№ 394
гр. Благоевград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Коева
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №
20231200100775 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. П. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.С.Д.№*, чрез пълномощник, с която против П. Н. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.С.№* са предявени при условията на евентуалност осъдителни искове - за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 198 501,00 лева (сто деветдесет и осем хиляди
петстотин и един лева), дължима на основание встъпил в правата на удовлетворен кредитор,
след погасяване от ищеца на задължението на ответника към „Интернешънъл Асет Банка“
АД по договор за кредит - овърдрафт, както и за сумата от 101 052,00 (сто и една
хиляди и петдесет и два) лева, представляваща законна лихва за периода 01.09.2018г. до
01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 198 501.00 лева (сто деветдесет и осем хиляди петстотин и един
лева), с която П. Н. М. се е обогатил неоснователно след погасяване на задължението му към
„Интернешънъл Асет Банка“ АД по договор за кредит - овърдрафт, както сумата от 101
052,00 (сто и една хиляди и петдесет и два) лева, представляваща законна лихва за
периода 01.09.2018 до 01.08.2023г., ведно със законната лихва върху главница, считано от
подаване на иска до изплащането. Претендират се и направените по делото разноски.
Постановена е размяна на книжа.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, чрез процесуалния му
представител.Налице е процесуално основание за насрочване на открито съдебно заседание,
1
с призоваване на страните, произнасяне по предварителните въпроси по чл.140 и сл. ГПК и
по съобщаване на проект на доклад и произнасяне по доказателствените искания на
страните.
Твърди се от ищеца в исковата молба, че на 10.08.2017г. с Договор за залог на вземане по
банкова сметка, разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД № ДЗ- 648-504545 -42 от
10.08.2017г., сключен между ищеца и банката, е обезпечен договор за предоставяне на
кредит овърдрафт по разплащателна сметка с рег.№ ДК — 648-502002-41 / 10.08.2017г.,
сключен между банката и ответника . Сочи се, че главницата по кредита е в размер на 200
000,00 лева, при годишен лихвен процент 1.10% върху главницата, като размерът на
заложената сума по банкова сметка IBAN *** с титуляр ищецът - В. М. е 200 700.00 лева.
Посочва се, че датата на договора е удостоверена със заверка на Нотариус Е. Д. рег.№ 4675.
Твърди се, че поради необслужването на кредита и опасност от начисляване на
наказателни лихви с преводно нареждане за кредитен превод от 31.08.2018г. ищцата е
погасила остатъка от кредита -овърдрафт на П. М. по негова сметка IBAN *** със сумата от
198 501,00 лева.
Ищцата твърди, че изпълнявайки чуждо задължение, при наличие на правен интерес за
това, е встъпила в правата на кредитора съгласно чл.74 от ЗЗД и ответникът й дължи
заплащане на посочената сума от 198 501,00 лева, която сума и до настоящия момент не е
била върната от ответната страна. Върху главното вземане се твърди, че се дължи и лихва за
забава, считано от 01.09.2018г. до 01.08.2023г. в размер на 101 052,00 лева.
В случай, че съдът приеме главният иск по чл.74 ЗЗД за неоснователен, поради липса на
правен интерес от изпълнение на задължението при поддържане на същата фактическа
обстановка се прави искане за разглеждане на евентуален иск по чл.59 ЗЗД.
Поддържа се твърдението, че на 31.08.2018г. ищцата е погасила с преводно нареждане от
своята сметка в „Интернешънъл Асет Банка“ АД кредит - овърдрафт на ответника П. М. в
размер на 198 501,00 лева, в същата банка, с което се е получило разместване на имущество,
което е излязло от правната сфера на ищеца и е постъпило в патримониума на ответника.,
като е налице обогатяване, изразяващо се в спестяване на средства за сметка на
имуществото на друг правен субект.
При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава правен интерес от
поддържане при евентуалност на осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за заплащане от ответника на
получената по посочена негова сметка на сумата от 198 501,00 лева, с която той се е
обогатил неоснователно, както и ведно със законната лихва върху главницата в размер на
101 052,80 лв. за периода 01.09.2018г. - 01.08.2023г. Претендират се разноски.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.
В срока по чл.131 ГПК от ответната страна е постъпил писмен отговор.
Не се оспорва допустимостта на предявените при евентуалност два осъдителни иска,
както и не се възразява по редовността на исковата молба. Исковете се оспорва по същество
като неоснователни.
2
Относно посочените от ищеца факти от ответната страна се сочи, че страните са в
родствена връзка, съответно майка и син. Потвърждава се и посоченият в исковата молба
факт, че на 10.08.2017г. между ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК: *** и ответника
П. М. е подписан Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка с
per. № ДК-648-502002-41 в размер на 200 000 лева, предоставен за период от 12 месеца,
считано от датата на подписване на договора.
Потвърждава се и твърдения в исковата молба факт, че на 10.08.2017 г. с Договор за залог
на вземане по банкова сметка, разкрита в „Интерненгънъл Асен Банк“ АД № ДЗ - 648-
50454542, сключен между ищцата В. М. и „Интернешънъл Асен Банк“ АД е обезпечен
Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка с per. № ДК-648-
502002-41/10.08.2017 г., сключен между посочената банка и ответника.
Предявените искове, както главният, така и евентуалният, се оспорва като неоснователни.
Твърди се, че от ищеца не е налице встъпване в правата на кредитора, както и че не е налице
неоснователно обогатяване за ответника.
Във връзка с иска по чл.74 ЗЗД се оспорва, че ищцата е имала правен интерес да заплати
процесната сума, поради необслужване на кредита и опасност от начисляване на
наказателни лихва. Сочи се, че кредитът не е би обявяван за предсрочно изискуем, като
страните не са били канени от банката, че се предприемат действия по принудително
събиране на сумата по кредита.
Изтъква се, че макар в случая да е налице изпълнение на чужд дълг според вътрешните
отношения между страните ищцата, като трето лице по кредита, е изпълнила свой нравствен
дълг, което опровергава наличието на интерес за изпълнение. При изпълнение на нравствен
дълг не е налице суброгация в правата на удовлетворения кредитор и за изпълнилото трето
лице не възниква право на регрес.
Изтъква се, че ответникът и неговия брат К. М. са съдружници в търговско дружество М.*
ООД, с ЕИК ***, на което за периода от 2009г. до 30.12.2022г. ищцата е била управител.
Твърди се, че дружеството не е изплащало дивиденти на ответника, поради което между него
и ищцата е била постигната договорка ищцата да погаси кредита по овърдрафта, а
ответникът да не претендира заплащане на дивиденти. Поддържа се твърдението, че ролята
на ответника е била да бъде формален кредитополучател и по този начин да се уредят
отношенията с търговското дружество по отношение на натрупаните и незаплатени
дивиденти, а във вътрешните отношения ищцата е поела задължението да изплати кредита за
своя сметка без регресни претенции.
В отговора подробно се сочат конкретни фактически обстоятелства относно обосноваване
на тезата за изпълнен от ищеца нравствен дълг към ответника, което е свързано с факта на
родство помежду им.
Във връзка с евентуалния иск с пр.основание чл.59 ЗЗД се възразява, че е налице
фактическия състав на иска. Оспорва се наличието на обедняване за ищеца, респ.причинна
връзка между обедняването и обогатяването, предвид вътрешната уговорка между страните
3
за погасяване на кредита от ищеца срещу непретендиране на дължимите дивиденти от
ответника, както и предвид обстоятелството, че ищцата, като майка на ответника е искала да
подпомогне своя син.
Оспорва се фактическия състав на заместване в дълга на ответника по реда на чл.102 ЗЗД,
като се твърди липсата на искано от кредитора писмено съгласие за извършеното плащане
вместо длъжника. Изтъква се липсата на правно основание за ищцата, да встъпи в дълга на
ответника, като плати вместо него дълга му към неговия кредитор.
При тези аргументи и евентуалният иск с п.основание чл.59 ЗЗД се оспорва като
неоснователен.
Оспорва се като неоснователна и акцесорната претенция за лихва за забава. Оспорва се
наличието на главен дълг и настъпване на забава по изпълнението му, за да възникне
основание за претендиране и на лихва за забава в поискания размер и период.
Оспорва се настъпване на забава за изпълнение на главното задължение, като се твърди,
че ищцата не е отправила покана за плащане, поради което се твърди, че не е налице забава.
Оспорва се и начина на формиране на размера на това акцесорно вземане.
На основание чл.111, б „в“ ЗЗД се прави възражение за погасяване на това вземане, като
периодично, по давност, но без да се конкретизира периода, за който това вземане се счита
за погасено по давност.
С уточняваща молба от 03.11.2023г. от ответната страна се уточнява, че вземането за лихва
за забава е погасено по давност за периода 01.09.2018г. до 30.07.2020г.
Преди първото по делото съдебно заседание, на ***. ищецът В. М. е починала, поради
което и на основание чл.227 ГПК като страни – ищци в процеса са конституирани
наследниците й по закон – Н. К. М. – преживял съпруг и двамата сина – К. Н. М. и П. Н. М.
– последният, участващ на самостоятелно основание като ответна страна по делото.
В тази връзка от ответната страна е поддържано възражение за недопустимост на процеса
по отношение на 1/3 от процесното вземане, поради сливане на качеството на кредитор и
длъжник по отношение на ответника П. М. за тази припадащата му се наследствена квота и
на това основание от тази страна е поискано прекратяване на производство по отношение на
тази страна за посочената част от вземането, като недопустимо.
Новоконституираните страни, редовно призовани, не се явяват.
На основание чл.226 ГПК, с протоколно определение от 22.01.2024г., е допуснато
конституиране, в качеството на трето лице помагач на страната на ищците Н. К. М. и К. Н.
М. – на лицето Е. Г. Б.. Привличането на това трето лице е станало по негова молба, като
правния интерес от привличане е обосновано с твърдението, че е придобило чрез цесия
спорното право в хода на процеса от първоначалния ищец, починал след подаване на
исковата молба и след цедиране на вземането. Искането е направено и в преклузивния за
това срок – арг. чл.218 ГПК – до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Доколкото се касае до нормативно установената хипотеза на встъпване, тази страна не е
4
необходимо да обосновава правният си интерес от наличието на регресно право, когато
встъпването е по реда на чл.226, ал.2 ГПК, т.е. при встъпване по почин на лицето, не е
необходимо доказване изрично на правен интерес на встъпващия, доколкото се касае до
нормативно установена възможност, изрично предвидена в закона.
Новоконститураната страна К. М. и третото лице помагач Е. Б. се представляват в процеса
от пълномощник, който поддържа исковете, а новоконституираната страна Н. М., редовно и
своевременно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител и не
изразява становище по иска.
Ответната страна, редовно призована, се явява лично и също се представлява от
процесуален представител, който оспорва исковете като неоснователни.
В хода на производството са събрани писмени доказателства, събрани са и гласни такива
чрез разпит на свидетели. Допусната и назначена е еднолична и тройна съдебно – почеркови
/графологични/ експертизи и са приети заключения на вещи лица.
Анализът на събраните доказателства, преценени във връзка с фактическите доводи на
страните, сочи на установено следното от фактическа страна:
На 10.08.2017г. между „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК ***, в качеството на заложен
кредитор, от една страна, а от друга - В. П. М., в качеството на залогодател, е сключен
Договор за залог на вземане по банкова сметка, разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД
№ ДЗ – 648 -504545-42 от 10.08.2017г.
Предмета на договора в чл.1 е посочен - за обезпечаване на всички вземания на заложния
кредитор, произтичащи от Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна
сметка с рег.№ ДК – 648-502002-41/10.08.2017г., анекси и споразумения към него, сключени
между „Интернешънъл Асет Банк“ АД и потребителя П. Н. М.,/наричан в текста на договора
– кредитния договор/, с главница в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лв., с ГЛП върху
главницата в размер на 1,10 %. В чл.1, ал.2 от договора е уговорено, че залогът, учреден с
договора обезпечава вземането по кредитния договор, а съгласно чл.2 – за обезпечаване на
вземането по чл.1 със сключения договор се учредява залог върху вземане по банкова сметка
с IBAN: ***, титуляр В. М., разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД в размер на 200 700
/двеста хиляди и седемстотин/ лв. и за срока на действие на договора тази сума се блокира
/чл.2, ал.2 от договора/. Договорът е представен в заверен препис от удостоверен на
10.08.2017г. от нотариус оригинален частен документ.
От платежно нареждане – л.5 от делото, се установява, че на 31.08.2018г. В. П. М. е
наредила заплащане на сумата от 198 501 лв. от своята сметка по тази, с титуляр ответника
П. Н. М., като основанието да плащане е посочено – за погасяване на кредит овърдрафт.
От ответната страна е представен Договор за предоставяне на кредит овърдрафт по
разплащателна сметка с рег.№ ДК – 648-502002-41, сключен на 10.08.2017г. между
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, от една страна, в качеството на кредитор и ответникът П.
