Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...............2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, VI въззивен състав, в публично заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ПАВЕЛ
ПАНОВ
при участието на
секретаря Таня Митова и в присъствието на прокурор Емилия Варадинова, като
разгледа докладваното от съдия Манолова ВНОХД
№ 1439/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI НПК.
С присъда от
31.10.2018 г. по НОХД № 17240/2016 г. на СРС, НК, 99 състав подсъдимият Д.В.Т. е признат за невиновен в това, че на
31.03.2011 г. в гр. София, противозаконно присвоил, като не предал
владението ѝ, чужда движима
вещ - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с peг. номер ******, на стойност 15 000 лв., собственост на „Е.А.“ ЕАД, която владеел по
силата на сключен между него
и „Л.Сл“ ООД предварителен договор за покупко-продажба
на автомобила, поради което и на основание чл.
304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест и допълнение, в който се релевират
доводи за неправилност на присъдата. Иска се отмяна на
същата и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително
заседание на 27.05.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста. Пледира,
съдът да потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия
– адв. А., счита протестираната
присъда за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.
Подсъдимият Т. поддържа
казаното от защитника си. В предоставеното му право на последна дума моли съда
да потвърди присъдата на СРС.
Софийски градски съд, като съобрази събраните по делото
доказателства, след като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло законността и обосноваността на атакуваната присъда, намери за
установено от фактическа и правна
страна следното:
Свидетелят С.С.бил управител на дружеството „Л.Сл”
ООД, което се занимавало с доставка на леки автомобили. На 05.02.2009 г. между
„Е.А.” ЕАД и „Л.Сл” ООД бил сключен договор за
финансов лизинг, с предмет на договора лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4” с
peг. № ******. Съгласно клаузите в него лизингополучателят „Л.Сл” ООД
следвало да заплати цената на автомобила на равни месечни вноски на лизингодателя „Е.А.” ЕАД за срок от пет години. Автомобилът
оставал собственост на лизингодателя до заплащането
на окончателната цена от лизингополучателя, като била
предвидена възможност „Л.Сл” ООД да преотстъпи
автомобила на трето лице под формата на отдаване под наем, съвместно ползване и
др. както и да прехвърля правата си по договора с изрично предварително писмено
съгласие на лизингодателя. Изрично било изключено
правото на сублизинг. В случаите на разрешено и
преотстъпено право на ползване „Л.Сл” ООД не се
освобождавало от задълженията си по договора за лизинг.
През 2010 г. подсъдимият Т.
търсел да закупи лек автомобил като през месец юли се срещнал със свидетеля С.С.. Свидетелят С.предложил на подсъдимия няколко автомобила,
сред които и процесния лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А4” с peг. № ******. Подсъдимият харесал
превозното средство и изявил желание да го закупи. Свидетелят С.обяснил на Т.,
че владеел автомобила по силата на сключен договор за финансов лизинг, а
собственик на превозното средство било дружеството „Е.А.” ЕАД. Разяснил му, че подсъдимият
може да встъпи като лизингополучател по договора и
подсъдимият се съгласил. На 23.07.2010 г. между „Л.Сл”
ООД и подсъдимия Т. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
автомобила, като в него било уговорено Т. да заплати първоначална вноска от
17000 лв. и да заплаща ежемесечните лизингови вноски за автомобила, като след
окончателното изплащане на първоначалната вноска продавачът да прехвърли на
купувача правата си като лизингополучател по
договора. При сключване на предварителния договор подсъдимият Т. дал на
свидетеля С.като първа вноска за автомобила сумата от 5300 лева, а свидетелят С.предоставил
на подсъдимия владението върху автомобила, след което уведомил лизингодателя „Е.А.” ЕАД за настъпилата промяна. По молба
на представляващия „Л.Сл” ООД и съгласно чл. 9.5 от
Общите условия към договора за финансов лизинг било изготвено изрично
пълномощно от страна на „Е.А.” ЕАД като собственик на превозното средство, за
да може подсъдимият Т. да го управлява безпроблемно в България и чужбина.
След получаването на
автомобила подсъдимият Т. спрял да плаща изискуемите месечни вноски. Свидетелят
С.правил многократни опити да се свърже с него, писал му редица писма по
електронната поща, търсил го по телефона и на домашния му адрес, но подсъдимият
или не отговарял, или заявявал, че е в чужбина и има финансови затруднения
заради болното си дете, като обещавал, че ще уредят взаимоотношенията си, но
това така и не се случило. Свидетелят С.изпратил и няколко нотариални покани до
подсъдимия, както следва:
На 21.03.2011 г.
свидетелят С.изпратил нова нотариална покана до подсъдимия Т. чрез нотариус Е.Ш.-
нотариус в района на РС-Сливен, в която било посочено, че подсъдимият дължал
шест погасителни вноски в общ размер от 17 706,40 лева, като в седемдневен срок
от получаване на нотариалната покана трябвало да заплати сумите или да върне
автомобила. Нотариалната покана била изпратена по куриер и приета от лице с
фамилия Л.на 22.03.2011 г. срещу разписка № 36603167, а това обстоятелство
(връчването на нотариалната покана) било удостоверено от нотариус Е.Ш.на
23.03.2011 г., като същата приела, че нотариалната покана е била връчена
редовно на подсъдимия Т.. Върху нотариалната покана били поставени съответните
печати и подписи на нотариуса с описание кога поканата е била изготвена от
нотариуса, кога е била връчена на длъжника и кога е отразено това
обстоятелство. В предоставения седемдневен срок до 29.03.2011 г. включително,
подсъдимият не заплатил дължимите суми и не върнал автомобила нито на
собственика „Е.А.” ЕАД със седалище в град София, нито на свидетеля С..
На 23.02.2012 г. свидетелят
С.изпратил нова нотариална покана до подсъдимия Т. чрез нотариус С.Т.- нотариус
в района на РС-София, с която подсъдимият бил поканен да заплати на „Л.Сл“ ООД сумите по фактури от 03.09.2011 г., 31.12.2011 г.,
24.01.2012 г. и 30.01.2012 г. В разписката било отбелязано връчването на
нотариалната покана на подсъдимия при отказ на 26.02.2012 г., като последният
се запознал с текста на документа.
На 09.12.2014 г.
свидетелят С.изпратил нова нотариална покана до подсъдимия Т. чрез нотариус Е.Ш.-
нотариус в района на РС-Сливен, в която било посочено, че подсъдимият дължал вноска
по фактура от 01.12.2014 г. в размер на 35 541,05 лв., като в седемдневен
срок от получаване на нотариалната покана трябвало да заплати сумата или да
върне автомобила.
Съгласно заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза,
стойността на лекия автомобил към края на месец март 2011 година е 15 000 лева.
Така възприетата
фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция
доказателства и доказателствени средства: обясненията
на подсъдимия; показанията на свидетелите С.С., П. К.-Т.,
А. А. и С. Т.; заключението на съдебно-оценителната експертиза; приложените по
делото писмени доказателства: нотариални покани; разписка за връчване №
36603167; договор за финансов лизинг от 05.02.2009 г. с общи условия и
погасителен план към него; свидетелство за регистрация на МПС част I;
пълномощно за управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А4” с peг. № ******; предварителен договор за продажба;
електронна кореспонденция между свидетеля С.и подсъдимия Т., справката за
съдимост на подсъдимия и др.
Според настоящия съдебен
състав, първоинстанционният съд е интерпретирал
правилно така посочените доказателства, като при съвкупната им оценка не са
допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на
едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй
като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. №
1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
По отношение на правно
релевантните по делото факти, касаещи извършените действия с инкриминирания лек
автомобил, не са налице каквито и да било противоречия, които да налагат
обсъждането им в настоящото решение. Правилно първата инстанция е кредитирала
приложените по делото писмени доказателства, от които се установява
собствеността върху автомобила, сделките, на които същият е бил предмет и
страните по тях, както и обстоятелството, че към настоящия момент местонахождението
на автомобила не е известно. Изброените писмени доказателства кореспондират с
показанията на свидетелите С., Кунчева-Труцкова и
Аргирова, както и с обясненията на подсъдимия относно условията на сключените
договори, поради което настоящият състав ги ползва при формиране на изводите
си.
Обосновано районният съд
е кредитирал показанията на посочените свидетели за уведомяване на дружеството
собственик на инкриминирания автомобил за сключения между подсъдимия и „Л.Сл“ ООД предварителен договор, наличието на съгласие за преотстъпване
на ползването на автомобила на трето лице и за издаденото от „Е.А.“ ЕАД
пълномощно на свидетеля С.и на подсъдимия Т. да стопанисват и управляват
автомобила в България и в чужбина, като твърденията им изцяло се потвърждават
от писмените доказателства.
Не се оспорва
фактическият извод на първоинстанционния съдебен
състав относно прекъсването на плащанията от подсъдимия Т. поради настъпили
финансови затруднения, опитите на свидетеля С.да се свърже с него, за да получи
дължимите суми, както и обстоятелството, че последният е завел гражданско дело
и е осъдил подсъдимия да плати дължимата по предварителния договор престация. За тези обстоятелства заявеното от свидетеля С.е
последователно, логично и непротиворечиво и изцяло се подкрепя от обясненията
на подсъдимия, поради което въззивният съд го ползва
при формиране на изводите си.
Правилно първоинстанционният съд е преценил, че единственото
противоречие между показанията на свидетеля С.и обясненията на подсъдимия касае
обстоятелството дали впоследствие автомобилът е бил върнат на С.. След като е
предприел всичко възможно за преодоляване на несъответствията, обосновано първоинстанционният състав е дал вяра на заявеното от
свидетеля С., че автомобилът не му е бил връщан от подсъдимия. Въззивният съд изцяло споделя направения в мотивите анализ
на електронната кореспонденция между двамата, като въпреки продължаващите поне
до 2014 г. искания от страна на свидетеля С.за плащане на парични суми от
подсъдимия, е нелогично да продължава да се иска връщането на автомобила и след
като последният се е намирал във фактическа власт на лизингополучателя.
Поради това настоящият състав, подобно на първия, прие обясненията на
подсъдимия в тази част за негова защитна версия, опровергаваща се от другите доказателствени източници.
Не се спори, че за да
събере фактурираните суми във връзка с процесния
автомобил, свидетелят С.неколкократно е изпращал нотариални
покани на подсъдимия, като видно от посочената в обвинителния акт дата на
деянието, СРП е основала изводите си за съставомерност
на тази, изпратена на 21.03.2011 г. чрез нотариус Е.Ш..
Основният спорен момент,
застъпен в протеста на СРП, касае датата, на която е довършено престъплението и
правилността на изводите на СРС да приеме, че нотариалната покана е връчена на 22.03.2011
г., а не на следващия ден. Във връзка с горното въззивният
съд отчита, че в мотивите към първоинстанционната
присъда коректно и обстойно е отчетено обстоятелството, че на 23.03.2011 г. е
извършено нотариалното удостоверяване, а самото връчване, видно от приложената
разписка, се е състояло на 22.03.2011 г. Именно тази дата на връчване е
удостоверена от нотариуса в направената на следващия ден заверка на датата,
като при цялостен прочит на официалния удостоверителен документ е видно, че на
23.03.2011 г. нотариус Е.Ш.е удостоверила връчването на екземпляр от
нотариалната покана на адресата на 22.03.2011 г. срещу разписка № 36603167. С
оглед на това разсъжденията на районния съд за момента на изтичане на посочения
7-дневен срок са правилни и законосъобразни, а възраженията в протеста следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Освен изложените от СРС
съображения за несъответствието на посочената в обвинителния акт дата,
настоящата инстанция споделя изцяло и тези за липса на надлежно получаване на изпратената
чрез нотариус Е.Ш.нотариална покана от подсъдимия,
като същите са подробни, логични и изчерпателни и изцяло се споделят от
настоящата инстанция, поради което не се налага преповтарянето им. За това
обстоятелство обясненията на подсъдимия, че не е бил уведомяван, се подкрепят
от приложената разписка за доставяне. С оглед на това не може да бъде прието,
че подсъдимият е бил уведомен за прекратяване на договора между него и „Л.Сл“ ООД, респ. за необходимостта от връщане на вещта.
