О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……… /………………..2019г., гр.Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

 

като разгледа докладваното в.т.дело №1480 по описа за 2018г. на ВОС и постъпилата по него молба вх.№37311/18.12.2018г. на ВиК –Варна ООД, за да се произнесе взе предвид следното: 

 

Производството е с правно осИЗМЕНЯ решение №969/11.12.2018г., постановено по ВТД №1480/2018г. на ВОС, ТО, Трети състав, в частта, имаща характер на определение, с която съдът осъжда "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр. Варна, ул.„Прилеп” № 33, ЕИК ********* да заплати на Ж.Ф.Г., ЕГН ***, гр. Варна, жк. Младост, бл. 107, вх. 4, ап. 79, сторените в двете инстанции разноски в размер на 650 лева за въззивна инстанция и 300 лева за първа инстанция, като НАМАЛЯВА присъдените на Ж.Ф.Г. разноски за въззивната инстанция от общо 650 лева, на 350 лева, след редуциране на признатото и за тази инстанция адв.възнаграждение от 600 на 300 лева, на основание чл.248 вр.чл.78, ал.5 ГПК.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

нование чл.248 ГПК, инициирано от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА ООД, чрез ю.к.Пл.В., за изменение на постановеното от въззивния съд решение в частта на присъдените в полза на въззивника Ж.Ф.Г. разноски, конкретно присъдените и разноски за въззивна инстанция, като същите бъдат намалени от 600 на 300 лева, поради прекомерност.

В молбата се излага, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното от страната възражение за прекомерност на претендирано от въззивника адв.възнаграждение. Излага се, че доколкото въззивното производство е протекло при идентични на първата инстанция твърдения и възражения, липсва основание за присъждане на пълномощника двукратно по-високо възнаграждение. Не са събиране нови доказателства. Независимо от това, молителят твърди, че възнаграждението от 600 лева за въззивната инстанция е несъразмерно спрямо интереса от иска. Претендира изменението му с намаляване до минималният размер от 300 лева.

Съдът констатира, че молбата по чл.248 ГПК е депозирана в преклузивния срок, от легитимирана страна.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Ж.Ф.Г., чрез адв.Н.Т. от ВАК, за неоснователност на искането. В становището се излага, че при реално извършване на разноски по делото, страната може да поиска същите както пред първа, така и пред втора инстанция с изложени аргументи и от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се отхвърляне на искането.

За да се произнесе по молбата съдът констатира, че с решение №969/11.12.2018г. по ВТД №1480/2018г. на ВОС, ТО е отменено решението на първата инстанция, с което съдът е осъдил Ж.Ф.Г., ЕГН **********,***, да заплати на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, ЕИК *********, сумата от 933.38 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 14.08.2012 г. до 10.12.2013 г., на адрес гр. Варна, жк. Младост, бл. 107, вх. 4, ап. 79, абонатен номер 1515848, сумата от 82.05 лв., представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода от 14.03.2013 г. до 19.05.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.05.2014 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД като присъдил в полза на "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, ЕИК *********, сторените разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и вместо това въззивният съд е отхвърлил предявения от "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, ЕИК ********* срещу Ж.Ф.Г., ЕГН **********,***, осъдителен иск за заплащане на сумата от 933.38 лв., представляваща остатък от главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 14.08.2012 г. до 10.12.2013 г., на адрес гр. Варна, жк. Младост, бл. 107, вх. 4, ап. 79, абонатен номер 1515848, сумата от 82.05 лв., представляваща остатък от лихва за забава върху главницата за периода от 14.03.2013 г. до 19.05.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.05.2014 г. до окончателното й плащане, на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като погасен по давност. Съобразно на тези си изводи въззивният съд е присъдил претендираните от въззивника разноски за две инстанции в размер на 650 лева за въззивна инстанция и 300 лева за първа инстанция, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Съдът установи, че в съдебно заседание пълномощникът на ВиК-Варна ООД ю.к.В. е направила възражение за намаляване поради прекомерност на претендираното от насрещната страна адв.възнаграждение съобразно минимума по Наредбата. Съдът, независимо от това, е присъдил на въззивника 300 лева адв.хонорар за първа инстанция и 600 лева – за въззивна инстанция. В този случай по поставения въпрос са дадени задължителни разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които основанието по чл. 78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка съдът съобрази характера на иска, който не се отличава с правна и фактическа сложност, а така също обстоятелството, че пред въззивната инстанция не са събирани допълнително доказателства, поради което намира възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, за основателно. Поставеното с разпоредбата ограничение е не по-малко от минимума по Наредбата, издадена въз основа на чл.36 ЗА.

Видно от разпоредбите на чл.7, ал.7 и ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, въззивникът е претендирал за въззивна инстанция и установил заплатен хонорар в размер двукратно по-голям от този за първата инстанция – в размер на 600 лева. Съдът намира, че не са налице основания за това. Поради това, присъдените на въззивника разноски следва да бъдат намалени до мимимума по Наредбата от 300 лева, колкото са присъдени и за производството пред районен съд. Пълномощникът на страната не е аргументирал в становището си по молбата основания за претендирания пред въззивния съд по-висок размер с например извършени по делото или във връзка с делото допълнителни процесуални действия.

С оглед нагорното, въззивният съд на основание чл.248 ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ решение №969/11.12.2018г., постановено по ВТД №1480/2018г. на ВОС, ТО, Трети състав, в частта, имаща характер на определение, с която съдът осъжда "Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД, гр. Варна, ул.„Прилеп” № 33, ЕИК ********* да заплати на Ж.Ф.Г., ЕГН **********,***, сторените в двете инстанции разноски в размер на 650 лева за въззивна инстанция и 300 лева за първа инстанция, като НАМАЛЯВА присъдените на Ж.Ф.Г. разноски за въззивната инстанция от общо 650 лева, на 350 лева, след редуциране на признатото и за тази инстанция адв.възнаграждение от 600 на 300 лева, на основание чл.248 вр.чл.78, ал.5 ГПК.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: