Присъда по дело №314/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 11
Дата: 23 ноември 2021 г. (в сила от 7 юни 2022 г.)
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20213600200314
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Шумен, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна В. Райкова
СъдебниРосица Жечкова Ангелова
заседатели:Георгиева
Стефан Стефанов Стефанов
при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева
и прокурора Маргарита Георгиева Георгиева (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Наказателно дело от общ
характер № 20213600200314 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата ДР. ХР. ИВ. с ЕГН **********, българска гражданка,
родена на *****. в гр.******, с постоянен адрес в гр.******, обл.Шумен и настоящ адрес в
гр.Шумен, с висше образование, работеща, неомъжена, неосъждана, ЗА ВИНОВНА В
ТОВА, че на 31.01.2020г. в гр.Каспичан, кв.Калугерица, общ.Каспичан, обл.Шумен, на
ул.“Юрий Гагарин“ до №30 в посока към с.Мадара, при управление на МПС – лек
автомобил „***“с рег.****, нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: – чл.5,
ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен: т.1. да бъде внимателен
и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците …“ и чл.21,
ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в населено
място категория „В“ -50 км/ч“, като се движила със скорост от 72 км/ч в населено място,
при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч, вследствие на
което по непредпазливост причинила смъртта на Г.Х. С., на 41 години, б.ж. на гр.Каспичан,
кв.Калугерица, обл.Шумен, поради което и на основание чл.343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК Я ОСЪЖДА като и налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
1
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание „лишаване от свобода” на подсъдимата ДР. ХР. ИВ. с ЕГН ********** за срок от
3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.67 ал.3 от НК вр. чл.42а ал.2 т.4 предл.2 от НК налага на
подсъдимата ДР. ХР. ИВ. с ЕГН **********, през изпитателния срок, пробационна мярка
„включване в програма за обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година.
На основание чл.343г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК НАЛАГА на
подсъдимата ДР. ХР. ИВ. с ЕГН ********** наказание ЛИШАВАНЕ от право да
управлява МПС за срок от 2/две/ години.
Веществено доказателство лек автомобил „***“с рег.**** следва да се върне на
собственика „Хиск Петрол“ ЕООД чрез законния му представител.
Веществени доказателства: 1 бр. бутилка от минерална вода с вместимост
500мл, съдържаща жълтеникава течност, черни гумени ботуши №41; зелено горнище на
анцуг с жълт кант; черно яке с лилави ципове и лилав хастар; черен елек с надпис на
гърдите „NIELSSON“; черен дънков панталон с кожен колан и червено яке с черни кантове
да се пазят до приключване на делото, след което да бъдат унищожени.
Веществени доказателства: 3 броя СД да се пазят ведно с делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимата ДР. ХР. ИВ. с ЕГН
********** да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Шумен направените
деловодни разноски в размер на 2 753,23 лв. (две хиляди седемстотин петдесет и три лева,
двадесет и три стотинки), както и 150,00лв по сметка на НБПП.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр. Варна в
15-дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 314 по описа за 2021. на ШОС

На 28.07.2021г. е внесен в ОС - гр.Шумен обвинителен акт от
Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 11/2021г., ведно с материалите по
ДП № 19/2020г. по описа на ОД на МВР - Шумен, по който в същия ден е
образувано производство пред първа инстанция срещу ДР. ХР. ИВ. с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр.****, обл.Шумен и настоящ адрес в
гр.Шумен, за извършено от нея престъпление от общ характер наказуемо по
чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл.342 ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: на
31.01.2020г. в гр.Каспичан, кв.Калугерица, общ.Каспичан, обл.Шумен, на
ул.“Юрий Гагарин“ до №30 в посока към с.Мадара, при управление на МПС –
лек автомобил „****“с рег.№ Н 1300 ВР, нарушила правилата за движение по
пътищата – чл.5, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е
длъжен: т.1. да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците …“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в
населено място категория „В“ -50 км/ч“, като се движила със скорост от 72
км/ч в населено място, при максимално разрешена скорост за движение в
населено място от 50 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Г.Х. С.,
на 41 години от гр.Каспичан, кв.Калугерица, обл.Шумен – престъпление по
чл.343, ал.1, б.”в” от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В съдебно заседание проведено на 27.10.2021 г. съдът се е произнесъл
по искания на адв. М. като особен представител на Д. ХР. СТ. за
конституирането му като граждански ищец, предявяване на граждански иск в
размер на 20 000 лв. неимуществени вреди и за конституиране като частен
обвинител, както и по искания от упълномощени повереници за
конституиране на ХР. ХР. СТ., АНГ. ХР. СТ., М. ХР. СТ., СТ. ХР. СТ. и П.
ХР. СТ. като частни обвинители. Съдът е съобразил, че лицата, за които се
заявяват претенции за конституиране като граждански ищец и частни
обвинители са братя и сестри на починалия Г.Х. С. и са негови наследници
съобразно приложените по делото Удостоверение за наследници и Справка от
НБД и имат право да претендират неимуществени вреди след смъртта на
лицето Г.Х. С., в съответствие с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и
Тълкувателно решение №1/2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС и чл. 74, ал. 1 от НПК.
По отношение на Д. ХР. СТ., съдът е съобразил материалите по
досъдебното производство, справката от НБД и от изложеното в съдебно
заседание от поверениците и от пострадалата ЮЛ. ХР. АНГ., че лицето Д.
ХР. СТ. всъщност е починал като бебе и е бил погребан в гробищата в с.
Калугерица и независимо, че според Национална база данни на РБ, това лице
е вписано с ЕГН, дата на раждане, постоянен адрес Шумен – Каспичан и
настоящ адрес **********като за дата на началото на пребиваване на него, е
посочена датата 11.06.1982 г., съвпадаща с датата на раждането му –
1
11.06.1982 г., предвид заявленията на защитата, че биха имали искания за
установяването на обстоятелството дали лицето всъщност е живо или не,
както и на представителя на Окръжна прокуратура – Шумен, че има
намерение да сезира Районна прокуратура – Шумен за завеждане на
установителен иск по отношение на гражданското състояние на Д. ХР. СТ.,
съдът е приел, че разглеждането на граждански иск от него в настоящото
наказателно производство би затруднило процеса и гражданският иск не е
бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, а лицето
Д.С., което е с неустановен граждански статут не е било конституирано като
граждански ищец.
По отношение на исканията на адв. М. за конституиране на брата Д.С.
като частен обвинител, на адв. Д. за конституиране на братята АНГ. ХР. СТ.,
М. ХР. СТ., П. ХР. СТ. и сестрата ХР. ХР. СТ. като частни обвинители и на
адв. Г. за сестрата СТ. ХР. СТ. като частен обвинител, съдът е съобразил, че
съобразно чл. 76 от НПК, пострадалият, претърпял имуществени или
неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има
право да участва в съдебното производство като частен обвинител, а чл. 74,
ал. 1 от НПК определя кръга на пострадалите. ТР № 1/21.06.2018 г. по Т.д. №
1/2016 г. на ОСНГТК в съответствие с Директива 2012/29/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета, третира защитата на жертвите на престъпления и
според чл. 2, § 1, б. „а“, т. 1 и т. 2 от Директивата, дефинира като жертва на
престъпление, всяко физическо лице претърпяло вреди, включително
физическо, душевно, емоционално страдание или икономическа вреда, които
са пряка последица от престъпление, така и по членовете на семейство на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление, които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Според буква „б“ членовете на
семейството включват и братята и сестрите. Тази Директива обаче е
неотносима към фигурата на частния обвинител очертана в чл. 76 от НПК и
по отношение на нея съдът е длъжен да съобрази и приложи именно
задължителната съдебната практика, установена с ППВС № 4/1961 г. и ППВС
№ 5/1969 г., която изключва възможността братята и сестрите на пострадалия,
дори когато са единствени наследници, да бъдат конституирани в качеството
им на частни обвинители в евентуален наказателен съдебен процес. В случая
тълкуването на приложимите разпоредби може да бъде осъществено само на
плоскостта на националното ни право, доколкото съгласно целта на
Директивата и правата по чл. 16 от нея, тя не третира наказателно-правна
проблематика и развитието на наказателното производство срещу
подсъдимия. Затова исканията за конституиране като частни обвинители на
братята и сестрите на Г.Х. С. са оставени без уважение. Определението, с
което са оставени без уважение исканията за конституиране като частни
обвинители на Д. ХР. СТ., АНГ. ХР. СТ., М. ХР. СТ., СТ. ХР. СТ., П. ХР. СТ.,
ХР. ХР. СТ. не е обжалвано и е влязло в сила.
