№ 67
гр. Сл., 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20212230201444 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба на Г. ХР. СТ. ЕГН: **********, против НП на
Директора на Регионална Дирекция „АА“-гр. Б. определен от Министъра на МТИТС за
длъжностно лице по реда на чл. 92 от ЗАвтП и чл. 189,ал.12 от ЗДП, с което на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал.3 т. 1 предл. 3 от ЗДП е наложена глоба в размер
на 3000 /деветстотин/ лева за нарушението по чл. 139 ал. 1 т. 2 предл. 3 от ЗДП в вр.чл.
7,ал.1 т.3 б.“Б“ от Наредба № 11 от 03.07.01г. на МРРБ.
Жалбоподателя, нередовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител.Съдът констатира, че по делото е върната призовка, от която е видно,че
същият е търсен на посочения адрес, но не е открит. Ход на делото е даден при условията
на ЗАНН, указващи възможност за даване ход на делото при нередовно призоваване на
жалбоподателя, поради неустановяването му на посочения от него адрес.
В с.з. органа, издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой
представител. Депозира писмено становище.Моли за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 06.09.2021 г. около 11:40ч. в гр.Сл., кв.Речица на гл.път II-66, контролните
органи установили, че до складова база находяща в посочения район, по посока на
движение гр.Сл. жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари. В тази връзка,
същият е бил спрян за проверка в хода на която от товарителница серия В № 2524850 от
06.09.2021г.било установено, че водачът извършва превоз по маршрут от с. Б. до гр.Сл.. Бил
е проверен и пътен лист серия АА № 8492980 от 06.09.2021 г., от който е било установено,
че превоза се извършва със състав от ППС включващ влекач марка „Волво“ с рег.№
СТ****АР от категория N 3 с две оси и прикачено към него полуремарке марка
„Лангендорф“ с per. № СТ****ЕХ от категория 0-4 с три оси.
1
В хода на проверката е било извършено измерване с техническо средство
електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO“ с платформа модел WWSF10TMRS и
идентификационен блок DFWKK, № **********.
Техническото средство е отчело, че при допустимо максимално натоварване на една
тройна ос на полуремаркето, при разстоянието между осите над 1,30 метра, измерено със
сертифицирана ролетка BMI 5 метра с фабричен № 1337 и допустимо по закон натоварване
до 24000кг./24 тона/, съгласно чл.7, ал.1, т.3, буква"б" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ,същото е 30620кг.
За така посочената констатация е била изведена разпечатка № 305 от 06,09.2021г.,от
която е видно,че една тройна ос на полуремаркето е натоварена с 30620кг, като
претоварването е с 6620 кг.
Измерването е било извършено в присъствието на водача като същият не могъл да
представи, а след проверка в информационните масиви на агенцията е било установено и,
че не притежава разрешение от администрацията, стопанисваща пътя (АПИ) за управление
на ППС с натовареност над законно допустимата.
Въз основа на горното и предвид факта, че съгласно чл.7, ал.1, т.З, буква"б" от
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, допустимото максимално натоварване на една тройна
ос на полуремаркето, когато разстоянието между осите е над 1,30 метра следва да бъде
24000кг.актосъставителя е приел, че е налице нарушение на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон
за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б” от Нар. № 11/03,07.2001 г. на МРРБ
.
Въз основа на горепосочената констатация на жалбоподателя е съставен АУАН и
НП като е прието, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за
движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б” от Нар. № 11/03,07.2001 г. на МРРБ и
на основание чл. 177,ал.3 т.1 ,предл.3 от ЗДП му е наложена глоба в размер на 3000
/трихиляди/ лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена в законоустановения срок от лице
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е частично основателна.
На първо място НП е съставено от надлежно упълномощено длъжностно лице,
видно от представената Заповед №РД – 08 – 30/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС.
В хода на проверката било установено и обстоятелството,че управляваното от него
МПС представлява съчленено ППС включващ влекач марка Волво с рег.№ СТ****АР от
категория N 3 с две оси и прикачено към него полуремарке марка „Лангендорф“ с per. №
СТ****ЕХ от категория 0-4 с три оси. Установено безспорно е и това, че водачът извършва
превоз на товари по маршрут от с. Б. до гр.Сл. като при извършено измерване с техническо
средство електронна мобилна везна марка „DINI ARGEO“ с платформа модел
WWSF10TMRS и индификационен блок DFWKK, № ********** бил установен тонаж
30620кг.
По делото е установено, че посочения тонаж е замерен със ролетка BMI 5 метра с
фабричен № 1337 и използувана мобилна везна, които са сертифицирани,видно от
приложените по делото писмени доказателства,а именно:копие от Заявление № 000029–
31723/20г.за проверка на средствата за измерване, копие от фактура № **********/20г.
