Р Е Ш Е Н И Е
№…………../05.04.2018г.
гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесети февруари
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова,
разгледа докладваното от съдията т.д.№
1781 по описа за 2017 и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***
и съдебен адрес:***, гр. София, с която
на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ се иска да се признае за установено
по отношение на „К.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
********, и съдебен адрес ***, офис 3, че дължи следните суми: 199 941,35 лева
- главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща Линия -
Плюс” № BL 2158/17.07.2006г., ведно със законната лихва от 18.02.2016 г. до
датата на окончателното плащане на сумата.; 44 889,29 лева - договорна лихва за
периода от 06.10.2014 г. до 18.02.2016 г.; 660,50 лева - дължими такси по
Договора за периода от 29.09.2014 г. до 18.02.2016 г.; 120,00 лева — дължими
такси за изготвяне, администриране и връчване на нотариална покана до
длъжниците, относно обявяване на предсрочна изискуемост - за периода от
14.07.2015 г. до 18.02.2016 г.; 4 912,22 лева – разноски за заповедното
производство, за които вземания е издаден заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 8958/2016г по описа на СРС, 82-ри състав.
В исковата молба ищецът извежда
качеството си на кредитор по предявените вземания при твърдения, че съгласно Договор
за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща Линия - Плюс” № BL
2158/17.07.2006г е предоставил на ответника кредит в размер на 200 000,00
лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, срещу задължението последният
да заплаща лихва за ползването му за периода от 120 месеца в размер на 11%,
формиран като сбор от базисния лихвен процент за малки фирми (БЛПМФ) плюс
надбавка от един пункт. Поради неизпълнението на договора, последния е обявен
от банката за предсрочно изискуем с нотариална покана връчена на управителя на
ответното дружество на 15.07.2015г. Въпреки отправената покана кредитът не е
върнат, поради което на 18.02.2016г е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение. Срещу издадената по ч.гр.д. № 8958/2016г по описа на
СРС, 82-ри състав заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е подадено възражение от
страна на длъжника, с оглед на което се иска да се постанови решение, с което
да се установи в отношенията между страните съществуването на описаните по-горе
задължения. Претендират се и разноски за исковото производство.
В срока за отговор ответникът не
депозира такъв, въпреки че лично управителя на дружеството получава съобщение,
заедно с преписа от исковата молба и приложенията.
В съдебното заседание от
24.10.2017г, исковете се оспорват със възражение, че задълженията, предмет на
производството са погасени чрез плащане, както и че уговорения между страните
лихвен процент е в размер на 2 пункта годишно, а не 11 пункта годишно, както го
е начислявала банката.
Банката оспорва твърденията, че е
уговорен лихвен процент е в размер на 2 пункта годишно, а не 11 пункта годишно.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Между страните не е спорно, че на
17.07.2006г. сключват Договор за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща
Линия - Плюс” № BL 2158/17.07.2006г, по силата на който банката се задължава да
предостави на ответника кредит в размер на 200 000,00 лева за посрещане на
краткосрочни оборотни нужди, срещу задължението последният да заплаща лихва за
ползването му за периода от 120 месеца. В чл. 3, ал.1 от договора е записано,
че кредитополучателя се задължава да заплаща годишна лихва в размер на
действащия базов лихвен процент за малки фирми, обявен от банката и договорна
лихвена надбавка в размер на 1/един/пункта. Съгласно алинея 2, към датата на
подписване на договора обявения от банката БЛПМФ за лева е в размер на „10/един/процента“.
Съгласно нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 70, том III,
рег. № 3602, дело № 391/19.07.2006г по описа на нотариус с рег. № 525 на НК, за
обезпечаване на отпуснатия с Договор за банков кредит продукт „Бизнес
Револвираща Линия - Плюс” № BL 2158/17.07.2006г банков кредит в размер на
сумата от 200 000,00 лева, за посрещане на краткосрочни оборотни нужди за
периода от 120 месеца, който следва да бъде върнат заедно с уговорената за
ползването му лихва в размер на 11%, формиран като сбор от базисния лихвен
процент за малки фирми (БЛПМФ) в размер на 10 /десет/ пункта плюс надбавка от 1
/един/ пункт, ответникът учредява в полза на банката ипотека върху описания в
акта недвижим имоъ в град Априлци, Ловешка област.
На 21.07.2006г. „К.” ЕООД, ЕИК******** издава в полза на „Б.П.Б.“
АД запис на заповед, по сила на който се задължава при предявяване на записа на
заповед от страна на банката да й
заплати сумата от 200 000,00 лева, ведно със годишна лихва в размер на 11%
върху сумата, считано от дата на издаване на менителничния ефект.
С нотариална покана връчена на
управителя на ответното дружество на 15.07.2015г, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
На 18.02.2016г е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр.д. № 8958/2016г
по описа на СРС, 82-ри състав заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, по което е
постъпило възражение от страна на длъжника.
Съгласно основното заключение на ССЕ
изготвено от вещото лице Г.М., кредитът по договор № BL 2158/17.07.2006г е усвоен
изцяло, като размера на усвоената сума възлиза на 225 941,35 лева. При
банката са осчетоводени плащания по кредита в общ размер на сумата от
260 425,98 лева, които са прихванати, както следва: 26 000,00 лева –
главница; 102 034,51 лева – договорна лихва; 124 156,96 лева –
неустойка (просрочена лихва върху редовна главница). Последната платена в
цялост погасителна вноска е от дата 05.09.2014г, а последното плащане по
кредита е от 05.11.2014г. Към 18.02.2016г общия размер на непогасеното
задължение по договора за кредит възлиза на 245 611,14 лева, от която
сума: 199 941,35 лева - главница; 44 889,29 лева - договорна лихва за периода
от 06.10.2014 г. до 18.02.2016 г.; 660,50 лева - дължими такси по Договора за
периода от 29.09.2014 г. до 18.02.2016 г.; 120,00 лева — дължими такси за
изготвяне, администриране и връчване на нотариална покана до длъжниците,
относно обявяване на предсрочна изискуемост - за периода от 14.07.2015 г. до
18.02.2016 г.; 4 912,22 лева – разноски за заповедното производство. А съгласно
допълнителното заключение на вещото лице, в случай, че съдът приеме, че
договорната лихва по договора за кредит е в размер на 2 процентни пункта
годишно, то към подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
няма непогасени задължения по договора за кредит, а напротив има надплащане в
размер на сумата от 463,88 лева.
Въз основа на така установените по
делото факти съдът намира исковете за основателни по следните съображения:
При преценка съдържанието на сключения
между страните договор и на общите условия към, съдът намира, че същият
разкрива признаците на договор за банков кредит, чиято регламентация се съдържа
в нормата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Договорът е частен диспозитивен документ, на
който е даден вид, че е подписан за банката и за ответното дружество. При липса
на доказателства установяващи неавтентичността му, той обвързва страните с
правата и задълженията по него – ищецът със задълженията да предостави кредита,
под формата на револвираща кредитна линия в посочените в договора размери и за
уговорения период, а ответникът със задължението да го използва за посочените в
договора цели и да го върне чрез заплащане на уговорената в договора лихва.
Спорът между страните се концентрира
относно обстоятелството какъв е размера на уговорената между страните лихва,
при която е предоставено ползването на кредита. Породен е от различното
изписване в договора на размера на БЛПМФ с думи и с цифри.
Поначало при тълкуването на договора
приоритет има изписаното с думи, тъй като се приема, че то е по-сложната форма
на обективиране на волята на страните и е по-трудно да се сгреши. Това не
означава, че грешка не може да бъде допусната в изписаното с думи. За целта съдът
е длъжен да тълкува договора съгласно чл. 20 от ЗЗД и да открие действителната
воля на страните, като затова може да ползва и други доказателствени средства.
В случая волята на страните по договора е кредитополучателя да заплаща годишна
лихва в размер на действащия базов лихвен процент за малки фирми, обявен от
банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1/един/пункт. В договора няма друга клауза, която да касае
БЛПМФ на банката освен спорната ал. 2 на чл. 3. Отношение към този въпрос имат
сключените за обезпечаване на договора за кредит договорна ипотека от 19.07.2006г
и запис на заповед от 21.07.2006г. В договора за ипотека БЛПМФ е посочен с
величината 10 /десет/ процентни пункта годишно, а общия размер на уговорената
лихва е 11 % годишно. В записа на заповед годишната лихва също е уговорена в
размер на 11% годишно. Същевременно по
делото няма доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е
възразявал срещу начисляваната от банката лихва в размер на 11% годишно. При
това положение се налага извода, че волята на страните при сключването на
договора кредит от 17.07.2006г е била, кредитът да се предостави за ползване срещу
насрещното задължение за заплащане от страна на ответника на годишна лихва в
размер на 11%, а не срещу 2% лихва годишно.
Съгласно основаното заключение на
ССЕ кредитът не е обслужван от ответника след 05.11.2014г. Следователно с
получаване на поканата от 15.07.2015г, кредитът става изцяло предсрочно
изискуем.
Съгласно основаното заключение на
ССЕ към 18.02.2016г, когато е подадено заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, общия размер на непогасеното задължение по договора за кредит
възлиза на 245 611,14 лева, от която сума: 199 941,35 лева - главница; 44
889,29 лева - договорна лихва за периода от 06.10.2014 г. до 18.02.2016 г.;
660,50 лева - дължими такси по Договора за периода от 29.09.2014 г. до
18.02.2016 г.; 120,00 лева — дължими такси за изготвяне, администриране и
връчване на нотариална покана до длъжниците, относно обявяване на предсрочна
изискуемост - за периода от 14.07.2015 г. до 18.02.2016 г.;.
Доказателства за осъществяване на
способ за погасяване на задължението не са събрани, с оглед на което съдът е
длъжен да приеме, недоказания факт за неосъществен – арг от чл. 154 ГПК.
Следователно исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважение.
По
разноските.
С оглед изхода на спора право на
разноски има само ищеца. Последният доказва направата на такива за държавна
такса и депозит за ССЕ в общ размер на 5 510,00 лева. Той има право и на
разноските за заповедното производство в размер на 4 912,22 лева,
представляваща платената държавна такса.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че „К.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***. ********, и съдебен
адрес ***, офис 3, дължи на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** и съдебен адрес:***, гр. София, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430 ТЗ, както следва: сумата от 199 941,35 лева - главница по
Договор за банков кредит продукт „Бизнес Револвираща Линия - Плюс” № BL
2158/17.07.2006г., ведно със законната лихва от 18.02.2016 г. до датата на
окончателното плащане на сумата.; сумата
от 44 889,29 лева - договорна
лихва за периода от 06.10.2014 г. до 18.02.2016 г.; сумата от 660,50 лева -
дължими такси по Договора за периода от 29.09.2014 г. до 18.02.2016 г.; сумата от 120,00 лева — дължими такси за изготвяне, администриране и връчване
на нотариална покана до длъжниците, относно обявяване на предсрочна изискуемост
- за периода от 14.07.2015 г. до 18.02.2016 г., за които вземания е издаден
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 8958/2016г по описа на СРС,
82-ри състав.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК********, да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК: ******** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 5510,00 лева – разноски
за исковото производство и сумата от 4
912,22 лева – разноски за заповедното производство.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: