О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

№…………….                          31.10.2019 г.                     ГР. ПЛЕВЕН

 

 

     ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен наказателен състав, на тридесет и първи  октомври , през две хиляди и деветнадесета година, в закрито съдебно заседание , в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  РАДКОВСКИ

 

                                          ЧЛЕНОВЕ:  Г.  ГРЪНЧАРОВ

                                                       

                                                              ДОРОТЕЯ  СИМЕОНОВА

                      

 

 

 

като разгледа докладваното от съдията ИВАН РАДКОВСКИ

ВЧНД  № 734 , по описа за 2019 година , на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

                 

                  Производството е по чл.345,ал.1,вр.чл.341,ал.2 вр. чл. чл.243, ал.7  от НПК. Образувано е по жалба  от Г.Г., в качеството на пострадал, чрез повереника си – адвокат М. С. от САК, подадена  срещу  определение № 101   от 08.08.2019 г.  по ЧНД №201/2019г., по описа на   Районен съд гр. ***, с което е било потвърдено постановление па Районна прокуратура – гр. *** от 04.07.2019г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д – 148/2017г., водено срещу М. А.М., от с. ***, за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.

 

                 Жалбата    е подадена в законния срок , от правоимаща страна,  поради което е допустима.

 

В жалбата  са  изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност  на определението на първоинстанционния съд и на постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура гр. – *** в следния смисъл:

              Според жалбоподателя няма как в случая да е прието че се касае за неизбежна отбрана, при положение, че не е доказано изобщо че е имало нападение.

          Г.Г. отказва да получи гумената палка – веществено доказателство по досъдебното производство, тъй като тя не е негова и твърдението на разследващите за противното не е подкрепено с никакви доказателства.

       На Г.Г. е причинена средна телесна повреда по чл. 129 от НК и изводът, че в случая е налице неизбежна отбрана, при условията на която е действал М. М., е тенденциозен и неподкрепен с доказателства.

        Изцяло погрешен е изводът на прокуратурата, че е налице умисъл у дееца/ М. М./, само за причиняване на лека телесна повреда, а средната телесна повреда на Г. е причинена по непредпазливост. В действителност, според жалбоподателя, деецът в случая е съзнавал, че удар с „мачете“ в главата ще причини доста тежка телесна повреда лицето, срещу което е нанесен.

          В случая не е съобразено и от районанната прокуратура, и от първоинстанционния съд обстоятелството, че около месец преди инцидента Г.Г. е лекуван от силни болки в раменната става и не е могъл да движи нормално дясната си ръка, което обстоятелство прокуратурата отказва да изясни, чрез назначаване на повторно експертиза, която да бъде изготвена от друго вещо лице.

          В заключение в жалбата е посочено, че изложеното в обжалваното определение е без логично и цялостно разглеждане на всички факти и обстоятелства, въз основа на които съдът е стигнал до извода, че следва да потвърди действията на прокурора, с искане – обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

 

           Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото  прие за установено следното:

 

            Районен съд – гр. *** е бил  сезиран с жалба, на основание чл. 243 ал.4 НПК, от страна на Г.Г., в качеството на пострадал, чрез повереника си – адвокат М. С. от САК, подадена  срещу , постановление на Районна прокуратура – *** от  04.07.2019 година,  с което е прекратено  наказателното производство,  по досъдебно производство № 148/2017 година   по описа на същата.

 

Наказателното производство пред Районна прокуратура – гр. *** е било образувано  срещу М. А.М., с ЕГН ********** *** бряг за това, че на 23.06.2017 г. в с. ***, на ул. „****, причинил на жалбоподателя Г.В.Г. средна телесна повреда – престъпление по чл. 129 от НК.

В хода на разследването е бил извършен оглед на местопроизшествието, с приложен фотоалбум. Разпитани са били свидетелите Г.Г., *******************, назначена е била съдебно медицинска експертиза и са били иззети иззети с протоколи за доброволно предаване – метално „мачете“ и гумена палка.

Назначена е била  съдебно медицинска експертиза, съгласно указанието на съда по предходно постановление на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство в хода на ЧНД № 534/2017 г. по описа на районен съд – гр. ***.