Н. М., в качеството на потребител. Според чл.1 от този договор – предмет е предоставяне от
банката на потребителя кредит овърдрафт по разплащателна сметка с максимално допустим
5
размер до 200 000 /двеста хиляди/ лева. Съгласно чл.2 от договора е уговорено
предоставянето на кредита да стане по предоставена на потребителя банкова сметка с IBAN:
BG69IABG76481050200200. Съгласно чл.3 , ал.1 срокът, за който се предоставя кредитът е
12 месеца, считано от датата на подписване на договора. Крайният срок на усвояване на
кредита е посочен – 08.08.2018г. – чл.3, ал.2, а крайният договорен срок за издължаване на
кредита е 09.08.2018г. – чл.3, ал.3 от договора. От съдържанието на договора се установява
още, че в чл.15, Раздел IV Обезпечения - за обезпечаване на вземанията на банката по
договора потребителят предоставя и ще учреди в полза на банката залог на вземане в размер
на 200 700 /двеста хиляди и седемстотин/ лева върху следната банкова сметка с IBAN: ***,
титуляр В. М., разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
С писмо изх.№ 10404/28.11.2023г. /л.84 и във връзка с издадено на ответната страна
съдебно удостоверение/ „Интернешънъл Асет Банк“ АД е удостоверила, че Кредит
овърдрафт по разплащателна сметка с рег.№ ДК – 648-502002-41, не е бил обявяван за
предсрочно изискуем и не са изпращани писмени покани до лицата П. Н. М. или В. П. М.,
като на 31.08.2018г. с платежно нареждане от банковата сметка на В. П. М. е прехвърлена
сумата от 198 501,00 лв. по сметка на П. Н. М., с основание -прехвърляне на средства за
погасяване на кредит овърдрафт.
Представена е и удостоверение за актуално състояние на търговско дружество М.* ООД,
ЕИК ***, към 30.09.2023г., от което се установява, че управител на дружеството е Н. М., П. и
К. М.и са съдружници, като за периода 25.07.2009г. до 30.12.2022г. управител на
дружеството е била В. М.. Представен е и дружествен договор, с последно изменение от
ОСС от 21.12.202г. на търговското дружество /л.85-91/, от който се установява, че
учредители и съдружници на същото са П. и К. М.и с равен дял участие.
На 21.11.2023г. /в хода на процеса и след подаване на иска/ между ищеца В. П. М. и Е. Г.
Б. е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който В. М., в качеството на
цедент е прехвърлила на Е. Б., в качеството на цесионер вземане със следните описани в
чл.1, ал.1 от договора характеристики: вземане, произтичащо от заплатен от В. М. банков
кредит с длъжник П. Н. М. в полза на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, въз основа на залог
на вземане: главница – 198 501,00 лв.законна лихва, начиная от 01.09.2018г. до
окончателното изплащане на главницата, която към момента на предявяването на иска за
вземането 01.08.2023г. е в размер на 101 052,00 лв., като вземането не е безспорно, същото е
предмет на гр.д.№ 775/2023г. на Окръжен съд Благоевград, искът е обезпечен със запор на
банкова сметка на ответника по изпълнително дело № 116182023г. на ЧСИ А.Ц.. Според
чл.1, ал.2 от договора вземането се прехвърля заедно с всички лихви и обезпечения ,
включително и с присъдените съдебни разноски за сумата от 198 501,00 лв., платима в
седмичен срок от цесионера по банкова сметка с титуляр В. П. М.: IBAN: ***,
„Интернешънъл Асет Банк“ АД. Цедентът е поел задължение в месечен срок от сключването
на договора да уведоми длъжника П. М. з извършеното прехвърляне – чл.4, не отговаря за
евентуална неплатежоспособност на длъжника – чл.3, а в случай на съдебно отричане на
вземането цесионера дължи връщане на сумата по договора – чл.6.
6
Договорът е с нотариална заверка на подписите и на двете страни по него /както на
цесионера, така и на цедента/, удостоверено от нотариус Е. Д., като нотариелното
удостоверяване е с рег.№ 8311/21.11.2023г. на нотариуса с рег.№ 512 от НК, като изрично е
посочено, че удостоверяването е извършено извън нотариалната кантора, а на адрес: гр.С.,
ул.С.Д.№*
Към договора за цесия е приложено уведомление от В. М., адресирано до П. М., с която го
уведомява за извършеното прехвърляне на вземането със сключването на договор за цесия
от 21.11.2023г. с Е. Б., както на главницата, така и на лихвата за забава.
От платежно нареждане от 21.11.2023г. /л.64/ се установява, че на посочената дата от
сметка на Е. Б. е наредено плащане на сумата от 198 501 лв. по сметка на В. М., с IBAN: ***,
в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, като основанието за превода е посочено – съгласно
договор за прехвърляне на вземане от 21.11.2023г.
Ищецът В. П. М. е починала в хода на процеса на ***. и оставила за свои законни
наследници – Н. К. М. – преживял съпруг и двама низходящи – синове – ищецът К. Н. М. и
ответникът П. Н. М. /удостоверение за наследници изх.№ ГСР-3242/01.12.2023г. от община
С. –л.52/.
Договорът за цесия е оспорен от ответната страна, относно авторството на подписа,
положен за цедент от В. М..
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Св.Е. Д. е разпитана като свидетел, в качеството й на нотариус. Сочи, че В. М. от доста
време й е била клиент. В кантората й дошла Е., която е съпруга на К. М. и я попитала кога
може да отиде на място за заверка. Било 1 ч. след обяд. Свидетелката сочи, че отишла на
място, където предполага, че живеят. Не помни адреса. Описва я като кооперация в близост
до Е.. В. М. била легнала, в доста лошо здравословно състояние, била доста бледа, говорела
бавно. Тя първа попитала свидетелката как е. При нея бил сина на Е. и К.. Св.Д. твърди, че
попитала г-жа М. дали знае за какво са при нея. Изтъква, че й е прочела договора за цесия и
я попитала дали го разбира. Тя казала, че знае за какво става въпрос, казала че това е по
делото. След това я повдигнали на възглавници. Подложили й тетрадка или книга, нещо
твърдо на което да й е удобно да се разпише. Доколкото си спомня тя подписала два
договора. Свидетелката посочва още, че тъкмо се върнала от това посещението, когато й се
обадили, че трябва да се завери още едно пълномощно за банка. Отново се върнала на
адреса. Прочела й пълномощното, обяснила й, то било за банкови сметки. След като й го
прочетено тя казала: “да, всичко за К.“, но тъй като пълномощното било подготвено за Е. й
казала, че ще се върна до кантората да го преработи, при което тя казала: „не, няма нужда, те
са едно. Ще дам пълномощното на Е.“. Свидетелката не знае дали е съпруга или не, знае, че
е с различна фамилия, не е М.. Така пожела и така подписала пълномощното.
При предявяване на св.Д. на оригинала на договора за цесия, представен по делото,
свидетелката категорично потвърждава, че върху документа е нейния подпис и заверка и
уточнява, че доколкото си спомня процесният договор за цесия се съставил в два оригинала.
7
На въпросите, поставени от адв. К., св.Д. посочва, че пълномощното, за което била
върната е било изготвена в нейната кантора за Е., а не за К.. Уточнява, че в един и същи ден
се връщала два пъти на адреса. Първо отишла, върнала се в кантората и след 10-15 минути
Е. дошла й казала, че трябва да се направи още едно пълномощно. Свидетелката сочи, че
бързала много, честно казано се подразнила, но нямало как да откаже на г-жа М. и да се
върна втори път на адреса. Сочи още, че заверките, които се правят извън кантората се
вписват в един и същи регистър, само се отбелязва като забележка, че е извън кантората.
Само свидетелката сочи, че извършва заверки извън кантората. Мястото, на което отишла
описва като кооперация, като отпред на улицата има административна сграда, а отзад е
входа на жилищната кооперация. Не може да каже дали е на втори или трети етаж. Нямало
асансьор и се качили по стълбите. Отговаря, че нотариални заверки извън кантората се
извършват когато се наложи и има възможност. Отново посочва в показанията си, че на
заверките присъствало младо момче, което се оказало, че е син на Е. и К., както и отново
потвърждава, че е прочела на лицето договора и допълнително обяснила за какво става
въпрос. Такава е практиката й, когато става въпрос за възрастен човек и в лошо здравословно
състояние. Св.Д. е категорична, че тя е била абсолютно адекватна и абсолютно разбирала
какво прави. Посочва, че такова действие би направила за всеки един от страните,
независимо от влошените им взаимоотношения.
Св. И.И. посочва, че познава П. и В. М.и повече от 30 години. Обяснява, че В. му е била
преподавател, учител и от 24 години работи във фирма М. и след като се разделили,
продължил в другата фирма на П. М. Д.х.. Сочи, че отношенията между П. и В. били много
добри. С течение на време, някъде към 2016- 2017 г. малко им се развалили отношенията,
обтегнали се. Причината, била някъде в края на юни - юли - август. П. имал да получава
пари от прибирането на реколтата, от продажбата на доматите. Обтегнали им се
отношенията. Даже с П., една сутрин били в офиса и пиели кафе. Дошла майка му и му
казала да не се притеснява, да отиде да изтегли пари от банката и че тя ще ги погаси, но да
изчака известно време, за да не загуби някакви лихви, да изчака няколко месеца и тя ще ги
оправи. Свидетелят повтаря, че В. М. дошла и му казал да изтегли пари и че тя от нейната
сметка ще ги погаси, но да изчака известно време, за да не загуби от лихвата. След това не
знае дали е имало проблеми с банката.
Св. Б. М. - съпруга на ответника П. М., сочи, че отношенията между В. и съпруга й били
отлични до 2017 г. Когато приключила реколтата през 2017 г. трябвало да се разплати на П.
от печалбата през годината, но тя не се изплатила и отношенията им се развалили. Сочи, че
познава Е. Б.. Тя живеела на семейни начала с брата на П. - К.. Не е присъствала на
разговори между В. и П. през 2017 г. Сочи, че баща й починал от злокачествено заболяване и
твърди, че в последните две седмици той не е бил в адекватно състояние. Сочи, че не е
виждала В. М. към м. ноември 2023 г., но й е известно, че е била във влошено здравословно
състояние. Това го разбрали вечерта, когато отишли да изразят съболезнования. Свекърът й -
Н. М. им съобщил, че последните две седмици тя е била в много тежко състояние.
Според едноличната съдебно – почеркова /графическа / експертиза подписът, положен за
8
„цедент” върху Договор за прехвърляне на вземане от 21.11.2023 год., сключен между В. П.
М., ЕГН********** и Е. Г. Б., ЕГН **********, нотариално заверен с per. № 8311 от
21.11.2023г. от Нотариус Е. Д., нотариус в район РС-С., per. № 512 на Нотариалната камара,
като оригинала е представен в деловодството на Окръжен съд Благоевград с писмо с вх.№
4312 от 28.03.2024г. вероятно е на В. П. М..
Този извод се потвърждава и от приетата по делото тройна съдебно – почеркова
/графическа / експертиза, според която и трите вещи лица от състава й са единодушни в
извода, че подписът за „цедент" от Договор за прехвърляне на вземане/21.11.2023
година(лист 118 от делото) е изписан от В. П. М. с ЕГН **********.
Съдът кредитира, както свидетелските показания, така и приетите основан и тройна
съдебно – почеркови /графологични/ експертизи. Последните са изготвени от вещи лица,
разполагащи със специални знания в съответната област, отговорили са ясно и
недвусмислено на поставените въпроси, тройната експертиза е единодушна в изводите си, а
експертните изводи и свидетелските показания на св. Д. взаимно се подкрепят и допълват. В
този смисъл събраните експертизи и показания следва да се счетат за достоверни и
правдиви, относно фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По иска с пр.основание чл.74 ЗЗД. Фактическият състав на този иск включва
кумулативното установяване на следните факти: изпълнение на чужд дълг от ищеца и това
изпълнение да е извършено при наличието на правен интерес. Суброгация в правата на
удовлетворения кредитор настъпва само при установен от изпълнилото трето лице правен
интерес да изпълни чуждия дълг, а според практиката на ВКС правен интерес означава, че
възникналото между кредитора и длъжника облигационно отношение да засяга конкретни
имуществени права на третото лице. Суброгацията е способ за преминаване на вземания, а
не за погасяване на задължения. В този смисъл интересът да изпълни по см. на чл.74 ЗЗД
означава в полза на третото лице, след като изпълни, да възникне регресно право, което
може да произтича от различни вътрешни правоотношения между длъжника и третото лице
/Решение № 5/04.07.2016г. на ВКС по гр.дело № 2723/2015г., ГО, 4 го./.
От събраните по делото доказателства се установява в кумулативност наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл.74 ЗЗД:
На 10.07.2018г. между ответникът П. М. и „Интереншънъл Асет Банк“ АД е сключен
договор за предоставяне на кредит овърдрафт по разплащателна сметка /л.24-28/ с
максимално допустим размер на кредита от 200 000 лв., предоставянето му за 12 месеца, с
краен срок на издължаване – 09.08.2018г. В чл.8 от договора е уговорено, че при
непогасяване на задължението в срок банката дава 5 – дневен срок за изпълнение, след което
ще пристъпи към принудително изпълнение, а в чл.11 от договора е уговорено право на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение в уговорените срокове,
както и начисляването на наказателна лихва, равна на годишния лихвен процент, увеличен с
10 процентни пункта. В чл.15 е уговорено, че вземането по този договор се обезпечава със
9
залог на вземане в размер на 200 700 лв. върху посочена банка с титуляр В. М..
Следователно, с този договор в тежест на ответника е възникнало валидно парично
задължение спрямо трето лице /„Интереншънъл Асет Банк“ АД/. Не е спорен и фактът, че
именно това задължение на П. М. по този договор е било обезпечено от първоначалния
ищец В. М. /починала в хода на процеса/, със сключване с кредитора /„Интереншънъл Асет
Банк“ АД/ на договор за залог от 10.08.2017г. /л.6-7/, по силата на който В. М. е учредила
залог върху вземане по банкова сметка /изрично посочена в договора/, на която тя е титуляр
за сума в размер на 200 700 лв. по тази сметка.
Не е спорен и фактът, че с платежно нареждане на 31.08.2018г. В. П. М. е наредила
заплащане на сумата от 198 501 лв. от своята сметка по тази, с титуляр ответника П. Н. М.,
като основанието да плащане е посочено – за погасяване на кредит овърдрафт.
Вписаното в платежното нареждане основание за плащане на сумата от В. М. по същата
сметка, с титуляр П. М., по която с кредитора /„Интереншънъл Асет Банк“ АД е договорено
превеждане на кредита овърдрафт, сочи, че от страна на В. М. е било налице правен интерес
по см. на чл.74 ЗЗД да извърши това плащане, с което по същество да изпълни задължението
на длъжника П. М. по сключения с кредитора договор за кредит овърдрафт.
Правния интерес в случая се установява именно от анализа на събраните писмени
доказателства – договора за кредит овърдрафт, от който за ответника М. е възникнало
задължение и договора за залог, с който е бил обезпечено кредитното правоотношение.
В случая, с договора за залог върху парично вземане по банкова сметка на ищеца В. М. е
бил обезпечен чужд дълг /чл.149, ал.2 ЗЗД/ . Съществуването на валидно сключено заложно
правоотношение сочи, че при извършено от залогодателя изпълнение чрез плащане на
обезпеченото парично задължение, за последния е налице правен интерес да изпълни, тъй
като за кредитора ще възникнат правата по чл.165 ЗЗД. Със сключения с ищеца М. договор
за залог върху нейни вземания, по същество се засягат пряко нейни имуществени права. По
силата на залога паричните й вземания са блокирани до размера на посочената сума, като по
отношение на тях е налице възможност за насочване на принудително изпълнение от
кредитора за удовлетворяване на обезпеченото вземане. За ищеца М. е било налице интерес
да изпълни , тъй като обезпеченият договор за кредит овърдрафт, към датата на плащане на
31.08.2018г., е бил вече изискуем изцяло. Крайният срок за издължаване на кредита
овърдрафт е 09.08.2018г. – чл.3, ал.3 от договора. Фактът, че банката, като кредитор след
този срок до плащането на 31.08.2018г., не е била предприела действия по принудително
изпълнение, не означава, че вземането, към датата на плащане не е било вече изискуемо
изцяло. Изискуемостта е свързана с настъпването на последици като възникване за
кредитора на право да начисли лихви за забава, както и да упражни правата си по чл.165 ЗЗД
спрямо залогодателя – ищец. Ето защо – при изпълнение от залогодателя на обезпеченото
вземане към момент, когато последното е било вече изискуемо изцяло, е бил възникнал
правен интерес. Според съд.практика - при залог върху вземане по банков депозит,
залогодателят, изпълнил чужд дълг, встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу
длъжника, освен ако се установи хипотеза на плащане на задължението с предоставени на
10
залогодателя средства от длъжника. В този смисъл - Решение № 122/18.09.2014г. на ВКС
по гр.д.№ 3228/2013г., ТК, 1 о. В цитираното решение е обобщено, че в чл.74 ЗЗД е уреден
общият фактически състав на суброгацията, която е предпоставена от изпълнение на чуждо
задължение при наличие на правен интерес от трето лице да изпълни и встъпването в
правата на кредитора настъпва, доколкото има регресни права към длъжника. С оглед
принципа за забрана на неоснователното обогатяване, регресното право е предпоставка за
суброгаторното право, имащо акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото
на регрес. Суброгация без регрес е възможна само в изрично предвидените от закона случаи
/чл.178 ЗЗД/. С цитираното решение на ВКС е направена съпоставка на общия състав по
чл.74 ЗЗД със състава по чл.155, ал.2 ЗЗД вр. чл.162 ЗЗД, като ВКС сочи, че различия са
налице относно правните последици от суброгацията, но не и по отношение на
предпоставките за възникването й. И при двата състава третото лице встъпва в правата на
кредитора срещу длъжника, но отликата е спрямо кои обезпечаващи вземането лица и в
какъв обем се суброгира третото изпълнило лице.
Преценката за наличие на регресни права във връзка с изпълнението на третото лице към
кредитора се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на третото лице и
длъжника. Третото лице няма регресни права, ако е предприело изпълнението с дарствено
намерение или за погасяване на свой дълг към длъжника. Суброгацията е обусловена от
съществуването на право на регрес на третото лице срещу длъжника, освен в изрично
уредените от закона случаи, поради което наличието и основанието на регресното право
следва да се въведе в процеса от ищеца, претендиращ суброгаторното право, който
съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК носи и тежестта на доказването им, като
обстоятелства, които го ползват. В случай, че насрещните страни поддържат различни
основания за възникване по принцип нееднакви по вид и размер регресни права, всяка от тях
следва да докаже своите твърдения / възражения. Правоизключващото регреса възражение,
каквото е възражението за погасяване на дълга от третото лице със средства на длъжника,
подлежи на доказване от ответника по суброгаторния иск.
Или, с оглед на изложеното следва извода, че в случая , на основание чл.155, ал.2 вр. с
ал.1 ЗЗД вр. с чл.162 ЗЗД вр. с чл.74 ЗЗД– с плащането на възникналото изискуемо парично
задължение на длъжника, залогодателят е встъпил в правата на кредитора срещу длъжника.
На това основание и с оглед правилата на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/
ищецът е въвел и доказал основанието на регресното си право срещу длъжника. В тежест на
ответната страна е проведе насрещно доказване и да установи правоизключващите регреса
свои възражения, че плащането на сумата от ищеца е с дарствено намерение, предвид факта
на родство между страните, както и възражението, че плащането е било направено във
връзка с уговорка между страните с плащането на кредит овърдрафт от ищеца да се погаси
вземане на ответника за дивиденти към дружеството, чиито управител към този момент е
била ищцата, както и че с плащането ищцата е била изпълнила свой нравствен дълг.
С оглед правилото на чл.154, ал.1 ГПК и цитираната съд.практика – в тежест на ответната
страна е да опроверга вписаното в платежното нареждане основание за плащане, както и да
11
установи твърдените вътрешни уговорки между страните, с които да изключи правото на
регрес на ищеца. От събраните по делото доказателства не се установи наличието на
дарствено намерение. Последното, възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се
презюмира, то се извлича от външни белези, от житейските факти, довели до сключването
на договора за дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните
установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и факти, в
хипотезите на оспорване. При договорът за дарение основанието /причината/, поради която
прехвърлителят се задължава, е да се надари приобретателят. В случая такава уговорка или
намерение у ищеца не се установи от събраните доказателства. Напротив – от писмените
договори се установи възникване на договор за залог, с който ищецът е обезпечил кредит на
ответника. От представените писмени доказателства се установява, че към този момент
ищецът е бил управител на търговско дружество, а самият ответник твърди, че между
страните са възникнали имуществени отношения при и повод дейността на дружеството.
Сам по себе си фактът на съществуващо родство между страните не презюмира плащането
на суми помежду ми с дарствено намерение. Такова не се установи и от събраните гласни
доказателства. СвИ. посочва, че ищцата е заявила на ответника, че тя ще изпълни неговото
задължение, но показанията на този свидетел свършват до тук, т.е. установено е само едно
обещание да се плати, но не и на какво основание е плащането и дали е за да се надари
ответника с тази сума. СвИ. и св.М. посочват, че към този период отношенията между
страните са се и влошили, което опровергава извода за възможно дарствено намерение за
плащането. Установените данни за наличие и на търговски взаимоотношения между
страните и осъществяваната от тях към този момент търговска дейност, размерът на самата
сума, изричната уговорка за задължаване на ищеца /за обезпечаване на дълг на ответника/,
данните за впоследствие влошени отношения между страните опровергават твърдението за
наличие на дарствено намерение на ищеца, за плащане на спорната сума.
От посочените от ответника доказателства също така не се установява възникване на
друга по вид уговорка между страните, а именно – за погасяване на дължими към ответника
дивиденти от дейността на дружеството, чиито управител е била ищцата. В тази насока няма
събрани нито писмени, нито гласни доказателтва. Само по себе си поддържане на това
възражение кумулативно с възражението за плащане с дарствено намерение и за изпълнение
на нравствен дълг, на самостоятелно основани опровергава тезата, че плащането е за да се
надари ответника, а едновременно с това се твърди, че е за погасяване на негово вземане за
дивиденти.
С оглед на размера на спорната сума, данните за впоследствие влошили се отношения
между страните не е налице и онование да се приеме, че плащането е за изпълнение на
нравствен дълг. Нравствени са задълженията за полагане грижи от близките по отношение
на техните болни или стари съпруг, деца, родители или други роднини. Нравственият дълг
произтича от брака, родството, или осиновяването и се извежда от общия принцип на морала
за взаимопомощ между членовете на семейството /Решение № 51 от 16.Х.1974 г. по н. д. №
43/74 г., ОСНК/. В т.3 от ППВС № 1/1979 г. е прието, че въпросът за съзнателно изпълнение
12
на нравствен дълг може да се разглежда само в случаите на начална липса на основание.
Нравственият дълг по чл.55, ал.2 ЗЗД няма правен характер, а представлява поведение, при
което се съзнава, че лицето, което дава нещо, няма валидно правно задължение, нито прави
дарение, а единствено изпълнява съзнателно свое морално задължение. Изпълнение на
нравствен дълг има при изпълнение на морални задължения, основани на факта на родство.
В конкретния случай не са събрани доказателства, от които може да се приеме, че ищецът
е изпълнил с процесното плащане свой нравствен дълг. Само по себе си за това също
косвено може да се съди по размера на сумата, наличието на писмени съглашения,
,установяващи основанието за възникването на задължението на ответника и начина на
обезпечаването му, установените по делото данни, че към този именно момент на
имуществено разместване между страните, освен лични са били налице и търговски
отношения по повод участие в търговско дружество, извършващо търговска дейност и
реализиращо печалба, водят до извода, че не е налице изпълнение на морално задължение,
доколкото не са налице данни само и изключително за лични правоотношения, в които да
присъства и нравствения елемент. Не се касае за хипотеза, при която с оглед личните
отношения между страните плащането на сумата може да се приеме за изпълнение на
нравствен дълг и да е недължимо връщането й, като изложените от ответника доводи в тази
насока са неоснователни .
С оглед на изложеното, следва правния извод, че в хода на процеса са установени в
кумулативност всички елементи на фактическия състав на иска по чл.74 ЗЗД и същият е
доказан по основание.
На основание чл.235, ал.3 ГПК – при постановяване на съдебното решение, във всички
случаи съдът следва да прецени и фактите, настъпили в хода на процеса от подаване на иска
до устните състезания, които са от значение за спорното право. Меродавният момент, към
който със сила на пресъдено нещо с постановеното решение се установява, че спорното
право съществува или не, е денят на приключване на устните състезания. С оглед на това
съдът следва да отчете настъпилият в хода на процеса , след подаване на исковата молба
факт на цедиране на процесното вземане от ищеца на трето лице , а така също и
настъпилият след подаване на иска и след цедиране на вземаното юридически факт на смърт
на ищеца.
В последната хипотеза е налице универсално правоприемство по чл.227 ГПК - когато
страна – физическо лице почине в хода на делото, съдът следва да конституира нейните
правоприемници, определени по правилата на ЗН. Като такива са конституирани
наследниците по закон на починалия ищец – Н. М., като преживял съпруг и двамата й
низходящи наследници – синове – К. и П. М.. Последният, с факта на смъртта на ищеца,
придобива сливане на качеството на ищец и на ответник по отношение на притежаваната от
него и съответна на наследствения му дял от 1/3 идч. /чл.5 вр. с чл.9 ЗН/ от процесното
вземане. Или в случая за сумата от 66 167 лв. производството по делото следва да се
прекрати, поради липса на правен интерес. В тази насока е и съд.практика - при смърт на
страна в процеса се стига до процесуално правоприемство по силата на закона, а в случаите,
13
когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание като насрещна
страна по спора е налице сливане качеството на ищец и ответник в един правен субект, до
размера на притежаваната от наследника част /така решение № 360 от 13.6.2014 г на ВКС
по гр.дело № 796/12 г на Четвърто ГО на ГК; Решение №328/27.10.2016 по дело
№7665/2013 на ВКС, ГК, IV г.о./. В този случай производството по делото, в частта до
размера на правата на наследника, е недопустимо, поради липса на правен интерес, за което
съдът следи служебно на всеки етап от производството, и делото в тази част следва да се
прекрати.
Прехвърляне на спорното право от ищеца чрез договор за цесия в хода на процеса /след
подаване на иска и преди смъртта му/, представлява проямяна само на носителя на спорното
право и по същество представяла хипотеза на настъпило в хода на процеса частно
правоприемство на страната на кредитора. Съгласно чл. 226, ал.1 ГПК – ако в хода на
процеса спорното право се прехвърли върху другиго, делото следва своя ход между
първоначалните страни, като приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в
делото като трето лице – чл.226, ал.2 ГПК, както е подходено в случая. На основание чл.226,
ал.2 ГПК приобретателят на вземането – цесионера по договора за цесия е поискал и е бил
допуснат като трето лице помагач на ищците по делото. Частното правоприемство на
страната на кредитора относно процесните вземания обаче не се отразява нито на
надлежната процесуална легитимация на цедента като страна в процеса, нито на спора по
същество – в този смисъл е и съд.практика – вж. Решение № 243/06.08.2017г. на ВКС по т.д.
№ 3501/2015г., ТК, 1 т.о., т.е. фактът на цедиране на вземането от ищеца в хода на процеса
има като правна последица само промяна на кредитора, но този факт няма пряко отношение
относно спорното право – дали същото съществува или не. Според чл. 235, ал.3 ГПК под
факти, имащи значение за спорното право следва да се определят само тези, които имат
отношение към съществуването на правото, но не и по отношение на фактите, имащи
отношение към промяна на страните по спорното правоотношение и кой е техният носител.
В случая на основание чл. 235, ал.3 ГПК, фактът на настъпилата смърт на ищеца в процеса и
с това сливането на качеството на ответника и като ищеца до 1/3 от вземането, следва да се
отчете като настъпил в хода на процеса факт с правно значение за съществуването на
спорното право от категорията на правопогасяващите.
По изложеното – за сумата от 66 167 лв. производството по делото следва да се прекрати,
а искът по чл.74 ЗЗД вр. с чл.155, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.162 ЗЗД – за главното вземане,
следва да се уважи до размер на 132 334 лв.
По въпроса за цесията:
В хода на процеса спорното право е прехвърлено с договор за цесия от 21.11.2023г. с
нотариална заверка на подписите на цедента и цесионера. Договорът е оспорен от ответната
страна на различни основания. На първо място ответникът е възразил, че договорът е
фиктивен, недействителен и в този смисъл се оспорва изобщо валидността му като правен
акт.
По принцип договорът за цесия е правен способ за прехвърляне на субективни права
14
/вземания/, по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си
по силата на сключен между тях договор. Договорът е каузален, неформален и консенсуален.
Предмет на цедиране могат да бъдат, както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима /каквито са по принцип имуществените права/ от закона и следва от тяхното
естество – чл.99, ал.1 ЗЗД и които следва да са достатъчно определяеми като основание и
размер. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането преминава от
цедента/ неговия носител към същия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/.
Към този момент цедента престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с
цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, с постигане на съгласието цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права – арг. чл.99, ал.2 ЗЗД, така както нормата легално определя
предметния обхват- обем и състав на цедираното право. Следователно, за да премине
вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и
досегашния носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита
за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника, обаче,
цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента-
чл.99,ал.4 ЗЗД. Цедираното вземане преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го
е притежавал , т.е. предмет на прехвърляне могат да бъдат само съществуващи, а не бъдещи
вземания. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за
действителност на договорите. Валидността на цесията е обусловена от валидността на
вземането, което се прехвърля, което следва от каузалния характер на цесионния договор,
чиято валидност се преценява с оглед валидността на нейното конкретно правно основание
/Решение № 196/22.11.2018г. на ВКС по гр.д.№ 3871/2017г., ГК, 4 г.о; Решение №
32/09.09.2010г. на ВКС по т.д.№ 438/2009г., ТК, 2 т.о.; Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№
566/2009г., ТК, 1т.о. и мн. др./.
По представения по делото договор за цесия, макар и да няма пряко отношение към
спорното право, доколкото е сключен в хода на процеса, с оглед представянето му и
приемането му като доказателство и обосноваването с него наличието на парван интерес за
третото лице да встъпи в процеса, съдът дължи становище:
Договорът за цесия е сключен в писмена форма, съдържа достатъчно ясно и определяемо
вземане, което е парично и като такова прехвърлимо. Предмета на договора е достатъчно
определен и е вземане, с което цедентът е могъл да се разпорежда. Договорът е сключен в
писмена форма, която с оглед на стойността на вземането /над 5 000 лв./, изисква спазването
на такава за валидност на сделката. Договорът съдържа подписите на всяка от сключилите
го страни. Неоснователно е оспорването на ответника, че договорът е фиктивно сключен.
Доказателства за това не са представени от оспорващата страна. Договорът съдържа подпис
на цедента. За това са категорични, както основната, така и трайната експертиза, както и се
установява от показанията като свидетел на нотариуса – св.Д., извършила лично
нотариалното удостоверяване на подписа на цедента. В тази връзка е неоснователно
15
оспорването, че договорът е неавтентичен документ по отношение подписа на цедента,
както и че е с недостоверна дата. Със заверяване на частния диспозитивен документ от
нотариуса, на основание чл.181 ГПК , същият придобива достоверна дата от датата на
заверката. Показанията на нотариуса, както и на общо четирите вещи лица от приетите две
експертизи сочат на установен фактът, че ищецът е подписал договора за цесия за „цедент“.
Св.Д. е категорична, че преди подписване на договора го е прочела на ищцата, разяснила е
съдържанието му, като заверката на подписа е извършена след като нотариусът се е уверил,
че лицето разбира значението и съдържанието на това което подписва. В тази връзка е
неоснователно възражението, че при подписването на договора ищцата не е разбирала
свойството и значението на извършвания от нея акт и действие. Липсват доказателства,
които с оглед правилата на доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК следва да се
посочат от оспорваща страна, в случая ответника, че договорът за цесия е нищожен, поради
заобикаляне на закона, сключването при привидност, при злоупотребя с права или при
накърняване на добрите нрави.
