МОТИВИ
към Присъда по НОХД №
2443/2017 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна
прокуратура гр. Пловдив е повдигнала пред Районен съд гр. Пловдив обвинение
спрямо подсъдимата В.А.Г. – М. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК
за това, че на неустановена дата през месец септември 2015 г. в гр. Пловдив
противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, собственост на О.Д.Д. с ЕГН **********, които е владеела.
В хода на наказателното производство не е приет за съвместно
разглеждане предявен граждански иск.
Прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимата Г. – М.
по посочената в обвинителния акт правна квалификация на престъплението. Иска се
от съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение и да и се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимата Г. – М. адв.
В. изразява становище за недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Оспорва
се получаването на сумата от 2000 лв. от подзащитната му при посещение на
банковия офис на 06.01.2015 г., твърди се неправилно подвеждане на фактите по
обвинението в обвинителния акт към правната квалификация на описаното като
деяние, което да е сторено от подсъдимата. Иска се от съда да оправдае изцяло
подсъдимата.
Защитникът на подсъдимата Г. – М. адв.
К. поддържа становището на колегата си и също иска от съда да оправдае
клиентката им, поради недоказаност на обвинението. Анализират се
доказателствата по делото в насока опровергаваща обвинителната теза на
прокуратурата спрямо предаденото на съд лице.
Подсъдимата В.А.Г. – М. се явява в съдебно заседание, не се
признава за виновна, дава обяснения. Твърди се, че на 06.01.2015 г. не е
теглила и получавала пари, извършила е само справка за наличностите си по
банкови сметки. Иска да бъде оправдана.
Съдът като
съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната им съвкупност прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимата В.А.Г.
– М. е родена на *** г. в гр. А., живуща ***, б., б.г.,
омъжена, с *** образование, неосъждана, с ЕГН **********.
Към 01.01.2015 г. О.Д.Д. от гр.
Пловдив – родена на *** г. и починала на 31.01.2016 г., била титуляр по две банкови
сметки в „Банка ДСК” ЕАД, едната от които спестовна сметка „Безсрочна сметка
„ДСК Стимул” с № *** – с IBAN ***, и с вид на валутата евро.
Подсъдимата В.А.Г.
– М. – работеща като *** в детска градина в гр. Пловдив, към 01.01.2015 г. била
титуляр по пет банкови сметки в „Банка ДСК” ЕАД, една от които била от същия
вид и валута като на О.Д. – спестовна сметка „Безсрочна сметка „ДСК Стимул”, в
евро – сметка № *** – с IBAN ***, като наличността по нея към онзи момент била
54420.99 евро.
Следобедът
на 06.01.2015 г. подсъдимата Г. – М. отишла със *** си – свидетелят Г.М., в
клон на банка „Банка ДСК” ЕАД – Финансов център Пловдив, намиращ се в гр.
Пловдив на ул. „Хр. Г. Данов” № 6. В началото на всяка календарна година
двамата *** посещавали финансовия център, където се информирали за наличностите
по банковите си сметки, лихвени проценти, възможностите за евентуално теглене
на суми, което да е най – благоприятно за тях при реализирането на доходност от
паричните вложения, евентуалните промени в условията по договорите с банката.
Подсъдимата се насочила към свидетелката В.С. – ***във финансовия център,
позната от години на семейство М., за получаване на информацията за
наличностите й по сметките й и условията, лихвите по депозираните парични суми.
На гишето, на което работела св. С., се ползвал компютърен програмен продукт,
позволяващ на оператора да извършва справки, но не и да осъществява касови
операции – теглене, внасяне, св. С. като ***не можела да работи с пари на каса.
Пред свидетелката В.Г. – М. заявила желание за теглене на сума, но при което
теглене да не се развалят лихвените условия по сметките, като С. преценила, че
най – добрият вариант за клиента е да изтегли от спестовната сметка „Безсрочна
сметка „ДСК Стимул” – сметка № ***, а като възможно най – голяма сума, която да
не натоварва клиента с такси и да не разваля договорени условия по лихви по влоговете
– била 2000 лв. ***С. изготвила на хартия разпечатка от банковата сметка –
сметка № *** – ИК профил на клиент /дата и час на отбелязаната операция в ИК
профила – 06/01/2015 16:26/, в която най – отдолу написала на ръка „2000 лв”. След това тя предала разпечатката на подсъдимата и я
насочила към св. Н.А. – специалист банкови операции – работеща на каса, за
извършване на банковата операция по тегленето на сумата от 2000 лв.
Преди
подсъдимата Г. – М. да отиде до гишето, където работи св. А., при последната
била О.Д. – извършваща си справки за наличности по нейните й сметки в банката.
При работа с клиенти на гише служителят на банката не приемал друг клиент,
докато не приключил дейността си с първия – не работел с двама и повече клиенти
едновременно. Св. Н.А. ползвала две компютърни програми – при едната можело да
се извършва справка за банкови сметки и наличности на клиент, а чрез другата,
при която също можело да се извършват справки, се осъществявали всякакви
банкови операции със суми по сметките на клиента – внасяне, теглене,
прехвърляне. На монитора на оператора се визуализирала само едната програма, с
която работел банковия служител, а другата програма не се затваряла, а се
минимизирала долу в лентата на работния плот. При идването на следващ клиент
банковият служител не отварял отново нужната му за конкретната операция
компютърна програма, а нанасял данните /индивидуализиращите клиента на банката
– основно ЕГН/ върху мястото за индивидуализиращи данни на предишния клиент.
Така при отиването на подсъдимата Г. – М. на гишето при св. Н.А. на монитора на
специалист банкови операции А. били активни програмите с данни за предишния
клиент Д.. Св. А. въвела в едната програма /за справки/ ЕГН на подсъдимата и
след заявено желание от Г. – М. за теглене на парична сума и представяне на
разпечатката, изготвена по – рано от св. С. с данни за банкова сметка, ***
сумата 2000 лева, предприела действия по осъществяване на банковата операция
чрез съответната компютърна програма. В ползваната компютърна програма за
касови операции – активна с данни на предишния клиент О.Д. по същата по вид като
на подсъдимата банкова сметка *** „Безсрочна сметка „ДСК Стимул” с вид на
валутата евро, Н.А. не успяла да въведе индивидуализиращи данни за клиента В.Г.
– М. така, че да се промени програмата с данни по банковата сметка на
подсъдимата – сметка № *** – с IBAN ***, и от активната за работа в момента
сметка на св. Д. – сметка № *** – с IBAN ***, въвела теглене на сума в размер
на 2000 лв. – с еврова равностойност от 1025,12 евро.
За извършваната банкова операция /с час в компютърната програма на банката
16:34:06 ч./ била издадена операционна бележка – с пореден номер 102 от дата
06.01.2015 г., в която операционна бележка били данните за номер на банковата
сметка на О.Д., изписани три имена и ЕГН на титуляра
на банковата сметка Д., както и наличността по сметката към същата дата. Св. А.
се подписала на операционната бележка срещу счетоводител и предоставила на
подсъдимата бележката за подпис и за изписване на поне две от имената на
клиента – изискване на самата банка, когато се теглели суми над 500 лв.
Подсъдимата Г. – М. се подписала в операционната бележка срещу клиент, изписала
собственоръчно и двете си имена – „В.М.”, и след получаването на ръка на
изтеглената сума от 2000 лв. от служителя А. напуснала гишето. *** на
подсъдимата св. М., който не бил до **** във времето, през която тя била на
гише при св. А., не възприел лично вземане на сума от *** си – в размера от
2000 лв. Операционната бележка – под № 102/06.01.2015 г., и разпечатката,
издадена от св. С. с данните за банковата сметка № *** на подсъдимата с
изписаната на ръка сума от 2000 лв., били прибрани и подредени към класьора,
ползващ се като архив от банката.
На
09.01.2015 г. св. Г.М. от същия банков клон на банка „Банка ДСК” ЕАД – Финансов
център Пловдив, от своя банкова сметка *** „Безсрочна сметка „ДСК Стимул” с вид
на валутата евро – с № ***, изтеглил сума в размер на 2000 лв. – с еврова равностойност от 1025,12 евро /същата теглена като
размер на сума и вид на валута като тегленето от подсъдимата на 06.01.2015 г./,
което било отразено в издадена му операционна бележка с № 50/09.01.2015 г.
На
09.09.2015 г. О.Д.Д. отишла до Финансов център
Пловдив на „Банка ДСК” ЕАД, тъй като имала нужда от парични средства по повод
на предстояща покупка на апартамент. При извършената й справка за наличностите
й по банковите сметки жената установила, че по едната й сметка паричните й
средства били по – малко с 2000 лв., поискала обяснения за това и при
последвалата проверка и справка за случая, вкл. и със запознаване с архивните
за банката книжа – тези от датата 06.01.2015 г. – операционна бележка №
102/06.01.2015 г., и разпечатката, издадена от св. С. с данните за банковата
сметка № *** на подсъдимата Г. – М. с изписаната на ръка сума от 2000 лв.,
банковите служители установили наличието на погрешното теглене на сумата от
2000 лв. от сметката на Д. в полза на клиента В.Г. – М.. Св. А. уведомила
колежката си св. В. Щ. – ***служител, за техническата си грешка при извършеното
теглене на сума от 06.01.2015 г. от банкова сметка ***, а не на заявилия
тегленето и получил сумата, уведомени били ***във Финансовия център, един от
които била свидетелката Б. П. – ***. По телефон била поканена за явяване в
банковия клон подсъдимата В.Г. – М.. След като подсъдимата се явила след
няколко дни във Финансов център Пловдив
на „Банка ДСК” ЕАД й било обяснено за случилата се на 06.01.2015 г.
грешка по неправилното изтегляне на сумата пари в размер на 2000 лв. от сметка
на друго лице, показани й били наличните счетоводни документи – в това число
операционна бележка № 102/06.01.2015 г. с отразено теглене на сумата от 2000
лв. от банковата сметка на О.Д. и със собственоръчно изписани от подсъдимата
две имена и положен подпис за клиент, лично от св. П. й било обяснено, че тя
трябва да възстанови сумата или да нареди същата от нейната сметка по сметка на
О.Д.. Г. – М. се притеснила, казала, че трябва да говори със *** си, че
документите били в него, след което напуснала банката. Св. П. в следващите дни
търсила по телефон подсъдимата, но не успяла да проведе разговор с нея,
осъществила посещение с колежката си Ш. – ***, и в дома на Г. – М. ***, но след
като се представили отвътре лице с женски глас им казало, че там нямало госпожа
М.. През този месец септември 2015 г., а и до момента на постановяване на
настоящата присъда, подсъдимата В.А.Г. – М. не възстановила сумата от 2000 лв.,
като и не наредила сума в същия размер по сметка на О.Д., респ. на нейни
наследници след смъртта й.
Тъй като
лицето О.Д.Д. настоявала да й се върнат липсващите й
от банковата сметка 2000 лв., св. Н.А. – като банков служител, от чиито
технически погрешни действия била пострадала Д., възстановила сумата от 2000
лв. на жената като на 11.09.2015 г. превела по банковата сметка на Д. № ***
сумата от 1025,12 евро – равняващи се на неправилно изтеглените 2000 лв.
На
28.10.2015 г. св. Н.А. сезирала прокуратурата със случая с В.Г. – М. и О.Д.,
като подала жалба в Районна прокуратура гр. Пловдив. По жалбата била
разпоредена предварителна проверка с оглед събиране на достатъчно данни за
извършено престъпление от общ характер, като проверката била възложена на Отдел
„Икономическа полиция” при ОД на МВР Пловдив, а пряко с нея бил натоварен св. Б.П.
– инспектор. В хода на проверката св. П. снел обяснения от лицата, имащи общо
със случилото се на 06.01.2015 г. и на 09. и на следващите дни на м.09.2015 г.,
като пред него подсъдимата Г. – М. заявила, че не помни датата, на която ходила
в банката, получила тези 2000 лева, но не помни от коя банкова сметка.
Изготвената съдебно – почеркова /графологична/
експертиза /л.40-л.42 от досъдебното производство/ подписът положен в оригинал
на Операционна бележка, издадена от „Банка ДСК”, с пореден номер 102 от дата
06.01.2015 г., изпълнен за „Клиент” от името на В.М., е изпълнен от В.А.Г. – М..
Почеркът, изпълнен със синя химикална паста,
съставляващ „В.М.”, в оригинал на Операционна бележка, издадена от „Банка ДСК”,
с пореден номер 102 от дата 06.01.2015 г., е изпълнен от В.А.Г. – М..
Обект на експертиза в
хода на развилото се съдебно производство е бил подпис за „Счетоводител”,
положен в Операционна бележка № 102/06.10.2015 г., издадена от „Банка ДСК” ЕАД,
Клон 1501-ФЦ Пловдив, като според заключението на вещото лице по изготвената
съдебно – графологична експертиза /л.159-л.160 от
съдебното производство/ тъй като инкриминираният подпис е опростен по строеж и
съкратен и се различава по съдържание от така представените сравнителни образци
от подписа на Н.Г.А., при сравнителното изследване не се установиха достатъчно
идентификационни признаци за оформяне на обосновано заключение и не може да се
отговори дали е изпълнен или не от това лице.
Според заключението на
вещите лица по тройната съдебно – графологична
експертиза /л.212-л.214 от съдебното производство/, имаща за обект отново
подпис за „Счетоводител”, положен в Операционна бележка № 102/06.10.2015 г.,
издадена от „Банка ДСК” ЕАД, Клон 1501-ФЦ Пловдив, тъй като инкриминираният
подпис е опростен по строеж и съкратен и се различава по съдържание от така
представените сравнителни образци от подписа на Н.Г.А., при сравнителното
изследване не се установиха достатъчно идентификационни признаци за оформяне на
обосновано заключение и не може да се отговори дали е изпълнен или не от това
лице.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на:
частично от обясненията на подсъдимата Г. – М., от показанията на свидетелите А.,
Щ., С., Д.Д., П., М., дадени в хода на съдебното
следствие при условията на усност и непосредственост,
от показанията на свидетелката П. – както дадените в хода на съдебното
следствие пред настоящия съдебен състав, така и от приобщените чрез прочитането
им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК
дадени в хода на досъдебното производство показания в разпит пред разследващ
орган, от показанията на свидетеля Р.Д. – приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК дадени в
хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, от
заключенията на вещите лица по изготвените съдебно – графологични
експертизи /л.40-л.42 от досъдебното производство, л.159-л.160 от съдебното
производство и тройна – на л.212-л.214 от съдебното производство/, от
приложените по делото многобройни писмени доказателства – операционна бележка №
102/06.01.2015 г. – в оригинал, разпечатка – ИК профил на клиент – в оригинал,
извлечения по сметки, копия на трудов договор, на длъжностни характеристики,
копия на операционни бележки, уведомителни писма, протокол за доброволно
предаване, удостоверения за наследници, справки за лице, експертно решение, удостоверение,
отчети за достъп до сметки, препис – извлечение от акт за смърт, пълномощно,
свидетелство за професионална квалификация, диплома, грамоти, извлечение от
тарифа, копие на договор за откриване и обслужване на безсрочна сметка, справки
за съдимост, характеристична справка.
