МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 146/20.12.2016 г., ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 862/2016 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против Н.Г. *** за престъпление по чл.201, ал.1 от НК.
Преди даване ход на делото, „Карил и Таня” АД – гр. Ямбол, в качеството си на правоприемник ощетеното юридическо лице „Карил и Таня” ООД – гр. Ямбол,
чрез редовно упълномощен адвокат предяви против подсъдимата граждански иск за присъждане
на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 4359,60 лева, която сума претендира
ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането, до окончателното
й изплащане. При това положение, тъй като претенцията
бе своевременно заявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, което
е активно легитимирано да претендира обезщетение
за обевреда, и е с цена, съответстваща на размера на
имуществените вреди, посочен в обвинителния акт, съдът я намери
за допустима, поради което я прие за съвместно
разглеждане, ведно с наказателното производство, и същевременно конституира
дружеството-правоприемник в качеството на граждански ищец.
В с.з. участващият
по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимата така, както е по
обвинителния акт, като го намира за доказано по безспорен начин от събраните по
делото доказателства и пледира да бъде призната за виновна. Предлага да й се
наложи наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Гражданския иск прокурорът намира
за основателен и доказан и счита, че следва да бъде уважен.
Чрез
повереника си гражданският ищец също застъпва становище за доказаност на
обвинението и пледира за уважаване на иска в пълен размер.
На основание
чл.269, ал.3, т.4, б. „а” от НПК съдебното следствие се проведе при задочна
процедура, без участието на подсъдимата, тъй като от изисканата справка относно
задграничните й пътувания, актуална към датата на последното съдебно заседание,
по безспорен начин се установява, че същата е напуснала пределите на страната
на 04.06.2016г. и няма данни за завръщането й. Безспорно е установено също, че
наказателното преследване е проведено при личното й участие в досъдебна фаза и
видно от приложения на л.28 от делото отрязък от призовката, същата е редовно
призована и за с.з. по реда на чл.180, ал.2 от НПК чрез лицето Г. Д.Д. - син, който е получил призовката, ведно с преписа от
обвинителния акт, със задължение да й ги предаде. Независимо от обстоятелствата,
че е знаела за образуваното наказателно производство, а в съдебна фаза е била и
редовно призовавана, на 04.06.2016г. Д. е напуснала пределите на страната, като
местоживеенето й е неизвестно. Поради това, и след като намери, че отсъствието на
подсъдимата няма да попречи за разкриване обективната истина, съдът проведе
задочно съдебното следствие, с участието на служебен защитник – адвокат.
Служебният
защитник застъпва становище за недоказаност на обвинението и пледира за постановяване
на оправдателна присъда. В тази връзка развива тезата, че събраните по делото
доказателства не позволяват да се направи категоричен извод относно авторството
на деянието, тъй като през инкриминирания период в обекта са работили и други
лица. В подкрепа на искането за постановяване на оправдателна присъда се
изтъква и довода, че подсъдимата не е субект на вмененото й престъпление, тъй
като няма качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 от НК. Този
довод защитникът обосновава с обстоятелството, че приложената по делото
длъжностна характеристика за длъжността „продавач – консултант” не е подписана
от подсъдимата, а подписания от нея трудов договор № 2212/20.05.2014г. е за друга
длъжност - „оператор въвеждане на данни”, чиито задължения не са свързани с
пазене и управление на чуждо имущество. Алтернативно, доколкото нормата на
чл.201 от НК не установява специален минимум на наказанието лишаване от
свобода, защитата пледира на подсъдимата да се наложи наказание пробация, при
условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 13.03.2014 г. свидетелката А.
и подсъдимата Д. започнали работа в „Карил и Таня” ООД – гр. Ямбол, където били
насочени от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда” - Ямбол за заемане
на длъжността „оператор въвеждане на данни” по Проект „От обучение към заетост
2014г.”. Основният предмет на дейност на дружеството бил производство на
сладолед. При входа на цеха за производство на сладолед се намирал фирмен
магазин за продажба на сладолед и млечни продукти, в който през активния летен
сезон работили по двама продавач-консултанти.
На същата дата - 13.03.2014г.,
със заповеди № 93 и 94 от 13.03.2014г.,
по реда на чл.120 от КТ на св. А. и на подсъдимата било възложено извършването
на друга работа в предприятието, а именно - да изпълняват длъжността „продавач-консултант”
във фирмения магазин на дружеството, находящ се на ул. Граф Игнатиев № *** в
гр. Ямбол.
Задълженията им като продавач-консултанти
се изразявали в извършване на продажби на стоки, произведени от дружеството,
чрез маркирането им на електронен
четец на касата в магазина и издаване на касов бон от фискално устройство за
извършените продажби, както и в отчитане парите от продажбите в касата на
магазина. При постъпването им на работа в магазина била извършена инвентаризация и
наличната стока била предадена на подсъдимата и на св. А. с протокол, като
същевременно, както по силата на горепосочените заповеди, така и устно, същите
носели материална отговорност връзка с опазване на поверените им стоки и парите
от продажбата на стоките.
След края на проекта, св. А. и
подсъдимата Д. продължили да работят в дружеството. На 20.05.2014г. подсъдимата
сключила трудов договор № 2212 със срок до 21.08.2014г. за длъжността „оператор
въвеждане на данни” в отдел пласмент, като със заповед № 100 от същата дата, на
основание чл.120 от КТ отново й било възложено да изпълнява и длъжността
„продавач-консултант” във фирмения магазин на дружеството, със същите трудови
функции и произтичащите от тях задължения, в т.ч. и тези, свързани с пазене и
управление на стоките и парите от продажбата на стоките.
През месец май 2014 г. подсъдимата Д. получила
здравословни проблеми и поради нуждата от средства за лечение решила да вземе
парите от продажбата на стоките, собственост на „Карил и Таня“ ООД - гр. Ямбол. Затова, след като
продала стоки на обща стойност 4359,60 лева, без да ги маркира и без да издаде
касов бон за извършените продажби, на неустановен ден в периода от 21.05.2014
г. до 21.08.2014 г. Д. взела парите от продажбата в размер на 4359,60 лева,
като впоследствие не ги отчела в касата на магазина, а ги разходвала за лични
нужди.
Видно от извършената служебна справка в търговския регистър и от
представеното от повереника удостоверение изх. № 20151012094732 от 12.10.1025г.,
издадено от Агенция по вписванията, след извършване на деянието е вписана
промяна в правноорганизационната форма на „Карил и Таня” ООД – гр. Ямбол, като същото е преобразувано
в „Карил и Таня” АД – гр. Ямбол.
Към момента на
извършване на горното деяние подсъдимата е била осъждана за престъпление от общ
характер по чл.206, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК - с присъдата по НОХД №
**/2008г. на ЯРС, но за това си осъждане същата е реабилитирана по право в
хипотезата на чл.86, ал.1, т.1 от НК. Цитираната присъда е влязла в сила на 11.04.2008г. и с
нея й е наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. При това положение, тъй като до 11.10.2011г., когато
съгласно правилата за броене на сроковете е изтекъл определения с присъдата
изпитателен срок, подсъдимата не е извършила друго престъпление, поради което
да следва да търпи и отложеното наказание, по силата на чл.86, ал.1, т.1 от НК,
на 12.10.2011г. спрямо нея е настъпила реабилитация по право.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от обясненията на подсъдимата, дадени пред
съдия по време на досъдебното производство, които бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.279, ал.1, т.2 от НПК, от показанията
на свидетелите Х., К., Х., А., Т. и С., от заключението и показанията на вещото
лице, изготвило назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от писмените
доказателства по делото, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, безпротиворечиви и поради това се кредитилат изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна
страна, подсъдимата Д. е осъществила престъпния състав на чл.201 от НК, тъй като на неустановен ден
в периода от 21.05.2014 г. до 21.08.2014 г. в гр. Ямбол, в магазин, собственост
на „Карил и Таня“ ООД - гр. Ямбол,
находящ се на ул. Граф Игнатиев № ***, в качеството си на длъжностно лице -
продавач консултант, е присвоила чужди пари - сумата от 4359,60 лв.,
собственост на „Карил и Таня“ ООД - гр. Ямбол, поверени й да ги управлява.
