МОТИВИ по НОХД № 1379 по описа на Районен съд - Варна за 2020
г. тридесет и седми наказателен
състав.
Производството
по НОХД № 1379 по описа на Районен съд - Варна за 2020 г. е образувано във
връзка с внесен в Районен съд – Варна обвинителен акт срещу Б. М. Б.: ЗА ТОВА, ЧЕ
на 01.12.2016 г. в гр. Варна, потвърдил
неистина в писмена декларация № 819000-43114/01.12.2016 г. за изгубен, повреден
или откраднат документ за самоличност, която по силата на закона – чл. 17 ал. 1
от Правилника за издаване на българските документи за самоличност: „В случаите
на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец,
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
СДВР/ОДМВР, ДБДС-МВР, ДМ-МВР, или в звената „Миграция“ при СДВР/ОДМВР“ и чл.
160 ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за
управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или
контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което
притежателят подписва декларация“ се дава пред орган на властта – началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно декларирал писмено, че свидетелство за управление
на моторно превозно средство № *********/29.06.2011 г., издадено на негово име
от МВР – Варна, е изгубено като в действителност същото му е било отнето от
властите на Република Германия за управление на МПС след употреба на алкохол,
Престъпление
по чл. 313, ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание
съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 78а. НК, поради което делото беше разгледано по реда на глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа повдигнатото обвинение
срещу обв. Б.М.Б., като предлага налагането на административно наказание над минималния размер.
Защитникът адв. Н.В., ВАК заявява, че
са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а. НК, като моли за налагане на
глоба в минимален размер на обвиняемия.
Подсъдимия Б.Б. в последната си
дума моли за минимална глоба.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият Б.М.Б. e роден на *** ***. Същият е български
гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
На
25.09.2016 год. подсъдимия Б.М.Б. управлявал под въздействието на алкохол МПС в
гр.Бремен, Германия, поради което местните власти са му отнели свидетелството
за управление на МПС № *********, издадено на
29.06.2011 год. от ОД МВР – Варна.
На 01.12.2016 год. Б. посетил сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна с намерение да декларира, че свидетелството
му за управление на МПС е било изгубено, макар да е знаел, че му е било отнето
от властите във ФРГ, с цел да му бъде издадено ново. В изпълнение на тази цел
подсъдимия подал писмена декларация до
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна с № 819000 –
43114/ 01.12.2016 год. за изгубен, повреден или откраднат документ за
самоличност по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи
за самоличност и по чл.160, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като я
подал пред св.Д.Д.И., системен администратор при
сектор „Пътна полиция“ – ОД МВР – Варна. С декларацията подсъдимият Б. декларирал,
че свидетелството му за управление на МПС и контролния талон били изгубени, като
и декларирал, че бил уведомен, че с подаването на декларацията неговото СУМПС
щяло да бъде обявено за невалидно и че бил запознат за наказателната
отговорност по – чл.313,ал.1 от НК при деклариране на неверни данни. Б. положил
подписа си на декларацията, след което тя била приета от св.Иванова.
На същия ден, 01.12.2016 год. Б.
подал заявление с № 16807 за издаване на нов документ за самоличност на
български гражданин, с което е поискал да му бъде издадено ново СУМПС, което
впоследствие било издадено и му било
предадено лично на – 07.12.2016 год.
На
26.10.2017 год. властите във ФРГ
изпратили отнетото от подсъдимия Б. СУМПС на Главна дирекция „Национална
полиция“, отдел „Пътна полиция“ при МВР – гр.София, след като той бил наказан с
Определение на Районен съд – Бремен да не му издава ново СУМПС за срок от
02.01.2017 год. до 25.09.2017 год.
По
отношение на доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка се установи и потвърди от събраните в хода на досъдебното
производство гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.И.; от изготвената в хода на досъдебното
производство почеркова експертиза; от писмените доказателства,
справка за съдимост и бюлетини за съдимост; заключение на назначената в
досъдебното производство почеркова експертиза;
декларация по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна за изгубен,
повреден или откраднат документ за самоличност и др.
Авторството
на деянието и субективната му страна се установява на първо място от показанията
на св. Д.И., която посочва, че на инкриминираната дата обв.Б. е попълнил и
представил декларация по чл. 17, ал. 1
ПИБС, в които е удостоверил, че е изгубил свидетелството си за управление на
МПС. Свидетелката посочва, че задължително условие за приемане на декларациите
по чл. 17, ал. 1 ПИБС е лицето да положи лично подпис пред приемащия служител
на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, поради което прави извод, че обв. Б.
е подписал пред нея процесната
декларация. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката,
тъй като същите не съдържат вътрешни противоречия, логични са и се подкрепят от
всички събрани по делото доказателства и най-вече от изготвената по делото почеркова експертиза, от заключението на която се
установява, че подписа и ръкописния текст в процесната декларация е изпълнен
от подсъдимия Б..
Съдът преценява
заключението на назначената в хода на съдебното производство почеркова експертиза, като изготвена компетентно и
безпристрастно, с нужните професионални знания и опит и съответстваща на
останалите доказателства по делото.
От
представеното по делото от властите във ФРГ отнето от подсъдимия Б. СУМПС на Главна
дирекция „Национална полиция“, отдел „Пътна полиция“ при МВР – гр.София, след
като той бил наказан с Определение на Районен съд – Бремен да не му издава ново
СУМПС за срок от 02.01.2017 год. до 25.09.2017 год.. се установява, че свидетелството за управление на МПС, за което
подсъдимия Б. е декларирал, че е
изгубено, всъщност е отнето от властите
на ФРГ за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата.