Налице е основание за сключване на договора, вписано в съдържанието на самия договор
– причината за имущественото разместване. Предмета на прехвърлянето не е неморална
облага или такава с невъзможен предмет /фактически или юридически/. Представени са
доказателства, че срещу прехвърленото вземане по сметка на цедената в деня на подписване
на договора са представени доказателства за превеждане на продажната цена от цесионера
на цедента. Аргументи за произхода на средствата на цесионера за изпълнение на
задължението му по сделката са неотносими и нямат връзка с установяване невалидност на
договора.
Прехвърлянето на вземането в хода на процеса обаче няма пряко отношение, доколкото
спорът продължава между първоначалните страни. Независимо от това следва да се изтъкне,
че цесията има действие между сключилите го страни от датата на сключване на сделката, а
по отношение на длъжника – от уведомяването му и това би имало значение извън рамките
на настоящия процес с оглед разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК. За яснота обаче, следва да се
посочи, че според многобройната съдебна практика при упълномощаване от цедента
цесионера може да съобщи цесията на длъжника, а когато това стане в хода на исков процес,
то съдебната практика е категорична, че в този случай съобщаването на длъжника става в
хода на съдебния процес с връчването на книжата, удостоверяващи сключването на сделката
и пълномощното на цесионера за уведомяване, както е в случая.
По иска за лихва за забава:
Искът за лихва за забава е неоснователен на две основания:
Спорното вземане е парично, поради което е лихвоносно. Със суброгиране в правата на
кредитора изпълнилият чуждо задължение при правен интерес за това придобива правото до
обема и вида на платеното. Лихва за забава обаче се дължи само по отношение на това
вземане, което е станало изискуемо и в определения от кредитора срок не е изпълнено. Само
по себе си с факта на суброгацията не настъпва забава за длъжника. При суброгацията и
възникване на право на регрес длъжникът ще изпадне в забава след като бъде поканен от
16
кредитора да изпълни. Тук намира приложение общото правило на чл.84 ЗЗД, според което
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора.
По делото няма данни, след извършеното плащане на спорната сума ищецът да е поканил
длъжника да изпълни или да му е дал подходящ срок за това, след изтичането на който да се
счете, че длъжникът е изпаднал в забава. След като за длъжника, предвид естеството на
спорното правоотношение, не е имало конкретен срок, до който да изпълни, същият не е
изпаднал в забава до подаване на исковата молба. Ето защо лихва за забава върху уважения
размер от главницата не се дължи, а следва да се присъди само законна лихва, считано от
подаване на исковата молба до изплащането.
Лихвата за забава за периода – от 01.09.2018г. до 02.08.2020г. е погасена по давност- арг.
чл.111, б „в“ ЗЗД. Лихвата за забава е периодично вземане, което се погасява с три годишен
срок. Ето защо и на това самостоятелно основание за този период искането за присъждане
на лихва за забава е неоснователно.
Предвид произнасянето по главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния, тъй
като не се е сбъднало процесуалното условие, при което е предявен – при евентуалност
спрямо иска по чл.74 ЗЗД.
По разноските:
И двете страни са направили и поискали разноски.
С оглед на уважената част от исковете /чл.78, ал.1 ГПК/, спрямо поискания общ размер и
доказани разноски в общ размер от 20612,12 лв. – на ищеца от ответната страна се дължи
сумата от 9105,85 лв., разноски, съобразно с уважената част от исковете.
На ответника,с оглед отхвърлената и прекратена част /чл.78, ал.3 и 4 ГПК/, ищецът дължи
направените разноски в размер на 11 934,92 лв. /общо направени от тази страна разноски за
21380 лв., при отхвърлена и прекратена част за 167 219 лв. при общо претендиран размер от
299 553 лв./
Страните не са направили възражение за прихващане на тези вземания, поради което
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.№* да заплати на В. П. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.Д.№*, починала на ***. в хода на процеса и заместена
по чл.227 ГПК от наследниците й по закон – Н. К. М., с ЕГН ********** и К. Н. М., с ЕГН
********** - сумата от 132 334 /сто тридесет и две хиляди триста тридесет и четири/ лева,
дължима на основание встъпил в правата на удовлетворен кредитор, след погасяване на
17
31.08.2018г. от В. П. М. на задължения на П. Н. М. по договор за кредит – овърдрафт по
разплащателна сметка с рег.№ ДК – 648-502002-41/10.08.2017г., сключен с „Интернешънъл
Асет Банка“ АД, въз основа на учреден от нея договор за залог на чужд дълг от 10.08.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на иска -03.08.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля иска за сумата от 101 052,00 (сто
и една хиляди и петдесет и два) лева, представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода 01.09.2018г. до 01.08.2023г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска на В. П. М., с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.С.Д.№*, починала на ***. в хода на процеса и заместена по чл.227 ГПК от
наследниците й по закон – Н. К. М., с ЕГН ********** и К. Н. М., с ЕГН ********** срещу
П. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.№* - за сумата от 66 167 /шестдесет и шест
хиляди сто шестдесет и седем/ лева, претендирана на основание встъпил в правата на
удовлетворен кредитор, след погасяване на 31.08.2018г. от ищеца на задължението на
ответника към „Интернешънъл Асет Банка“ АД по договор за кредит – овърдраф от
10.08.2017г., поради сливане качеството на кредитор и длъжник до 1/3 част от вземането.
ОСЪЖДА П. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.№* да заплати на В. П. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.Д.№*, починала на ***. в хода на процеса и заместена
по чл.227 ГПК от наследниците й по закон – Н. К. М., с ЕГН ********** и К. Н. М., с ЕГН
********** сумата от 9105,85 /девет хиляди сто и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ лв.,
направени по делото разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. П. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.С.Д.№*, починала на ***. в хода
на процеса и заместена по чл.227 ГПК от наследниците й по закон – Н. К. М., с ЕГН
********** и К. Н. М., с ЕГН ********** да заплатят на П. Н. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр.С., ул.С.№* сумата от 11 934,92 /единадесет хиляди деветстотин тридесет и четири
лева и деветдесет и две стотинки/ лв., направени по делото разноски, съобразно с
отхвърлената и прекратена част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице Е. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес:
гр.С., ул.С.Д.№*, като помагач на ищците – Н. К. М., ЕГН ********** и К. Н. М., ЕГН
**********.
Решението може да се обжалва от страните с въззивна жалба в 2- седмичен срок от
връчването на препис пред Апелативен съд София, а в прекратителната част, имащо
характер на определение – с частна жалба в 1- седмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
18