Съдебният състав, преценяйки обективността и правдивостта на обясненията на
разпитаното подсъдимо лице В.Г. – М., съпоставяйки ги и с останалите гласни и
писмени доказателства, прие да ползва и да кредитира обясненията на лицето в
частта им относно семейно положение, работа, относно наличието на банкови
сметки в „Банка ДСК” ЕАД и налични парични средства в тях, посещението й на
06.01.2015 г. във Финансов център Пловдив на „Банка ДСК” ЕАД първоначално при
св. С., след това при св. А., издадената й от св. С. разпечатка, даването й от
св. А. на операционната бележка под № 102/06.01.2015 г., изписването
собственоръчно на двете имена и полагането на подпис в нея за клиент, търсенето
й след това през м. септември 2015 г. от банката и отиването й там и
обяснението й от банковите служители за станалата според тях техническа грешка,
търсенето й след това по месторабота и по местоживеене, разговорите й с
полицейския служител св. П.. В тези им части обясненията на подсъдимата не са
изолирани, а се допълват и подкрепят от останалите доказателства по делото.
Това, което съдът не
кредитира в обясненията на разпитаната подсъдима, е за казаното, че на
06.01.2015 г. не е теглила и не е получавала сума в размер на 2000 лв., а е
била само за справка, и че никой не я е търсил от управителния съвет и не е
получавала покани да връща пари, че никой не й е казвал, че иска да върне тези
пари на банката.
Относно твърдението на Г. – М., че на 06.01.2015 г. не
е теглила и респ. не е получавала сума в размер на 2000 лв. обясненията й се
преценят само като израз на заемана защитна позиция с оглед на повдигнатото й
пред съда обвинение, а не като правдиво възпроизвеждане на реализиралите се
факти от обективната действителност към датата 06.01.2015 г. във Финансов
център Пловдив на банка „Банка ДСК” ЕАД. В.Г. – М. е титуляр на банкова сметка
– ***
„Безсрочна сметка „ДСК Стимул”, в евро – сметка № *** – с IBAN ***, като към датата 06.01.2015 г. наличността й е
била 54420.99
евро и тази наличност към същата дата, видно и от приложените към делото като
писмени доказателства извлечения от движения по сметка, не е била променяна.
Това води според съда до извод, че от сметката на подсъдимата Г. – М. под № ***
не е било извършвано теглене на суми към обсъжданата дата 06.01.2015 г. и
съответно титуляра не е получила в своята си
фактическа власт сума от 2000 лв., която да произхожда от собствената й банкова
сметка. *** лв. – с еврова равностойност от 1025.12
евро, подсъдимата е получила според останалите гласни и писмени доказателства
чрез банковия служител св. А. при теглене от чужда за подсъдимата банкова
сметка – *** Д. – спестовна сметка „Безсрочна сметка „ДСК Стимул” с № *** – с
IBAN *** – съща по вид и във валута като банковата сметка на В.Г. – М.. Такива
доказателства за осъществено такова изтегляне на сума в размер на 2000 лв. – с еврова равностойност от 1025.12 евро, от сметка на Д. и
предадени на подсъдимата, са: операционната бележка под № 102/06.01.2015 г.,
удостоверяваща наредената банкова операция по изтегляне от сметката на Д. сума
от 2000 лв. със съответната й еврова равностойност,
която бележка е подписана срещу „клиент” от подсъдимата, а и подсъдимата е
изписала собственоръчно двете си имена – „В.М.”, също – разпечатката, изготвена
от св. С. – ИК профил на клиент с изписани на него „2000 лв”
– сума съответстваща на изтеглената от сметката на Д., гласните доказателства –
показанията на св. С. и на св. А. – двете банкови служителки, обслужили
последователно подсъдимата Г. – М. и уличаващи подсъдимата като желаеща да
изтегли сума, както и показанията на св. П. – полицейски служител, работел по
случая в хода на предварителна проверка, пред когото според казаното от него Г.
– М. е заявила, че не помни датата, на която ходила в банката, получила тези
2000 лева, но не помни от коя банкова сметка. Свидетели, опровергаващи
заявеното от подсъдимата в обсъжданата му част, като правдиви и обективни,
доколкото са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото – с
акцент върху незаинтересоваността на св. С. /позната от години на семейство М.
и ползваща се с доверието им като *** относно предоставяните банкови продукти и
условията по тях/ и св. П. /полицейски служител, натоварен с работа по случая,
разговарял и снемал обяснения от всички лица/, доколкото показанията се
допълват и не се разминават, а и съответстват на посочените писмени
доказателства, сочещи Г. – М. като получател на 06.01.2015 г. на сумата от 2000
лв., изтеглени по техническа грешка от банковия служител А. от сметка на
титуляр друго лице – на О.Д.. Фактическата липса на сума в размер на 2000 лв.
от банкова сметка Показанията на разпитания й *** св. Д.Д..
Следва да се допълни, че според наличните по делото доказателства – извън
частта от обясненията на подсъдимата, с които отрича да е теглила и получавала
сумата от 2000 лв. към 06.01.2015 г., Г. – М. е отишла при специалистът банкови
операции А. след като е насочена от св. С. към каса за теглене по нейно заявено
пред свидетелката желание за теглене на сума, неразваляща й условията по
срочния й договор и лихвата по него, а и защото С. не е можела да осъществява
касови операции /наложено й от длъжността на кредитен инспектор/, както и това,
че клиентът, с който А. е работела непосредствено след клиента О.Д., е била В.А.Г.
– М..
Не се
споделят от съда наведените от защитата на подсъдимата доводи за евентуална
заинтересованост на св. А. от уличаването на подсъдимата Г. – М., стигащи дори
до твърдения за изтеглянето на парите на Д. от самата банкова служителка А. и
използване заблуждение и невниманието на подсъдимата при даването за подпис на
операционната бележка. Тези доводи не се приемат, доколкото не се и подкрепят
от никакви доказателства по делото. Напротив, посочените по – горе и гласни, и
писмени доказателства сочат, че на 06.01.2015 г. подсъдимата е искала да тегли
/заявено желание пред св. С./ и е насочена към каса за реализиране на такова
теглене, а и е получила, макар и от сметка на друго лице сума в размер на 2000
лв. Липсват по делото доказателства за някаква умишлена недобросъвестност у св.
А., насочена към своене по престъпен начин на такава
парична сума, както и за някакъв мотив това евентуално наведено от защитата
като възможност своене да е сторено по начин,
увреждащ точно подсъдимата и то като дългогодишен клиент на банката и с немалко
банкови сметки и средства по тях. Това, че св. А. е възстановила чрез внасяне
по сметка на лицето Д. сумата от 1025.12 евро /равняващи се на 2000 лв./ два
дни след като се е установило погрешното, заради нейните й технически действия,
изтегляне на сума от сметка на Д. в полза на третото лице Г. – М., не дава
основание на настоящия съдебен състав да счита св. А. за заинтересовано от
изхода на делото лице, а и като такова да дава неверни и лъжливи показания.
Все относно
получаването на сума в размер на 2000 лв. от страна на подсъдимата Г. – М. към
06.01.2015 г. следва при анализа на доказателствата да се посочи, че според
свидетеля М. – съпруг на подсъдимата, същият твърди, че не е възприел в деня
при посещението в банковия клон на банка „Банка ДСК” ЕАД в гр. Пловдив, не е видял *** му да взима
някакви пари, да са й броени пари. Съдебният състав прие да се довери на
казаното от този свидетел, доколкото както се изяснява по делото при тегленето
на пари и предаването им от св. А. на подсъдимата Г. – М. свидетелят М. не е
присъствал и съответно е нямал как физически да възприеме към същия момент
визуално предаването на банкнотите.
Следва да се
посочи, че според съда в показанията на св. М. се констатира и заинтересованост
в полза на *** му при възпроизвеждане на възприети от разпитания свидетел факти
и обстоятелства, но само това не даде основание на съда да игнорира показанията
му като правдиви и съответно да се кредитират от съда. Така например св. М.
твърди в показанията си, че не са им трябвали пари на 6-и /06.01.2015 г./, за
да ги теглят, че е достатъчно осигурен, жена му взима текуща заплата, а и имат
и домашен резерв за преки нужди, но пък при такава твърдяна липса на нужда от
парични средства самият св. М. на третия ден след 6-и – на 09.01.2015 г.
