РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 09.11.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
касационен състав в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
ЙОНИТА
ЦАНКОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 124 по описа за 2023 година и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на В.М.П. ***, против решение № 44 от 30.06.2023 година,
постановено по административно наказателно дело № 99 по описа за 2023
година на Тетевенският
районен съд, с което трети състав е потвърдил
Наказателно постановление № 82 от 27.03.2023 година на Директора на Регионална дирекция по горите
Ловеч, като законосъобразно.
По
наведени в касационната жалбата доводи, че съдебното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, се иска отмяната му. Според касатора,
първоинстанционния съд неправилно е игнорирал събраните по делото доказателства
в негова полза и е кредитирал показанията на заинтересуваните свидетели – служители
на наказващия орган. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като не е
уведомен за извършената проверка и същата е извършена в негово отсъствие и
отсъствието на собственика на горската площ или представител на ползвателя.
Сочи, че на 05.12.2022 г. е съставен Констативен протокол № 259, с чието
съдържание не е бил запознат своевременно и едва след връчване на АУАН и
обжалваното НП е научил, че проверката е извършена на 25.11.2022 г. Счита, че
горепосочените факти не са съобразени и коментирани от съда и не са съобразени
показанията на свидетеля – инж. И.И.. Излага, че заключението на назначената и
специализирана експертиза не потвърждава констатацията на проверяващите за
интензивност 100 % сеч при допустима по план 70 %, като според заключението не
е имало възможност да се измери точното количество дървесина, чрез единствения
надежден и безспорен метод – дънерите на отсечените дървета поради гъстотата на
падналите и натрупани на мястото клони. Сочи, че няма с ползвателя договор за
охрана на обекта, а само такъв за контрол по експедирането на добитата
дървесина, но не и за контрол върху ползването на горската площ.
Ответникът по касационната жалба –
Директора на регионална дирекция по горите – Ловеч в законоустановения срок е
депозирал писмено възражение, в което ангажира становище за неоснователност на
касационната жалба, като счита постановеното решение за законосъобразно и
правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции в
размер на 160 лв.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Представена е и писмена защита по същество на правния спор.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от ю.к. Т., която счита жалбата за
неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в депозираното писмено
възражение. Моли да се потвърди първоинстанционното решение и претендира
присъждане на разноски в размер на 160 лв.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Ловеч дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното
от РС решение за правилно, подробно мотивирано и счита, че следва да бъде
оставено в сила.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по
чл.218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, районният съд приел за установено, че на 31.01.2023
година на касатора В.М.П. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ на чл.257 ал.1 предложение второ т.1 от Закона за горите /ЗГ/
във връзка с чл.108 ал.1 т.3 от ЗГ във връзка с чл.12б ал.1 т.7 от Наредба №1
от 30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии във връзка с
чл.61 във връзка с чл.47 ал.1 т.6 от Наредба №8 за сечите в горите, затова че в
периода от 10.10.2022 година до 25.11.2022 година, като лице упражняващо
лесовъдска практика с удостоверение №9092 от 14.03.2013 година и като лице по
чл.108 ал.2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч №0691140 от
10.10.2022 година не е изпълнил контролните си правомощия да следи за спазване
на одобрения технологичен план за добив на дървесина, в отдел 281, подотдел „я“,
в имот с кадастрален №46437.258.16 – частна горска територия, землището на
с.Малка Желязна, Ловешка област като при вид на сечта принудителна с
интензивност 70% е допуснал сеч с интензивност 100% в резултат, на което са
били отсечени 30 плътни кубически метра от дървесен вид-черен бор. АУАН е бил
подписан от П. с възражението, че не е бил уведомен и не е присъствал на
проверката, като получил препис от акта. Други възражения не били направени в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на цитирания акт било издадено
обжалваното наказателно постановление /НП/, с което на жалбоподателя на основание
чл.257 ал.1 т.1 от ЗГ е наложена глоба в размер на 300 лева.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в
законоустановените срокове, съдържат изискуемите реквизити и от административно
наказващият орган /АНО/ не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. По съществото на спора съдът изложил, че извършеното от страна на
жалбоподателя административно нарушение е безспорно доказано от събраните
писмени и гласни доказателства и е осъществено от него от обективна и
субективна страна. Решаващият състав изложил, че наказаното лице безспорно е
субект на нарушението като лице, упражняващо лесовъдска практика, като в
задълженията и контролните му правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му се включва и задължението да следи за спазването на одобрения
технологичен план, което в случая той не е сторил. Въззивният съд е изложил и
доводи за неприложимост на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. С горните мотиви
районният съд потвърдил като законосъобразно обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил
обжалваното пред него НП, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен
акт.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд. Обратно на твърденията в касационната
жалба, при постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото. Уважени са
доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателства и доказателствени средства, събрани по изискуемия
процесуален ред. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните
доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки спорът по
същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е
осъществено. В решението са обсъдени всички възражения на
жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
По
същество на спора и при преценка законосъобразността на наказателното
постановление, настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено
при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за горите.
Извършеното от касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията
на всички разпитани свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в
посочената като нарушена разпоредба административно нарушение. Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено
от компетентен орган. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния
извод за законосъобразност на наказателното постановление. Фактическите
констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и
вината му, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите
на първоинстанционния съд.
Според ангажираната от наказващият
орган разпоредба на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и
чл.48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В
чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на
сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да спазват одобрения
технологичен план за добив на дървесина.
Разпоредбата
на чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ въвежда задължение за лицето, вписано
в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено
позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в
съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл.108, ал.2 от
ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на
сечището.
В чл.12б, ал.1, т.7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е
регламентирано, че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на
позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения
технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Ангажираната
от наказващият орган санкционна разпоредба на чл.257, ал.1, предл.2, т.1,
предл. 1 от ЗГ предвижда налагането на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика,
което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по закона за
горите, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. Като
изпълнителни деяния в цитираната разпоредба са посочени „не изпълни задължения
или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните
задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях.
В
случая е безспорно, че касаторът е лицензиран лесовъд, като на негово име е
било издадено позволително за сеч № 0691140 от 10.10.2022г. за имот кадастрален
№ 46437.258.16, находящ се в землището на с. Малка Желязна, общ. Тетевен в
отдел 281, подотдел „я”, и че за същия имот не е изпълнил задълженията си да
следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина, като
при вид на сечта принудителна с интензивност 70% е допуснал сеч с интензивност
100% в резултат, на което са били отсечени 30 плътни кубически метра от
дървесен вид-черен бор. Поради изложеното се споделят изводите на РС
Тетевен, че касаторът не е изпълнил контролни правомощия при добива на
дървесина от процесния имот, възложени му по ЗГ и подзаконовите му актове, с
което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение и
правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност по
чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ. Вмененото на касатора нарушение е
индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Правната квалификация съответства с текстовото описание
на състава на административното нарушение. По никакъв начин не е ограничено
правото на защита на наказаното лице, както неоснователно се твърди в
касационната жалба.
Административнонаказващият орган правилно
е приложил материалният закон като на посоченото законово основание и за
описаното нарушение на законовата забрана, е наложил предвиденото по вид
наказание. За извършеното нарушение на горското законодателство, наложеното
административно наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата
обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря
на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Правилно
и обосновано решаващият съд е констатирал, че в случаят не са налице
предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото фактическата
установеност не сочи на маловажност, освен, че се касае за обекта на посегателство, свързан с опазване на
горския фонд, изискващ стриктно спазване законовите правила при извеждане на
сеч.
Неоснователни са възраженията
на касатора относно приетите от първоинстанционния съд показания на служителите
от РДГ Ловеч, с аргумента, че са дадени от заинтересовани лица – служители на
наказващия орган и че същите не са в негова полза. Видно от събраните писмени
доказателства, заключението на назначената експертиза и от разпита на вещото
лице пред въззивния съд се потвърждават фактите и обстоятелствата установени от
разпита на служителите на РДГ Ловеч. Обосновано първоинстанционния съд е приел
показанията на служителите на РДГ Ловеч, които се явяват очевидци на
нарушението, което е констатирано в съставения протокол и впоследствие в
съставения АУАН. Установява се, че имотът е изсечен над 90 %, правостояща
дървесина за сеч няма, строителна дървесина не може да се добие, като от земята
е възможно да се събере известен обем дървесина, но това може да стане с много
допълнителни усилия и труд. РС е възприел правилна фактическа обстановка,
кредитирайки показанията за посочените обстоятелства на служителите на РДГ
Ловеч, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290, приемайки ги за
обективни като непротиворечиви, логични, убедителни и съответстващи на
събраните по делото доказателства. От една страна липсват доказателства,
установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти, а от друга не
са налични данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото или пък
необективност.
Неоснователни
са доводите на касатора по тълкуването на контролните правомощия, задължения и функции
на лицензирания лесовъд по отношение на дейностите по извършване на сеч. Както
нормата на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, така и тази на чл.47, ал.1, т.6 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите изрично вменяват в задължение на лицето, на
което е издадено позволителното за сеч и което е вписано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика, да спазват и да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина. Аналогични задължения за упражняване на контрол и вземане на мерки
за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина са регламентирани и в чл.108, ал.3 от ЗГ. Както се посочи, съгласно
разпоредбата на чл.61 от Наредба №8/05.08.2011г., до освидетелстване на
сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и
осъществява контрол по спазване на горните изисквания, т.е. самият Закон за
горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му регламентират
контролните функции и отговорността на лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ. Именно
описаните контролни функции не са били изпълнени от касатора, с което той е
извършил вмененото му нарушение, поради което не е налице твърдяното в
касационната жалба неправилно тълкуване на цитираните норми.
Видно от гореизложеното неоснователни се
явяват и възраженията на касатора, че правомощията му произтичащи от договора с
ползвателя са свързани с контрол по експедирането на придобитата дървесина, но
не и с контрол върху ползването на горската площ. Административнонакзателната
отговорност се носи за неизпълнение на задълженията произтичащи от Закона за
горите и подзаконовите му актове, а не заради неизпълнени уговорени или
неуговорени договорни отношения.
Неоснователни са доводите на касационния
жалбоподател относно извършената проверка, за която не е бил уведомен и не е
присъствал, като е съставен Констативен протокол в негово отсъствие, с чието
съдържание не е бил запознат своевременно. Правилно първоинстанционния съд е
приел, че задачата на констативния протокол е насочена към възможността да се
установи действителното фактическо положение и възможността да се докаже
нарушението, което от събраните писмени и гласни доказателства се установява по
безспорен начин. Наличието на допуснати нарушения при съставянето на констативен
протокол /КП/ не рефлектират върху процесуалната законосъобразност на акта. В
тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно
наказателното производство се образува със съставяне на акт за установяване на
извършеното административно нарушение, а не на КП, за съставянето на който изначално
липсва уредба в ЗАНН, поради което възраженията за извършени нарушения при
съставяне на констативния протокол не биха могли да се отразят на
законосъобразността на наказателното постановление.
В този смисъл заявените в касационната жалба
оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство,
поради което се явяват неоснователни и недоказани.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд
е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление. При така установените
факти материалният закон е издирен и приложен правилно от РС.
С оглед на изложеното, съдът
счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Тетевен
за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК,
които да водят до неговата отмяна.
Предвид
изхода на спора и направеното от процесуалния представител на касационният
ответник искане за присъждане на разноски, касационният състав счита, че
съгласно чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ /ЗПП/, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв., който
съответства на обхвата на правната помощ, оказана по делото и фактическата и
правната му сложност. Претенцията на касационният ответник посочено в писменото
възражение за присъждане на разноски за двете инстанции в размер на 160 лв. се
явява неоснователно, поради факта, че пред първата инстанция разноски не са
претендирани от ответника, като видно от протокол от съдебно заседание № 249 от
29.06.2023 г., упълномощения процесуален представител на ответника е посочил,
че не претендира юрисконсултко възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Ловешки административен съд, първи касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 30.06.2023 година,
постановено по административно наказателно дело № 99 по описа за 2023 година на Районен съд - Тетевен.
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Регионална дирекция
по горите Ловеч с административен адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56,
съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.