Тъй като разпоредбата на чл.201 от НК няма алинеи,
съдът приема, че юридически, обвинението е за престъпление по чл.201 от НК.
Фактическият състав на нормата визира присвояване на чужди пари, вещи или други ценности от длъжностно лице, връчени в това
му качество или поверени му да ги пази или управлява. Характерно за обективната
страна на престъплението е длъжностното качество на субекта. От писмените и от
гласните доказателства по делото, в т.ч. и от обясненията на подсъдимата Д.,
безспорно се установява, че по силата на заповеди № 94/13.03.2014г. и №
100/21.05.2014г., на основание чл.120 от КТ й е било възложено, и фактически
същата е изпълнявала трудовите функции на длъжността продавач-консултант във
фирмения магазин на „Карил и Таня” ООД – гр. Ямбол /сега „Карил и Таня” АД –
гр. Ямбол/, в чиито задължения влиза и извършването на дейност, свързана със
събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични и материални ценности. Т.е.,
безспорно, през целия инкриминиран период подсъдимата е имала качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” от НК, тъй като й е била
възложена работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в „друго
юридическо лице” по смисъла на НК. Това е така, независимо от обстоятелството,
че формално, същата не е подписала длъжностната характеристика за длъжността
„продавач-консултант”, тъй като съгласно установената съдебна практика,
длъжностни лица по смисъла на закона стават и тези, на които устно се възложи
от съответните ръководители да изпълняват такива задължения, като същите
придобиват качеството на длъжностно лице от момента на устното възлагане на
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество. За длъжностното
качество на субекта е без значение и обстоятелството по какъв начин е било
връчено или поверено имуществото на дееца. Достатъчно е само фактически той да
е встъпил в изпълнение на функцията си по пазене и управление на имуществото. В
този смисъл, доводите на защитата, че подсъдимята не е субект на вмененото й
престъпление, се преценят като неоснователни.
Обективно, предмет на
престьпно посегателство са чужди пари в размер на 4359,60 лева, собственост на
„Карил и Таня” ООД – гр. Ямбол /сега „Карил и Таня” АД – гр. Ямбол/, които
подсъдимата е получила вьв връзка с изпълнението на трудовите си функции на
„продавач-консултант” в магазина на дружеството, и с които същата не е имала
право да се разпорежда по свое усмотрение, а е следвало единствено да съхранява
и отчита. Деянието подсъдимата е осъществила чрез разпореждане с парите като
със свои, разходвайки ги за лични нужди,
който факт е безспорно установен, както от обясненията й и от показанията на
свидетелите, участвали в инвентаризацията, така и от писмените доказателства и
от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената
съдебно-счетоводна експертиза.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк
умисъл като форма на вина, тъй като подсъдимата ясно е съзнавала, че с оглед
естеството на възложената й работа, следва да отчете в касата на предприятието
парите, получени от продажбата на продадените стоки, и няма никакви права върху
тях, но въпреки това ги е взела за себе си, като по този начин се е разпоредила
с тях в свой интерес. Т.е., разбирала е противоправния характер на извършеното,
тъй като е знаела, че действията й излизат извън рамките на позволеното, предвиждала
е настъпването на престъпния резултат – неправомерното си личното си
обогатяване и нанасянето на щета на тьрговското дружество в размер на
присвоените пари, и пряко е целяла именно това – противоправното си
облагодетелстване.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ
НА ПОДСЪДИМАТА НАКАЗАНИЯ:
За извършеното от подсъдимата престъпление законът
предвижда наказание до осем години лишаване от свобода, както и възможност за
постановяване на конфискация до една втора от имуществото на виновния и
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. В така очертаните
законови рамки, съдът наложи на подсъдимата наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода, както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЛЪЖНОСТ, свързана с
пазене и управление на чуждо имущество за срок от ТРИ ГОДИНИ, чийто
размери определи под средния и към минимума на предвиденото в закона, при
превес на смекчаващите отговорността й обстоятелства – чистото й съдебно минало,
предвид настъпилата реабилитация по право за осъждането й по НОХД № **/2008г.
на ЯРС, обстоятелствата, че по време на досъдебното производство е дала
обяснения, с което в значителна степен е допринесла за разкриване обективната
истина по делото, че е проявила критичност към извършеното, както и причината
за извършване на деянието – нуждата от средства за лечение. От друга страна,
имайки предвид високата степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща
се от комплексния характер на засегнатите обществени отношения, свързани не
само с нормалното упражняване правото на собственост, но и с нормалното
осъществяване на служебните отношения, от сравнително големия размер на
присвоените пари – 4359,60 лева, както и обстоятелството, че с присъдата по
НОХД № **/2008г. на ЯРС подсъдимата е била осъждана за престъпно присвояване по
чл.206, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, макар да е реабилитирана, съдът намери, че
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, не са нито
многобройни, нито изключителни, за да обосноват приложението на чл.55 от НК, и
не представляват основание за налагане на по-леки по размер наказания.
ОТНОСНО НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА:
На
основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи от изтърпяване наложеното на
подсъдимата наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, тъй като с оглед чистото
й съдебно минало, предвид настъпилана реабилитация по
право за осъждането й по
НОХД № **/2008г. на
ЯРС, и размера на наложеното й наказание лишаване от свобода,
който е в рамките до три години,
намери, че спрямо нея липсват законови пречки за прилагане института
на условното осъждане. Освен това, отчитайки изброените по-горе смекчаващи отговорността й обстоятелства, както
и причините за извършване на деянието съдът намери, че за
нейното поправяне и превъзпитание
не е наложително да изтърпи ефективно наложеното й наказане. За да определи по-голям изпитателен срок, съдът отчете
завишената степен на обществена опасност
на деянието,
обуславяща
се от изложените
по-горе отегчаващи отговорността й
обстоятелства, взети предвид при индивидуализацията
на наказанието.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ „КАРИЛ И ТАНЯ” АД – ГР. ЯМБОЛ.
Основанието за ангажиране
гражданската отговорност на подсъдимата е в разпоредбите на чл.45 и следващите
от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.201 от НК представлява противоправно деяние, което е
извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе съображения, подсъдимата беше
призната за виновна по това обвинение, съдът намери предявения граждански иск
за доказан по основание и размер. По категоричен начин е доказано както
наличието на вредоносен резултат – нанасянето на щета на
тьрговското дружество в размер на присвоените пари, възлизащи на сумата от
4359,60 лева, така и
наличието на причинна връзка с поведението на подсъдимата. Затова съдът намери,
че в случая действително са налице предпоставките за ангажиране на гражданската
отговорност на подс. Д. и уважи предявения против нея иск за присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в пълния претендиран размер от
4359,60 лева, като съобразно направеното искане, присъди и законна лихва върху
сумата, считано от най-благоприятната за подсъдимата дата на увреждането –
крайната такава на инкриминирания период – 21.08.2014г., до окончателното й
изплащане.
При този изход на
делото, тъй като подсъдимата беше призната за виновна по предявеното и
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в нейна тежест бяха присъдени
направените по делото разноски общо в размер на 260 лева, от които 240 лева
вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и
20 лева, вносими в приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. На същото основание,
с оглед позитивното произнасяне по претенцията на гражданския ищец, подсъдимата беше
осъдена да заплати в приход
на бюджена на съдебната власт
и по сметката на ЯРС ДТ върху уважения граждански
иск в размер на 174,38 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: