Решение по дело №590/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 537
Дата: 24 ноември 2022 г.
Съдия: Йоханна Иванова Антонова
Дело: 20223530100590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 537
гр. Търговище, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20223530100590 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и
чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация”ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Търговище, бул.”29-ти януари”, № 3, представлявано от управителя инж.Я.М., действащ
чрез юрисконсулт Р. М., твърди в исковата молба, че ответникът Н. Г. Н. с ЕГН **********
от ******************, е потребител на В и К услуги като абонат с абонатен-партиден №
643132 за водоснабден имот в г******************* и същият не изпълнил задължението
си за изплащане на стойността на ползвани В и К услуги за периода от 13.10.2015г. до
18.01.2022г. в размер на 1139,13лв., поради което ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 120/04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 265/2022г. по описа на РС
Търговище за посочената по-горе главница в размер на 1139,13лв., ведно със законната
лихва от 02.03.2022г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 187,53лв.
обезщетение за забава за периода от 01.12.2015г. до 01.02.2022г., като са присъдени и
разноски, но заповедта била оспорена от длъжника, при което ищецът приема, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване
на посочените вземания, претендират се разноските в заповедното и в настоящото
производство.В съдебно заседание исковете се поддържат от юрисконсулт Р. М., която
излага, че доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си за обяви извършеното
прехвърляне на собствеността, респ. да изпълни задълженията си по закриване на партидата
съобр. изискванията на чл.64,ал.1 от ОУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
1
канализационните системи, то той следва да заплати дължимите суми, поради което пледира
за уважаването на исковете, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, писмен отговор от ответника не е
постъпил, като видно от депозираното възражение по чл. 414 от ГПК по приложеното ч.гр.д.
№ 265/2022г. по описа на РС Търговище, длъжникът е посочил, че не дължи посочените
суми, тъй като е прехвърлил собствеността върху водоснабдения обект на 18.03.2015г.,
представил е и нотариален акт, обективиращ прехвърлянето, които възражения следва да
бъдат взети предвид от съда. В първото съдебно заседание процесуалният представител на
ответника адв. А. М.-ТАК оспорва исковете, като въвежда възражение за изтекла
погасителна давност на вземанията, представя копие на НА № 140,т.III,рег.№ 3316, дело №
384/2015г. от 18.03.2015г. на нотариус Петя А.ова рег.№ 496 с район на действие РСТ.Във
второто съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.В. Д.-ТАК излага,
че в процесния период ответникът не е бил абонат на ищцовото дружество, не е ползвал
услугите му и не дължи претендираните суми, като същият е посетил офиса на ищеца да
заяви извършената промяна в собствеността на имота (позовавайки се на показанията на св.
Бъчваров), но за това свое действие няма документ, тъй като такъв от ищеца не се
издава.Излага се още, че фактурите сами по себе си не са основание за плащане и липсват
доказателства какви точно количества вода и В и К услуги са предоставени на ответника,
нито как са отчитани, което се счита за нарушение на задълженията на ищеца, поради което
адв.Д.-ТАК пледира за отхвърлянето на исковете, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения договор 634/162 от 18.06.1998г. се установява, че между страните е
сключен договор за доставка на питейна вода и ползване на водоснабдителните и
канализационни системи на „Водоснабдяване и канализация” ООД Търговище за обект,
представляващ апартамент в *********************, като това обстоятелство не е спорно
между страните. По делото са представени ОУ за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор на „Водоснабдяване и канализация” ООД Търговище,
както в редакцията им от 2014г.(ведно с решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР), ведно с
доказателства за публикуването им. От НА за покупко-продажба на недвижим имот №
140,т.III,рег.№ 3316, дело № 384/2015г. от 18.03.2015г. на нотариус Петя А.ова рег.№ 496 с
район на действие РСТ се установява, че ответникът е сключил договор за покупко-
продажба на имота с Г. Г. Т. с ЕГН **********, като е уговорено владението да бъде
предадено на купувача най-късно до 31.03.2015г.От представените Справка-извлечение по
партидата на ответника, приложените фактури, издадени в периода от 01.012.2015г. -
01.02.2022г., както и от заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като отговарящо на поставените задачи и от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че за процесния имот съществува задължение в размер на
1006,93лв. за периода от 03.10.2016г. до 01.02.2022г., ведно с обезщетение за забава в размер
на 216,96лв. за периода 03.11.2016г.-02.03.2022г., като задълженията по фактури от
2
01.07.2016г., от 01.08.2016г. и от 01.09.2016г. сумите (главница и лихви) са заплатени на
каса на 09.08.2022г. При проверката си, вещото лице е констатирала, че и до момента
партидата се води на името на ответника, въпреки, че при ищеца е представен договор №
643/162 от 16.09.2022г. с новия собственик на имота Г. Г. Т.(копие от който е приложено
към заключението), като обяснението на служителите на ищеца било, че едва след издаване
на фактурата за м. октомври партидата ще бъде променена. От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на св. Кирил Димитров Бъчваров-бивш съсед на ищеца се
установява, че ответникът е продал имота преди 6-7 години и още преди продажбата е
живеел на друго място-в апартамент, намиращ се до лятното кино в гр.Търговище и
ответникът казал на ищеца, че със съпругата му ходили в Енерго-про и В и К в тази връзка,
като свидетелят предполага, че са подавали „нещо официално”. Съдът, преценявайки
показанията на свидетеля приема, че следва да кредитира показанията му, като дадени от
незаинтересовано лице. В съдебно заседание на 01.09.2022г. ответникът е заявил, че първо
ходили до Енерго-про, а след това и до „В и К” ООД и казали, че са продали апартамента и
партидата им била прехвърлена на ул.”Бенковски”, а и до момента процесната партидата не
е прехвърлена на новия собственик нито от ищцовото дружество, нито от купувача.Тези
твърдения не са оспорени от ищцовата страна.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявени са установителни искове за съществуване на вземане по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за дължими суми за водоснабдителни услуги в размер на
1139,13лв. за периода от 13.10.2015г. до 18.01.2022г., ведно със законната лихва от
02.03.2022г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 187,53лв. обезщетение за
забава за периода от 01.12.2015г. до 01.02.2022г.Спорът е за това дали ответникът е имал
качеството на потребител в процесния период, както и чия е отговорността за заплащане на
процесните задължения, за които е издадена заповедта за изпъленние по чл. 410 от ГПК.
Съгласно легалната дефиниция, регламентирана в §1, ал.1, т.2, б."б" от ДР на ЗРВКУ,
аналогична с тази по чл. 3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи "потребител" на водоснабдителни и канализационни услуги е всяко физическо лице
- собственик или ползвател на имот в етажна собственост. Съгл. разпоредбата на чл. 8, ал. 1
и ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн., ДВ,
бр. 88 от 8.10.2004 г.), в сила от 11.10.2004 г., отношенията между ВиК дружеството и
заварените потребители се уреждат с публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор, по които общи условия заварените потребители в срок
до 30 дни след влизането им в сила имат право да предложат различни условия.
Операторите имат задължение да публикуват ОУ на електронната си страница в най-малко в
3
един централен и един местен ежедневник. Общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централния ежедневник-чл.8, ал.3. В случая отношенията
между страните се регулират от ОУ за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В
и К оператор на „Водоснабдяване и канализация” ООД Търговище в редакцията им от
2014г.(приети с решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в.”Новинар” на
21.08.2014г.), влезли в сила, считано от 21.09.2014г., по арг. от посочената по-горе
разпоредба на чл. 8,ал.3 от Наредба № 4/2004г.По отношение на възражението за липса на
качеството на страна по договора, респ. потребител, релевирани от ответника с оглед
прехвърляне на собствеността на имота преди процесния период, съдът приема следното: В
чл. 61, ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или на
вещното право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател са длъжни да
подадат до ВиК оператора в 30-дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или
закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи
придобиването или прекратяването на правото на собственост или на вещното право на
ползване на имота. Същевременно в чл. 63, ал.2 от Общите условия е посочено, че в случай,
че новият и предишният собственик или ползвател не спазят изискванията по чл. 61,ал.1,
новият собственик или ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на
промяна на собствеността или ползването, а в чл. 64,ал.1 е посочено, че ако предишният
собственик или ползвател не закрие партидата си В и К операторът събира дължимите суми
от него до датата на откриване на партида на новия собственик или ползвател съобразно
представения акт за собственост или правото на ползване. Видно от посочената правна
регламентация, промяна, респ. закриване на партида се извършва чрез подаване на
заявление до оператора, копие от което не се предава на заявителя, което поставя ответника
в невъзможност да установи изпълнението на задълженията си по чл. 61,ал.1 и чл. 64,ал.1 от
ОУ с писмени доказателства. В конкретния случай от събраните гласни доказателства съдът
приема за установено, че ответникът е уведомил ищеца за настъпилата промяна в
собствеността на водоснабдения имот, като единствено във властта на служителите на
последния е било да отразят промяната по партидата на имота и да закрият партидата на
ответника за този имот, което, видно и от заключението на вещото лице, и до момента не е
направено, дори и след искането от новия собственик и не може да се вмени във вина на
ответника. С оглед на изложеното съдът приема, че с прехвърлянето на собствеността върху
водоснабдения имот на 18.03.2015г. ответникът е изгубил качеството си на потребител на В
и К услуги за процесния имот, изпълнил е задълженията си във връзка с настъпилата
промяна на собствеността, при което разпоредбата на чл. 64,ал.1 от ОУ е неприложима
спрямо ответника, а ищецът следва да ангажира отговорността на купувача на имота за
заплащане на дължимите суми(респ. останалата непогасена част от тях) за консумираните от
него питейна вода и В и К услуги след придобиване на собствеността на 18.03.2015г. за
периода от 13.10.2015г. до 18.01.2022г. в размер на 1139,13лв., ведно със законната лихва от
02.03.2022г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 187,53лв. обезщетение за
забава за периода от 01.12.2015г. до 01.02.2022г., за което ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 120/04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 265/2022г. по описа на РС
4
Търговище, обстоятелство, обуславящо неоснователността на предявените установителни
искове против ответника и тяхното отхвърляне, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК
и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
300лв. платено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация”ООД, със седалище и
адрес на управление гр.Търговище, бул.”29-ти януари”, № 3, представлявано от управителя
инж.Я.М., действащ чрез юрисконсулт Р. М. против Н. Г. Н. с ЕГН ********** от
**************************, установителни искове за съществуване на вземане за сумата
от 1139,13лв., ведно със законната лихва от 02.03.2022г. до изплащане на задължението,
както и за сумата от 187,53лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2015г. до
01.02.2022г., претендирани за ползвани В и К услуги за периода от 13.10.2015г. до
18.01.2022г. в имот с адм. адрес г*******************, за което ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 120/04.03.2022г. по ч.гр.д.№ 265/2022г. по описа
на РС Търговище, като неоснователни, на осн. чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация”ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Търговище, бул.”29-ти януари”, № 3, представлявано от управителя
инж.Я.М., да заплати на Н. Г. Н. с ЕГН ********** от **************************,
разноските по делото в размер на 300лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5