислено. Само в
хипотезата, в която крайния потребител купува електрическа енергия по
свободно договорени цени от доставчик, различен от крайния
снабдител/доставчик от последна инстанция, и ако между оператора на
4
разпределителната мрежа и търговеца няма сключен рамков договор въз
основа на сключен комбиниран договор между клиента и търговеца, може да
възникне за оператора на мрежата неопосредено от доставчика право да
получи цената на доставената електроенергия /чл. 51 ал. 2 от ПИКЕЕ/. В
отговора на исковата молба има изложени твърдения, че ищецът – търговец е
избрал доставчик на електричество на свободния пазар, различен от
доставчика от последна инстанция, които обаче не са доказани – няма
посочване на конкретен доставчик или ангажирани доказателства за договор
за доставка с лице, различно от EVN България Електроснабдяване ЕАД.
Затова ответното дружество не може да се позове на тези правила в
качеството им на нормативно основание, за да извърши едностранна корекция
на сметките между страните. Между страните има и договор, чието
съществуване Районният съд е приел. Договорът регламентира не доставка на
електричество или цената на доставено такова, нито особено право на
ответника да получи стойност на употребена, но неотчетена от средството за
търговско измерване такава енергия. По силата на специалната договорки
между страните в чл. 2 ал. 2 от същия, право да получи плащане /само на
стойността на дължимите мрежови услуги/ електроразпределителното
дружество има най- напред от доставчика. Това кореспондира с
разрешението, дадено в чл. 33 от Общите условия между същите страни.
Липсва пряко задължение на ищеца да плаща каквито и да било суми /макар
и според заключението на СТЕ процесното вземане включва и себестойност
на доставена, но неотчетена електроенергия/.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения на жалбоподателя се отнасят до това, че
неправилни са изводите на Районния съд, че ЕР Юг не бил доказал
твърденията, че ищецът купува ел. енергия на свободния пазар и че е избрал
друг доставчик на ел.енергия, различен от крайния снабдител ЕВН България
Електроснабдяване. Посочва, че са по делото били налице данни в тази
насока.
5
Въззивната инстанция намира, че тези доводи са неоснователни.
Основанието на първоинстанционния съд да уважи предявения отрицателен
установителен иск е едно основание – жалбоподателят не е краен доставчик.
За материално – правната легитимация на страните съдът следи служебно.
Съгласно чл.14, ал.2 от ПТЕЕ, договорът по чл.11, т.3 от ПТЕЕ /за
предоставянето на услугите "достъп до електроразпределителната мрежа" и
"пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа"/ се
сключва между оператора на електроразпределителната мрежа - в случая
дружеството жалбоподател, и /т. 1/ крайни клиенти, присъединени към
съответната електроразпределителна мрежа при общи условия. Според чл.56,
ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ /2019 г./, операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя фактура и справка за преизчислените
количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към
обществото“. Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от същия този оператор. Същевременно
според чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ, общите условия на крайния снабдител
съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ в полза на
крайния снабдител за потребена ел. енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел. енергия поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 от ЗЕ.
Налице е противоречие между чл.56, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ /2019 г./ и чл.98а,
ал.2, т.6, б.а от ЗЕ, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на
крайния снабдител, докато според ПИКЕЕ /2019 г./ сумата се дължи на
оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в общите
си условия ред за уведомяване на клиента за нея. Съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА
съдът е длъжен да приложи нормативния акт от по-висока степен, а това в
случая е чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ. Жалбоподателят не е материалноправно
легитимиран за процесното вземане за корекция, а такава материално правна
легитимация има крайният снабдител. В полза на това разбиране е и факта, че
съдебната практика на ВКС по чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ (2013 г.) беше, че
сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, като именно поради
6
тази причина е издаден чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ във вр. с чл.83, ал.1, т.6 от
ЗЕ. В измененията на ЗЕ (ДВ, бр.41/21.05.19 г.), с които е изменен чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ, липсват други изменения на закона, от които да се заключи, че е
налице промяна на законодателството в полза на оператора на
електроразпределителната мрежа и чл.98а, ал.2, т.6, б.а от ЗЕ не трябва вече
да се прилага. При наличието на посочения текст, не може да се приеме, че
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата
по корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната
мрежа, вместо на крайния снабдител. Нещо повече – именно в насока, че
сумите се дължат на крайния доставчик или крайния снабдител , е и
съдебната практика, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение
№115/20.05.2015 г. по гр.д. №4907/2014 г. на ВКС, IV г.о. (което обобщава
трайно установената и последователна практика на ВКС до този момент),
решение № 487/29.11.2012 г. по гр. дело № 1750/2011 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение №111/17.07.2015 г. по т.д. №1650/2014 г. на ВКС, I т.о., решение
№173/16.12.2015 г. по т.д. №3262/14 г. на ВКС, II т.о., решение
№203/15.01.2016 г. по т.д. №2605/2014 г. на ВКС, I т.о., решение
№115/20.09.2017 г. по т.д. 1156/2016 г. на ВКС, II т.о., решение
№118/18.09.2017 г. по т.д. №961/2016 г. на ВКС, II т.о., определение
№556/21.06.2016 г. по т.д. №2378/2015 г. на ВКС, I т.о. и много други. Дори и
само на това основание - липса на материалноправна легитимация на
ответника да претендира процесната сума, искът се явява основателен.
Решението се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено
изцяло.
Разноски за въззивно производство.
Съобразно правния резултат по делото жалбоподателят ще бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 1 000 лв. за направени
разноски за адвокатско възнаграждение, като не се възприема възражението
за прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК, направено от жалбоподателя, тъй
като превишава минималния размер 942,70 лв. незначително.
II.Окръжен съд – Пловдив, констатира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
7
С Молбата по чл.248 от ГПК „Електроразпределение Юг“ ЕАД е
отправило искане за намаление размера на адвокатското възнаграждение
поради прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК. Районният съд е отказал
намаление, като е изложил аргументи, че договорен и присъден с решението
хонорар е в размер на 1 200 лв. при минимум по тарифата 942,70 лв.
Същевременно делото не е лишено от правна и фактически сложност.
Въззивната инстанция намира, че обжалваното определение се
явява законосъобразно. В производството по делото са проведени три
съдебни заседания, допусната и е приета комплексна експертиза, приложени
са различни писмени доказателства. Видно е от протокола от последното съд.
заседание на 27.10.2020г. /на л.103/ към вещите лица са поставени и различни
въпроси във връзка със заключението предвид фактическата сложност на
обследваната софтуерна и електро материя.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260247/26.01.2021г. постановено по
гр.д.№ 20719/2019г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
Потвърждава Определение № 262037/29.03.2021г., постановено
по гр.д.№ 20719/2019г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.
Осъжда „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК – 11552190, да
заплати на ЕТ „Атлас – М. Н.“, ЕИК ***, сумата 1 000 лв. за направени
разноски по възз.гр.д.№ 1360/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, V
възз.гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9