осъществява от същия банков клон на банка „Банка ДСК” ЕАД – Финансов център
Пловдив, от своята си банкова сметка – *** „Безсрочна сметка „ДСК Стимул” с вид
на валутата евро – с № ***, теглене на сума в размер на 2000 лв. – с еврова равностойност от 1025,12 евро /същата теглена като
размер на сума и вид на валута като тегленето от подсъдимата на 06.01.2015 г./,
което било отразено и в издадена му операционна бележка с № 50/09.01.2015 г., а
мотив за такова теглене се изтъква да е – да не ходели пак до банката, за да
имали някакви пари, тъй като текущо през годината излизали за плащане данъци,
такси и други.
Не се
възприе от съда позицията на подсъдимата Г. – М., наведена чрез обясненията й и
застъпена и от защитниците й, че причината да бъде на гише каса при св. А. и
съответно да се подпише на дадената й операционна бележка, била да заплати
таксата за издадената й справка, каквато такса се заплащала при годишни
справки. Св. С., чиито показания се приемат от съдебния състав за обективни и
лишени от пристрастност и заинтересованост, бе категорична при разпитите си, че
подсъдимата е искала да тегли пари и за това е била насочена към св. А. – бързо
работеща според кредитния инспектор с клиенти. Видно от приложената в оригинал
разпечатка ИК профил на клиент с изписани на него „2000 лв”
същата не представлява справка за наличности за година назад – годишна справка,
няма и никакво отразяване, че съставлява такава или поне да може да се ползва
за справка пред което и да е трето лице. Наред с това по делото не се съдържат
никакви доказателства да е била удържана каквато и да била такса като размер на
сума при банковата операция по тегленето на 2000 лв. на 06.01.2015 г. нито от
сметката на пострадалата Д., нито от сметката на подсъдимата Г. – М., не е
удържана и сума като такса за евентуално извършена и предоставена справка на
клиента Г. – М..
Относно
обясненията на подсъдимата В.Г. – М. в частта им, че никой не я е търсил от управителния съвет и не е
получавала покани да връща пари, че никой не й е казвал, че иска да върне тези
пари на банката, съдът прие също да не ги ползва като правдиви, като отговарящи
на случилото се в обективната действителност, доколкото и в тази им част се
опровергават от останалите в случая гласни доказателства по делото. Св. А.
заявява „... искахме да си спомни дали ги е теглила и така нататък, за да може
тя да ги възстанови или на г-жа Д., или на банката.”, св. П. в приобщените й
чрез прочитането им на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1
т.2 от НПК дадени в хода на досъдебното производство показания в разпит пред
разследващ орган заявява „Обясних на М., че трябва да възстанови сумата или да
нареди същата от нейната сметка по сметка на Д. ...”, *** на подсъдимата св. М.
заявява „Искането за връщане на пари става в друг клон. ... провели са много обструктивен разговор да връща парите, защото ще има
неприятности...”, дори самата подсъдима Г. – М. в началото на обясненията си
заявява „Аз бях притеснена, че се издирва от мен такава сума пари.”. Цитираните
свидетелски показания, а и констатираната непоследователност в изложенията на
подсъдимата в обясненията й в тази им част дали е изисквана от нея сумата от
2000 лв. правят твърдението на Г. – М., заемано в последващите
й изявления при разпитите й, че не й е искана сумата пари за възстановяване и
че никой не я е търсил, като изолирано, неподкрепено и опровергано от
останалите доказателства, поради което пък и обясненията й в тази й част не се
и кредитираха от съда.
Според настоящата инстанция
сред свидетелските показания на разпитаните в това им процесуално качество лица
– А., Щ., С., Д.Д., П., М., П. /за последната и
приобщените частично по предвиден в НПК ред за това/, както и на приобщените
чрез прочитането им показания на св. Р.Д., дадени в хода на досъдебното
производство пред разследващ орган, като
част от доказателствената съвкупност по делото, няма
разминавания по съществени, релевантни с оглед на повдигнатото спрямо
подсъдимата Г. – М., факти и обстоятелства. Всички свидетелски показания, вкл.
и на св. М. – съпруг на подсъдимата /за него се има предвид казаното по – горе,
че не е бил пряк очевидец на действията и присъствието на *** му на гишето при
св. А., както и не е и присъствал лично пък през м. септември, когато
подсъдимата е посетила банковия офис след поканата й и искането спрямо нея да
възстанови погрешно предадените й от друга сметка сума пари/, се допълват и
очертават една несъмнена откъм факти обстановка, подкрепят се и от приобщените
писмени доказателства, а и не се и опровергаха в хода на развилото се съдебно
производство от обясненията на Г. – М.. За това и съдът кредитира показанията
на разпитаните свидетели и ги ползва като обективни при изграждане на извода си
за правната съставомерност на стореното от
подсъдимата като състав на престъпление от общ характер – в случая на
осъществено обсебване по см. на чл.206 ал.1 от НК, сторено към м. септември
2015 г.
Нужно е с оглед на
наведеното от подсъдимата и защитниците й, че св. А. при втория й допълнителен
разпит била казала, че не помни дали подсъдимата е взела сумата от 2000 лв., да
се заяви, че показанията на тази свидетелка в тази й част за липса на такъв
спомен по никакъв начин не променят изградения въз основа на анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото /посочени обстойно по
– горе кои писмени и гласни доказателства се ползват от съда относно тегленето
и получаването на сумата от 2000 лв. към 06.01.2015 г. от подсъдимата/ извод,
че на 06.01.2015 г. В.Г. – М. е получила сума в размер на 2000 лв., наредени й
от св. А. от банкова сметка *** – на О.Д..
Съдът кредитира
заключението на вещото лице по съдебно – графологичната
експертиза /л.40-л.42 от досъдебното производство/ като компетентно, изготвено
с нужните знания и опит в съответната област и неоспорено от страните по
делото.
Кредитират се от съдебния
състав и експертните заключения на вещите лица по единичната съдебно – графологична експертиза /л.159-л.160 от съдебното
производство/ и тройната съдебно – графологична
експертиза /л.212-л.214 от съдебното производство/ също като компетентни и
изготвени с нужните знания и опит в съответната област и въпреки оспорването им
от страна на защитниците на подсъдимата. Двете експертни заключения дават един
и същ отговор по поставения в задачата едни и същ въпрос, като вещите лица са
категорични, че изследвания подпис за „Счетоводител”, положен в операционна
бележка № 102/06.10.2015 г., издадена от „Банка ДСК” ЕАД, Клон 1501-ФЦ Пловдив,
опростен по строеж и съкратен, а поради това и не са установени достатъчно
идентификационни признаци за оформяне на обосновано заключение, за да може да
се отговори дали е изпълнен или не от лицето Н.Г.А.. Тези отговори на
поставения с назначаването на експертизите въпрос не лишават съда от извода си
за това от кого е положения в операционна бележка № 102/06.10.2015 г. подпис за
„Счетоводител”, а именно че е на свидетелката Н.А.. При предявяването на
операционната бележка № 102/06.10.2015 г. на св. А. последната категорично
заяви в показанията си, че подписът е неин, потвърждава и при разпита си, че се
е подписала на бележката, операцията от 06.01.2015 г. по теглене на сумата от
2000 лв., равняващи се на 1025.12 евро, от погрешната банкова сметка – ***, е
извършена от същия банков служител Н.А., подсъдимата Г. – М. заявява в
обясненията си, че й е издадена бележка от служителката в случая А., на която
се е подписала и е изписала двете си имена. Тези посочени и налични по делото
доказателства затвърждават убеждението на съдебния
състав, че подписът за „Счетоводител” в операционната бележка № 102/06.10.2015
г. е изпълнен от св. Н.А., като това не променя оценката за компетентните и
недискредитирани експертни заключения по посочените две съдебно – графологични експертизи.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка
съдът прие, че подсъдимата В.А.Г. – М. с действията си е осъществила от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.206
ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през месец септември 2015 г. в гр. Пловдив
противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, собственост на О.Д.Д. с ЕГН **********, които е владеела.
Изпълнителното деяние на класическото обсебване се
осъществява чрез акт на проктивозаконно юридическо или
фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес.
Разпореждането с предмета може да бъде юридическо – когато субектът осъществява
някаква противозаконна сделка, а деецът се разпорежда фактически с предмета на
престъплението, когато го използва като свой по предназначение. Разпореждането
се осъществява най – често чрез действие, но в практиката се приема, че то може
да стане и чрез бездействие, например отказ да се върне чуждата вещ, също така
да не се отчете поверено имущество, с намерение да се задържи като своя/-е. В
настоящия случай подсъдимата В.Г. – М. според този решаващ наказателното
производство съдебен състав е осъществила от обективна страна състава на
престъплението обсебване с правна квалификация по чл.206 ал.1 от НК именно чрез
отказ към м. септември 2015 г. да върне при изрично искане за това от банковите
служители към Финансов център Пловдив на банка „Банка ДСК” ЕАД – чрез възстановяване
на сумата или да нареди същата от нейната сметка по сметка на О.Д., чужда за нея вещ – сума в размер на 2000 лв.
с еврова равностойност от 1025.12 евро, която сума
пари е била на лицето О.Д.Д.. С представянето пред
подсъдимата при явяването й през м. септември 2015 г. на операционната бележка
№ 102/06.01.2015 г. с изписани от самата подсъдима две имена и положен подпис,
на разпечатката ИК профил на клиент, с разясненията й за допусната от банков
служител техническа грешка при нареждането на сумата по банковата операция по
тегленето, В.Г. – М. е била наясно с неправилното вече владеене на чужда за нея
вещ – сумата от 2000 лв., и съответно отказът да се върне и соченото по този
начин намерение да се ползва тази съща чужда за нея сума правят този отказ за
връщане противозаконен.
По отношение на предмета на престъплението – пари –
сума в размер на 2000 лв., с еврова равностойност от
1025.12 евро, следва да се посочи, че при обсебването като типично престъпление
срещу собствеността Негов непосредствен обект са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи, които деецът
владее или пази, независимо от това дали по волята на договарящите страни те са
родово или видово определени. За това и предмет на престъплението обсебване могат да бъдат
всякакви вещи стига те да са чужди, включително и когато част от тях
принадлежат на дееца, и движими. Парите дефинитивно са родово определени, заместими движими вещи, на които законът е признал
функцията на общ изразител на стойност и на платежно средство. Те като заместими родово определени движими вещи са включени в
предмета на престъпното отнемане или своене и така
могат да бъдат предмет на престъплението обсебване.
От субективна страна престъплението е извършено при
пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено – опасни последици.
Съзнанието у дееца Г. – М. за това, че предметът на престъплението в случая –
2000 лв., са чужди за нея – като интелектуален момент на умисъла при
обсебването, в процесния случай е формиран при
явяването на подсъдимата на неустановен конкретен ден през м. септември 2015 г.
в банка
„Банка ДСК” ЕАД – Финансов център Пловдив, намиращ се в гр. Пловдив на ул. „Хр.
Г. Данов” № 6, и разясняването от банковите служители на случилото се към
06.01.2015 г. по погрешното, заради технически неправилните действия на св. А.,
изтегляне на сумата в размер на 2000 лв. от банкова сметка **** от Г. – М.. И
ако на момента на теглене и получаване на сумата от 2000 лв. към 06.01.2015 г.
подсъдимата да не е обърнала внимание на това върху какво се подписва и какво е
съдържанието на предадената й бележка /възможно по – скоро теоретично, но не и
с оглед на конкретиката и личността на подсъдимата –
с *** образование, с множество допълнителни придобити квалификации и грамоти,
лице прецизно по отношение на лични парични средства/, както твърди единият от
защитниците й, то след като вече през м. септември 2015 г. са й били разяснени
обстоятелствата по технически неправилното изтегляне на средствата от друга,
чужда на подсъдимата банкова сметка, *** Г. – М. вече е формирано и съзнанието
за упражняване на фактическа власт върху чужда за нея вещ.
С оглед на така посочената и приета по – горе правна
квалификация за извършеното от подсъдимата В.А.Г. – М. престъпление, като се
съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК, както и със смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства съдът счете, че наказанието на същата
следва да се определи при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като смекчаващи се приеха чистото съдебно минало, липса
на други регистрирани противообществени прояви, трудова ангажираност, добри
характеристични данни, изведени и от доказателствата за професионалната
реализация и оценка на лицето като педагог – дипломи, сертификати, грамоти.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство се прие единствено немалкият размер
на причинената с престъплението щета – надхвърляща пет пъти минималната работна
заплата за страната към инкриминирания момент /към м. септември 2015 г.
минималната работна заплата за страната ни е била в размер на 380 лв. месечно –
съгласно ПМС № 139/04.06.2015 г./. Съдебният състав прие, че най – справедливо
и съответстващо на обществената опасност на дееца и на деянието е да определи и
наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година – на минимално
предвидения от законодателя размер за престъпление с такава правна квалификация
по чл.206 ал.1 от НК.
Така определеното и наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година настоящата инстанция прецени, че не следва да
се привежда за ефективно изтърпяване от подсъдимата В.Г. – М., поради което и
отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години на основание чл.66 ал.1
от НК – минимално предвидения от законодателя срок за отлагане на изпълнение на
наказание лишаване от свобода – пак воден от приетия превес на смекчаващите
наказателната спрямо подсъдимата отговорност обстоятелства. Доколкото и за Г. –
М. процесната противообществена проява се явява в
случая изолирана, а и към момента на постановяване на настоящата присъда вече
отдалечена във времето – отпреди около три години и половина, то и съдът счете,
че индивидуалната превенция на наказанието за извършителката
му, а и генералната превенция, биха се постигнали при наказание лишаване от
свобода, но условно – с отложено изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК и с
минимален изпитателен срок от три години.
Това наказание по вид и размер – лишаване от свобода
една година, при отложено изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, настоящата инстанция счете, че би постигнало най
ефикасно посочените в чл.36 от НК цели и като законосъобразно бе наложено на
подсъдимата В.А.Г. – М. с настоящата присъда.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата В.А.Г. – М.
следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 128 лв., представляваща направени по делото в
неговата досъдебна фаза разноски за вещо лице по изготвената съдебно – почеркова /графологична/
експертиза.
На същото основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимата В.А.Г.
– М. следва да заплати по сметка на Районен съд Пловдив в полза на Висш
Съдебен Съвет сумата в размер на 220 лв., представляваща направени по делото в неговата съдебна фаза разноски
за възнаграждения на вещи лица – по изготвените единична и тройна съдебно – графологични експертизи.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.