Решение по дело №124/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 72
Дата: 9 ноември 2023 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20237130700124
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 09.11.2023 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                      Членове:   ГЕОРГИ ХРИСТОВ

                                                                        ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Цветомир Папурков

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.н.д. 124 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

               Образувано е по касационна жалба на В.М.П. ***, против решение № 44 от 30.06.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 99 по описа за 2023 година на Тетевенският районен съд, с което трети състав е потвърдил Наказателно постановление № 82 от 27.03.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите Ловеч, като законосъобразно.

              По наведени в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, се иска отмяната му. Според касатора, първоинстанционния съд неправилно е игнорирал събраните по делото доказателства в негова полза и е кредитирал показанията на заинтересуваните свидетели – служители на наказващия орган. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е уведомен за извършената проверка и същата е извършена в негово отсъствие и отсъствието на собственика на горската площ или представител на ползвателя. Сочи, че на 05.12.2022 г. е съставен Констативен протокол № 259, с чието съдържание не е бил запознат своевременно и едва след връчване на АУАН и обжалваното НП е научил, че проверката е извършена на 25.11.2022 г. Счита, че горепосочените факти не са съобразени и коментирани от съда и не са съобразени показанията на свидетеля – инж. И.И.. Излага, че заключението на назначената и специализирана експертиза не потвърждава констатацията на проверяващите за интензивност 100 % сеч при допустима по план 70 %, като според заключението не е имало възможност да се измери точното количество дървесина, чрез единствения надежден и безспорен метод – дънерите на отсечените дървета поради гъстотата на падналите и натрупани на мястото клони. Сочи, че няма с ползвателя договор за охрана на обекта, а само такъв за контрол по експедирането на добитата дървесина, но не и за контрол върху ползването на горската площ.

                Ответникът по касационната жалба – Директора на регионална дирекция по горите – Ловеч в законоустановения срок е депозирал писмено възражение, в което ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, като счита постановеното решение за законосъобразно и правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 160 лв.  

       В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представена е и писмена защита по същество на правния спор.   

      В съдебно заседание ответникът се представлява от ю.к. Т., която счита жалбата за неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в депозираното писмено възражение. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира присъждане на разноски в размер на 160 лв. 

               В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното от РС решение за правилно, подробно мотивирано и счита, че следва да бъде оставено в сила.

                Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

                 Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:   

                 Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд приел за установено, че на 31.01.2023 година на касатора В.М.П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на чл.257 ал.1 предложение второ т.1 от Закона за горите /ЗГ/ във връзка с чл.108 ал.1 т.3 от ЗГ във връзка с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии във връзка с чл.61 във връзка с чл.47 ал.1 т.6 от Наредба №8 за сечите в горите, затова че в периода от 10.10.2022 година до 25.11.2022 година, като лице упражняващо лесовъдска практика с удостоверение №9092 от 14.03.2013 година и като лице по чл.108 ал.2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч №0691140 от 10.10.2022 година не е изпълнил контролните си правомощия да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина, в отдел 281, подотдел „я“, в имот с кадастрален №46437.258.16 – частна горска територия, землището на с.Малка Желязна, Ловешка област като при вид на сечта принудителна с интензивност 70% е допуснал сеч с интензивност 100% в резултат, на което са били отсечени 30 плътни кубически метра от дървесен вид-черен бор. АУАН е бил подписан от П. с възражението, че не е бил уведомен и не е присъствал на проверката, като получил препис от акта. Други възражения не били направени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на цитирания акт било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбоподателя на основание чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300 лева.

              При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в законоустановените срокове, съдържат изискуемите реквизити и от административно наказващият орган /АНО/ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът изложил, че извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение е безспорно доказано от събраните писмени и гласни доказателства и е осъществено от него от обективна и субективна страна. Решаващият състав изложил, че наказаното лице безспорно е субект на нарушението като лице, упражняващо лесовъдска практика, като в задълженията и контролните му правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му се включва и задължението да следи за спазването на одобрения технологичен план, което в случая той не е сторил. Въззивният съд е изложил и доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. С горните мотиви районният съд потвърдил като законосъобразно обжалваното пред него НП.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил обжалваното пред него НП, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт.

    От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.                  Обратно на твърденията в касационната жалба, при постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.  Уважени са доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.

       По същество на спора и при преценка законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за горите. Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията на всички разпитани свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в посочената като нарушена разпоредба административно нарушение. Административнонаказателното производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено от компетентен орган. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и вината му, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

        Според ангажираната от наказващият орган разпоредба на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и чл.48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да спазват одобрения технологичен план за добив на дървесина.

        Разпоредбата на чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ въвежда задължение за лицето, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл.108, ал.2 от ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на сечището.

      В чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.

                Ангажираната от наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл.2, т.1, предл. 1 от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по закона за горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.    Като изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.

       В случая е безспорно, че касаторът е лицензиран лесовъд, като на негово име е било издадено позволително за сеч № 0691140 от 10.10.2022г. за имот кадастрален № 46437.258.16, находящ се в землището на с. Малка Желязна, общ. Тетевен в отдел 281, подотдел „я”, и че за същия имот не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина, като при вид на сечта принудителна с интензивност 70% е допуснал сеч с интензивност 100% в резултат, на което са били отсечени 30 плътни кубически метра от дървесен вид-черен бор. Поради изложеното се споделят изводите на РС Тетевен, че касаторът не е изпълнил контролни правомощия при добива на дървесина от процесния имот, възложени му по ЗГ и подзаконовите му актове, с което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Правната квалификация съответства с текстовото описание на състава на административното нарушение. По никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказаното лице, както неоснователно се твърди в касационната жалба.

     Административнонаказващият орган правилно е приложил материалният закон като на посоченото законово основание и за описаното нарушение на законовата забрана, е наложил предвиденото по вид наказание. За извършеното нарушение на горското законодателство, наложеното административно наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

       Правилно и обосновано решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото фактическата установеност не сочи на маловажност, освен, че се касае за  обекта на посегателство, свързан с опазване на горския фонд, изискващ стриктно спазване законовите правила при извеждане на сеч.

      Неоснователни са възраженията на касатора относно приетите от първоинстанционния съд показания на служителите от РДГ Ловеч, с аргумента, че са дадени от заинтересовани лица – служители на наказващия орган и че същите не са в негова полза. Видно от събраните писмени доказателства, заключението на назначената експертиза и от разпита на вещото лице пред въззивния съд се потвърждават фактите и обстоятелствата установени от разпита на служителите на РДГ Ловеч. Обосновано първоинстанционния съд е приел показанията на служителите на РДГ Ловеч, които се явяват очевидци на нарушението, което е констатирано в съставения протокол и впоследствие в съставения АУАН. Установява се, че имотът е изсечен над 90 %, правостояща дървесина за сеч няма, строителна дървесина не може да се добие, като от земята е възможно да се събере известен обем дървесина, но това може да стане с много допълнителни усилия и труд. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията за посочените обстоятелства на служителите на РДГ Ловеч, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290, приемайки ги за обективни като непротиворечиви, логични, убедителни и съответстващи на събраните по делото доказателства. От една страна липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти, а от друга не са налични данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък необективност.

      Неоснователни са доводите на касатора по тълкуването на  контролните правомощия, задължения и функции на лицензирания лесовъд по отношение на дейностите по извършване на сеч. Както нормата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, така и тази на чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите изрично вменяват в задължение на лицето, на което е издадено позволителното за сеч и което е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, да спазват и да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Аналогични задължения за упражняване на контрол и вземане на мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина са регламентирани и в чл.108, ал.3 от ЗГ. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба №8/05.08.2011г., до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване на горните изисквания, т.е. самият Закон за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му регламентират контролните функции и отговорността на лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ. Именно описаните контролни функции не са били изпълнени от касатора, с което той е извършил вмененото му нарушение, поради което не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно тълкуване на цитираните норми.

     Видно от гореизложеното неоснователни се явяват и възраженията на касатора, че правомощията му произтичащи от договора с ползвателя са свързани с контрол по експедирането на придобитата дървесина, но не и с контрол върху ползването на горската площ. Административнонакзателната отговорност се носи за неизпълнение на задълженията произтичащи от Закона за горите и подзаконовите му актове, а не заради неизпълнени уговорени или неуговорени договорни отношения. 

     Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно извършената проверка, за която не е бил уведомен и не е присъствал, като е съставен Констативен протокол в негово отсъствие, с чието съдържание не е бил запознат своевременно. Правилно първоинстанционния съд е приел, че задачата на констативния протокол е насочена към възможността да се установи действителното фактическо положение и възможността да се докаже нарушението, което от събраните писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин. Наличието на допуснати нарушения при съставянето на констативен протокол /КП/ не рефлектират върху процесуалната законосъобразност на акта. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а не на КП, за съставянето на който изначално липсва уредба в ЗАНН, поради което възраженията за извършени нарушения при съставяне на констативния протокол не биха могли да се отразят на законосъобразността на наказателното постановление.

     В този смисъл заявените в касационната жалба оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство, поради което се явяват неоснователни и недоказани.             

     При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.  При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от РС.    

              С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Предвид изхода на спора и направеното от процесуалния представител на касационният ответник искане за присъждане на разноски, касационният състав счита, че съгласно чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв., който съответства на обхвата на правната помощ, оказана по делото и фактическата и правната му сложност. Претенцията на касационният ответник посочено в писменото възражение за присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 160 лв. се явява неоснователно, поради факта, че пред първата инстанция разноски не са претендирани от ответника, като видно от протокол от съдебно заседание № 249 от 29.06.2023 г., упълномощения процесуален представител на ответника е посочил, че не претендира юрисконсултко възнаграждение.

              Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Ловешки административен съд, първи касационен състав    

             РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 30.06.2023 година, постановено по административно наказателно дело № 99 по описа за 2023 година на Районен съд - Тетевен.

             ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН ********** и  адрес: *** да заплати на Регионална дирекция по горите Ловеч с административен адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

            Решението е окончателно.   

 

                                                        

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.