С постановление на Районна прокуратура – *** от  04.07.2019 година,  с което е прекратено  наказателното производство,  по досъдебно производство № 148/2017 година   по описа на същата, е била приета за установена при разследването  следната фактическа обстановка:

Свидетелят *********, / по прякор „****/ и съпругата му ****живеели в с. ***. На 23.06.2017г. в дома им дошъл техния приятел от **** – свидетелят Г.Г.. Двамата мъже консумирали алкохол и си говорели, при което **** казал, че през зимата на същата година имал конфликт с лице от ромски произход – М. М., / по прякор „****“/, от същото село, при който **** ударил жена му ****, но тогава някой попречил на **** да го набие. Освен това **** споделил, че десетина дни преди 23.06.2017г.**** пресичал улица в селото пред автомобила на жена му ****, при което бутнал колелото си пред автомобила на **** и я напсувал на майка. Поради това Г.Г. и ********* решили да отидат в циганската махала и да поискат обяснение от **** за стореното, а и да го предупредят да не се разправя повече с **** ****а. ****закарала с автомобила си **** и Г. до циганската махала, където спряла автомобила недалеч от къщата на ****, както се оказало в последствие и останала в колата, а двамата мъже, /„сериозно подпийнали“ към този момент и според нейните показания/, тръгнали да питат къде точно живее „****“. При това, съобразно показанията на ****а, те не носели предмети в себе си. Докато разпитвали за къщата на ****, двамата били видени от свидетелката ****,/майка на ****/, от ****, /която им обяснила къде е къщата на ****/ и от ****. Първите две от тях разпознали *********, /по прякор „****“ /, като човек от тяхното село, а свидетелят Г. за тях бил непознат, когото виждали за пръв път и който, според показанията им, носел в ръката си нещо като бухалка, черна на цвят. Същите две свидетелки сочат в показанията си, че и двамата мъже, / **** и Г. /имали признаци на алкохолно опияняване, тъй като са се заваляли докато ходели.

**** и Г. стигнали до портата на двора на **** и го извикали по прякор. В това време ****, жена му – свидетелката ****и двете им деца се намирали в къщата.

**** излязъл и се насочил към портата, а **** застанала на прага на къщата, за да види за какво викат мъжа и. Тя също възприела, че по-високият от двамата мъже,/свидетелят Г./, държал нещо в ръката си. Докато **** да стигне до портата, Г. ритнал вратата на двора и извикал: „Циганин, ти ли си най – големия тарикат“. Когато **** стигнал до портата, Г. замахнал с дясната си ръка, в която според посочените по-горе свидетелки продължавал да държи  предмета, описан от тях като „бухалка, черна на цвят“  и насочил удара си към главата на ****. Последният успял да избегне удара, насочен към главата му, който попаднал в неговата ръка. След това **** се обърнал, забелязал, че до чешмата в двора му се намира един голям нож, взел го и от своя страна нанесъл удар с дървената страна на ножа, в областта на главата на свидетеля Г.. Г. паднал на земята, където не е имало асфалт, а камъни. Повече опити за удари между двамата не е имало. В този момент свидетелят **** хвърлил камък , с който счупил прозорец в  къщата на ****. Незабавно след това **** започнал да нанася удари на ****. Събрали се хора, които ги разтървали.Свидетелката ****също чула виковете, излязла от колата и отишла на мястото на конфликта, където възприела падналия Г. на земята. Върнала се за автомобила, след което **** и Г. се качили в него и отишли в Бърза помощ в гр. ***.

С протокол за доброволно предаване от 23.06.2017г. М. М. предал на полицейски служители голям нож, / тип „мачете“ /, за който посочил че е негова собственост.

С протокол за доброволно предаване от следващия ден -  2.06.2017г. М. М. предал гумена палка, с дължина 56 см., за която посочил, че я е намерил на улицата пред дома си и че това именно е била палката, която предния ден носел по-високия мъж и с нея го ударил по ръката.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура – гр. ***, което е било обект на проверка от първоинстанционния съд, по повод подадена жалба от Г.Г., е възпроизведено съдържанието на приложените по делото две съдебно-медицински експертизи.

Според заключението по първата от тях – на Г.Г. са били причинени : разкъсно-контузна рана в теменната частна главата и счупване на голямата пищялна кост на вътрешната част на подколенницата на десния крак, като първото нараняване може да се получи по механизма на директен удар по главата с приобщеното по делото веществено доказателство – голям нож, тип – „мачете“ и това нараняване е довело до болки и страдания, с временно и неопасно за живота разстройство на здравето, поради което следва да се приеме, че то съставлява лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.

Като най-вероятен механизъм за получаване на второто нараняване в посочения прокурорски акт е отбелязано, че такъв е последвалото падане на Г. на земята, след нанесения му в главата удар, като изрично е споменато, че според прокурора в случая няма нито твърдения, нито доказателства за втори пряк удар, нанесен от **** по тялото на Г., включително и в областта на десния крак, а причиненото счупване на десния крак на последния е довело до трайно, / за период от два месеца /, затруднение на движението на десния крак и следва да се приеме, че съставлява средна телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК.

Относно втората съдебно-медицинска експертиза, в постановлението за прекратяване на наказателното производство е посочено, че тя е била назначена по повод  изложени твърдения, че Г. е претърпял трудова злополука на 23.05.2017г., в следствие на която движенията на дясната му ръка, в областта на рамото му били силно ограничени, като в тази връзка е изследван въпросът – дали в деня на инцидента, на  23.05.2017г. той е бил в състояние да нанесе с дясната си ръка удар с гумена палка, в областта на главата на М. М.. Според заключението на тази експертиза, към посочената дата, възстановяването на травмираната при злополуката дясна раменна става  на Г. не  е било приключило, но  е било налице почти пълно оздравяване, поради което функцията на ръката не е била отнета, а само отслабнала и за това, от медицинска глаедна точка не е била изключена възможността Г. да е имал способността да нанася удари с гумена палка, чието тегло не е много голямо.

На следващо място в постановлението за прекратяване на досъдебното производство са коментирани всички указани от въззивната инстанция, при предходната отмяна на първоинстанционния съдебен акт, допълнителни действия по разледването – допълнителни разпити на свидетели, разпити на нови свидетели, приобщаването на допълнителна справка, както и дактилоскопна експертиза на приобщената по делото черна гумена палка, като е направен извод, че същите не внасят повече конкретика по случая, предвид изминалия период от време и по никакъв начин не са спомогнали за по-подробно изясняване на фактическата обстановка.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка в постановлението за прекратяване на досъдебното производство са направени следните правни изводи:

Чрез нанесения в теменната част на главата на Г.Г. единичен удар с тъпата част на нож, тип „мачете“, М. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, което, съобразно разпоредбата на чл. 161 от НПК е деяние, за което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия до съответния съд.

По отношение на счупването на дясната голяма пищялна кост на крака на Г. представителят на Районна прокуратура – гр. *** е приел, че същото е настъпило при падането Г. на земята, в следствие на нанесения му в главата удар от ****, като в подкрепа на този извод са посочени всички свидетелски показания, които са категорични, че втори удар от страна на **** спрямо Г. не е имало, включително и в областта на счупения му десен крак, в който смисъл е и заключението на вещото лице, което обосновава като най – вероятна причина за това счупване именно падането на земята на Г., поради това, че счупената кост се намира от вътрешната страна на подколенницата и същата е по-здравата от двете кости в тази област на крака., а при еветуален удар с нож по крака, по – уязвима е външната и по – чуплива кост на подколенницата, която в случая не е била засегната.

Съобразно изложената фактическа обстановка прокурорът е приел, че умисъл, като субективен елемент от страна на **** в конкретния случай е налице единствено по отношение на нанесената лека телесна повреда, предвид замахването и насочеността на нанесения удар, а по отношение на средната телесна повреда – че  липсват факти от обективната действителност, които да обосноват извод, че **** е целял или поне е допускал настъпването на този резултат, но се е съгласил с него и за това не може да се приеме че същата е нанесена умишлено.

Същевременно, отчитайки  насочеността на  удара, нанесен в главата на Г., в постановлението за  прекратяване на  досъдебното производство представителят на Районна прокуратура – гр. *** е направил извод, че **** е могъл и е бил длъжен да предположи, че в следствие на този удар, който е нанесъл на ****, последният е възможно да падне на земята, по която е имало камъни и да получи нараняване, от вида на това, което в действителност му е било причинено, поради което причинената му телесна повреда е по непредпазливост и осъществява състава на престъпление по чл. 133 от НК.

На следващо място в своя акт представителят на Районна прокуратура – гр. *** е изложил подробни аргументи, базирани на събрани в хода на разследването доказателства, въз основа на които е приел, че така осъщественото от **** деяние е извършено при условията на неизбежна отбрана, изразяващи се в следното:

Налице са преки доказателства за осъществено първоначално именно от Г.  противоправно нападение срещу личността на ****, изразило се в замахване с ръка,  държаща гумена палка, с цел да бъде нанесен удар в главата на последния, за което се съдържат данни в показанията на свидетелите ********, **** и  ****. Показанията на тези свидетели прокурорът е подложил на подробен анализ и съобразявайки тяхната категоричност, яснота и непротиворечивост ги е оценил като достоверни, относно съдържащите се в тях данни за първоначалното нападение, осъществено от Г., спрямо ****, въпреки обстоятелството че първите две свидетелки са съответно майка и жена на последния.

Освен това, според прокурора,  показанията на посочените три свидетелки, в описаната им част, се подкрепят и от показанията на самия Г., на свидетеля **** и на свидетелката **** ****а, според които **** и Г., след като са употребили значително количество алкохол, са тръгнали да търсят ****, за да му искат обяснения за стари конфликти на семейство ****и с него, за които не са търсили съдействие от компетентните органи по законов ред. При наличието на посочените обстоятелства, както и насочената  реплика към ****, пред  неговия дом : „Ей, циганин, ти ли си най-големия тарикат“, придружена с ритане на портата, обосновано в постановлението е прието от представителя на Районна прокуратура – гр. ***, че желанието за саморазправа с **** е било предварително налице у **** и Г. и в последствие то  е намерило израз в противоправното им поведение пред дома на ****.

Обосновано и в съответствие със съдебната практика, касаеща института на неизбежната отбрана,  в обжалвания прокурорски акт е прието, че при осъщественото, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, описана по-горе, противоправно нападение от страна на Г., спрямо ****, последният е отвърнал с един удар с тъпата част  на ножа, в главата на нападателя, т.е., в случая е налице защитна реакция от страна на ****, при наличието на непосредствено противоправно нападение, от което е било възможно да настъпят тежки последици за него или намиращите се в близост негова жена и деца, преди това нападение  да е приключило. В конкретната ситуация правилно е било отчетено от първоинстанционния прокурор и съпътстващото поведение в конфликта  на свидетеля  *********, който е хвърлил камък по прозореца на къщата на **** и е започнал от своя страна също да нанася удари на последния.

При така изложеното законосъобразно в постановлението за прекратяване на досъдебното производство е прието, че в случая защитната реакция  от страна на ****, който е нанесъл удар, преди нападението да е приключило, непосредствено след отправения към него удар от Г., не е извършена при превишаване пределите на неизбежната отбрана, в хипотезата на чл. 12, ал.2 от НК, като защитата на **** е съответствала на характера и опасността на нападението на Г., поради което, съобразно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от НК деянието, извършено при условията на неизбежна отбрана не е общественоопасно и нанесената средна телесна повреда по чл. 133 от НК не следва да се третира като престъпна, което представлява основание за прекратяване на наказателното производство, съобразно чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

 

           Районен съд – гр. *** е бил  сезиран с жалба, на основание чл. 243 ал.4 НПК, от страна на Г.Г., в качеството на пострадал, чрез повереника си – адвокат М. С. от САК, подадена  срещу , постановление на Районна прокуратура – *** от  04.07.2019 година,  с което е прекратено  наказателното производство,  по досъдебно производство № 148/2017 година   по описа на същата.

           Произнасяйки се по ЧНД № 201/2019г., на Районен съд- гр. ***, образувано по повод подадената жалба от Г.Г., първоинстанционният съд е приел, че в обжалваното постановление наблюдаващият прокурор задълбочено и мотивирано е посочил причините, поради които смята, че е налице основание за прекратяване на наказателното производство, като е изходил от събраните по делото доказателства, включително и новосъбраните, и е приел, че се касае за причиняване на лека телесна повреда при удар в главата, довели до болки и страдания, с временно и неопасно за живота разстройство на здравето – деяние съставомерно по чл.130, ал.1 от НК, което съгласно чл.161 от НК се преследва по тъжба на пострадалия, както и счупване на голяма пищялна кост на крака, вследствие на падането, което деяние е непредпазливо и осъществява състава на чл.133 от НК, като двете деяния са били извършени в условията на неизбежна отбрана на уличеното лице, в следствие нападение от пострадалия жалбоподател.

Според основния съд - в мотивната част на постановлението детайлно са изброени събраните доказателства и са изследвани взаимовръзките помежду им, като правни изводи на прокурора съответстват на съдебната практика и приетото за установено от фактическа страна по наказателното производство. Подробно прокурора се е спрял на института на неизбежната отбрана и приложението му в настоящия случай, което се споделя напълно и от първоинстанционният съд. Налице е противоправно нападение от страна на жалбоподателя по отношение на извършителя на деянието. Пострадалият, след няколко часова употреба на значителни количества алкохол е отишъл пред дома на уличеното лице агресивен. Нападнал и пръв нанесъл удар. Непосредствено след нападението извършителят е отвърнал с еднаква по степен и интензитет защита, изразяваща се също в нанесен единичен удар. Веднага, след прекратяване на нападението защитните действия са преустановени и не е налице превишаване степента на защита.

При така изложеното районният съд е приел, че  прокурорът правилно и в пълнота е извършил всички необходими процесуални действия и обосновано е обсъдил доказателствата, в тяхната взаимовръзка, като е приел че е на лице основание за прекратяване на наказателното производство, поради приложение на института на неизбежната отбрана.

Относно проведените следствени действия и събирането на доказателствен материал съдът е приел,  че същите са  съобразени с изискванията на чл.13 от НПК.

Въз основа на  изложеното първоинстанционият съд е счел че обжалваното постановление за прекратяване на наказателното произвоздство по досъдебно производство № Д-148/2017г. на Районна прокуратура – гр. *** следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за обоснованост и законосъобразност на постановлението на Районна прокуратура – гр. *** за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д – 148/2017г. по следните съображения:

Установената фактическа обстановка в прокурорския акт, която е възприета и от първонстанционният, съд съответства на подробно анализираните  доказателства и доказателствени средства, приложени  по делото,  включително и на тези, събрани допълнително, в съответствие с указанията, дадени от въззивния съд, при последната отмяна по съдебен ред на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.

   Изводите за обективната и субективната страна на извършените от М. М. действия при възникналия конфликт, предизвикан от Г.Г. и *********, както и правните доводи, че **** е действал в конкретната ситуация при условията на неизбежна отбрана, се споделят напълно и от настоящия съдебен състав. Установено е че ****  и Г., след употреба на значително количество алкохол, са посетили дома на ****, където с агресивното си поведение са предизвикали инцидента, при който е било осъществено противоправно нападение от Г., спрямо ****, изразило се в замахване с ръка, държаща гумена палка, с цел нанасяне на удар в областта на главата на последния. Последвала е защитна реакция от страна на ****, който е отвърнал с един удар в главата на нападателя, с тъпата част на нож, тип „мачете“, преди нападението да е приключило. Изложени са съображения за съответност между нападателя и нападнатия,  при размяната между тях на  по един удар, с относително еднотипни средства, в една и съща област и при двамата – тази на главата, при което обосновано е прието, че в случая не се касае за деяние, извършено при условията на чл. 132, ал.1 от НК, както и че не е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана.

При така изложеното правилно и законосъобразно в прокурорския акт е бил направен извод, възприет и от първоинстанционния съд, в обжалваното определение, че извършеното от **** деяние, при условията на неизбежна отбрана, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал.1 от НК, не е обществено опасно, поради което нанесената средна телесна повреда на Г. по чл. 133 от НК, в конкретния случай не следва да се третира като престъпна, а досъдебно производство № Д – 148/2017г., по описа на Районна прокуратура – гр. *** следва да бъде прекратено, на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

Въз основа на изложеното по-горе въззивната инстанция счете за несъстоятелни доводите в жалбата на Г.Г. че  няма как в случая да е прието, че се касае за неизбежна отбрана, при положение, че не е доказано изобщо че е имало нападение, че приложената като веществено доказателство по делото черна гумена палка не е негова  и твърдението на разследващите за противното не е подкрепено с никакви доказателства, че на  него му  е причинена средна телесна повреда по чл. 129 от НК и изводът, че в случая е налице неизбежна отбрана, при условията на която е действал М. М., е тенденциозен и неподкрепен с доказателства и че изцяло погрешен е изводът на прокуратурата, че е налице умисъл у дееца/ М. М./, само за причиняване на лека телесна повреда, а средната телесна повреда на Г. е причинена по непредпазливост, тъй като в действителност, според жалбоподателя, деецът в случая е съзнавал, че удар с  „мачете“ в главата ще причини доста тежка телесна повреда на лицето, срещу което е нанесен.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство са изложени подробни и обосновани съображения, базирани на изчерпателен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани по делото, въз основа но които е приета за установена и доказана изложената фактическа обстановка, съдържаща и обстоятелства за осъщественото от Г.Г. нападение спрямо М. М., които са възприети от първоинстанционния съд и се споделят напълно и от настоящия съдебен състав.

Относно приложената като веществено доказателство черна гумена палка в постановлението на Районна прокуратура – гр. *** са анализирани  показанията на свидетелките ****, **** и ********, според които Г., отивайки пред дома на **** е носел в ръката си нещо като бухалка, черно на цвят, както и противоречащите на тях показания на свидетелката **** ****а, която твърди, че нито Г., Нито **** са носели нещо в ръцете си, преди и по време на конфликта. Въз основа на този анализ в прокурорския акт са изложени убедителни съображения, въз основа на които са кредитирани като достоверни показанията на посочените три свидетелки, които съображения настоящият съдебен състав изцяло възприе, считайки ги за логични и обосновани.

Що се касае до съображенията в жалбата, касаещи обективната и субективната страна на извършените действия от М. М. по време на конфликта, както и правната квалификация на осъщественото от него деяние, по-горе бяха изложени съображения, които не следва да бъдат повтаряни.

          Несъстоятелен е и доводът в жалбата на Г.Г., че в  случая не е съобразено и от районанната прокуратура, и от първоинстанционния съд обстоятелството, че около месец преди инцидента жалбоподателят е лекуван от силни болки в раменната става и не е могъл да движи нормално дясната си ръка. Както е посочено в постановлението за прекратяване на наказателното производство, по повод твърдения от Г., че  е претърпял трудова злополука на 23.05.2017г., в следствие на която движенията на дясната му ръка, в областта на рамото били силно ограничени, на досъдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експертиза, която е изследвала въпросът – дали на 23.06.2017г. Г. е бил в състояние да нанесе с дясната си ръка удар с гумена палка в областта на главата на ****. Според заключението на експертизата, към посочената дата възстановяването на травмираната при трудовата злополука дясна раменна става на Г. не е било приключило, но е било налице почти пълно оздравяване, поради което функцията на ръката не е била отнета, а само отслабена и от медицинска гледна точка не е била изключена възможността Г. да е имал способността да нанася удари с гумена палка, чието тегло не е особено голямо. 

          Въз основа на посоченото по-горе настоящият съдебен състав не възприе  доводът  в жалбата на Г.Г.,   че изложеното в  определението на Районен съд – гр. *** е без логично и цялостно разглеждане на всички факти и обстоятелства, въз основа на които първоинстанционният съд е стигнал до извода, че следва да потвърди действията на прокурора, като остави без уважение  искането – обжалваното определение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

 

         Поради всичко изложено до тук   и на  и на основание чл.243,ал.8, вр.ал.7, вр.  ал.6, т.1  от НПК  , съдът

                                    

 

                                      О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И  :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА като правилно обосновано и законосъобразно определение № 101   от 08.08.2019 г.,  по ЧНД №201/2019г., по описа на   Районен съд гр. ***, с което е било потвърдено постановление на Районна прокуратура – гр. *** от 04.07.2019г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д – 148/2017г., водено срещу М. А.М., от с. ***, за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.

 

              Определението е окончателно.

 

 

 

 

                Председател:                        Членове:  1.                         2.