Решение по дело №9904/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 578
Дата: 11 април 2011 г. (в сила от 11 април 2011 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20102120109904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 ноември 2010 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 544                                11.04.2011 г.                                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                   Х граждански състав

На двадесет и осми март                                                                Година 2011

В открито заседание в следния състав:

 

                     Председател: Димана Кирязова- Вълкова

Секретар: С.А.

 

като разгледа докладваното от съдия Кирязова- Вълкова гр.д. № 9904 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявените от К.А.Т. против “К. П.” ЕООД- гр. Б. и допълнително уточнени искове за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца неплатено трудово възнаграждение в общ размер от 5 800 лв., от които 800 лв.- за м. февруари 2009 г., 800 лв.- за м. март 2009 г., 200 лв.- за 10 дни от м. май 2009 г., 800 лв.- за м. юни 2009 г., 800 лв.- за м. юли 2009 г., 800 лв.- за м. август 2009 г., 800 лв.- за м. септември 2009 г. и 800 лв.- за м. октомври 2009 г., ведно с направените разноски по делото.Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество като “Работник .....”, като в края на м. март 2009 г. трудовият му договор е бил прекратен едностранно от работодателя, на 20.05.2009 г. отново е бил назначен на същата длъжност и в края на м. октомври 2009 г. отново е бил уволнен. Твърди също така, че не му е изплатено дължимото трудово възнаграждение за горепосочените месеци и в посочените по-горе размери. Ищецът се явява лично и с процесуален представител в съдебно заседание, поддържа исковете, ангажира писмени доказателства. Направено е искане за постановяване на неприсъствено решение.

Така предявените искове са с правни основания чл. 128, т. 2 от КТ и са допустими.

В законоустановения едномесечен срок ответното дружество не е депозирало писмен отговор, не е изразило становище по иска и не е направило доказателствени искания. В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество, редовно уведомено.

     След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените по делото доказателства (Заповед за прекратяване на трудов договор, справка- декларация до ТП на НОИ, справка за осигуряването на ищеца за периода 01.01.2009 г.- 31.12.2009 г. и писмо на Директора на Д “ИТ”- гр. Бургас до К.Т.), може да се направи обоснован извод, че страните са били в трудово-правни отношения през процесния период с уговорено месечно трудово възнаграждение на работника в размер на 800 лв., в какъвто размер е посоченото в заповедта за прекратяване дължимо обезщетение по чл. 328, ал.1, т. 2 от КТ.

Предвид липсата на ангажирани от ответната страна доказателства за изплащане на претендираните от ищеца трудови възнаграждения, съдът намира, че предявените главни искове за заплащане на дължимо трудово възнаграждение в общ размер на 5 800 лв. са вероятно основателни.

С оглед на гореизложеното и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и негов представител не се е явил в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като дружеството е било уведомено за последиците от непредставянето на отговор и неявяването по делото, съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявените от ищеца искове следва да бъдат изцяло уважени, без решението да се мотивира по същество.

     С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 400 лв.- платено адвокатско възнаграждение.

     Тъй като настоящото производство е безплатно за работника, то предвид уважаването на исковете работодателят следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за разглеждането им, която е в размер на 232 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА “К. П.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ..., представлявано от М. Ж. И., да заплати на К.А.Т., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. Б., ул. ., чрез адв. Д. К., сумата от 5 800,00 (пет хиляди и осемстотин) лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение, дължимо за периода от м. февруари 2009 г. до м. октомври 2009 г., както и сумата от 400,00 (четиристотин) лв., представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА “К. П.” ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. .., представлявано от М. Ж. И., да заплати по сметка на БРС сумата от 232,00 (двеста тридесет и два) лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените по делото искове. 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:

СА