Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 21.09.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 126 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЗСК Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ********, *** в качеството му на работодател срещу НП № 08 - 001481/401 от 15.11.2019г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 10 ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на основание чл. 79 ал. 4 във вр. с чл. 78 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и прави искане за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 01.08.2019г. в 16.00 часа от Е.К.И. – главен инспектор и А.Ю. И. – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“, със седалище Д. е извършена проверка в селскостопански двор, находящ се в село Б., общ. Д., стопанисван от ЗСК „Б.” ЕАД.

На място е заварен А.А.Н.ЕГН **********, роден на ***г. в Р.Ф. да работи като ***. Същият в присъствието на изпълнителния директор е попълнил декларация на руски език относно условията по наемането му на работа.

От попълнената декларация се установява, че А.Н.е роден на ***г. в Р.Ф. и притежава документ за постоянно пребиваване с № *********, валиден до 10.07.2019г., копие от който е представено в селскостопанския двор, но незаверено нотариално.

На 14.08.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда” Добрич е представено копие от разрешението му за постоянно пребиваване с № *********, валидно до 14.06.2024г., което също не е нотариално заверено.

Така се установява, че „ЗСК Б.” ЕАД, в качеството си на работодател не съхранява нотариално заверено копие от валидно разрешение за постоянно пребиваване на А.А.Н.ЕГН **********, роден на ***г. в Р.Ф..

Нарушението е извършено на 04.10.2018г., а е установено на 14.08.2019г.

Административнонаказващият орган, след като е проверил акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 10 ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и на основание чл. 79 ал. 4 във вр. с чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ на жалбоподателя, в качеството му на работодател, е наложенa имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева

Същото е връчено на нарушителя в съответствие с имперaтивната норма на чл. 58 ал. 1 от ЗАНН. Цитираните акт и НП съдържат изискуемите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано. Няма нарушение на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, АУАН е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно, като административнонаказващият орган е спазил и разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление. Нарушението е описано, посочена е датата и мястото на извършване на нарушението, и са посочени нарушените законови разпоредби.

Направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя относно неправилно посочване на датата на извършване на нарушението – 04.10.2018г., съдът намира за неоснователно, по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност при наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава, работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. Т.е. процесният документ следва да бъде изискан от работодателя при сключване на трудовия договор, какъвто е и настоящият случай. Цитираното Решение № 2052/29.10.2018г. по к.а.н.д. № 2484/2018г. по описа на Административен съд – гр. В., касае съвсем различна хипотеза, свързана с извършено нарушение по чл. 10 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, поради което и е неотносимо към разглеждания казус.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства формират извод, че правилно и законосъобразно на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административни нарушение и издадено наказателно постановление. Безспорно въззивника има качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ.

Съгласно нормата на чл. 10 ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, при наемане на работа или при приемане на работник – гражданин на трета държава, на работодателя е вменено задължение да изиска от работника валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който работодателят трябва да съхранява за срока на наемането или приемането. Гражданите на трети държави могат да извършват дейност, включително и трудова на територията на Република България, само ако законно пребивават на територията на страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване, издадено от Министерството на вътрешните работи, и/или след издаване на съответно разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, за достъп до българския пазар на труда, като редът за издаване на разрешенията за пребиваване и техния вид са уредени в глава III от Закона за чужденците в РБ и в частност чл. 24 и чл. 24к от същия закон.

В конкретния случай е престиран труд от Н. в полза на въззивника, в качеството му на работодател на територията на България без валидни документи за разрешение за пребиваване за периода на наемането по трудово правоотношение по смисъла на чл. 10 ал. 2 от ЗТМТМ.

Нарушението се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, както и от приложените писмени доказателства.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и административнонаказващ орган, съгласно чл. 67 ал. 2 от ЗТМТМ, при спазване на материално правните разпоредби.

Административнонаказателната отговорност законосъобразно е ангажирана чрез приложение и на санкционната норма, тъй като именно в чл. 78 ал. 1 от ЗТМТМ е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лева за виновните лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. Размерът на санкцията съобразно тежестта на нарушението и в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН е определен в предвидения от закона минимум.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и изрично направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна искане, на основание чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, съдът следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на същия за въззивната инстанция, като юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 100 лева, предвид предмета на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 - 001481/401 от 15.11.2019г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „ЗСК Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ********, *** в качеството му на работодател за нарушение по чл. 10 ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на основание чл. 79 ал. 4 във вр. с чл. 78 ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

ОСЪЖДА „ЗСК Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ********, *** в качеството му на работодател да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич сумата от 100.00 лева съдебно – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.  

 

Председател:

/Мариана Момчева/