В хода на разпоредителното заседание на 23.11.2021г. са взели
участие подсъдимата, нейния защитник, особеният представител адв.С.М. и
представителят на ШОП внесъл обвинителния акт и не са правени
възражения за допуснати нарушения на процесуалните права на подсъдимата
2
или пострадалите. От страна на защитата и подсъдимата е направено искане
по чл.370 ал.1 от НПК за предварително изслушване, като излагат намерение
за признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт по
реда на чл.371 т.2 от НПК.
При проведеното предварително изслушване по реда на глава ХХVІІ
от НПК за решаване въпросите по чл.371 от НПК, подсъдимата И. се
възползва от тази диференцирана процедура по НПК и на основание чл.371
т.2 от НПК призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за
тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимата по
чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 23.11.2021г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на
това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не са
изслушвани обяснения на подсъдимата за деянието описано в обвинителния
акт и не е извършван разпит на свидетелите и вещите лица.
В съдебно заседание представителят на ШОП поддържа така
възведеното с обвинителен акт обвинение и в хода на съдебните прения се
обосновава защо го счита за доказано. Смята, че не са налице основания за
преквалификация на деянието по привилегирования състав на чл.343а от НК,
тъй като смъртта на пострадалия е настъпила веднага и пръскането на лицето
му с вода не би могло да му помогне. Приема поведението на пострадалия
преди ПТП за смекчаващо отговорността обстоятелство, както и че ПТП се е
отразило неблагоприятно на подсъдимата, предвид ползваната психологична
помощ след деянието. Счита, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства и в настоящия случай са налице основания за
прилагане на чл.55 от НК, като й се наложи наказание една година „лишаване
от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок, както и на основание чл. 343г от
НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок равен или
по-голям от лишаването от свобода. По отношение на веществените
доказателства предлага автомобилът да се върне на собственика му, а дрехите
от трупа на пострадалия, да се върнат на наследниците му или да се
унищожат.
Защитникът на подсъдимата изразява принципно съгласие с фактите по
обвинителния акт, които по същество подсъдимата е признала. В същото
време не е съгласен с държавното обвинение досежно анализа на
доказателствата относно факта, дали подзащитната му е направила всичко
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия и подробно се обосновава,
анализирайки събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
Счита, че оказаната помощ от подзащитната му е била единствената
възможна, която тя е можела да направи в случая и моли деянието извършено
от И. да се преквалифицира по привилегирования текст на чл. 343а, ал. 1, б.
„б“ от НК. Присъединява се към обвинението по отношение и на
смекчаващите отговорността обстоятелства и състоянието на пострадалия, по
отношение на наличните смекчаващи вината обстоятелства, като акцентира,
3
че нарушението е извършено в тъмната част на денонощието, осветлението не
е било добро и пострадалият е вървял в средата на дясната лента, а
подсъдимата е управлявала автомобила максимално в ляво. Счита, че приноса
на починалия е съществен за настъпване на ПТП. Смята, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, включително чистото й
съдебно минало, добрите й характеристични данни, оказаното от
подсъдимата съдействие за изясняване на обективната истина още
непосредствено след инцидента, демонстрираното критично отношение и
очевидното разкаяние за случилото се, тежкото психическо състояние, в
което се е намирала веднага след инцидента, както и факта, че работи и
развива частен бизнес. Счита, че наказание близо към минималното от 3
месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с минималния
изпитателен срок от 3 години, ще изпълни целите на закона, а не замяната с
пробационни мерки и моли за минимално наказание по чл. 343г от НК, тъй
като управлението на МПС е необходимо в работата й. Моли за връщане
автомобила на собственика.
В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво
е обвинена и поддържа самопризнанието си направено в хода на
предварителното изслушване. Разпитана в хода на досъдебното производство,
подсъдимата e съдействала за разкриване на обективната истина и в
последствие пред съда признава изцяло изложеното в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В защитната си реч изразява съгласие с казаното от
нейния защитник и няма какво да добави. В последната си дума освен, че
съжалявам много, няма друго какво да каже.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема
за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на
обвинителния акт факти - признати от подсъдимата по реда на чл.371 т.2 от
НПК, а именно:
Подсъдимата ДР. ХР. ИВ. е правоспособен водач категории „B и „AM“
и към 31.01.2020г. притежавала свидетелство за управление на МПС №
*********, валидно до 26.02.2020г. и издадено от ОД на МВР гр.Шумен. За
периода 2010г. - 2020г. подс.И. имала съставени шест акта за установяване на
административни нарушения като водач на МПС, по които и били издадени
пет наказателни постановления за нарушения на Закона за движение по
пътищата, както и петнадесет фиша за нарушения на Закона за движение по
пътищата и й били наложени две принудителни административни мерки.
На 31.01.2020г. около 20:15 – 20:20 часа подсъдимата И. тръгнала от
гр.Нови пазар за с.Кюлевча с управляван от нея лек автомобил „**** В
автомобила И. пътувала сама и се движила по стария път за гр.Шумен в
посока към с.Мадара, през кв.Калугерица на гр.Каспичан. В населеното място
подсъдимата се движила по ул.“Юрий Гагарин“ със скорост от 72 км/час в
тъмната част на денонощието. В квартала имало улични лампи, които
осветявали слабо отделни участъци от улицата. Пътен трафик нямало. В
близост до църквата и до дом № 30 на ул.“Юрий Гагарин“ около 20:40 часа
автомобилът управляван от И. застигнал движещия се почти по средата на
4
дясната лента за движение, попътно на посоката му, пешеходец Г.Х. С. на 41
години, който бил употребил алкохол. Вместо да намали скоростта на
автомобила и да спре, подсъдимата късно забелязала движещия се на пътното
платно мъж, а високата скорост на движение станала причина, въпреки
задействането на спирачната система, да го удари.
След като автомобилът ударил движещия се пешеходец, тялото му било
отхвърлено върху предния капак на автомобила, а след това паднало на
пътното платно, като се плъзгало и търкаляло по него на 38 метра напред. От
удара при пътнотранспортното произшествие Г.Х. С. починал на място.
И. спряла автомобила, телефонирала на 112 и на баща си, за да съобщи за
случилото се. Подсъдимата не обезопасила местопроизшествието. Вместо
това, преместила след ПТП управлявания от нея автомобил.
Пръв на местопроизшествието пристигнал свидетелят Х.И. – баща на
подсъдимата, който заварил дъщеря си да пръска с вода лицето на
пострадалия от ПТП, който бил мъртъв.
По-късно пристигнали служители на ПП-КАТ и линейка. Медиците
констатирали смъртта на С.. На място подсъдимата Д.И. била изпробвана с
технически средства за алкохол и за наркотични вещества от служители на
РУ - гр.Нови пазар. Пробите дали отрицателни резултати.
Не били установени други автомобили и лица, които до идването на
свид.Х.И. да са преминали край местопроизшествието. За тази цел били
иззети и прегледани записи от видеонаблюдението на населеното място.
В пробата кръв иззета от трупа на Г.Х. С. е установен алкохол в
количество 2,96 %о, а в пробата урина – алкохол в количество 2,71%о.
По досъдебното производство са събрани писмени и гласни
доказателства за сериозен психичен дефицит на пострадалия, което е
наложило необходимост от оценка за вменяемостта му. По този повод била
назначена послесмъртна съдебно - психиатрична експертиза по писмени
данни. Според заключението й Г.Х. С. е страдал от Умерена умствена
изостаналост, значително нарушение в поведението, изискващо грижи и
лечение. Умерената умствена изостаналост е в параметри, обуславящи
негодност лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Изпълнени са психиатричния (умствена
недоразвитост) и психологичния критерий. Поведението на пострадалия С.,
към момента на деянието на 31.01.2020г. е било изцяло обусловено от
наличните тежки дефекти на психичните сфери, които резултират в
неспособността му да възприема правилно и точно фактите и обстоятелствата
от околната действителност, да ги осмисля разумно и да формира адекватно
поведение. Употребеният алкохол само е задълбочил състоянието му, но
базисните му психични годности са били априори нарушени.
Проведената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп №5/2020г. е дала следното
заключение: При аутопсията на трупа на Г.Х. С., на 41 години, са установени:
1.Съчетана травма: Глава, Шия, Гръден кош, Корем, Крайници.
