Определение по дело №1368/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:[населено място],[улица],представлявано от управителя М. И. С. против Решение № 181/11.06.2024г. на Комисията по защита на дискриминацията аd hoc заседателен състав ,постановено по преписка №240/2023г, с което e установено нарушение на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), изразяващо се в дискриминация по признак "увреждане", поради поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания в обект:Медицинска лаборатория „Писанец“,находящ се в [населено място],[улица],[жк]. С решението, на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е предписано на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ООД да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда в обект:Медицинска лаборатория „Писанец“,находящ се в [населено място],[улица],[жк].

Постановено е уведомяване в едномесечен срок на КЗД за изпълнение на задължителното предписание.

С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата и в уточняваща молба се съдържа и особено искане, на основание чл. 166 АПК вр. чл. 77 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), съдът да отмени допуснатото предварително изпълнение на принудителните административни мерки, наложени с обжалваното решение на КЗД, тъй като изграждането на достъпна архитектурна среда в процесния обект,собственост на дружеството-жалбоподател, в случай на отмяна на решението на КЗД ,би довело до значителни вреди за дружеството.

В настоящето производство съдът разглежда само искането за спиране на изпълнението на оспореното предписание, на основание чл. 166 АПК, относно изложеното в жалбата особено искане за възможност за настъпване на значителни вреди за „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ООД. Към жалбата не са представени доказателства във връзка с твърденията за вреди по чл. 166, ал. 2 АПК.

Искането за спиране на изпълнението е направено едновременно с оспорването на решението на КЗД и искането за отмяната му.

Административен съд Пловдив, след като се запозна и прецени писмените доказателства по делото, приема от фактическа и правна страна следното.

Съдът констатира, че искането за спиране е направено от материално легитимирано лице - адресат на акта, в рамките на висящото производство, по което се оспорва заповедта, по отношение на която се иска настоящото спиране на изпълнението.

С оспореното решение по преписка №240/2023г., e установено нарушение на чл. 5 във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), изразяващо се в дискриминация по признак "увреждане", поради поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на хора с увреждания в обект:Медицинска лаборатория „Писанец“,находящ се в [населено място],[улица],[жк]. С решението, на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр., е предписано на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ООД да предприеме необходимите действия за изграждането на достъпна архитектурна среда в обект:Медицинска лаборатория „Писанец“,находящ се в [населено място],[улица],[жк].

Постановено е уведомяване в едномесечен срок на КЗД за изпълнение на задължителното предписание.

Съгласно чл. 77 ЗЗдискр. решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68 от същия закон, като обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия ,съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК определя, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия, да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Предвид изложеното и данните по делото, искането за спиране на изпълнението на предписанието попада в хипотезата по чл. 166, ал. 4 АПК, тъй като е допуснато предварително изпълнение по силата на закон и е срещу акт, който изрично не е изключен от съдебен контрол.

В конкретния случай, съдът преценява дали вследствие допуснатото предварително изпълнение на акта по силата на закона, ще бъде причинена на оспорващия значителна или труднопоправима вреда.

В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение.

Особеното искането за спиране на предварителното изпълнение е мотивирано единствено с твърдението в нарочна допълнителна молба, че при отмяна на решението на КЗД изпълнението на предписанието би довело до значителни вреди за дружеството и освен това допуснатото предварително изпълнение застрашава с по-висока степен интересите на санкционираното дружество.Поддържа се,че е налице неясното в оспореното решение,което води до невъзможност и да се изпълни самото предписание,като се поддържа още,че дружеството е направило всичко възможно ,за да осигури достъпна среда за всички граждани.В тази връзка са представени снимки,които не могат да бъдат ползвани като доказателства и нямат доказателствена стойност в процеса.

С оглед на изложеното съдът намира, че особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на решението не е подкрепено с убедителни доказателства, поради което не обосновава извод, че са налице основания за спиране на предварителното му изпълнение.

В тежест на оспорващия е да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение.

Нормата на чл. 166, ал. 2 АПК поставя условие от изпълнението да произтичат значителни или трудопоправими вреди не по принцип, а за конкретното лице, което следва да понесе изпълнението на предписанието. В жалбата и в особеното искане са посочени доводи по същество на спора,които тепърва ще бъдат разгледани в основното производство.Липсват доводи за наличието на пречки жалбоподателят да изпълни предписанието.

На следващо място цитираната разпоредба на чл. 166, ал. 2, във второто си изречение предвижда, че изпълнението е допустимо да бъде спряно само въз основа на новонастъпили обстоятелства. Новонастъпили обстоятелства не се твърдят и не са посочени в жалбата.

Поради това - твърденията в жалбата за настъпване на значителни вреди, причинени от изпълнението на решението, не са обосновани, нито е обосновано същите да са новонастъпили, т. е. не е налице хипотезата на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 от АПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че по изложените в жалбата мотиви за спиране на предварителното изпълнение, не може да бъде направен извод, че изпълнението би могло да причини на оспорващия значителни или труднопоправими вреди, поради което не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на принудителната административна мярка следва да бъде оставено без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, съдът

О П Р Е Д ЕЛ И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория д-р Писанец“ООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:[населено място],[улица], ,представлявано от управителя М. И. С., за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на съдържащо се предписание в Решение № 181/11.06.2024г. на Комисията по защита на дискриминацията АD HOC заседателен състав ,постановено по преписка №240/2023г

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.