№ 43
гр. Берковица, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-
ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200019 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0243-000528/ 04.06.2020 г. на
Началника на ОД МВР Монтана, РУ-Берковица на Д. Б. Л.. от с. Б., общ. Б.,
ул. ************************ с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 100,00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 пр. 3 от
ЗДвП, както и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 1 и 2
от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр. 3 от същия
закон.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
Л., който обжалва същото само в частта по т.1 ,касаещо наложеното
наказание на основание чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП с оплакване за
незаконосъобразност. Предвид горното в съдебно заседание чрез
упълномощен процесуален представител моли съда да постанови решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление в тази част , като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител, не
1
взема становище по жалбата, но моли НП да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на жалбоподателя, чрез процесуален представител,
намира за установено следното:
Съгласно събраните доказателства категорично се установява, че
жалбоподателят действително е управлявал МПС без задна регистрационна
табела.
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 31.05.2020 г. в 18,00 часа в Община Берковица на път втори клас №
81 като водач на товарен автомобил ГАЗ 66 с рег. № ********, държава
България при обстоятелства: на път ІІ-81 км. 71+800 с посока на движение от
град Берковица към с. Бързия управлява собствения си товарен автомобил
ГАЗ 66 с рег. № ******** като задна регистрационна табела не е поставена на
определеното място.
Проверяващите счели, че деянието на жалбоподателя съставлява
административно нарушение и издали акт за установяване на
административно нарушение.
Съгласно събраните доказателства категорично се установява, че
жалбоподателят действително е управлявал МПС без задна регистрационна
табела.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно наказващият орган изцяло възприел фактическите
констатации в акта и наложил съответните наказания.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Тя не се оспори и от жалбоподателя чрез представяне на
2
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места." От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил,
и че предната регистрационна табела на същия не е била поставена на
определеното за това място. В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.
10, ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и на
ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, съгласно която табелите с
регистрационен номер се закрепват отпред и отзад /или само отзад/
перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а
когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната
видимост и осветеност нощно време. При закрепването не трябва да се
нарушава формата на табелата, целостта на графиката и символите на номера.
Мястото, определено за поставяне на регистрационния номер е определено от
завода - производител за всяко едно превозно средство и именно това е
мястото, визирано в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и описано в чл. 10,
ал. 5 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. Не съществува законова възможност
водача сам да избере местоположението, на което да постави
регистрационната табела.
Ето защо, с оглед изложеното по-горе настоящият състав намира, че от
материалите по делото се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна посоченото нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно е издирил
и приложил действащата санкционна разпоредба, а именно чл. 175, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, която предвижда наказание "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 1 до 6 месеца и "глоба" от 50 до 200
лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
3
регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени
на определените за това места.
В същото време обаче съдът счита, че административно-наказващият
орган не е извършил преценка и не е изложил мотиви относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН, като не са отчетени причините довели до извършване на
нарушението, както и последващото действие на жалбоподателя
непосредствено след установяване на нарушението, за отстраняване на
същото.
Жалбоподателят твърди,че табелата с регистрационен номер е паднала по
време на движение.Той чул,слязъл и я прибрал в автомобила.Нямал в себе си
инструменти,за да я закрепи отново и смятал да стори това,когато се прибере
в с.Бързия.Твърди,че при извършената му проверка обяснил това на
проверяващите,но въпреки това,те приели ,че е извършил посоченото
нарушение.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП съставлява „маловажен случай”.
При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай, наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията "маловажни"
и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице
основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като отграничи маловажните случаи на административни
нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
4
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия във
ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е приело,
че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол, следва,
че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28 ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в
съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека (чл. 6,
ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в
пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето защо и като не е
приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административнонаказващият орган е
нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Съдът счита, че особената обществена важност на
регулираните от Закона за движение по пътищата обществени отношения не
може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална
преценка на всеки отделен казус, с оглед обществената опасност на
конкретното деяние и на конкретния извършител. Съгласно чл. 28, б. "б"
ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.
В случая наказващият орган не е обсъдил в мотивите на издаденото НП
налице ли са или не основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, нарушил е
материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление,
което се явява и самостоятелно основание за неговата отмяна.
С оглед изложеното съдът счита, че наказателното постановление следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление 20-0243-000528/ 04.06.2020 г.
на Началника на ОД МВР Монтана, РУ-Берковица в ЧАСТТА, с която на Д.
Б. Л.. от с. Б., общ. Б., ул. „******************* с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 пр. 3
от ЗДвП .
В останалата част НП не е обжалвано и е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6