Контузия на главата: Множество разкъсно-контузни рани в окосмената
5
част на главата - две челно слепоочно в ляво, една в окосмената част на
главата челно в ляво четирилъчева, две разкъсно-контузни рани на лявата
вежда - в средата тип аркада и във външния край на веждата. Една плитка
ръзкъсно-контузна рана на външния ръб на лявата очница. Множествени
охлузвания на ограничена площ в областта на лицето: на челото над средата
на лявата вежда (петнисто); на челото над вътрешната половина на дясната
вежда; върху външния ръб на дясната очница; на лявото слепоочие над ухото;
плитко охлузване на дясната скула; на лявата буза пред ухото с неправилна
форма; на горната устна в дясно (плитко). Кръвонасядания на меките черепни
обвивки на ограничена площ под описаните рани челно в ляво под описаните
рани на лявата вежда, както и задно темемно в дясно. Субарахноидални
кръвоизливи, обхващащи в ляво челния, теменния и слепоочния дял, а в дясно
– челния и слепоочния дял. Малки субарахноидални кръвоизливи на малкия
мозък под малкомозъчната палатка, по изразен в дясно.
Контузия на шията: Травматично разкъсване на съчленението между
първия шиен прешлен и основата на черепа. Контузия на гръбначния мозък.
Тръвматично разкъсване на диска между шести и седми шиен прешлен (С6-
С7). Обилнокръвонасядане по задната стена на гълтача и около С6-С7.
Кръвонасядане по задната страна на хранопровода в шийния му отдел.
Контузия на гръдния кош: Кръвонасядания около гръбнака в VІІІ
междуребрие двустранно. Контузионни огнища по задните повърхности
около гръбнака. Единично контузионно огнище в долния лоб на левия бял
дроб по предната му страна над диафрагмата.
Контузия на корема : Травматично разкъсване на капсулата на черния дроб по
диафрагмалната и по органната му повърхност. Хемаскос. Кръвонасядане на капсулата на десния
бъбрек. Обилно кръвонасядане на опорака на дебелото черво.
Контузия на крайниците: Множествени охлузвания и кръвонасядания на
ограничена площ по гърба на лявата ръка над ІІ, ІІІ и ІV пръст. Петнисти
охлузвания в основата на ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка. Охлузвания на
ограничена площ по гърба на дясната ръка в основата на ІІ и ІІІ пръст. Една
плитка разкъсно-контузна рана в основата на V пръст на дясната ръка. Две
хоризонтални ивицовидни охлузвания и кръвонасядания по задно-външната
страна на лявото бедро под седалището. Петнисто охлузване по външната
страна на бедрото над коляното, съставено от множество успоредни
хоризонтални ивицовидни охлузвания. Фрактура на лявото бедро в долната
му трета. Точковидни и по-големи охлузвания на групи по предната и
външната страна на коляното. Фрактура на дясното бедро над коляното.
2.Алкохолна интоксикация – тежка степен във фазата на резорбция.
Непосредствената причина за смъртта на Г.Х. С. е спинален шок, развил
се в резултат на тежка шийна и гръбначномозъчна травма. Контузията на
гръбначния мозък често се среща при счупване или изкълчване на един или
повече гръбначни прешлени. Непосредствено след нараняването се развива
спинален шок. Клинично състоянието протича с пареза на четирите крайника,
наблюдава се загуба на сетивност под нивото на удара, както и нарушение в
резервоарната функция. Особено висок е рискът когато се касае за травма в
шийния отдел на гръбнака. Често в такива случаи пострадалите загиват почти
непосредствено след настъпване на травмата, което се дължи на екстремния
6
спинален шок, на силно изразен мозъчен оток, последвани от спиране на
дишането и сърдечната дейност.
Всички установени травматични увреждания са причинени от действието
на твърди тъпи предмети по механизма на удар или натиск и триене (за
охлузванията). Касае се за високоенергийна травма, каквато може да бъде
получена при ПТП - блъскане на пешеходец от лек автомобил. Между
травматичните увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинна
връзка. Тежката степен на алкохолно опиване обикновено се проявява със
значително подтискане на централната нервна система, възможни са
вегетативни и зрителни смущения, значителни координационни нарушения,
сънливост, сопор, понякога до кома. Въпреки, че за клиничните прояви на
алкохолната интоксикация са от значение индивидуалните качества на
човека, общото състояние на организма преди и по време на интоксикацията,
от количеството и качеството на приетия алкохол, както и от генетични и
други фактори, които определят индивидуалната реактивност на човека, е
дадено становище, че установената степен на алкохолна интоксикация е
възможно съществено да допринесе за настъпилото ПТП.
От заключенията на назначените в хода на досъдебното производство три
химически експертизи, е установено следното: В пробата урина иззета от
трупа на Г.Х. С. е установено наличие на алкохол в количество 2,71 %о. В
пробата кръв иззета от трупа на Г.Х. С. е установено наличие на алкохол в
количество 2,96 %о. В изпратените за химическо изследване проби от
вътрешни органни части, взети от трупа на Г.Х. С. не е установено наличие на
алкалоиди, барбитурати, фенотиазинови производни, бензодиазепинови
производни, хероин, кодеин, морфин, амфетамини, метамфетамини, кокаин,
марихуана, трициклични антидепресанти, фенциклидин. Допълнително
проведените с алкалните екстракти от втори пътища скрининг тестове за
морфин, амфетамин, метамфетамин, кокаин и марихуана също са
отрицателни.
След ПТП е извършен технически оглед на лекия автомобил „**** при
който е установено: спирачна система – невъзможна проверка; ходова част и
окачване – невъзможна проверка; кормилно управление – предава движение;
осветление – изправно; купе (рама) – деформирани са преден капак и предна
броня, счупени са преден десен фар и предна дясна декоративна решетка.
Назначената в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза, по отношение на механизма на ПТП, заключава, че: Лек
автомобил „****управляван от ДР. ХР. ИВ. се е движи в тъмната част на
денонощието в кв.Калугерица на гр.Каспичан, по ул.“Юрий Гагарин“ в
посока с.Мадара. Улицата е осветена частично от улични лампи. Пътното
платно е сухо. Лекият автомобил се движи със скорост от 72 км/час в
населеното място, при разрешена скорост от 50 км/час. По същата улица,
пред автомобила попътно, в средата на дясната лента за движение в посока
с.Мадара се движи пешеходецът Г.Х. С.. В близост до дом №30, водачът на
автомобила късно вижда пешеходеца и предприема аварийно спиране за да
избегне удар, но не успява да спре и го удря с предната дясна част на МПС. В
резултат на удара, пешеходецът е изхвърлен върху автомобила, а след това
7
напред, на около 38 метра пред него. В следствие на ПТП С. умира на място.
За място на удара експертизата приема - на около 34 м преди мерната
линия на ориентира, гледано от посоката на движение на автомобила (от
гр.Каспичан към с.Мадара), като пешеходецът се е намирал около средата на
дясната пътна лента.
Експертизата приема, че: скоростта на автомобила преди ПТП и в
момента на удара е около 72 км/час, че опасната зона за спиране на
автомобила е около 64 м.
При изследване на механизма на ПТП не са установени данни за
техническа неизправност на лекия автомобил; Технически съобразената с
далечината на видимост скорост на движение на автомобила е около 57
км/час и по-ниска; Водачката на автомобила е възприела опасността и е
предприела аварийно спиране, когато автомобилът е бил на около 36 м от
мястото на удара, за време от около 1,8 секунди преди момента на удара. Към
момента на удара пешеходецът се е намирал около средата на дясната пътна
лента и при скорост от 72 км/час пешеходецът попада в опасната зона за
спиране. При своевременно предприемане на аварийно спиране, би настъпило
ПТП, но с по-ниска скорост в момента на удара – около 53-59 км/час, в
зависимост от скоростта на движение на пешеходеца. 59 км/час при спрял
пешеходец.
При скорост на движение на автомобила от 50 км/час опасната зона за
спиране е около 39 м и пешеходецът не попада в нея. При своевременно
възприемане на попътно движещия се пешеходец и предприемане на
аварийно спиране, водачката на лекия автомобил е имала техническа
възможност да предотврати ПТП с голям запас.
Водачката на автомобила е имала техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да предотврати ПТП при скорост 57 км/час и по-ниска.
Действията на водачката на автомобила са технически неправилни. Тя е
управлявала автомобила със скорост, която не й позволявала да спре в зоната
на далечината на видимост около 48 м. Освен това водачката е закъсняла с
възприемането на опасността за време, не по-малко от 0,6 секунди.
Първоначалният контакт на автомобила с пешеходеца е между предната
дясна част на автомобила и задната външна лява страна на тялото на
пострадалия.
Техническите причини за възникване на ПТП са: технически
неправилното движение на пешеходеца по пътното платно за движение в
тъмната част на денонощието в дясната лента и превишаването на скоростта
от водача на лекия автомобил.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на: самопризнанието на подсъдимата Д.И. депозирано по реда на
чл.371 т.2 от НПК в хода на предварителното изслушване, която признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез нейния
разпит, на свидетелите и вещите лица. Освен това съдът намира, че
самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя изцяло от
събраните в хода на досъдебното производство по надлежния процесуален
8
ред гласни доказателства - от показанията на свидетелите – свид. А.С. (т.1,
л.37; т.1, л.79 от ДП), свид. М.С. (т.1, л.39; т.1, л.80 от ДП), свид. П.С. (т.1,
л.41; т.1, л.81 от ДП), свид. С.С. (т.1, л.47 от ДП), свид. С.С. (т.1, л.54 от ДП),
свид. Ю.А. (т.1, л.67 от ДП), свид.Х.С. (т.1, л.71 от ДП), свид.М. С. – Ж. (т.1,
л.89 от ДП), свид. С.А. (т.1, л.90 от ДП), свид.П.Р. (т.1, л.91 от ДП), свид.М.М.
(т.1, л.92 от ДП), свид.В.М. (т.1, л.93 от ДП), свид.К.Б. (т.1, л.94-95; т.1, л.96
от ДП), свид.С.Д. (т.1, л.97 от ДП), свид.С.Б. (т.1, л.98-99 от ДП), свид.Г. Г.
(т.1, л.100 от ДП), свид.М.В. (т.1, л.101 от ДП) и свид.Х.И. (т.1, л.102 от ДП),
от заключението на съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на
труп приложена в т.1, л.105-112 от ДП, от заключението на съдебно-
химическата експертиза приложено в т.1, л.120 от ДП, от заключението на
съдебно-химическата експертиза приложено в т.1, л.121 от ДП, от
заключението на съдебно-химическата експертиза приложено в т.1, л.127 -
128 от ДП, от заключението на съдебно-автотехническата експертиза
приложено в т.1, л.138 – 164 от ДП, от заключението на съдебно-
психиатрична експертиза, приложено в т.1, л.169-173 от ДП. Те са в синхрон
и със събраните писмени доказателства и материали в хода на ДП - с
протокола за оглед на местопроизшествие, приложен в т.1, л.23-24 от ДП,
ведно с фотоалбум към него в т.1, л.27-31 от ДП, с протокола за оглед на
МПС, с протокола за технически оглед на МПС в т.2, л.6 от ДП, с писмото от
ОПУ със схемата на пътния участък приложено в т.2, л.9-10) и от всички
останали писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, които са приобщени по време на съкратеното съдебно
следствие по реда на чл.283 от НПК. От протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, от протокола за оглед на МПС,
от схемата на пътния участък и от заключението на съдебно автотехническата
експертиза, безспорно се установява, че на посочената в обвинителния акт
дата на 31.01.2020г. в тъмната част на денонощието около 20:40– 20:45 часа
подсъдимата И. е управлявала със скорост от 72 км/час лек автомобил „****и
се движила по ул.“Юрий Гагарин“ на кв.Калугерица в гр.Каспичан пътувайки
в посока към с.Мадара по пътя гр.Нови пазар - с.Кюлевча, като имало улични
лампи, които осветявали слабо отделни участъци от улицата и нямало пътен
трафик; В същото време попътно пред нея в лявата част на дясната лента за
движение, се е движил в пешеходец Г.Х. С. на 41 години; В близост до
църквата и до дом № 30 на ул.“Юрий Гагарин“ около 20:43 часа автомобилът
управляван от И. застигнал движещия се пред него пешеходец С., когото
подсъдимата късно забелязала и независимо, че употребила аварийно
спирачки, поради високата скорост на движение, автомобилът все пак ударил
пешеходеца. От удара тялото на пешеходеца било отхвърлено върху предния
капак на автомобила, а след това паднало на пътното платно, като се плъзгало
и търкаляло по него на 38 метра напред и Г.Х. С. починал на място.
Автотехническата експертиза прави пълен и всеобхватен анализ на ПТП, като
са взети предвид и всички събрани до предявяването доказателства по ДП,
включително и записите на ПТП от видеонаблюдението на пътя, приобщени
по надлежния ред по ДП и поради това заключението й се възприема от съда
като пълно, обосновано и компетентно дадено. Съдът кредитира
9
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, защото от една страна
текстово то е включено в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
признато като факт от подсъдимата по реда на чл.371 т.2 от НПК, а от друга
то кореспондира на гласните и писмените доказателства по делото и на
записите от видеонаблюдението обсъдени от експерта. На снимките
приложени в експертизата на л.151 от т.1 от ДП - фиг.6 и фиг.7 ясно се вижда,
че преди сблъсъка - автомобилът е в лявата част на дясната лента и над
осевата линия, а пешеходецът е в същата дясна лента за движение близо до
осевата линия и точно в тази зона, където се движи - има осветление от
улична лампа. Освен това подсъдимата не е обезопасила
местопроизшествието и не го е запазила до идването на полицейските органи,
а напротив – в 20:53:26 часа (след ПТП) е преместила МПС напред и надясно,
посочено и от експерта на л.147 от т.І от ДП.
От събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства
от показанията на разпитаните свидетели – братя и сестри на пострадалия, от
показанията на свид.М.В. и от заключението на послесмъртна съдебно -
психиатрична експертиза по писмени данни по отношение на Г.Х. С., съдът
приема за безспорно установено, че той е страдал от: Умерена умствена
изостаналост, значително нарушение в поведението, изискващо грижи и
лечение. Умерената умствена изостаналост е била в параметри, обуславящи
негодност лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, поради което са изпълнени психиатричния
(умствена недоразвитост) и психологичния критерий. Поведението на
пострадалия С. към момента на деянието на 31.01.2020г. е било изцяло
обусловено от наличните тежки дефекти на психичните сфери, които
резултират в неспособността му да възприема правилно и точно фактите и
обстоятелствата от околната действителност, да ги осмисля разумно и да
формира адекватно поведение. В конкретния случай употребеният алкохол
само е задълбочил състоянието му, но базисните му психични годности са
били априори нарушени; В пробата кръв иззета от трупа на Г.Х. С. е
установен алкохол в количество 2,96 %о, а в пробата урина – алкохол в
количество 2,71 %о. По досъдебното производство са събрани писмени и
гласни доказателства за сериозен психичен дефицит на пострадалия, което е
наложило необходимост от оценка за вменяемостта му и била назначена
послесмъртна съдебно - психиатрична експертиза по писмени данни. Според
заключението й Г.Х. С. е страдал от Умерена умствена изостаналост,
значително нарушение в поведението, изискващо грижи и лечение.
Умерената умствена изостаналост е в параметри, обуславящи негодност
лицето да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Изпълнени са психиатричния (умствена недоразвитост) и
психологичния критерий. Поведението на пострадалия С., към момента на
деянието на 31.01.2020г. е било изцяло обусловено от наличните тежки
дефекти на психичните сфери, които резултират в неспособността му да
възприема правилно и точно фактите и обстоятелствата от околната
действителност, да ги осмисля разумно и да формира адекватно поведение.
Употребеният алкохол само е задълбочил състоянието му, но базисните му
10
психични годности са били априори нарушени.
Съдът приема за установено по категоричен и безспорен начин от
проведената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза №5/2020г. за оглед и аутопсия на трупа на Г.Х. С., на 41 години,
че при аутопсията на трупа, са установени: 1 Съчетана травма: Глава, Шия,
Гръден кош, Корем, Крайници. Контузия на главата: Множество разкъсно-
контузни рани в окосмената част на главата - две челно слепоочно в ляво,
една в окосмената част на главата челно в ляво четирилъчева, две разкъсно-
контузни рани на лявата вежда - в средата тип аркада и във външния край на
веждата. Една плитка ръзкъсно-контузна рана на външния ръб на лявата
очница. Множествени охлузвания на ограничена площ в областта на лицето:
на челото над средата на лявата вежда (петнисто); на челото над вътрешната
половина на дясната вежда; върху външния ръб на дясната очница; на лявото
слепоочие над ухото; плитко охлузване на дясната скула; на лявата буза пред
ухото с неправилна форма; на горната устна в дясно (плитко).
Кръвонасядания на меките черепни обвивки на ограничена площ под
описаните рани челно в ляво под описаните рани на лявата вежда, както и
задно темемно в дясно. Субарахноидални кръвоизливи, обхващащи в ляво
челния, теменния и слепоочния дял, а в дясно – челния и слепоочния дял.
Малки субарахноидални кръвоизливи на малкия мозък под малкомозъчната
палатка, по изразен в дясно. Контузия на шията: Травматично разкъсване на
съчленението между първия шиен прешлен и основата на черепа. Контузия на
гръбначния мозък. Тръвматично разкъсване на диска между шести и седми
шиен прешлен ( С6-С7). Обилнокръвонасядане по задната стена на гълтача и
около С6-С7. Кръвонасядане по задната страна на хранопровода в шийния му
отдел. Контузия на гръдния кош: Кръвонасядания около гръбнака в VІІІ
междуребрие двустранно. Контузионни огнища по задните повърхности
около гръбнака. Единично контузионно огнище в долния лоб на левия бял
дроб по предната му страна над диафрагмата. Контузия на корема:
Травматично разкъсване на капсулата на черния дроб по диафрагмалната и по
органната му повърхност. Хемаскос. Кръвонасядане на капсулата на десния
бъбрек. Обилно кръвонасядане на опорака на дебелото черво. Контузия на
крайниците: Множествени охлузвания и кръвонасядания на ограничена площ
по гърба на лявата ръка над ІІ, ІІІ и ІV пръст. Петнисти охлузвания в основата
на ІІ, ІІІ, ІV и V пръст на лявата ръка. Охлузвания на ограничена площ по
гърба на дясната ръка в основата на ІІ и ІІІ пръст. Една плитка разкъсно-
контузна рана в основата на V пръст на дясната ръка. Две хоризонтални
ивицовидни охлузвания и кръвонасядания по задно-външната страна на
лявото бедро под седалището. Петнисто охлузване по външната страна на
бедрото над коляното, съставено от множество успоредни хоризонтални
ивицовидни охлузвания. Фрактура на лявото бедро в долната му трета.
Точковидни и по-големи охлузвания на групи по предната и външната страна
на коляното. Фрактура на дясното бедро над коляното. Алкохолна
интоксикация – тежка степен във фазата на резорбция. Съдът приема за
безспорно установено от това заключение, че непосредствената причина за
смъртта на Г.Х. С. е спинален шок, развил се в резултат на тежка шийна и
11
гръбначномозъчна травма. Според експертизата контузията на гръбначния
мозък често се среща при счупване или изкълчване на един или повече
гръбначни прешлени. Непосредствено след нараняването се развива спинален
шок. Клинично състоянието протича с пареза на четирите крайника,
наблюдава се загуба на сетивност под нивото на удара, както и нарушение в
резервоарната функция, като особено висок е рискът когато се касае за травма
в шийния отдел на гръбнака. Според вещите лица често в такива случаи
пострадалите загиват почти непосредствено след настъпване на травмата,
което се дължи на екстремния спинален шок, на силно изразен мозъчен оток,
последвани от спиране на дишането и сърдечната дейност. В съответствие със
заключението на експертизата, съдът приема, че всички установени
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар или натиск и триене (за охлузванията). Касае
се за високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП -
блъскане на пешеходец от лек автомобил.
Между травматичните увреждания и настъпилата смърт е налице пряка
причинна връзка.
Тежката степен на алкохолно опиване обикновено се проявява със
значително подтискане на централната нервна система, възможни са
вегетативни и зрителни смущения, значителни координационни нарушения,
сънливост, сопор, понякога до кома. Въпреки, че за клиничните прояви на
алкохолната интоксикация са от значение индивидуалните качества на
човека, общото състояние на организма преди и по време на интоксикацията,
от количеството и качеството на приетия алкохол, както и от генетични и
други фактори, които определят индивидуалната реактивност на човека, е
дадено становище, че установената степен на алкохолна интоксикация е
възможно съществено да допринесе за настъпилото ПТП. От заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство съдебно- химически
експертизи, съдът приема за безспорно установено, че в пробата урина иззета
от трупа на Г.Х. С. е установено наличие на алкохол в количество 2,71 %о, а в
пробата кръв иззета от трупа на Г.Х. С. е установено наличие на алкохол в
количество 2,96 %о. Съдът кредитира заключението на тази експертиза,
защото от една страна текстово то е включено в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е признато като факт от подсъдимата по реда на чл.371 от
НПК, а от друга то кореспондира на гласните и писмените доказателства по
делото.
Заключенията на всички назначени в хода на ДП експертизи и
събраните писмени доказателства по делото са в синхрон помежду си и са
взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на показанията на
разпитаните по делото свидетели и на самопризнанието на подсъдимата.
Съдът приема от писмото във връзка с обажданията до телефон 112,
обясненията на подсъдимата И. и показанията на свид.Х.И., че след ПТП,
подсъдимата е телефонирала на 112 и на баща си, за да съобщи за случилото
се, като повторила и потретила обаждането до телефон 112, тъй като и се
сторило че минава много време. От обясненията на подсъдимата и
показанията на свидетеля Х.И. – баща на подсъдимата, съдът приема за
12
категорично установено, че когато той пристигнал пръв на
местопроизшествието, заварил дъщеря си да пръска с вода лицето на
пострадалия Г. С.. Според признатите от подсъдимата факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, показанията на свид.Х.И. и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, в този момент
пострадалият вече е бил мъртъв. Пристигналите на местопроизшествието
медици констатирали смъртта на С.. Няма спор, а и е сред признатите от
подсъдимата факти, че не са били установени други свидетели, които до
идването на свидетеля Х.И. да са преминали край местопроизшествието. Във
връзка с доводите на защитата, че е налице оказване помощ на пострадалия и
че пострадалият С. не бил починал на място веднага след ПТП, ШОС следва
да посочи, че присъдата не почива единствено на самопризнанието на
подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК, а и на обсъдените до тук доказателства.
Съдът още при приемането на самопризнанието на подсъдимата е направил
констатация, че то е подкрепено от събраните по делото доказателства.
„Необходимостта от наличието на надлежно събрани на досъдебното
производство доказателства в подкрепа на самопризнанието се обуславя от
установеното в чл.31 ал.2 от КРБ основно гражданско право,
възпроизведено изрично и в чл.116 ал.1 от НПК. В никакъв случай обаче
законодателят не изисква тези доказателствени материали да са
непротиворечиви. Напълно достатъчно е само някои от тях да са в синхрон
с тезата на обвинението. Това заключение следва от граматическото и
логическо тълкуване на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, която
очевидно не изключва валидното провеждане на процедурата по чл.372 ал.4
от НПК и тогава, когато част от досъдебните доказателства са в разрез с
направеното самопризнание.“ В този смисъл Решение по н.д. №688/2007г. на
I н.о. на ВКС. При избраният от подсъдимата ред за разглеждане на делото,
подс.Д.И. получава по-благоприятно наказателно-правно третиране във
връзка с наказанието, което следва да понесе и същевременно се съгласява с
известни ограничения – да спори по поддържаните от прокурора факти и в
тази връзка да участва лично и непосредствено в събирането и проверката на
доказателствата и доказателствените средства. Особените правила по глава 27
от НПК са израз на засиленото състезателно начало в съдебната фаза на
наказателния процес. Те отразяват идеята за отделяне на спорното от
безспорното между страните по обвинението и страните по защитата.
Насочени са към постигане на баланс между защитавания от прокурора
публичен интерес за по-бързо и по-икономично санкциониране на лицата,
извършили престъпление и индивидуалния интерес на същите да получат по-
леко наказание при условията на чл.58а от НК. Подсъдимата И. доброволно, в
присъствието на лично упълномощен защитник и след разясняване от страна
на съда на правата й в хода на предварителното изслушване и последиците от
евентуално направено самопризнание по чл.371 т.2 от НПК депозира
самопризнанието си в съдебно заседание. Затова доводите на защитата в
пледоарията му може да се разглеждат като оттегляне на самопризнанието по
чл.371 т.2 от НПК, което оттегляне е процесуално недопустимо на такъв етап.
„Съгласно т.8.3 от ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до
13
който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2
от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.
372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на
диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното
провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения, защитата
на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически
положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с
изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е
следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е
следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може
производството да се проведе по общия ред.“ В този смисъл Решение
№282/2015г. по н.д.№885/2015г. на III н.о. „Тогава когато самопризнанието е
обосновало приложението на диференцираната процедура, процесуалният
закон не предвижда оттеглянето му в хода на наказателния процес.
Противното би довело до невъзможност да бъдат постигнати целите на
особеното производство и създава условия за процесуална злоупотреба и
правна несигурност.“ Именно затова на основание чл.8.3 от ТР 1/2009г. на
ОСНК, ШОС прие, че изявленията на защитника на подсъдимата в хода на
пренията, при които се оспорват вече признати факти от обстоятелствената
част на обвинителния акт са процесуално недопустими. Независимо от
констатираната недопустимост на тази част от възраженията на защитата в
пледоарията, за прецизност следва да се отбележи, че самопризнанието на
подсъдимата депозирано по реда на чл.371 т.2 от НПК кореспондира на вече
обсъдените доказателства. Заключенията на всички назначени в хода на ДП
експертизи и събраните писмени доказателства по делото са в синхрон
помежду си и са взаимнодопълващи се, а така също и кореспондират на
показанията на разпитаните по делото свидетели и на самопризнанието на
подсъдимата. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални
нарушения в хода на събирането на доказателствата по ДП. При
постановяването на присъдата съдът се позовава само на годни доказателства
събрани по надлежния процесуален ред. Според ШОС в настоящия случай, са
събрани достатъчно - и преки и косвени доказателства, които разкриват
фактическата обстановка по делото. Също така настоящият състав се
съобрази и с Решение №359/14.01.2016г. по н.д. №1214/2015г. на III н.о. на
ВКС, според което решаващите съдилища не дължат анализ на
доказателствената съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебен
акт при разглеждане на делото по общите правила, а само положителна
констатация, за подкрепеност на самопризнанието от събраните на
досъдебното производство доказателства. Съдът намира, че събраните и
обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно
убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни
съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
14
горното деяние подсъдимата Д.И. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 343 ал.1
б.”в” от НК във вр. с чл.342 ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата и обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личността и гарантиращи правото на
живот;
* от обективна страна подсъдимата е извършил фактически действия
по "управление на автомобила", което съгласно константната практика на
Върховния съд е "всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и
механизмите му";
- безспорно се установи, че при управлението на моторно превозно
средство – лек автомобил „***** на 31.01.2020г. в гр.Каспичан,
кв.Калугерица, общ.Каспичан, обл.Шумен, на ул.“Юрий Гагарин“ до №30 в
посока към с.Мадара, подсъдимата Д.И., нарушила правилата за движение по
пътищата, като се е движила със скорост от 72 км/ч в населено място, при
максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч;
следвало е да се движи с разрешена за населеното място скорост до 50 км/час
- скорост, при която ударът би бил избегнат или най-малкото с по-малка сила;
затова подсъдимата е нарушила правила за движение по пътищата, а именно:
чл.5, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътното превозно средство е длъжен: т.1.
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците …“ и чл.21, ал.1 от ЗДвП – „При избиране
скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: в
населено място категория „В“ -50 км/ч“. Съдът приема за нарушени именно
тези нарушения на ЗДвП, тъй като те са посочени и в обстоятелствената част
на обвинителния акт и се признават на основание чл.371 т.2 от НПК, като
вписани в обстоятелствената част на обвинителния акт, а и се покриват с
установената от съда фактическа обстановка и обсъдените по-горе
доказателства. При избора си на скорост на движение с около 72 км/час
подсъдимата И. сама се е поставила в невъзможност да предотврати ПТП. Тя
е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара и да
предотврати ПТП при скорост 57 км/час и по-ниска. Ако се е движила с
максимално разрешената в населеното място скорост от 50 км/час, опасната
зона за спиране е около 39 м и пешеходецът не е попадал в нея. При
своевременно възприемане на попътно движещия се пешеходец и
предприемане на аварийно спиране, подсъдимата също е имала техническа
възможност да предотврати ПТП.
- в конкретния случай не е налице съпричиняване от страна на
пострадалия пешеходец Г. С., който по същото време и място се е движил по
средата на дясната пътна лента за движение на автомобили, по която се е
движил и лекият автомобил. Това движение на пешеходеца безспорно също е
допринесло за настъпване на произшествието, но неправомерните действия на
С. като пешеходец, при установената невменяемост, не следва да се оценяват
като извършено административно нарушение по ЗДвП извършено от
15
обективна и субективна страна, тъй като С. не може да е субект на
административно нарушение, респ. и на престъпление. Поради това
неправомерното поведение на пешеходеца и приноса му за настъпване на
ПТП следва да бъдат отчетени като смекчаващо отговорността обстоятелство
при преценката на отговорността на подсъдимата И..
- в резултат на допуснатите нарушения на правилата за движение по
пътищата е настъпило ПТП и подсъдимата И. е причинила по
непредпазливост смъртта на Г.Х. С. на 41 години, б.ж. на гр.Каспичан,
кв.Калугерица, обл.Шумен; В резултат именно на това ПТП на пострадалия
са причинени множество травматични увреждания, съставляващи съчетана
травма: Глава, Шия, Гръден кош, Корем, Крайници. Контузия на главата.
Непосредствената причина за смъртта на Г.Х. С. е спинален шок, развил се в
резултат на тежка шийна и гръбначномозъчна травма. Всички установени
травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети по механизма на удар или натиск и триене. Налице е
високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП - блъскане
на пешеходец от лек автомобил. Пострадалият е починал на място
непосредствено след ПТП - на 31.01.2020г.. Между установените
травматични увреждания и настъпилата смърт на пострадалия С. е налице
пряка причинна връзка; Т.е. подсъдимата на 31.01.2020г. на ул.“Юрий
Гагарин“ до дом №30 в квартал Калугерица на гр.Каспичан, обл.Шумен, в
посока към с.Мадара, е въздействала с управляваното от нея МПС – лек
автомобил „******, пряко и непосредствено върху пострадалия и по този
начин е увредила обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на неговия живот; В резултат на деянието е настъпила
биологичната смърт на Г.Х. С. от кв.Калугерица, на гр.Каспичан, обл.Шумен;
между ПТП и настъпилата смърт на пострадалия е налице причинно
следствена връзка, тъй като в резултат именно на нараняванията от това ПТП
е настъпила смъртта на пострадалия; т.е. подсъдимата чрез своите действия
противоправно е лишила от живот пострадалия Г.Х. С. от гр.Шумен и
смъртта му е в пряка каузална връзка с посочените по-горе нарушения на
правилата за движение от подсъдимата И.;
- след извършване на деянието подсъдимата И. не е направила всичко
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия С.; след ПТП подс.И.
спряла веднага лекия автомобил, но не обезопасила пътното платно и не
запазила местопроизшествието – напротив тя преместила автомобила; Съдът
не приема искането на защитата за преквалификация на деянието във връзка
с лансираните от защитата данни за оказана помощ на пострадалия,
съдържащи се в обясненията на подсъдимата и показанията на баща й
свид.Х.И.. Подсъдимата действително е телефонирала три пъти на телефон
112, но това е задължение на всеки гражданин. Съдът прие за безспорно
установено, че подсъдимата е пръскала с вода лицето на пострадалия Г. С., но
това e ирелевантно за признака „направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия“, защото само по себе си пръскането на
лицето с вода не е действие, което обективно е насочено към опазване живота
на човека. След удара от МПС Г. С. е починал на местопроизшествието
16
поради разкъсване на съчленението между първия шиен прешлен и основата
на черепа. Дали подсъдимата е пръскала лицето на пострадалия С. с вода
непосредствено след като е починал или преди това е без значение, защото
самото пръскане с вода не е животоспасяващо действие. За да се приложи
този привилегирован състав е необходимо от една страна помощта да се
окаже на жив човек, който се нуждае от такава, а от друга да е обективно
насочена към запазване на живота му. Нещо повече - в случая подсъдимата
сама призна на основание чл.371 т.2 от НПК фактите от обвинителния акт и
на стр. 1 от обвинителния акт сред признатите факти са следните: „От удара
при пътнотранспортното произшествие Г.Х. С. починал на място“ и „Пръв
на място пристигнал Х.И. – баща на обвиняемата, който разпитан като
свидетел е заявил, че заварил дъщеря си да пръска с вода лицето на
пострадалия от ПТП, който бил мъртъв.“ По тези съображения съдът
намира, че действията на подсъдимата по пръскане на лицето на пострадалия
с вода не са били животоспасяващи и не са били в достатъчна степен активни
за поддържане живота на пострадалия, поради което не приема искането на
защитата за преквалификация на деянието по привилегирования състав на
чл.343а от НК и оправдаване по първоначално повдигнатото обвинение.
* субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице –
подсъдимата е била пълнолетно вменяемо лице, притежаващо свидетелство за
управление на МПС - по време на извършване на деянието тя е била в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата
по непредпазливост във формата на самонадеяност. Според кредитираното
заключение на автотехническата експертиза, действията на водачката на
автомобила са технически неправилни: тя е управлявала автомобила със
скорост, която не й позволявала да спре в зоната на далечината на видимост
около 48 м през нощта и е закъсняла с възприемането на опасността за време,
не по-малко от 0,6 секунди. Освен това, съобразно признатите от нея на
основание чл.371 т.2 от НПК факти от обвинителния акт и приложената по
ДП Справка за нарушител/водач, подсъдимата е наказвана многократно по
административен ред за извършени от нея различни административни
нарушения във връзка с управлението на МПС по пътищата на РБ. Поради
това и в съответствие с установеното от съда по-долу незряло шофиране,
според настоящия състав подс. ДР. ХР. ИВ. е предвиждала възможността от
деянието да настъпят обществено-опасни последици, тъй като тя е
преминавала през населено място – квартал Калугерица на гр.Каспичан,
където е нормално да има движение на пешеходци и е възможно пешеходците
да излязат и на пътното платно, а е шофирала с превишена с повече от 20 км/ч
скорост – при разрешени до 50 км/час е шофирала със 72 км/ч; Подс.И. се е
отнасяла лекомислено към тези обстоятелства, очевидно разчитайки, че ако
се появят пешеходци на пътното платно, то тя ще успее е да спре автомобила
навреме; тя е имала субективната увереност, че безусловно такива
обществено-опасни последици няма да настъпят, тъй като тя ще може да ги
предотврати.
17
Предвид самопризнанието на подсъдимата по реда на чл.371 т.2 от НПК
и проведената процедура по глава ХХVII от НПК, не се налага обсъждане в
по-голяма конкретика по отношение на обективната и субективната страна на
деянието.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
трайното несъобразяване на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимата И. и каузалния принос за ПТП от страна
на пострадалия С..
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея
престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:
- степента на обществената опасност на деянието е средно висока,
защото се касае за управление на МПС и транспортните престъпления
принципно се отличават с висока степен на обществена опасност; В същото
време следва да се отчете и факта, че за настъпване на обществено-опасните
последици има принос и пострадалия Г. С..
- степента на обществена опасност на подсъдимата: от данните за
личността й – подсъдимата ДР. ХР. ИВ. е родена на ****** с висше
образование. Тя работи, като развива собствен бизнес в сферата на
почистването. Не е омъжена. Има добро процесуално поведение и съдейства
на органите на наказателното производство. Декларира съжаление за
настъпилия противоправен резултат. След деянието подсъдимата е била в
стрес и е посетила психолог за справяне със ситуацията. Подсъдимата не е
осъждана и няма налагани административни наказания по чл.78а от НК.
Видно от справката за нарушител/водач приложена на л.15-16 в т.2 от ДП
подсъдимата е придобила правоспособност за управление на МПС на
17.02.2010г.. На 31.01.2014г. са и възстановени служебно 8 контролни точки
след 2 години без наказание. От придобиването на правоспособност за
управление на МПС до сега е наказвана многократно за различни нарушения
на правилата за движение по пътищата с наказателни постановления и
фишове, както следва: Издадени са и наказателни постановления: За
извършено на 03.11.2010г. нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП, според който
водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани; За извършено на 11.01.2012г. нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП за
превишена скорост определена с пътен знак; За извършено на 26.06.2013г.
нарушение на чл.23 ал.1 от ЗДвП, според който водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко; за извършено на 17.09.2017г. нарушение на
чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, според който договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение; За извършено на 17.09.2018г. нарушение на чл.190
ал.3 от ЗДвП предвиждащ, че наложеното наказание "глоба" се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
18
обжалване. Издадени са й и фишове: За извършено на 26.09.2010г. нарушение
на чл.21 ал.2 от ЗДвП за превишена скорост сигнализирана с пътен знак; За
извършено на 28.11.2010г. нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, според който
водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани; За извършено на 13.12.2010г. нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него; За извършено на 16.03.2011г.
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП за превишена скорост; За извършено на
05.06.2011г. нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, според който водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани; За извършено на 24.04.2012г. нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП,
според който участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка; За извършено на 15.05.2012г.
нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП, според който участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; За
извършено на 15.08.2012г. нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП, според
който движещите се по пътя моторни превозни средства трябва да бъдат
оборудвани и с аптечка; За извършено на 22.09.2012г. нарушение на чл.21
ал.2 от ЗДвП за превишена скорост сигнализирана с пътен знак; За извършено
на 06.04.2013г. нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, според който водачите и
пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани; За извършено на 29.08.2015г. нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, според който водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него; За извършено на 25.07.2016г.
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност; За
извършено на 01.12.2016г. нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка; За извършено на 21.08.2017г. нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от
ЗДвП, според който престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или
закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал; За
извършено на 17.12.2019г. нарушение на чл.139 ал.2 т.3 от ЗДвП, според
който движещите се по пътя моторни превозни средства трябва да бъдат
19
оборудвани и с пожарогасител. Освен това със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ
на 17.09.2017г. временно е било спряно от движение МПС до сключване на
ГО и временно и е било отнето свидетелството за управление на МПС,
считано от 17.09.2017г. до представяне на валидна застраховка. На
18.09.2017г. е върнато СУМПС при представяне на валидна застраховка ГО.
Всички тези данни обуславят категоричния извод, че като цяло у
подсъдимата няма изградена антисоциални нагласи към противоправно
поведение, но специално във връзка с обществените отношения свързани с
транспорта се очертава като личност склонна към незряло шофиране и
нарушаване на правилата за движение по пътищата до степен на трайно
установено поведение на пътен нарушител. Наказването по административен
ред не я е поправило и превъзпитало и тя е продължила да повтаря вече
извършени от нея административни нарушения на ЗДвП и да прави нови
нарушения на ЗДвП. Процесното деяние е следствие от поредното нарушение
на правилата за движение по пътищата от нейна страна. Затова случилото се
не може да се приема за инцидентна проява в нейния съзнателен живот,
поради което нейната обществена опасност се приема от ниска към средна .
- подбудите за извършване на престъплението – безотговорност по
отношение на правилата за движение по пътищата, неглижиране на
обществените отношения, гарантиращи безопасното управление на МПС и
склонност към незряло шофиране.
Предвид гореизложеното, съдът констатира следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимата: Налице са следните смекчаващи
вината обстоятелства: чисто съдебно минало; липса на наказания по чл.78а
от НК; младежка възраст към датата на деянието/съобразно § 1 от Закона за
младежта "младежи" са лица на възраст от 15 до 29 години включително/;
добри характеристични данни; развива трудова дейност; добро процесуално
поведение; декларираното съжаление; съществения каузалния принос на
пострадалия за настъпване на ПТП (вървял е почти по средата на дясната
пътна лента, след като преди това е употребил алкохол); психологическия
стрес на подсъдимата след деянието, за което се е консултирала с психолог;
Самопризнанията не се вземат предвид от съда като такова, тъй като по
силата на чл.373 ал.2 от НК те се съобразяват като безусловно
предопределящи приложението на чл.58а от НК. В този смисъл и т.7 от ТР
№ 1 /2009г. на ОСНК.
Съдът констатира и наличие на отегчаващо вината обстоятелство:
подсъдимата Д.И. е санкционирана многократно за различни нарушения на
правилата за движение по пътищата, като видно от описаното по-горе - някои
от нарушенията й се повтарят във времето, а наказването й по
административен ред не я е поправило и превъзпитало и тя се очертава като
личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за
движение по пътищата.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите
на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като
наказанието бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи
20
отговорността обстоятелства при условията на чл.55 от НК, а именно: За
престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от две до шест години и съобразно чл.343г от НК се предвижда
наказание лишаване от право да управлява МПС. Предвид самопризнанието
на подсъдимата по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът на основание чл.373 ал.2
от НК е длъжен да приложи чл.58а от НК. В същото време според чл.58а ал.4
от НК, когато са налице едновременно условията по ал.1-3 на този член и
условията за чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55, ако е по-благоприятен за
дееца.
В случая констатираните по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства са многобройни, а каузалният принос на пострадалия е
съществен и сам по себе си е изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство. В същото време обаче констатираното отегчаващо
отговорността обстоятелство – предишни наказания за нарушения на ЗДвП и
склонност към незряло шофиране е много сериозно до степен на трайно
установено поведение на пътен нарушител и деянието е извършено при по-
тежката форма на непредпазливостта, а именно самонадеяност. Поради това
съдът прецени, че наказание на основание чл.54 от НК в рамките на
минимума за конкретното деяние по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК извършено под
формата на самонадеяност, вкл. със следващата се редукция по чл.58а ал.1 от
НК не може да изпълни целите на генералната превенция. В същото време
обаче и най-ниското предвидено от закона наказание за престъплението в
минималния предвиден от закона размер от две години, се явява прекомерно
тежко за деяние, извършено при значителен принос от страна на пострадалия,
който се е движил по средата на същата пътна лента след употреба на
значително количество алкохол. Това наказание се явява прекомерно тежко и
за дееца, предвид стреса след деянието и ползваната психологична помощ.
Т.е. в конкретния случай съдът констатира, че са налице едновременно
условията за приложение на чл.58а ал.1 от НК и условията за чл.55 от НК и
поради това в съответствие с чл.58а ал.4 от НК следва да се приложи само
чл.55 от НК, тъй като е по-благоприятен за дееца. Поради това наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като
предвиденото наказание лишаване от свобода бъде определено под най-
ниския размер. Предвид: обсъдената по-горе обществена опасност на
деянието и дееца; констатацията, че у подсъдимата има изградена нагласа към
противоправно поведение при движение по пътищата и се очертава като
личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за
движение по пътищата, като нарушението на ЗДвП довело до процесното
деяние, не е инцидентен случай в нейния шофьорски стаж, съдът счита за
справедливо и съответно на извършеното, да наложи на подсъдимата Д.И.
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца. По същите съображения съдът намира за несправедливо да определи
наказание в размера поискан от прокурора или в размер на общия минимум
от три месеца предвиден за самото наказание лишаване от свобода, каквото
искане прави защитата. По отношение на определеното наказание “лишаване
от свобода”, съдът счита, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
21
посочени в чл.36 от НК, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието,
защото условното осъждане при условията на чл.66 ал.1 от НК, за чието
приложение по отношение на подсъдимата И. са налице всички законови
предпоставки, ще бъде достатъчно средство за превъзпитание на
подсъдимата, предвид младата и възраст и трудовата и дейност. Поради това
съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание лишаване от
свобода за минималния изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Предвид горните констатации, че у подсъдимата има изградена нагласа
към противоправно поведение при движението и по пътищата и се очертава
като личност склонна към незряло шофиране и нарушаване на правилата за
движение по пътищата, като нарушението на ЗДвП довело до процесното
деяние, не е инцидентен случай в нейния шофьорски стаж, се налага с
настоящата присъда да се обезпечи спокойствие у членовете на обществото,
че у този шофьор ще бъдат изградени умения за мислене и контрол по време
на управление на МПС и да се помогне за поправянето и превъзпитанието на
И. в тази насока. Ето защо при определеното вече наказание лишаване от
свобода от една година и шест месеца, което е отложено с изпитателен срок
от три години, съдът прецени, че следва да постанови една от пробационните
мерки предвидени в чл.42а ал.2 т.1-4 от НК, която следва да помогне на
подсъдимата Д.И. да изгради умения за мислене и контрол във връзка с
осъзнаване необходимостта от спазването на правилата за движение по
пътищата и развиване на психологически умения за спазване на правилата за
движение по пътищата. Поради това съдът на основание чл.67 ал.3 от НК вр.
чл.42а ал.2 т.4 предл.2 от НК наложи на подсъдимата ДР. ХР. ИВ. през
изпитателния срок и пробационна мярка „включване в програма за
обществено въздействие” за срок от 1 /една/ година, като прецени, че при
образователния статус на подсъдимата не е необходимо мярката да се
изпълнява за периода на целия изпитателен срок от три години и за една
година мярката ще изпълни целта си.
В съответствие с чл.343 г от НК във връзка с чл.37 т.7 от НК следва да
се наложи и наказание лишаване от правото да управлява МПС, за срок
надвишаващ с шест месеца срока на наложеното наказание лишаване от
свобода, а имено – 2/две/ години. Не може да се удовлетвори искането на
защитата за минимален срок от лишаване от право да управлява МПС, поради
факта, че подсъдимата развива бизнес и колата й е необходима за него, тъй
като именно незрялото шофиране на подсъдимата следва да се коригира и
това не може да се случи за месеци. Подсъдимата следва да бъде лишена за
по-дълъг период от правото да управлява МПС, за да има време сама да
осъзнае необходимостта от спазването на правилата за движение по пътищата
и да развие психологически умения да спазва правилата за движение,
включително с помощта на определената пробационна мярка „включване в
програма за обществено въздействие“. По-дългият период е необходим също
така и за да може подсъдимата И. отново да бъде проверена по надлежния ред
от компетентните органи за знанията си по ЗДвП и за уменията си за
шофиране.
22
Наказанието не следва да бъде съобразявано преимуществено със
специалната и генералната превенция – то следва да изпълни и двете цели.
Определеният размер на тези две наказания в тяхната комбинация, заедно с
постановената пробационна мярка в срока на условното осъждане, съдът
намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената опасност
и моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят
поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави
от страна на осъдената. Поискания от прокурора и защитата размер на
наказанията лишаване от свобода и лишаване от права не би могъл да
изпълни целите нито на специалната, нито на генералната превенция. Съдът
счита, че именно определените с присъдата наказания, ще въздействат
възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания, съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на веществено доказателство лек автомобил „******,
съдът постанови, че следва да се върне съобразно данните за собствеността
му по ДП - на собственика „Хикс Петрол“ ЕООД чрез законния му
представител.
По отношение на веществените доказателства: 1 бр. бутилка от
минерална вода с вместимост 500мл, съдържаща жълтеникава течност, черни
гумени ботуши №41; зелено горнище на анцуг с жълт кант; черно яке с
лилави ципове и лилав хастар; черен елек с надпис на гърдите „NIELSSON“;
черен дънков панталон с кожен колан и червено яке с черни кантове, предвид
факта, че същите са замърсени и обезценени или са вещи без стойност, съдът
постанови, че следва да се пазят до приключване на делото, след което да
бъдат унищожени.
По отношение на веществените доказателства 3 бр. СД, съдът
постанови, че следва да се пазят ведно с делото.
По отношение на разноските: Съдът установи, че в хода на
досъдебното производство са направени разноски за заплащане труда на вещи
лица в размер на 2753,23 лв. Освен това в хода на досъдебното производство
като особен представител на Д.С. е участвал назначения адвокат С.М. от
ШАК. След образуване на съдебното производство по делото е постъпило
решение № ШМ-717-17676/26.07.2017г. на Националното бюро за правна
помощ, с което е определено възнаграждение на адв. М. за оказаната в хода
на досъдебното производство правна помощ в размер на 150,00лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, разноски по
наказателното производство се дължат от подсъдимия, когато бъде признат за
виновен. Поради това на основание чл.189 ал.3 от НПК и в съответствие с
Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2009 г.
ОСНК, посочените разноски следва да бъдат поставени в тежест на осъденото
лице. В този смисъл с присъдата си, съдът възложи на подсъдимата И.
направените деловодни разноски, както следва: в размер на 2 753,23 лв. (две
хиляди седемстотин петдесет и три лева, двадесет и три стотинки), които
следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Шумен и в размер на
23
150,00лв. (сто и петдесет лева) в полза на Националното Бюро за правна
помощ.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.




ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
24
Съобщи за изтекли лични данни