За пълнота на изложението,
дори и да се приеме, че нотариалната покана е достигнала до подсъдимия, от
съдържанието ѝ не може да се извлече ясна воля за прекратяване на
договора и отпадане на основанието, на което подсъдимият владее вещта, тъй като
същият е приканен към реално изпълнение на договорните си задължения, от което
следва, че към онзи момент „Л.Сл“ ООД все още е
считало, че договорът не е прекратен. В допълнение, не би могло да се приеме,
че такава воля е обективирана и в изпратената на 23.02.2012
г. чрез нотариус С.Т.покана, доколкото в нея се съдържа единствено искане за
плащане на суми по фактури, издадени след инкриминираната дата, нито в тази,
изпратена на 09.12.2014 г. чрез нотариус Е.Ш.. С оглед на това въззивният съд приема, че към моментите на изпращане на
нотариалните покани волята на свидетеля С.е била за реално изпълнение на
договора, а не за развалянето му и връщане на автомобила.
Законосъобразно районният
съд е отчел показанията на свидетеля Тютюнджиев като съдържащи
информация как принципно става връчването на нотариални покани, преценявайки,
че същите не съдържат информация, относима към
предмета на доказване.
При описаните факти районният съд е направил верни правни изводи за липса на извършено престъпление от общ характер – по чл. 206, ал. 1, пр. 1 от НК от страна на подсъдимия Д.Т..
За да е осъществен състава на престъпното обсебване от обективна страна е необходимо правомерно преминаване на фактическата власт на чужда движимата вещ върху дееца, която впоследствие той противозаконно да присвои, т.е. да настъпи благоприятно изменение в имуществото на дееца без правно основание и във вреда на собственика на движимата вещ - предмет на престъплението. Престъплението е резултатно и е довършено с настъпването на общественоопасния резултат - невъзможността на собственика на вещта да се разпорежда с нея вследствие на осъщественото от дееца фактическо или юридическо разпореждане с вещта.
Действително по делото се установи владението на подсъдимия върху
инкриминираната вещ като елемент от състава на престъплението „обсебване“. По
делото обаче липсват доказателства, които да сочат за действия по „своене” на инкриминирания автомобил от страна на подсъдимия,
още по-малко на посочения в обвинителния акт дата. В случая липсват доказателства,
сочещи прекратяването на договора между подсъдимия и „Л.Сл“ ООД. С оглед спецификата му на такъв с продължително действие, както и на възможността за встъпване в правата на лизингополучателя и придобиване на собствеността върху вещта, до неговото изрично
прекратяване от страните или от една от тях, няма как да бъде постигнат съставомерният резултат, макар и едната страна да излиза
извън рамките на предоставена й власт и да не спазва уговорките в договора,
защото по природа тази търговска сделка силно ограничава упражняването на
правото на собственост. На първо място не се установи нотариалната покана да е
била получена от подсъдимия, нито той да е бил надлежно уведомен за нея. Освен
това, както правилно е приел районният съд, липсват доказателства това да се е
случило точно на инкриминираната дата. Не се установи и фактическо или
юридическо разпореждане на Таков с процесния
автомобил в свой или чужд интерес. Не се установи по несъмнен и безспорен начин
от кредитираните доказателства и присвоителна дейност
от страна на подсъдимия, а именно разпореждане или отказ да върне вещта.
Не без значение за липсата
на изпълнително деяние е и това, че обсебването по чл. 206, ал. 1 НК, всякога е
„противозаконно“ присвояване на чужда вещ. В процесния
случай за изясняване на съответните им отношения всяка от страните има право да
търси правата си по съответния съдебен ред, включително и да установи с помощта
на съответните счетоводни експертизи плащанията, прихващанията
и други подобни, като в случая този ред е уреден в гражданското, а не в
наказателното право. Конкретно „всяка от страните трябва да върне на другата
всичко, което е получила от нея“. По несъмнен начин се установи от изпратените
през 2012 г. и 2014 г. нотариални покани, че след инкриминираната дата „Л.Сл“ ООД е продължавало да търси реално изпълнение на
поетите от подсъдимия задължения по сключения помежду им предварителен договор,
от което не може да се направи извод за отпадане на основанието, на което
подсъдимият е владеел вещта.
След обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира
основания за изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и
на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 31.10.2018 г.,
постановена по НОХД № 17240/2016г. по описа на
СРС, НК, 99 състав
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.