издадена от Български институт по метрология за последваща проверка на електронната
2
мобилна везна, с която е извършена проверката,Копие от Регистрация на извършените
последващи проверки, от което е видно,че последната такава е направена на 08.07.21г. със
срок на валидност до м.07.22г., Копие на сертификат за съответствие DIN50049–2.1 , за
ролетка BMI с фабричен номер 1337/в превод от немски език/ и копие от Декларация за
съответствие/ в превод от немски език/
Въз основа на така посочените документи, съдът счита направеното в тази връзка
възражение за липса на сертифициране на техническите средства за неоснователно, като
приема за безспорно установено,че извършеното в деня на проверката измерване е правилно,
в съответствие със законовите изисквания за извършването му като същото е проведено чрез
използването на сертифицирани технически средства за измерване.
Съдът, счита и възражението за липса на доказателства, дали водача притежава или
не Разрешение от администрацията стопанисваща пътя както това,че същото се издава на
собственика на МПС за неоснователни, доколкото в конкретния казус жалбоподателят не е
санкциониран за наличие или липса на такова Разрешение, а описването му в АУАН и НП е
с цел посочване на всички обстоятелства във връзка с констатираното в хода на проверката.
Въз основа на така констатирания тонаж и при безспорно установена фактическа
обстановка, съдът приема, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал
административната отговорност на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 7 ал.1 т. 3 б. „б” от Наредба № 11 за движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС / в сила от 03.07.2001 г./ на МРРБ „Допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2
отворени за обществено ползване пътища, следва да се приеме съгласно т. 3 ,б.“б“ на ал. 1 на
сочения текст ,че сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 m трябва да бъде до 24 тона.
Видно от събраните по делото доказателства същата е била с натовареност от
30620кг.като претоварването е било с 6620 кг.над нормата.
Посочените показатели са установени по надлежния ред, чрез извършено замерване с
изправно и преминало през съответния технически преглед техническо средство както и от
служители на контролната агенция, който са преминали съответно обучение за това и имат
правомощията да го извършват/ видно от приложените по делото писмени доказателства/.
Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие гласни доказателства,а
именно свидетелските показания на актосъставителя Р. и св. Д. като безпротиворечиви и
взаимно допълващи се. Дава вяра на събраните по делото и приобщени по съответния
процесуален ред писмени доказателства.
Съдът счита, че в НП, АНО правилно и точно е посочил нарушените законовите
разпоредби като е подвел извършеното от жалбоподателя деяние под конкретна правна
норма, съдържаща състав на административно нарушение като не споделя възраженията
посочени в жалбата за неправилно прилагане на материалния закон.
Съдът приема, че АНО правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя
като нарушение на разпоредбата на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по
пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б” от Нар. № 11/03,07.2001 г. на МРРБ. Съгласно
разпоредбата на чл. 7 ал.1 т. 3 б. „б” от Наредба № 11 за движение на тежки и/или извън
габаритни ППС / в сила от 03.07.2001 г./ на МРРБ „Допустимото максимално натоварване
на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено
ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно
на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено
ползване пътища, следва да се приеме съгласно т. 3 ,б.“б“ на ал. 1 на сочения текст, че
3
сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1,3 m трябва да бъде до 24 тона.
В конкретния случай в АУАН е посочено, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата
на чл. 139,ал. 1,т. 2, пр. 3 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3, б."б”
от Нар. № 11/03,07.2001 г. на МРРБ ,която гласи : „ Движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които
не представляват опасност за участниците в движението“.
За така квалифицираното нарушение е наложено административно наказание на
основание чл. 177,ал.3 ,т. 1 предл.3 от ЗДП, която предвижда, че се наказват с глоба от 500
до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно
средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
Съдът, обаче счита, че определеното наказание „Глоба“ в максималния размер от
3000 лв. е несъответно на извършеното нарушение и на степента и характера на вината на
извършителя . Действително е налице претоварване, но по делото липсват други отегчаващи
вината на извършителя обстоятелства, които да го отличават от обикновените случаи на
нарушения от същия вид. В конкретния случай липсват и доказателства за системност на
нарушението, поради което съдът счита, че следва да намали размера на наложеното
наказание като определи същото в минимално предвидения в закона, а именно
наказание“Глоба“ в размер на 500лв.
Съгласно ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Различните хипотези са уредени в чл.143 от АПК.
Действително настоящия случай на намаляне на размера на глобата не може да се подведе
под някоя от изброените хипотези в тази норма, въпреки което обаче чл.144 от АПК
гласи,че за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК.В тази връзка съдът намира,че
следва да се приложи субсидиарно чл.78 от ГПК, съгласно който заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
В настоящия случай следва да се присъдят разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът
намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение по съразмерност в размер
на 20лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 22-0000567/13.09.2021 г. на Директора на РД „АА“гр.Б., с което на
Г. ХР. СТ. ЕГН: **********, живущ гр.Сл., обл. Сл. ул.“Йордан Кювлиев“ 10, ет.1, ап.1,на
4
основание чл. чл. 177,ал.3 т.1,предл. 3 от ЗДП е наложена глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева като НАМАЛЯ размера на глобата на 500/петстотин/ лв. и потвърждава НП, в
останалата му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА Г. ХР. СТ. ЕГН: ********** да заплати на РД „АА“гр.Б. сумата от
20/двадесет/лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд-гр. Сл. в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
5