Съдът
кредитира всички изброени по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите са
еднопосочни.
Съдът
кредитира и всички веществени доказателства, послужили за установяване на
съставомерните обстоятелства, а именно подаването на процесната декларация
лично от подсъдимия Б.. Същите са предоставени по досъдебното производство от
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, а освен това при почерковото
изследване се установява автентичността им, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
По
всички тези съображения съдът прие за несъмнено доказано, че именно подсъдимият
Б. и по описания във фактическата част на настоящите мотиви начин е потвърдил
неистина в писмена декларация за изгубен, откраднат, повреден или унищожен
документ за самоличност, която по силата на закон се дава пред орган на
властта, поради което
прие, че следва на тази фактическа основа да прави своите изводи относно
прилагането на правото.
От
правна страна:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият Б.М.Б.
е осъществил от обективна страна
състава на престъплението по чл. 313,
ал. 1 от НК, тъй като на 01.12.2016 г. в гр. Варна, потвърдил неистина в писмена
декларация № 819000-43114/01.12.2016 г. за изгубен, повреден или откраднат
документ за самоличност, която по силата на закона – чл. 17 ал. 1 от Правилника
за издаване на българските документи за самоличност: „В случаите на изгубване,
кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно
да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец, съгласно приложение №
6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, СДВР/ОДМВР, ДБДС-МВР,
ДМ-МВР, или в звената „Миграция“ при СДВР/ОДМВР“ и чл. 160 ал. 1 от Закона за
движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация“ се
дава пред орган на властта – началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
– Варна за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно
декларирал писмено, че свидетелство за управление на моторно превозно средство
№ *********/29.06.2011 г., издадено на негово име от МВР – Варна, е изгубено
като в действителност същото му е било отнето от властите на Република Германия
за управление на МПС след употреба на алкохол,
Съгласно чл. 160, ал.1 ЗДВП дубликат
на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация.
Същото законово изискване се съдържа и
в чл. 8, ал. 2 ЗБЛД, съгласно който при изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да
декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните
работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република
България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството
на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република
България в чужбина.
Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 5,
т. 2 ЗБЛД свидетелствата за управление на МПС представляват български лични
документи по смисъла на ЗБЛД.
В разпоредбата на чл. 17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи е посочено, че в случаите
на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
СДВР/ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ - МВР, или в звената „Миграция" при СДВР/ОДМВР.
За съставомерността на деянието по
чл.313, ал.1 НК от обективна страна е необходимо деецът да е потвърдил неистина в писмена декларация, в
която по силата на закон, указ или
постановление на МС е специално задължен да удостовери истината, както е в
конкретния случай. Такова изискване е предвидено в посочените по-горе
разпоредби, като в чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи изрично е предвидено декларацията да е по образец съгласно приложение
№ 6. В посочения образец е допустимо да бъдат декларирани само тези четири
обстоятелства – изгубване, кражба, повреждане
или унищожаване.
Подаването на декларация за тези
обстоятелства по образец е регламентирано именно за доказване на обстоятелства,
които трудно биха могли да бъдат установени. Поради това е въведено задължение
за установяването на същите чрез попълване на декларация от титулярите на
съответните документи, които под страх от наказателна отговорност следва да
удостоверят една от четирите възможни причини, поради които е допустимо
издаването на ново СУМПС.
Процесната
декларация е подадена пред надлежен орган на власт - началника на сектор “Пътна
полиция” при ОД МВР - Варна и удостоверява неистина, че СУМПС е изгубено,
въпреки че е отнето от компетентните власти на Федерална Република Германия,
което обосновава съставомерността на деянието от обективна страна.
От субективна страна подсъдимият Б. е
действал при вид и форма на вината - пряк умисъл, видно от неговите действия:
знаел е, че в декларацията е бил задължен да удостовери истината, но не се е
съобразил с нормативните изисквания, като е декларирал, че СУМПС е изгубено в
Германия, въпреки че е знаел за неговото
отнемане от немските власти.
Поради гореизложените съображения и въз
основа на посочените доказателства, съдът намира, че подсъдимият Б.М.Б. е
извършил престъплението по 313, ал. 1
НК, предмет на повдигнатото му обвинение.
По
отношение на вида и размера на наказанието:
Съдът намери, че подсъдимият Б. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
реда на чл. 78а. НК, тъй като са налице
всички кумулативно изискуеми предпоставки, необходими за приложението на тази
норма, а именно – за извършеното от подсъдимия Б. престъпление се предвижда
наказание до три години лишаване от свобода или глоба от сто до триста лева;
деецът не е осъждан за престъпление от общ характер към момента на извършване
на деянието, към момента на извършване на деянието спрямо него не е бил
прилаган институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административна санкция, както и с
деянието не са причинени никакви имуществени вреди.
При индивидуализацията на наказанието
съдът не констатира наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства.
За смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прие чистото съдебно минало на обвиняемия, трудовата и семейната му
ангажираност.
Поради наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът намери, че на подсъдимия Б. следва да бъде наложено
наказание в минималния предвиден в закона размер, а именно глоба в размер на
1000,00 /хиляда/ лв.
По отношение на веществените
доказателства и разноските:
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК съдът
постанови да се предаде на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, свидетелство за управление на моторно
превозно средство № *********/ 29.06.2011 г., издадено от ОД МВР – Варна, като след влизане на присъдата в сила следва да бъде унищожено.
Предвид изхода от делото на основание чл. 189,
ал. 3 НПК съдът осъди Б.М.Б. да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД МВР
– Варна направените в досъдебното производство разноски в общ размер на 140,26
лв.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :